№13: Програмиране и алгоритмични езици основни оператори



страница5/10
Дата23.11.2023
Размер92.25 Kb.
#119402
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Билет13
Синтаксис: Const <име_на_променлива>=<стойност>;
Където: Const – запазена дума
<име_на_променлива>-идентификатор
<стойност>-е конкретна стойност от множество на допустимите стойности на типовете на езика. Може да бъде и израз, който се пресмята до константа стойност.
Семантика: Задава се име на константата и се записва стойността ѝ в клетката от паметта. Компилаторът разпознава типа на константата според заделената памет или изчислената ѝ стойност. Той заделя необходимото място за записването ѝ в клетка на ОП. Стойността на константата остава постоянна по време на изпълнението на програмата.
Пример:count = 5;
lihva = count * 0.05;
message = 'Грешен брой!';
Използването на константи, декларирани от програмиста, има следните предимства:

    1. Намалява използваната памет.

    2. Придава по-добра четивност на програмите.

    3. Лесно се променя стойността на константата.

4. Променливи. Променливите са величини, които могат да променят своята стойност по време на изпълнението на програмата.
Всяка променлива има следните характеристики:
1 Тип на данните;
2 Диапазон на допустимите стойности;
3 Място, заделено в ОП
Тези характеристики трябва да се свържат с идентификатор (име), дадено от програмиста.
Необходимо е променливите да се декларират преди главната програма. Това се прави в раздела на променливите след запазената дума Var.
Синтаксис: Var <идентификатор> :<име_на_типа>;
Където: Var – запазена дума
<име_на_типа>-може да бъде всеки тип в езика
< идентификатор > - задава се от програмиста. Правилото, ограничаващо дължината на < идентификатор > е следното: <идентификатор> :<име_на_типа>; - общо не трябва да надвишава 127 символа, колкото е дължината на един ред в редактора на Паскал. Компилаторът различава идентификаторите само по първите 63 символа, поради което не е препоръчително да се ползват твърде дълги потребителски имена.
Семантика: Задава се име на променлива, с което компилаторът да свърже дадена клетка от паметта. Големината на клетката се определя от типа на променливата.
Пример:


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница