19 ноември 2011 г. Тема: здравеопазване

Изтегляне 0.77 Mb. страница 1/5 Дата 09.01.2018 Размер 0.77 Mb. #42520

Навигация на страницата:

• Само бонус не стига Дали ще проработи новият модел на заплащане в администрацията ще зависи от начина, по който ще се оценява работата й Вера Денизова
• Двойните стандарти на ВСС са пагубни за доверието в съдебната система Маргарита Попова, избрана за вицепрезидент Росен Босев
• Изгубени в лекарската безгрешност Пациентите ги е страх да се оплачат, пропуските са трудно доказуеми и държавата няма достатъчно механизми за контрол
• Десислава Николова

19 ноември 2011 г. ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ Имунната система на лекарите Скандалите за лекарски грешки Няколко случая на лекарски грешки през последните месеци обърнаха разговора за реформата в здравеопазването в малко по-различна посока от досегашните спорове за финансиране на болници и заплащане на лекари. В темата от броя може да прочетете няколко смразяващи истории само от една софийска болница. Те показват много дълбоки проблеми в системата, която трябва да предотвратява лекарските грешки. В момента пациентите са почти беззащитни към евентуална медицинска недобросъвестност. Лекарите, разрушили с небрежността си здравето им, могат да бъдат наказани изключително трудно. Съдебните дела, заведени от пациенти, разчитат на медицински експертизи, които се възлагат на колеги на обвиняемите. Те обаче често избират лекарската солидарност пред обективната истина. Това е следствие от другия проблем – отказът на самата система да се прочисти от загнилите си части. Когато към това прибавим и не особено убедителното (до момента) представяне на агенцията за медицински одит към Министерството на здравеопазването, се получава сегашната, доста уродлива картина на болничната система. Всички тези проблеми трябва да се атакуват едновременно. Каквато и организация да създаде държавата обаче, тя ще е безсмислена, ако самите лекари не разберат, че грижата за хората не е само индивидуална, а минава и през желанието на самата система да се прочисти. Ако имунната система на лекарите не заработи, резултатът от реформите ще нулев. Само бонус не стига Дали ще проработи новият модел на заплащане в администрацията ще зависи от начина, по който ще се оценява работата й Вера Денизова "След 9 години в частния бизнес ми се случи да започна работа в държавната администрация. Най-голяма сила, но и най-голяма слабост там са хората: конкурсите за подбор винаги са предварително решени; няма принцип, според който да става повишението; в огромна степен твоето място зависи от служителите в човешките ресурси (с изключение на баш шефа) - те си нагласят хората както искат; има хора, които НИЩО не правят, но са началници на отдели; ниско заплащане, действително много ниско заплащане..." Това е част от писмо, което получихме в редакцията на "Капитал" през пролетта на миналата година. То е на служител от държавната администрация. Тогава правителството на ГЕРБ започваше реформа, която предвижда не само съкращения и преструктуриране на ведомства, но и промяна в модела на заплащане на държавните служители. Идеята - да се създаде по-малобройна, но добре работеща държавна машина. И тя да се управлява с повече морков и по-малко тояга. Ако се съди по изказванията на управляващите от седмицата – оптимизацията на щата във ведомствата вече е приключила (друг е въпросът, че тя е крайно недостатъчна). Нова не се предвижда с изключение на поисканото от финансовия министър Симеон Дянков 15% съкращение на работещите в общините. Сега предстои промяна в модела на заплащане. Целта е хубава – бонусите към заплатите и кариерното израстване да зависят от свършената работа и личния принос на зетите в публичната сфера. Така ще се избегне и моментът с високоплатените нищоправещи служители в горното писмо. Както винаги обаче, въпросът е в детайлите. За да не се получи така, че да се демотивират тези, които наистина вършат работа, е важно да има ясна и прозрачна схема на отпускане на допълнителните стимули. Има и друга опасност – да се залитне в посока поощрения по партийна линия. Какво ще се промени От началото на следващата година отпадат най-спорните откъм ефективност възнаграждения, които допълваха основните заплати на служителите в администрацията – т.нар. клас за прослужено време и допълнителното материално стимулиране (ДМС). Сега средното управленско ниво в някои министерства например получава средно по 1940 лв. месечна заплата, като на места почти 50% от тази сума са бонуси и добавки. Те се определят на базата на направени оценки, но самата администрация признава, че те са по-скоро проформа. Служителите често получават еднакви оценки на принципа "да няма сърдити". ДМС-то пък се получава от около 50 администрации и се разпределя между служителите им за сметка на събираните от тях такси и глоби. Това обаче създава предпоставки за злоупотреби от страна на бюрократите върху гражданите и фирмите - в някои ведомства например има негласен стремеж да се глобява повече, за да се получи по-високо ДМС. С отпадането на класовете се цели размерът на заплатата да не зависи от натрупания трудов стаж, а от свършената работа. В момента всяка година стаж в публичния сектор увеличава заплатата с 1%, което по никакъв начин не стимулира по-усърдната работа. Дори напротив, колкото един чиновник става "стара пушка", вместо да работи по-добре, той е насърчаван да си клати краката. Новите бонуси ще бъдат два типа - постоянни (до 25% от основната заплата) и еднократни - за високи постижения например. Ще има и допълнителни възнаграждения с цел привличане и задържане на служители на важни постове в администрацията. Те ще могат да получават до две заплати. За да няма понижение на доходи през следващата година, допълнителните добавки, които са се получавали досега, ще бъдат преизчислени еднократно в основната заплата на администрацията. "Намаление на заплати няма да има, но допълнителните плащания ще зависят от постигнатите резултати", заяви финансовият министър Симеон Дянков, който ръководи и Националния съвет за административна реформа. Така от следващата година фонд работна заплата на министерствата и ведомствата ще се формира от 70% постоянна и 30% променлива част, която ще бъде обвързана с резултатите на служителите. Това означава, че фактическото плащане на бонусите ще започне от 2013 г., тъй като в бюджета за следващата година не е предвидено увеличение на заплатите в администрацията. Министрите, които искат да поощрят служителите си още през следващата година, ще трябва да направят още съкращения или оптимизации на управляваните от тях структури. Бонусите и годишното повишение на заплатите ще стават на база два типа оценки на служителите – тримесечни и годишни. Добрата годишна оценка ще води до увеличаване на основната месечна заплата с до 12% при "изключително изпълнение". Постигнатите добри резултати по текущата работа пък могат да доведат до бонуси на всеки три месеца. Бонусът може да нарасне и с още 12%, ако цялото звено се справя отлично, макар че в наредбата се оставя доста свобода за начина на оценка и заплащане, когато става въпрос за цели административни структури. Промените ще обхванат всички държавни и общински институции с изключение на сектор "Сигурност". Хората, които работят с еврофондове, също няма да усетят промените, тъй като ще продължат да взимат двойни заплати. Към тези с променения начин на заплащане обаче ще преминат още около 15-20 хил. души - администрациите на органи като СЕМ, КРС, здравната каса, ДКЕВР. Новост е и това, че се дава много по-голяма възможност за вкарване на външни експерти в администрацията. Често това нямаше как да стане, тъй като те нямат стаж в публичната сфера и започваха на минимална заплата. Това естествено няма как да не откаже експерти с дългогодишен опит в частния сектор. В същото време, тъй като назначенията и конкурсите са непрозрачни, това дава и възможност за отприщване на вратите за политически назначение. Например в МВнР експертите от частния сектор все някак си биват набирани само за мандатите в чужбина, но не и за работа в централното управление в София. И къде са проблемите Най-големите опасения на експертите по публична администрация, а и на работещите в държавния сектор са, че новата система за оценяване ще е твърде субективна. Другият риск е тя да не проработи заради твърде бюрократични изисквания и отново оценките да се правят само проформа. По-големите правомощия, които се дават на ръководителите на държавни структури и на шефовете на дирекции сега, пък могат да се използват за поощряване по партийна или друга връзкарска схема. "Идеята трудът да се заплаща според изпълнението и резултатите е положителна. Но след нея следва най-важният въпрос — как ще се оценява и измерва това представяне", казва доц. Милена Стефанова, преподавател по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски". Нейните опасения са, че администрацията по места няма капацитет да изработи достатъчно добри схеми за атестация, които да направят връзка между индивидуалните цели на служителите и целите на цялата администрация. Единият вариант е да се използват международните стандарти по ISO. По тях обаче са сертифицирани едва 230 администрации, или по-малко от половината. Според Стефанова има още няколко международни системи за оценка на работата на администрацията, но българските институции, които ги прилагат, се броят на пръстите на едната ръка. Идеята да се създадат импулси администрацията да си върши работата по-добре се оценява положително и от Антоанета Димитрова, която е преподавател в катедра "Публична администрация" в университета "Лайден" в Холандия. "На практика обаче обикновено се получава нещо като пионерското поръчение - да кипи безсмислен труд. С този вид материално стимулиране, базирано на оценка, ще се свърши повече работа, но понякога просто се създава повече бюрокрация", пояснява Димитрова. Тя също обръща внимание на това, че трябва да е много ясно написано какво се очаква от работещите във всяко ниво в администрацията. Така ще се избегне и рискът да се се издигат кадри и да се дават бонуси по симпатия. Хората от администрацията също се притесняват от многото неизвестни. "Дали моделът ще проработи, ще стане ясно догодина. Но в крайна сметка всичко ще зависи от съвестта и намеренията на преките ни ръководители. Ако те искат да изградят добър и мотивиран екип, имат нужните лостове за това. Ако искат да наградят само избрани, приближени служители — също имат тази свобода", коментира работещ в администрацията на ключово министерство. Сега Министерството на финансите освен концепции и наредби трябва да следи и за тяхното правилно спазване и да налага максимална прозрачност. Защото обвиненията в партийни бонуси (справедливи или не) неизбежно ще започнат да се чуват още от следващата година. Двойните стандарти на ВСС са пагубни за доверието в съдебната система Маргарита Попова, избрана за вицепрезидент Росен Босев Направихте заявка, че с новия си пост ще продължите усилията си за съдебна реформа. Как виждате това да стане, кои ще са основните ви приоритети? Усилията да подкрепям и да съдействам да продължи съдебната реформа ще бъдат строго в рамките на правомощията на президентската институция. Това е възможно. Тя подкрепя и съдейства да се реализират всички, обявени за национален приоритет идеи. А съдебната реформа е първият национален приоритет, около който трябва да има обединение на всички институции в държавата. Миналата година ние се обединихме около стратегията на Министерството на правосъдието за продължаване на съдебната реформа в дългосрочен план. Тази стратегия не предполага реформите да се проведат само в един правителствен мандат и ние ще имаме изключителния шанс като президентска двойка да обединим политическия и гражданския сектор, да обединим магистратите, за да продължим по така начертания път. Тя беше изключително добре приета на широка кръгла маса в парламента при обсъждането. Сега трябва да я следваме. Ще продължите ли да работите и в президентството с неправителствения сектор по въпросите на съдебната реформа? Да, това е сигурно. Какви са конкретните идеи? Първо, трябва да поговорим за необходимостта от законодателни или конституционни промени относно структурата и състава на Висшия съдебен съвет. Без да налагаме мнение, трябва да кажем дали съветът е ефективен така, както е конструиран в момента. Ако не е ефективен - защо и какво е нужно, за да работи той по-добре. Тук има няколко подвъпроса. Удачна ли беше реформата, с която съветът стана постоянно действащ? Удачно ли е той да се състои от 25 членове, половината от които да бъдат избрани от парламента, и в състава на този ВСС трябва ли да има други представители освен от българската магистратура? Магистратите желаят дискусия за това да се управлява ли съдебната система от общ орган или трябва да се обсъди възможността под една шапка да има по-ясно разделение във ВСС на съдиите и прокурорите. Министерството на правосъдието направи крачка в тази посока с промените в ЗСВ. Нека да дискутираме за това не трябва ли да работим за по-силна магистратска общност и внимателно да видим тенденциите в Европа за обединяване, а не за разделяне? Аз лично не съм привърженик на идеята за два съдебни съвета, защото имаме нужда от обединение на магистратската общност. В конституцията е записано, че в България има три независими власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. И именно съдебната власт трябва да се усети единна и като част от държавната власт. Важно е да обсъдим парламентарната квота и начинът за избор на излъчени от нея магистрати. Искаме прозрачна процедура, за което не са нужни законови и конституционни промени, а промени в Правилника за работа на Народното събрание - за изслушване, за достатъчно дълго обсъждане на кандидатурите. Законодателният орган трябва да изпраща във ВСС хора, заслужили уважение и признание в съдебната система. С безупречна професионална и морална репутация. Сега процедурата не дава такава възможност. Ето това са конкретни неща, за които аз няма да бъда двигател на новата ми позиция. Двигател трябва да бъде управителният орган на съдебната система - ВСС, и лидерите в системата. Сега ще настояваме с президента за дискусии, както сме записали в стратегията. Какво ще очаквате от вашия наследник в Министерството на правосъдието? Очаквам да се чувства добре на този пост, да продължи наследството, което му оставям – в министерството има групи, които работят по НК, по декриминализация, тази така очаквана от съдебната власт стъпка. Работим по конкретен план от стратегията за детското правосъдие. Започва обсъждането на концепцията за административно-наказателен кодекс и с широка дискусия ще решим дали ще изработим такъв кодекс, дали е необходим. Вече е заложено и следващият министър на правосъдието трябва с висока компетентност и познаване на съдебната система, с професионални усилия и работа с парламента да продължи в посоката, която начертахме. Много е важно да се доведе до рай и работата по концепцията за съдебните експертизи. Вещите лица очакват това от министъра на правосъдието. Започнахме преди няколко месеца работа по концепция общо за всички експертизи, но ще извадим на преден план съдебно-медицинските. Там проблемите не търпят отлагане. Имахме разговор и със здравния министър, който подкрепя идеята. Съдебните медици имат основание да са недоволни от условията на работа, от изостаналостта с повече от половин век. Екипът ни държи да се разработи тази материя и затова с голямо желание откликнах на молбата на съдебните медици, които лично дойдоха в Министерството на правосъдието и заявиха, че искат да поемем инициативата за реформи. Споделяте ли критиките от последния доклад за това, че ключови назначения като председателите на СГС и ВАС са немотивирани и непредвидими? Споделям ги, защото ВСС, независимо че се написаха добри законови процедури, не направи необходимото да развие идеите в добра наредба за избор на административни ръководители и с това дава възможност критиките отвътре и отвън да бъдат основателни. Винаги съм казвала и на тях, членовете на ВСС, колегиално - трябва открита и задълбочена дискусия, която да умеят да водят по време на самото заседание. Притесняват се или умишлено не искат да водят дебат, от който гражданите да видят, че ВСС познава проблемите, познава кандидатите и има желание да избере най-добрите. Защото те дължат професионална защита на самия кандидат, който избират. С пасивно поведение доверие не се печели. Висшият съдебен съвет е длъжен по закон да защитава независимостта на съдебната система и най-добрият публичен израз да се гарантира независимостта на съдебната система е изборът на най-добрите магистрати. Предстоят два ключови избора в прокуратурата - на Софийския градска прокуратура и на Апелативната прокуратура в София. Какъв трябва да е профилът на хората, които ще заемат тези длъжности? Във всеки случай не хора, които са станали символ за системно проваляне на дела. На системата са нужни магистрати, които могат, знаят и имат обществено доверие. На тях трябва да се даде възможност да излязат напред, а не да се оставят встрани или в ъгъла. Още не сме стигнали до такова състояние на обществото, където можеш смело да заявиш претенциите си и на това да се гледа като на нещо нормално. Затова лидерите трябва да намерят и да подкрепят тези колеги – мотивирани и почтени, да им гласуват доверие, да ги направят ръководители. Съдиите и прокурорите не вярват, че ВСС може да ги избере заради качествата им и затова се появи Красимир Георгиев и различни кръгове, които кадруват задкулисно. Съществува ли този проблем според вас? За съжаление още не сме се отървали от това. Преди няколко седмици реагирахте остро във ВСС по въпросите за командировките? Показателен за какво според вас е този случай? Изпитвам неудобство отново да коментирам тази ситуация. Ще има ли втори опит на Закона за конфискация? Този закон беше поставен в дневния ред на обществото. Едно е ясно - трябва да намерим ефективен механизъм за замразяване и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Един от начините за това е да се приеме философията на гражданската конфискация, другият избор е закон, какъвто вече имаме. Политическата класа ще реши от какъв инструмент България има нужда днес. В комисията обаче има явен конфликт между новия председател и заварените членове, които явно държат на статуквото. Прокуратурата дори разследва един от тях. Как при това положение обществото ще реагира, ако получат повече правомощия? Аз съм първият човек, който би се възпротивил такъв толкова тежък закон да се предостави в ръцете на орган, в който има несъгласие и неразбиране към ценностите и пътищата за справяне с корупцията. Това заявих и при обсъждането на закона в парламента. С всеки закон може да се злоупотреби, особено ако се даде в ръцете на хора, които са способни да злоупотребят. Комисията трябва да вдъхва сигурност, в нея трябва да работят хора, които са се доказали като професионалисти, с устойчиво антикорупционно поведение. Противоречията в комисията сега не дават такава увереност. По отношение на лошите практики в съдебната система много често виждаме и ВСС, и инспекторатът към него да прилагат двойни стандарти. За някои случаи да реагират, а за други да се прави, че не съществуват. На какво се дължи това? Не зная дали е двоен аршин. Но каквото и да е, означава, че някой от нещо се страхува, пази се или цели нещо конкретно. Това е пагубно за доверието, което тези органи трябва да имат и в магистратската общност. Затова ми се струва, че усещането за двоен аршин е като темата за двата вида съдебна система в България - една за едни, друга за други. Това е дразнещо и страшно. Хайде да си сложим ръка на сърцето и да кажем има ли го. Има го. Този двоен аршин подпомага убедеността да се говори за различни стандарти в съдебната система. Това ме тревожи и гневи. Опитвала съм винаги да му се противопоставям със средствата, които са ми били в ръцете - като ръководител и магистрат. Не е лесно, но ще продължавам да го правя, макар да знам, че положителен резултат не може да постигнем от днес за утре. Какъв съвет бихте дали на вашия наследник по отношение на комуникацията с ЕК? И най-малкото отклонение от формата, която заедно с Европейската комисия намерихме, ще бъде пагубно за авторитета и за сътрудничеството по механизма като успешна формула за реформи. Това го отчетоха и нашите партньори в Брюксел, като казаха категорично, че държат на тази формула и трябва да я запазим. Доверие се гради трудно, но се срива с един жест. После се чудим какво не направихме, както трябва, къде сгрешихме. Трябва да можеш да следваш успешната формула - искреност и работа с хората, които са професионалисти, които искат и знаят как да помогнат, които познават проблемите и с които можеш да дискутираш. Нищо повече от това - да не си лицемерен, да не си демагог, да си професионалист и да имаш гръб да носиш отговорност. Това са четирите неща, необходими за добра комуникация. Но има опити някои институции да търсят начин да смекчат критиките, чисто от конюнктурни интереси. До какво ще доведе това? Критиките могат да се спестят с повече резултати. Ако временно конюнктурно "спечелиш" снизхождение, проблемите остават. Аз съм убедена, че трябва да правим реформи и да постигаме резултати, което логически води до много добри оценки от нас и за нас. От това имаме нужда. Реформата в съдебната система е такъв приоритет, на който само би се навредило, ако изкуствено, демагогски и конюнктурно се правят реверанси. Изгубени в лекарската безгрешност Пациентите ги е страх да се оплачат, пропуските са трудно доказуеми и държавата няма достатъчно механизми за контрол Десислава Николова Иван е на 6. Оперират го по спешност в неврохирургията на университетска болница "Св. Иван Рилски" в София заради тумор в мозъка. Изписан е с диагноза с въпросителен знак и в епикризата му пише, че черепът му е отварян. Дори датата на изписването е поправена, тъй като детето е пуснато на втория ден след операцията. Започват нови изследвания в друга болница, прави се излишно тежка химиотерапия за евентуални разсейки. Оказва се, че черепът не е отварян изобщо и се налага лечение в чужбина. Включва се Фондът за лечение на деца, но парите не стигат. Родителите молят колеги и познати за помощ и събират дарения от над 2000 души. Оказва се, че туморът не е бил в мозъка, а извън него, детето е подложено на две допълнителни операции. Лекарите са удивени, че документите са непълни, няма данни за размерите на тумора и къде се е намирал, липсва описание на операцията и за презастраховка облъчват с максимални дози за лъчетерапия половината лице на Иван. Детето се лекува повече от половин година извън България. Това разказва майка му Росица Радева пред "Капитал". Тя подала сигнал до здравното министерство за попълване на невярна документация от клиниката, оглавявана от проф. Венцеслав Бусарски. Отговор на жалбата няма повече от два месеца, независимо че за лечението са дадени пари от фонда. Родителите на детето възнамеряват да подадат иск в съда. "Връчиха ни диагнозата за тумор в коридора пред десетки хора. Операцията беше проведена, без да се знае предварително дали е злокачествен или не. Не бихме искали това да се случва на когото и да било и дължим благодарност и обяснение на всички, които подпомогнаха лечението на Иван", обяснява Росица Радева. Проф. Венцеслав Бусарски отбелязва пред "Капитал", че не са му известни случаи, при които в клиниката му са попълвани документи с невярна диагноза, което да цели получаване на средства по клинични пътеки от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и при проверките от контролните органи не са установени подобни случаи. "Разбира се, че не във всички случаи може да се постави точна диагноза, което налага наблюдение и нови изследвания", коментира той. Професорът отбелязва и че не са му известни случаи, в които извършените действия не се описват точно. Случаят обаче е емблематичен за болестите на здравната система. Според пациентските организации доказването на лекарска грешка е почти невъзможно и моделът, по който се контролира медицинската помощ, не работи. Грешки се допускат всеки ден, пациентите пишат жалби непрекъснато. Законодателството обаче трябва да бъде такова, че те да получават бързо обезщетение, а лекарите да са спокойни, че няма непременно да бъдат наказателно преследвани, ако наистина става въпрос само за грешка. След статията на "Капитал" за модела на работа в българските болници "Мисия Св. Иван Рилски" в редакцията пристигнаха писма и се обадиха читатели, които настояват да се обсъжда как пациентите могат да защитят правата си. Горчив опит Страхът да подадеш жалба или сигнал срещу лекар, да заведеш дело и да тръгнеш по дългата процедура за доказване на лекарска грешка е основната пречка здравеопазването да се променя толкова трудно. "Пациентите се страхуват да търсят справедливост дори на ниво общопрактикуващ лекар, не смеят да кажат, ако са им искали пари за издаден документ, или не са им дали касова бележка или направление. Основните обаждания към пациентските организации са може ли анонимно да решите въпроса ни, за да нямаме проблеми с този лекар", разказва Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. По думите му анонимно-пасивното пациентско поведение е още по-страшно, когато става въпрос за някой, нарочен за голям специалист в болница. "Създаден е такъв механизъм, че никой не разбира, че понякога има и по-добри специалисти от някой професор или доцент. И да не забравяме – професор е преподавателска титла в университет, тя няма общо с практическите достижения в медицината", допълва Таушанов. Пациентите обясняват липсата си на реакция със зависимостта от лекарите и със страха, че ако въстанат срещу един, колегите му ще откажат да ги лекуват. Такъв е случаят с Надежда Хаджиева, също оперирана в "Св. Иван Рилски" - тя не може да получи от лекар нито едно писмено становище, че има грешка, и съответно няма как да заведе дело. Преди пет години е оперирана от дискова херния, следват още 7 операции. По думите й става въпрос за операция на съседен прешлен, който обаче е така изрязан, че вече не може да ходи и е на инвалидна количка. "Не подавам жалби по две причини – зависима съм от лекарите, защото очаквам да ме оперират отново и да ми помогнат. Освен това се консултирах с адвокати. Когато се стигне до това да се установи лекарска грешка и да се повика вещо лице – това трябва да е лекар от същата специалност. Никой не иска да свидетелства и не са длъжни и по закон", коментира Надежда Хаджиева. По време на дългите си болнични перипетии тя заплашила, че ще съди клиниката и лекарите, и поискала от проф. Бусарски да й върне парите за частен преглед при него. Получила писмо, в което той й обяснява, че ако е "проявила коректно държание" и след съответната молба, не е имало проблеми да й възстанови сумата, но се налага да удържи част от нея за плащане на данъци. "Освен това той написа, че във връзка с моето държание и отправените заплахи, че ще ги съдя за лекарска грешка, не желае да има никакви взаимоотношения в бъдеще с мен. Повечето лекари в България ги е страх да ревизират работата на т.нар. светила, а някои признават в прав текст, че кариерата им в университетската болница зависи от тях", коментира Хаджиева. Но е важно да не се мълчи Според представителите на пациентските организации закъснялото оплакване е първият проблем при доказването на лекарската грешка. "България е малка държава, всеки познава всекиго, всеки на някого е приятел и се поражда невъобразима зависимост – някой защитава пациента, друг пази лекаря. Всеки ден получаваме сигнали за смъртни случаи, забавено лечение, искане на пари. Но пациентите са в безизходица, не смеят да се оплачат от страх да не ги изпишат от болницата или да не се обърка нещо в лечебния процес. Оплакванията стават едва след като вече нищо не може да се направи", коментира Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. Страхът от лекарите има съвсем реални измерения. Системата за доказване на пропуски е изключително бавна и тромава – минава се през наказателно производство, което се точи години. Основният проблем е, че кръгът е затворен – разследващите полицаи и прокурори не са специализирани в темата и задават на уличения лекар и колегите му общи въпроси – дали операцията е извършена правилно, спазени ли са процедурите, добре написана ли е документацията. След това съдът назначава експертиза, а като вещи лица се призовават колеги на уличения лекар от същата специалност. Те обаче не са длъжни да свидетелстват и могат да откажат. Повечето го правят със суеверието, че утре и на тях може да се случи. Механизъм, по който проблемът лекар-пациент да избегне наказателното производство в момента все още няма, коментират от пациентските организации. Пострадалият подсъдим Понякога се получава така, че жалещият се пациент става подсъдим. Съпругата на Кремен Георгиев почива на 45 години на операционната маса, след операции за мозъчна аневризма в два поредни дни. Лекарите дават документите за смъртта й на приятеля на сестра й, който се отказва от аутопсия. Аутопсията пък е ключово необходима при всяко дело за лекарска грешка. Георгиев подава жалба до здравното министерство, която разпространява и из болницата, в която иска проверка и наказание за екипа на проф. Бусарски за смъртта на съпругата си. Комисията не установява пропуски или грешки. Проф. Бусарски и другият опериращ от екипа завеждат наказателно дело за клевета срещу Георгиев с претенции за нематериални щети за общо 25 хил. лв., защото е разпространил позорни обстоятелства за тяхната работа, приписал им е престъпление – причиняване на смърт при професионална непредпазливост, а те за продължителен период от време са се чувствали емоционално дисбалансирани и не са могли пълноценно да упражняват професията си. "Тъжно и обидно е, когато лекарите, направили опити да спасят пациентката с две гигантски аневризми и намаляване на зрението с опасност от мозъчен инсулт, са обвинени в убийство... Има случаи, когато и най-компетентният екип не може да помогне. Съпругата на д-р Николай Мирчев бе бременна по това време и много тежко изживя обвинението. Това бе и причината да заведем дело за обида", коментира проф. Бусарски. На първа инстанция съпругът е признат за виновен заради текста на жалбата и е осъден да плати административна глоба от 500 лв. и разноските по делото. Съдията по случая Веселин Иванов на практика забранява на пациентите да се жалят - по неговата логика в молбите им не трябва да има съждения по отношение на работата на лекарите. Преди месец той беше назначен за съдия в специализирания съд. За щастие решението на съдия Иванов е изолиран случай. На втора инстанция и във Върховния касационен съд магистратите напълно оправдават Георгиев. Мотивите на второинстанционния съд са, че няма изискване пред подателите на жалби да ги подават само тогава, когато са абсолютно уверени и е налице пълна обективна вярност на изнесеното. Ако присъдата остане в сила, "предполага, преди да сезират органите, граждани да провеждат собствени разследвания и експертизи, каквото изискване законът не поставя". "Оттук нататък трябва да е ясно, че всеки пациент или близък има право да се жали до министъра, без да бъде наказателно преследван, да иска проверки, та дори и по-емоционално като пострадал, да употребява по-свободно изрази", коментира Пламен Таушанов. Какво обаче се случва с жалбата Институцията, която трябва да отговаря за пациентските жалби, да контролира медицинските стандарти, структурата и управлението на лечебните заведения и изразходването на средствата в тях е изпълнителна агенция "Медицински одит" към здравното министерство. От началото на годината до 30 октомври в нея са подадени 504 жалби от пациенти и юридически лица и в резултат на тях са извършени 305 проверки. Агенцията се самосезира и проверява всички 12 сигнала за смъртни случаи, които нашумяха през годината – на мъртвото бебе в Горна Оряховица, на починалото дете в ИСУЛ, на случаите с починали родилки. В 60% от случаите граждани и институции се оплакват за съмнения за допуснати медицински грешки, неудовлетвореност от качеството на медицинските услуги, затруднен достъп до медицинска помощ, нерегламентирани плащания. Директорът на агенцията доц. Златица Петрова отбелязва, че за първата пълна година от съществуването си ведомството й е помогнало на много лечебни заведения да структурират по-добре дейността си. Проблемите, които виждат в системата, са огромни. "Липсва връзка между извънболничната и болничната помощ, както и връзка между самите отделения в болниците, работата не е екипна. Неглижира се информираното съгласие на пациентите – то се подписва формално, информацията не е достатъчна и те не са напълно наясно с процедурата и медицинския риск. Попълва се и се дописва здравна документация, за да се получат средства от здравната каса", коментира Златица Петрова. На място отиват двама инспектори, които обаче проверяват само медицинската документация и по нея трябва да разгадаят дали е извършено или не нарушение. Агенцията дава консултации, предписва процедури, подава сигнали до здравното министерство и прокуратурата. Проблемът обаче е, че тя може да каже, че има организационни проблеми, които са довели до проблем, но не може категорично да окачестви лекарска грешка, защото няма провомощията на вещо лице. Отделно, че когато има нередности в документацията, лекарите имат възможност да ги коригират и преди да дойде проверката. Глобите са ниски и 5000 лв. за смъртта на починал пациент наистина звучи като подигравка с паметта му. Освен това част от актовете падат. До голяма степен лекарите са настроени зле към работата на инспекторите точно както и към жалващите се пациенти. Последната сянка върху обективността на работата на агенцията хвърли проверката на болница "Св. Иван Рилски", при която записите от видеонаблюдението на операциите и кадрите, че пациенти плащат за един екип, а ги оперира друг, не са били взети предвид. Министърът на здравеопазването обясни, че започва проверка. "Тази агенция е да дава съвети, да показва слабостите и да налага санкции, а не води собствени политики и да решава кое да прикрие и кое не", коментира Стефан Константинов. "Ние работим много добре с медицинския одит, но техните правомощия се простират до налагане на административни глоби и констатиране на нарушения. Или трябва да се смени моделът, или да им се дадат повече правомощия. Нека да може да отнема веднага права на лекари, нека да се дават заключения дали дадено увреждане е настъпило в резултат на действие или бездействие от страна на лекаря, за да може да се търси обезщетение", коментира Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация. Рецепта за доволни пациенти В момента нито лекарите, нито пациентите имат механизъм да се предпазят един от друг. "Ако някой иска да бъде предпочетен и избран като лекар или лекарски екип, да бъде така добър да огласи в сайта на болницата, клиниката, кабинета си колко операции е извършил по вид, сложност, колко пациенти е излекувал и колко са получили усложнения. Чак тогава може пациентите да го изберат, защото той има 5000 операции, 2 смъртни инцидента и висок процент успеваемост", смята Таушанов. "За съжаление всички грешки остават голи твърдения на пациента, освен ако не е очевидно и фрапиращо. Ние не срещаме никаква подкрепа от лекарите, тъй като същите тези лекари ще трябва да бъдат преизбирани след няколко години в Българския лекарски съюз от колегите, срещу които застанат. А всеки може да допусне лекарска грешка, независимо колко е добър. Фаталното е, че не ги признаваме, не обезщетяваме пациентите и създаваме впечатление за безнаказаност у лекарите. Пациентът има право да разбере какво се е случило и да получи обезщетение", категоричен е Хасърджиев. Той допълва, че за това трябва да бъде променен моделът. "Десетки пъти сме сезирали етичната комисия и те отговарят, че чакат съдът да се произнесе за вина на лекаря и да вземат мерки", посочва Хасъдрждиев и отбелязва възможностите - във Великобритания например има независима институция, която се занимава само с лекарските грешки и уврежданията на пациентите. В срок от няколко седмици тя се произнася по всеки конкретен случай и пациентът получава обезщетение от специален фонд. В Германия в етичните комисии присъстват пациенти и играят ролята на арбитраж. Във Франция има национална комисия по медицинските инциденти, която постига извънсъдебни споразумения и пациентът получава обезщетение веднага. Когато няма доказана вина, плаща специален фонд, а когато има – застрахователят на лекаря. Досега, включително и в новия проектозакон за правата на пациентите, въпросът с обезщетенията не е разглеждан. Лекарите имат застраховки на минимални суми – до 20 хил. лв. и повечето от тях оставят лекарската небрежност без последствие. Лекарите ще кажат, че грешките не са най-големият проблем на системата, която се пръска от неефективност, липса на признание, взаимно неразбиране... Но докато материалното положение на медиците се подобри, макар и не достатъчно, за пациентите само се влошава. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели: