16 април 2011 г. Тема: здравеопазване


В здравеопазването и енергетиката се крият най-много доходи и данъци



страница3/3
Дата31.10.2017
Размер0.52 Mb.
#33569
1   2   3

В здравеопазването и енергетиката се крият най-много доходи и данъци

Държавата да остави на мира бакалиите и да разбие олигархичните мрежи, ако иска да пребори сивата икономика
Юлиана Бончева

Сивата икономика е превзела нови територии през 2010 г., макар че е далеч от рекордите на 2002 г. и на 2007 г. Кризата е притиснала фирмите и е масовизирала още "националния спорт" - криене на данъци и източване на ДДС. Най-активни в това отношение са в здравеопазването, енергетиката, бизнеса с лекарства и инфраструктурните проекти и точно в тези сектори трябва да се насочи контролът на държавните органи.

Това са част от изводите на Центъра за изследване на демокрацията, който заедно с фондация "Фридрих Еберт" вчера бе домакин на дискусия за неформалната икономика в България.

Проучването показва, че през миналата година 2% от българите са работили без никакъв трудов договор, а 11.6% от наетите взимат повече, отколкото се разписват по ведомост (близо 13% са били през есента на 2009 г.) Най-интересни са данните за здравните и социалните осигуровки. Почти 20% от българите признават, че основният им работодател не ги осигурява върху реалната заплата. В тази група попадат основно хора, на които осигуровките се начисляват върху възможния минимум за техния бранш. Всеки десети труженик е в тази категория. За други 8% социалните и здравните вноски се базират на заплатата, посочена в трудов договор, макар че възнагражденията им са по-големи.
Според Тихомир Безлов от ЦИД обаче тези проценти са само ориентир, защото българинът послъгва в анкетите и далеч не всеки си признава, че участва в скритата икономика. Той припомни, че според данните на Националния статистически институт само 10% от пушачите пазаруват на черно. Други наблюдения и анализи обаче разкриват, че всъщност 30-40% от българите си купуват контрабандни цигари. Така че ако искате да получите същинските размери на сивата икономика, умножавайте резултатите от анкетите по 4, препоръча Безлов.

С уговорките, че сивата и криминалната икономика се ловят и измерват трудно, експертите на ЦИД смятат, че делът й за България е около 30%. "Изводите за 2010 г. са, че се е увеличило неплащането на данъци, мита и акцизи, както и източването на ДДС", обяви Руслан Стефанов. В същото време има свиване на сенчестата заетост - кризата принуди фирмите да съкращават персонал и в повечето случаи първо се освобождават хората без трудови договори, а при намаляване на заплати първо се реже частта, плащана неофициално. Но има и обратни случаи - на засилване на сенчестата заетост. За да намалят осигуровките и подоходния данък за заплати, мениджърите уж освобождават кадри, но всъщност продължават да им плащат без ведомост, на ръка.


Експертите препоръчват властите да не пилеят усилия в тотален контрол, а да съсредоточат проверките в големите фирми и едрите обществени поръчки. Те похвалиха НАП и митниците за правилния подход - да насочат инспекциите и ревизиите при анализ на риска и към по-големите играчи. Сбъркана е тактиката на агроминистъра и агенцията за храните - да се държат под лупа бакалиите под предлог, че са рискови, а търговските вериги се самоконтролирали достатъчно стриктно, смятат в ЦИД.

ОЦЕНКИ

През 2010 г. сивата икономика заема 37.7% от брутния вътрешен продукт на България. Това пък изчисли преди месеци консултантска компания A. T. Kearney в проучване, поръчано от Visa Европа и обхващащо първото полугодие. Според това изследване сенчестият сектор в Румъния, Латвия и Естония също гони 40% от БВП, докато в Германия и Франция заема само 1/8 от икономиката. Според НСИ пък в България само 10% от производството на стоки и услуги попада в графата "неформална икономика".




Администрацията пак ще опита да се преброи
Премиерът Бойко Борисов разпореди на финансовия министър Симеон Дянков да направи анализ за всички министерства и агенции как е растял броят на чиновниците на фона на намаляващото ни население. Борисов бе провокиран от здравния министър Стефан Константинов, който иска да се завиши броят на здравните медиатори от 109 на 130.

"Забелязвам, че министрите постоянно предлагат увеличение на бройките, надявам се на някакъв етап някой министър да ми предложи и намаление. Ако още увеличаваме тук бройките, трябва да ми кажете къде на друго място вие ще направите съкращаване на бройки", включва се Дянков. "Моят прочит върху тревожното намаляване на населението е, че то е намаляло с 600 хил., а болниците са се увеличили със 100. Броят на гишетата и администраторите се увеличава", подкрепя го и премиерът. За първи път сред нарочените с раздута администрация се появява и МВР. "Това касае, разбира се, и Министерство на вътрешните работи", казва Борисов. Томислав Дончев се опитва да защити увеличението на броя на здравните медиатори, но бива прекъсван от премиера. "Дончев, никой не спори с теб и с Константинов. Направете ги 140, но бройките ги свалете от администрацията на МЗ, ако трябва от здравната каса", категоричен е Борисов.

В разговора се намесва и енергийният министър Трайчо Трайков, който пък иска да се увеличи броят на чиновниците, които издават визи на руснаци, на украинци в летния сезон. "Ето, вие ме подкрепяте непрекъснато, което много ме радва. Това, което носи приход на държавата - усилвате, това, което носи чанти само - го махате. По-лесно от това няма", заключава Борисов, който преди седмица беше в съвсем други публични отношения с министъра си. Тук обаче се намесва военният министър Аню Ангелов: "Ако сложите в администрацията и армията или пък полицията, няма как да стане. Трябва да знаем що е то администрация - областна и централна", казва Ангелов. "Ако направите една социология навън сред хората, какво разбират под администрация, ще ви кажат - всичко това, което стои на гишета и ни губи времето", настоява обаче премиерът. "Хубаво е да ми давате предложения, които вече не съм дал, нещо по-свежо", обръща се премиерът към министрите си.


Зелен електрокар ме преследва

На света май не съществува енергия, която изобщо да не замърсява околната среда и която да подкрепим ние, непримиримите еколози!
Иван Стамболов

Ето че първият електрически автомобил вече е в София и както се говори, ще може да паркира безплатно в синята зона. За мен това е вдъхновяващо, защото съм стар еколог. Такъв, който винаги си гаси осветлението за колкото време му наредят. И не страдам от това, защото тъмнината не ме лишава от четене - ние, еколозите, не четем книги, защото книгите са направени от отсечени дървета. Аз дори пейсмейкър да имах и да ми кажеха да го изключа за един час в името на планетата, щях да го направя. Затова много се зарадвах, като разбрах, че вече има електрически автомобили. Това е екологично, природозащитно и зелено.


Вече си представям бъдещето, когато всички автомобили ще са малки, компактни и електрически. Такива груби динозаври като моя голям джип с безсмислено мощен бензинов двигател ще бъдат безвъзвратно погребани в историята. Само че, когато всички автомобили станат електрически, на град като нашата София със сигурност ще е необходимо много повече електричество, отколкото може да се спести с едночасово гасене на лампи. Това електричество може да се вземе например от атомните електроцентрали. Те обаче не са много екологични. Дори наскоро зелените и други противници на ядрената енергетика протестираха пред министерството на икономиката. Ядрената енергетика отделя много радиоактивни отпадъци, пък и загробването на старите реактори е много скъпо и не оправдава ползата от тях приживе - ето, да се загробят японските ще струва цели 12 милиарда! Да не говорим, че, както се каза по медиите, Фукушима надскача бедствието Чернобил. Изобщо да се твърди, че ядреният ток е по-чист, сигурен и евтин е нагло. Поне такава е нашата, зелена и природозащитна гледна точка. Следователно екологичните електрически автомобили в София никак няма да е екологично да се движат с електричество от атомни електроцентрали.

Те, разбира се, могат да се движат с електричество от водни електрически централи. Но пък ВЕЦ-овете превърнаха река Искър в индустриална зона, за тяхното построяване често се прибягва до незаконна сеч и много общини, като например Нереченски бани, скачат на протест срещу тях. Минивецовете притесняват естествените обиталища на рибите, объркват водопоя на дивеча и разстройват мелиорацията на горските растения, а обикновените ВЕЦ-ове, онези големите, те пък използват огромни количества сладка вода, която, както знаем, е невъзобновяем ресурс. Знаете ли защо е невъзобновяем? Защото на дъното на Световния океан има миниатюрна черна дупка, през която водата изтича в паралелна вселена. Теорията за кръговрата на водата, според която водата се изпарява от Световния океан, пада под формата на валежи над сушата, там се просмуква през почвата и скалите и после извира от изворите, за да се влее в реките и оттам в Световния океан - тази теория е мит. Истината е в черната дупка на дъното на Световния океан. А в паралелната вселена, където се оттича нашата вода, вероятно има екологичен проблем с пренаводняването, но това си е проблем на паралелните природозащитници. Нас ни интересуват нашата вода и нашите ВЕЦ-ове, а те определено не са природозащитни. Затова и електричеството от тях за екологичните електрически автомобили никак не е екологично.


Но пък ако не е ВЕЦ, може да е ТЕЦ. Нашите екологични електрически автомобили могат да се движат с екологична енергия от топлоелектрическите централи. Но екологична ли е тя? Тя се получава от въглищата, а въглищата са лайна от динозаври, както твърди Кърт Вонегът. Следователно въглищата също са невъзобновяем ресурс или поне невъзобновяем от гледна точка на мимолетността на нашата цивилизация. Наистина, след милиони години и нашите лайна (а те не са малко) вероятно ще станат на въглища, но нас тогава няма да ни има и само "ще паднат тихи дъждове и мирис на трева...", както пише Бредбъри. Друг е въпросът доколко на нас, еколозите, ни пука дали ще се възобновят точно въглищата. За какво са ни те на нас? Но пък доколкото въглищата са ресурс на планетата, а ние милеем за нея, тогава ни пука. Съвсем друг е въпросът дали на планетата й пука, че ще й изгорим въглищата. Това вече не знам, но е добре за всеки случай да протестираме. Така че да караме нашите екологични електрически автомобили с електричество от ТЕЦ-ове съвсем не е екологично.

Разбира се, можем да ги караме с електричество от вятърни генератори. Те са горди железобетонни стърчила, които се извисяват над нивята и размахват гигантски ръце като някои донкихотовски ветрени мелници. Но пък те плашат прелетните птици и прилепите и затова не бива да ги строят в териториите на "Натура 2000". Не бива да ги строят и навсякъде другаде, където прелита нещо, което подлежи на уплах, с изключение на бомбардировачите. Това не е природосъобразно и обижда планетата. Ние като искрени зелени не можем да го подкрепим. Следователно да караме своите екологични електрически автомобили с енергия от ветрогенератори изобщо не е екологично.


Но това не плаши сърцата наши. Ще си караме компактните електрически и екологични автомобили с енергия от фотоволтаични полета. Ще покрием половината планета с тях и ще добиваме най-чистата от чистите енергии - слънчевата. Но тук възникват два въпроса. Първо, на нивите, на които ще построим фотоволтаичните си полета, за да караме екологичните си електрически автомобили, вече няма да можем да отглеждаме нищо за ядене. Най-малко пък любимите си биоплодове и зеленчуци. Това ще обрече на глад много негри, индийци и китайци. Вижте, тук признавам, че не съм съвсем наясно дали гладът и животът на негрите, индийците и китайците по някакъв начин се отнасят към нашите екологични и природозащитни ценности. Трябва да се допитам. Ако не се отнасят - добре: майната им на негрите, индийците и китайците. Ако обаче се отнасят, тогава ще трябва пак да протестираме. И, второ, от какво се произвеждат фотоволтаичните полета? От две неща: първо, от пластмаса, която се прави от същия петрол, от който се произвежда и бензинът за неекологичните автомобили, и, второ, от силициеви кристали, което на практика е стъкло - същото, което не се разгражда никога, поради което е по-ужасно и от пластмасовите бутилки. Освен това фотоволтаиците харчат много вода за охлаждане, тъй че не са по-добри от ВЕЦ-овете. Ето защо да караме своите екологични електрически автомобили с електричество от фотоволтаични инсталации е абсолютно неекологично.
Хм... Излиза, че няма екологичен начин да караме своите екологични електрически автомобили. Няма такава електроенергия, която да е съвсем зелена. С изключение може би на енергията, която биха произвели циганите, въртейки велосипеди на място в специално устроени за целта места. Но тъй като тази идея поражда обструкции, подобни на екологичните, предлагам да я оставим настрана.

Ето защо очевидно ще продължа да се возя на своя голям и ненужно мощен джип. Той поне има два катализатора и от ауспуха му мирише на озон. Разбира се, винаги мога да го боядисам зелен, но първо трябва да се уверя, че при изработването на зелената боя са били защитени всички интереси на планетата.



Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница