295 превърта се през крило и пикира право надолу. Накрая трябва да излезете от пикирането, защото в противен случай никога вече няма да изпълните раверсман.) Въпреки това не мога да карам скейтборд – особено по парапети, – нито пък мога да се катеря по кранове.
На изток Сидни Смит Хол гледа към още една улица. По тази улица, наречена на Свети Георги (доста иронично), поставиха редица груби, четвъртити циментови сандъчета за растения, разположени под наклон към улицата. Децата идваха и на това място и се пързаляха покрай циментовите сандъчета с остри ръбове или около циментовия постамент на една скулптура в близост до сградата. Но това не продължи дълго. На всеки половин-един метър по ръба на сандъчетата скоро се появиха малки метални скоби, които станаха известни като „капаните за скейтбордисти“. Щом ги видях, се сетих за нещо, което се случи в Торонто преди няколко години. Две седмици преди началото на учебната година изчезна оборудването от детските площадки из целия град.
Законодателството, уреждащо тези въпроси, се беше променило и в резултат настана паника около свързания с тях застрахователен риск. И така, съоръженията набързо бяха демонтирани, въпреки че бяха достатъчно безопасни. Да не говорим, че изплащането на обезщетения се гарантираше със специален закон и за тези площадки често плащаха родителите. Накратко, градът остана без детски площадки за цяла една година. През това време често виждах отегчени, но изобретателни хлапета, които щурмуват покрива на кварталното училище. Другият им начин за развлечение беше да се ровят из боклука заедно с котките и с не особено авантюристично настроените деца.
Неслучайно определих демонтираните детски площадки като „достатъчно безопасни“. Когато са твърде безопасни, децата или не играят там, или го правят не както е предвидено. Те се нуждаят от
такова място за игра, което е достатъчно опасно, за да бъде стимулиращо. Хората, към които спадат и децата, не се стремят да ограничават риска. Стремят се да го оптимизират.
Те шофират, разхождат се, обичат и играят по такъв начин, че да постигат каквото искат, но и често предизвикват възможностите си, за да продължават да се развиват. Ето защо, когато животът стане прекалено безопасен, хората
(в това число и децата) започват да търсят начин отново да го направят опасен.
256
Когато се чувстваме свободни – и насърчавани, – ние предпочитаме да живеем на ръба. Там, на ръба, ние сме уверени в опита си и в същото време сме способни да
се сблъскаме с хаоса, който ни подтиква да се развиваме. По
256
Според Vrolix, К. (2006). „Behavioral adaptation, risk compensation, risk homeostasis and moral hazard in traffic safety.“
Steunpunt Verkeersveiligheid, RA-2006-95.
Информацията e взета от: https://doclib.uhasselt.be/dspace/bitstream/1942/4002/l/behavioraladaptation.pdf
296 тази причина ние сме устроени така, че да обичаме риска (естествено, някои се наслаждават на риска в по-голяма степен, отколкото други). Рискът ни изпълва с вълнение и възбуда, докато полагаме усилия да оптимизираме бъдещите си резултати. Без него ставаме лениви, неосъзнати, безлични и безучастни и тъпчем на едно място.
Когато сме свръхзащитени, се проваляме при първия сблъсък с нещо опасно, неочаквано и пълно с възможности – а това неизбежно се случва.
„Капаните за скейтбордисти“ са непривлекателни. Постаментът на издига- щата се в близост скулптура, осеян с метал като нашийник на питбул, изглежда толкова отблъскващо, сякаш старателно е съсипван от скейт- бордистите. Огромните сандъчета за зеленина с металните скоби, разполо- жени на неравни интервали, заедно с щетите, нанесени от скейтбордистите, създават неприятното впечатление за
посредствен дизайн, негодувание и зле изпълнен замисъл. Всичко това придава на района (който скулптурата и зеленината трябваше да освежат) странния вид на нещо средно между индустриална зона, затвор, институция за душевно болни и трудов лагер.
Точно такъв е крайният резултат, когато строителите и официалната власт не харесват хората, на които служат, и не им вярват. Отблъскващата, грозна реалност на това решение издава истинските подбуди, които лежат в основата му.
Сподели с приятели: