369 отчаяното вкопчване в сигурността, която така или иначе никога не е достатъчна. Този факт подчертава значението на
Правило 4. Винаги поста- вяйте процеса на „ставане“ над моментното състояние, в което се намирате сега. За тази цел вие трябва да признаете и приемете своята недостатъчност, за да можете непрекъснато да я поправяте. Това със сигурност е болезнено, но е за ваше добро.
Следващата група въпроси и отговори също са взаимносвързани и засягат темата за неблагодарността:
Какво да правя, когато презирам това, което имам? Ще си напомня за хората, които нямат нищо, и ще се старая да бъда благодарен. Направете си „ревизия“ и вижте с какво разполагате. Припомне- те си поднесеното с лека ирония
Правило 12 (Ако някоя котка пресече пътя ви, погалете я). Не
забравяйте, че това, което спъва развитието ви, може да не е липсата на възможности, а собствената ви арогантност, която ви пречи да се възползвате напълно от наличните обстоятелства. Спомнете си и
Правило 6 (Преди да критикувате света, въведете идеален ред в собствения си дом). Неотдавна се
запознах с един млад човек, с когото се заговорихме на тази тема. Разказа ми, че рядко се е разделял със семейството си и че никога досега не е напускал родния си щат. Беше дошъл в Торонто, за да чуе една от лекциите ми и да ме посети в дома ми. За краткия си жизнен път беше достигнал до жестока изолация и в резултат на това страдаше от силна тревожност. При първата ни среща думите едва излизаха от устата му. Каза ми, че преди година решил да се вземе в ръце. Той започнал нископлатена работа като мияч на съдове. Но вместо да се отнася с презрение към тази работа, решил да я върши добре. Беше достатъчно умен, за да не се озлоби към света, който не цени уменията му, и приемаше всяка една възможност с
искреното смирение, което е предвестник на мъдростта. Той взе зрялото решение да напусне дома на родителите си и сега живее сам. Разполага с някакви пари – не много, но и малкото е повече от нищо. По-важното е, че ги печели сам. Сега той се сблъсква със света и обществото и извлича полза от конфликта, произтичащ от този сблъсък:
Който познава другите, е мъдър. Който познава себе си, е просветлен. Който побеждава другите, е силен. Който побеждава себе си, е могъщ. Който има мяра, е богат. Който упорства, е духовно свободен. Който не губи началото, е безкраен. Който оцелява след смъртта, е безсмъртен.339339
Лао Дзъ.
Книга за Пътя и Постигането; прев. Крум Ацев, „Кибеа“, София, 2002 г.
370
Ако този млад човек –
все още тревожен, но решителен и променящ се – продължи по същия път, той ще стане много по-компетентен и реализиран.
И това няма да отнеме много време. А успехът му ще се дължи единствено на факта, че е приел нищожното си положение и е бил достатъчно благодарен, за да направи първата също толкова нищожна крачка по пътя напред. По-добре това, отколкото да чака до безкрай магическото пристигане на Годо. Това е за предпочитане пред надменното, пасивно, непроменящо се съществуване, при което над душата се
събират демоните на гнева, озлоблението и неизживения живот.
Сподели с приятели: