12. Тълкуване в правото
Изтегляне 44.1 Kb.
|
| за в бъдеще. Това е обичайното и нормално действие на правото. Това е логично и естествено. Очаква се от хората да съобразяват своите действия с предписанията на законите, но за да могат да правят това, законите трябва вече да са влезли в сила.
1.2.Обратно действие. Обратното действие означава посягане върху придобити права, т.е. отмяна или изменение на придобити права. Означава също и че факти, които не са имали правно значение, при действието на стария закон, придобиват правно значение със задна дата. Обратното действие е гнусно, защото руши правната стабилност. Обратното действие по принцип се избягва, освен при много важни обществено-политически обстоятелства, а дори тогава се прилага частично. Обратното действие е изключение от общото правило, затова то следва да се прогласи изрично. Накрая, приложното поле на обратното действие трябва да бъде прецизирано. То е изключение, не може да се обосновава по аналогия и не може да е абсолютно (в смисъл, посяга се върху някои права, но не може да се посегне върху всички права. Например: всички бракове са невалидни, всички придобивни права са невалидни (никой не притежава нищо), всички дипломи за завършено образование са невалидни и т.н.). 1.3.Незабавно действие. Незабавното действие се смята за разновидност на обратното действие, но е малко по-сложно. Действието за бъдеще е винаги възможноч обратното действие също е винаги възможно, макар и крайно нежелателно. Незабавното действие не е винаги възможно и не е задължително нежелателно. Незабавното действие предполага едно започнало, но неприключило сложно правоотношение. В хода на развитие на правоотношението някои права вече са възникнали, но други - не. Влиза в сила нов закон. Възможни са три варианта: а)действие на новия закон за в бъдеще, т.е. правоотношенията, започнали при действието на стария закон се развиват по неговите правила до приключване на цялостното правоотношение; б)обратно действие, т.е. частичните права и задължения не се признават и всичко започва отначало; в)възникналите права и задължения се признават, но от влизането в сила на новия закон, правоотношението се развива по новите правила – това е незабавното действие. Незабавно действие обикновено имат процесуалните закони. При всяка промяна на процесуалния закон има хиляди висящи дела. Обикновено възникналите права и задължения се запазват, но от влизането на новия закон в сила се върви по него. Например: постановено е решение от първата инстанция и то е обжалвано. Влиза в сила нов закон, обаче жалбата е изготвена по правилата на стария закон. При незабавно действие тази жалба, е валидна, но производството пред втората инстанция вече ще се развива по новия зария закон. При обратно действие, жалбата не е валидна или цялото производство не е валидно и се започва отначало. 1.4.Има особени правила за действие на наказателния закон. Първо, наказателния закон няма обратно действие. За всяко престъпление се прилага този закон, който е бил в сила към момента на извършването му. Ако от извършването на престъплението до влизането на присъдата в сила последват изменения в НК, спрямо подсъдимия се прилага закона, който е по-мек.7 2.Действие на закона в пространството. Всеки закон действа на територията на цялата страна, включително 12-милните териториални води (около 22 км). Разстоянието се мери от точката на максималния отлив или от въображаема усреднена линия, в случай че бреговата ивица е много нагъната. Извън териториалните води на кораба, който плава в открито море (и на самолета, който лети над открито море) се прилага закона на флага, т.е. законът да държавата, където корабът или самолетът са регистрирани. Прието е територията чуждите посолства да се смята за част от територията на съответната държава. Това не е задължително и се урежда с договора, по силата на който страните установяват дипломатически отношения и определят статуса на консулствата и посолствата. По правило те са екстериториални, т.е. български правозащитни органи нямат работа там. 2.1.Особен начин на действие на НК. НК се прилага на цялата територия спрямо всички лица, които извършат престъпление. Освен това НК се прилага по т.нар. „принцип на покровителство“, т.е. могат да бъдат съдени чужди граждани, които са извършили в чужбина престъпление, което засяга българската държава или български гражданин. НК се прилага и по т.нар. „персонален принцип“, т.е. спрямо български граждани, извършили в чужбина престъпление, което не е престъпление според законите на другата държава. Накрая съществува и т.нар. универсален принцип. НК се прилага спрямо всички лица, извършили където и да престъпления срещу мира и човечеството и геноцид. Персоналният покровителственият и универсалният принцип на практика почти не се използват; те са включени в НК по силата на международни спогодби. Обикновено лицето се съди там, където е извършило престъплението. След изтърпяване на част от наказанието се връща в страната, чийто гражданин е, за да си отлежи остатъка. 3.Действие на закона по отношение на лицата. Законът се прилага спрямо български граждани, чужди граждани и лица без гражданство. При спорове между чуждестранни физически или юридически лица може да се прилага и чуждо право, доколкото това съответства на Закона за международното частно право. 1 Това е една традиция в правото. В римското право, в ислямското право и средновековното право позоваването на авторитети си е било стандартна практика. Днес, в епохата на постмодернизма, авторитетите някак изчезнаха. 2 Семантиката е именно наука за значението на думите. 3 Това е помощно тълкуване, което не може да се ползва за корективно тълкуване. Ако в закона е казано едно, а от мотивите излиза, че са искали друго, меродавно е това, което са казали в закона, а не което са изтъквали в мотивите. 4 Предмет на гражданските дела е спорното материално право. Това е общоприето положение. В наказателното право главен факт е престъплението, в което лицето се обвинява. 5 Не се допускат свидетелски показания по граждански дела в следните случаи: а)документ, за чиято действителност се изисква специална форма, напр. нотариален акт; б) опровергаване на съдържанието на официален документ. Например, представя се болничен лист. Не може със свидетели да се доказва, че човекът всъщност не е бил болен; в) обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен документ; напр. акт за раждане; г)съществуването на договор със стойност над 5000 лева; д)погасяване на парично задължение, което произтича от писмен акт, без значение на размера на сумата. Ако съм подписал разписка, че съм получил парите, трябва да имам и писмен документ, че съм ги върнал; е)опровергаването на съдържанието на изходящ от мен частен документ (тук презумцията е, че документът е в моя вреда). 6 Нерядко при изменяване на закон с преходна разпоредба се постановява, че започнали правоотношения приключват по стария закон. 7 Има един „чисто студентски“ въпрос. Ако старият закон е предвиждал наказание от 3 г. до 8 г., а новият закон предвиди от 1 г. до 10 г., кой всъщност е по-мекият закон? Отговорът е в смисъл, че ако присъдата се постановява при преобладаващо смекчаващи обстоятелства, по-мек е новият закон, защото има по-ниска долна граница. Обратно, ако преобладават отегчаващи обстоятелства, по-мек ще се окаже старият закон, защото има по-нисък максимум. Изтегляне 44.1 Kb. Сподели с приятели:
|