Зрително-пространственият гнозис е познавателна функция, за която е доминантен десният париетален дял. При долнопариетални или парието-окципитални лезии се нарушава главно зрителното възприятие и болните не могат да възприемат пространствените съотношения в по- сложни конструкции, не различават лявата от дясната страна. Те не могат да се ориентират в пространството, по карта и по план, не могат да оценят положението на стрелките на часовника. При съчетание с конструктивна апраксия, синдромът се дефинира като апрактагнозия.
Симултанагнозия е невъзможността да се възприеме едновременно повече от един обект и неразбиране смисъла на дадената ситуация. Увредата е двустранна окципитална, понякога левостранна окципито-темпорална с включване на 18 поле.
Едностранно зрително-пространствено игнориране.Представлява една от основните форми на нарушение на вниманието. Проявява се с игнориране на едната половина на пространството, най-често лявата. Пациентът не рисува върху лявата част на листа, не чете лявата страна на книгата и т.н. Често се съчетава с левостранна хемианопсия, левостранна хемихипестезия и анозогнозия. Дефицитът е мултимодален и ангажира перцепция, ориентация, праксис и емоционални процеси.
Нарушения в телесната перцепция и образа на собственото тяло.
Асоматогнозията е нарушена телесна перцепция, нарушен образ на собственото тяло.
Хемиасоматогнозията е загуба на оценка на едната телесна половина, по-често лявата, като собствена с отчуждаване и липса на грижи за нея.
При аутотопагнозия пациентът не може да намери и покаже по инструкция части от тялото си или не ги разпознава като свои.
Анозогнозията е селективно невъзприемане на собствения дефект - напр. хемиплегия или хемианопсия. Болните са безразлични към парализираните си крайници, говорят за тях с ирония, или агресия. Нарушенията в гнозиса за собственото тяло са резултат на увреди в дясното горно париетално делче.
Праксисът е перцептивно-моторна и когнитивна висша корова функция за придобити чрез обучение сложни автоматизирани двигателни навици и умения
Апраксия е загуба на способността да се извършват сложни, придобити двигателни умения, при липса на парализи и сензорен дефицит. Тя е резултат на мозъчна увреда, локализирана главно в париеталния дял на доминантната за езика хемисфера.
Сподели с приятели: |
