12. Тълкуване в правото
Изтегляне 44.1 Kb.
|
| съответно правилата на гражданските закони…“.
77. Прилагане на правото. Правоприлагането означава властническа дейност на държавен орган (преди всичко на съд, но по принцип важи и за актовете на изпълнителната власт), която се изразява в следното: а)събиране на доказателства по случая; б)преценяване на фактите през призмата на закона (това е правна квалификация); постановяване на правните последици, които следват и тяхното обективиране в съответен акт. 1.Събиране на доказателства. Доказателствата са факти, относно факти. Различават се главен факт, който се доказва по делото; това е самият предмет на делото4 и косвени факти, наричани улики. 2.Доказателствените средства уредени от закона начини за събиране на доказателства. Основното им деление е на допустими и недопустими. Доказателство, събрано с недопустими средства, не може да се използва по делото.5 Там където са забранени свидетелските показания могат да се използват други доказателствени средства – вещи лица, доказателства за извършени банкови преводи и др. В наказателния процес няма ограничаване на доказателствените средства. Освен свидетелски показания, документи и експертизи на вещи лица, други доказателствени средства, използвани в наказателния процес са: оглед, претърсване и изземване, очна ставка и т.н. 3.Правна квалификация. Правна квалификация представлява преценяване на фактите през призмата на закона. След като фактите по делото са изяснение, трябва да се изясни приложимия закон (какво точно е в сила, в коя редакция и пр.)6 След като се установи приложимия закон, той трябва да се изтълкува. След тълкуването трябва да се изясни правната конструкция, която ще се приложи и накрая да се определят по вид и размер следващите се правни последици. 4.Акт на правоприлагане. Това са съдебните решения, присъдите и т.нар. стабилни административни актове. Характеристика на акта за правоприлагане: а)непроменяемост. След като веднъж е постановено (и вписано в срочната книга), съдебното решение не може да се променя, включително и от съда, който го е постановил; б)непререшаемост. Между същите страни и по същия въпрос ново дело не може да се води; в)задължителност. Съдебното решение създава права и задължения за страните по делото, но заедно с това е задължително за всички държавни органи в страната (т.е. не може примерно с административен акт до се измени формираната сила на присъдено нещо). 5.Реквизити на акта за правоприлагане: а)наименование на органа, издал акта( б)място и дата на издаване; в)мотиви. В мотивите се обосновава защо е приета една, а не друга фактическа обстановка, аргументира се тълкуването на закона, аргументира се защо не се възприема тезата на насрещната страна и др.; д)диспозитив. В диспозитива кратко и ясно се посочват правните последици. Това става чрез традиционната формула: „Водим от горното (т.е. от изложените мотиви), съдът реши: осъжда „Х“ да плати на „У“ сумата от 10 000 лв.“; е)пред кого и в какви срокове може да се обжалва настоящия акт. 78.Действие на правото във времето, в пространството и по отношение на лицата. 1.Всеки нов нормативен акт действа Изтегляне 44.1 Kb. Сподели с приятели:
|