12 правила за живота

283 като стържене на нокти по черна дъска, той или тя съвсем заслужено може да ви прати по дяволите. Вероятно проблемът е във вас и е крайно време да пораснете, да се вземете в ръце и да се научите да си затваряте устата. От друга страна, ако партньорът ви наистина цвили като кон по време на сбирки и хората го гледат странно, може би трябва да отстоявате позицията си. При такива обстоятелства единственото средство за разкриване на истината е войната – войната, чиято цел е мирът. Вие обаче решавате да премълчите, защото сте добри, миролюбиви и търпеливи, както сами се опитвате да се убедите (но нямате представа колко далече сте от истината). А между- временно чудовището под килима продължава да расте.
Може би един откровен разговор за сексуалната неудовлетвореност – колкото и да е трудно да бъде започнат – би бил спасителната мярка, от която двойката се нуждае. Може би госпожата тайно желае смъртта на интимните отношения, защото дълбоко в себе си изпитва противоречиви чувства към секса. Кой знае, възможно е да си има причини за това. Може би господинът е ужасен, егоистичен любовник. А може и двамата да са такива. Нима не си струва да се изясни този въпрос, дори с цената на една битка? Нима това не е важна част от живота? Може би усилието да обърнат внимание на проблема и, защо не, да го разрешат си струва да изтърпят два ужасни месеца, през които и двамата изричат истината в очите на другия (но не с намерението да унищожат противника или да удържат победа, защото това вече няма да е истината – това ще бъде тотална война).
А може би проблемът не е в секса. Може би всеки разговор между съпрузите се изражда в досадна рутина, тъй като в живота им няма общи приключения, които да съживяват отношенията им. Може би с всеки изминал момент, с всеки следващ ден става все по-лесно да се отдават на тази рутина, вместо да поемат отговорност и да поддържат връзката си жива.
Всяко живо нещо умира, особено ако е лишено от грижи. Животът означава да полагаш усилия и да поддържаш. Съвършеният партньор, връзката с когото не изисква непрекъснато внимание и грижи, не съществува (но дори да откриете идеалния човек, той или тя ще избяга с основателен ужас от някой толкова несъвършен като вас). Всъщност това, от което имате нужда – и което заслужавате, – е някой точно толкова несъвършен, колкото сте вие.
Може би този мъж, изневерил на жена си, е прекалено незрял и себичен.
Може би егоизмът му е взел връх над всичко останало. А може би тя не е намерила достатъчно сили и твърдост, за да се противопостави на случващото се. Може би не е одобрявала неговия подход във възпитанието на децата и постепенно го е изолирала от живота им. Това може да му е дало повод да се отдръпне от неприятните отговорности. Може би омразата се е загнездила в сърцата на децата, които наблюдават тази подмолна война, страдат от негодуванието на майката и малко по малко се отчуждават от

284 добрия стар татко. Вечер може би му е поднасяла – или той на нея – изстинала храна, която се преглъща трудно. Може би пренебрегваният конфликт постепенно ги е изпълвал с взаимна ненавист, неизречена с думи, но намираща отражение във всеки жест и всяко действие. Може би всички премълчани проблеми са започнали да подкопават невидимите устои на брака. Може би уважението бавно се е превръщало в презрение, без никой да благоволи да забележи. А любовта мълчаливо се е превръщала в омраза.
Всяко нещо, което е изяснено и изразено, става видимо. Вероятно и двамата съпрузи не са искали нито да виждат, нито да разбират. Възможно е напълно съзнателно да са оставили всичко да тъне в мъгла. Или сами са създали тази мъгла, за да скрият онова, което не искат да видят. Какво е спечелила жената, превръщайки се от любовница в прислужница или майка?
Изпитала ли е облекчение, щом сексуалният ѝ живот е приключил? Повече съжаление ли получава, оплаквайки се на съседката и на майка си от изневярата на мъжа си? Може би това ѝ носи тайно задоволство, каквото не може да ѝ даде дори най-приятната страна на брака, колкото и съвършен да е той. Кое може да се сравни с удоволствието от изтънчената и добре изиграна роля на мъченица? „Тя е истинска светица, но мъжът ѝ е проклетник. Заслужаваше нещо по-добро.“ Макар и несъзнателна, това е една приятна заблуда (а истината може да върви по дяволите). Може би никога не е харесвала мъжа си или мъжете по принцип. Може би виновна за това е майка ѝ или баба ѝ. Може да е възприела тяхното поведение, създавайки сама проблемите, предавани несъзнателно от поколение на поколение. Може би си отмъщава на баща си, на брат си или на обществото.
От друга страна, какво печели мъжът, когато сексуалният живот със съпругата му умира? Той също ли е склонен да се преструва на мъченик и да се оплаква на приятелите си? Мъжът не използва ли този факт като оправдание? Оправдание, за да си намери любовница. Оправдание за презрението, което изпитва към жените изобщо заради онези, които са го унижавали и отхвърляли, преди да се ожени. Оправдание, за да тъне в самосъжаление, да трупа килограми и да бездейства.
Или може би и двамата използват възможността да провалят брака си, за да си отмъстят на Господ (по всяка вероятност единственото Същество, което може да оправи забърканата каша).
Ето каква е ужасната истина: когато причините за разпадането на един брак биват съзнателно пренебрегвани и в резултат на това остават неразбрани, те се задълбочават и усложняват. И измъчват жената, предадена от мъжа си (но и от самата себе си), до края на живота ѝ. Същото се отнася и за мъжа. Какво е направила тя – той, те, ние, – за да се стигне дотам? Нищо.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: