2. Рефлексна дейност. Анатомофизиология. Класификация. Правила при изследване на рефлексите
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Хватателен рефлекс
- Обща сетивност. Анатомофизиология.
- Екстерорецептивна
- ) болкови рецептори
| Рефлекси на стволов автоматизъм
рефлекси на мозъчния ствол: (докосване на бузата – обръщане на тази страна и търсене на гърда за сучене; одраскване на палмарната част на ръката – флексия на пръстите с хващане на предмета ) се наблюдават в кърмаческия период. По късно остават включени в по сложни движения и не се изразяват самостоятелно Феномен на Магнус–Клайн – пасивно извиване на главата встрани се засилва тонусът на екстензорите на ръката към която гледа и флексорите на другата ръка Глава на кукла – При коматозни състояния пасивното обръщане на главата встрани, нагоре и надолу е съпроводено от неволево придвижване на очите в противоположната посока Реакция на опора на Магнус – пасивната дорзална флексия на китката и стъпалото предизвиква увеличаване тонуса на екстензорите с рефлекторна екстензия на предмишницата и подбедрицата. Хватателен рефлекс – Той съществува нормално при новородени. При подаване на предмет в палмарната повърхност на ръката – флексия + хващане на дразнещия предмет. Характерен е за противоположната на мозъчната лезия ръка. По голямо знаение има когато е едностранно и пациента е в съзнание. Обща сетивност. Анатомофизиология. Обща (соматична) сетивност: Предава се чрез соматосензорната аферентна система. Рецепторите на тази сетивност са разположени по кожата, подкожната тъкан, ставите и вътрешните органи. Различават се: Екстерорецептивна (повърхностна, кожна) сетивност – за по-груб, лошо локализиран усет за допир, болка и температурни разлики (топло и студено). Екстерорецепторите са свободни нервни окончания или специфични, капсулирани рецепторни образования (телца), носещи имената на авторите Рецепторите на общата сетивност: А) механорецептори. Те са с нисък праг на възбуда. По-голямата част от тях са капсулирани рецептори, които възприемат различни по степен механични дразнения като допир, натиск, вибрации, разтягания и деформитети на кожата и подкожната тъкан. Такива са телцата на Meissner за допир, на Ruffini за разтягане на кожата, дисковете на Merkel за притискане, телцата на Vater-Pacini за вибрации. Нервните сплетения около космените фоликули са също своеобразни механорецептори. Механорецепторите имат значение за преценка на скоростта, направлението, налягането и силата на механичните дразнения върху кожата. Б) болкови рецептори (ноцицептори). Те имат висок праг на възбуда. Представляват свободните нервни окончания, които възприемат предимно по-интензивни дразнения от механично, химично или температурно естество и създават чувството за болка. Ноцицептори има навсякъде по човешкото тяло, включително в ставите, сухожилията, надкостницата, менингите и вътрешните органи. Характерно е, че при постоянни ноцицептивни стимули те стават свръхчувствителни, с нисък праг на дразнене и се получава т.н. хипералгезия, която е в основата на невропатичната (хронична) болка 1.2 Проприорецептивна, дълбока сетивност – скелетно-мускулната система (мускули, стави, сухожилия) и с усета за движения, тяхната сила, посока, обхват, скорост, мускулния тонус, и позицията на тялото и отделни негови части в пространството. Възприемането се извършва от проприорецептори. Те са специализирани рецептори - сухожилните рецептори на Golgi и мускулните вретена, и нископрагови механорецептори от типа на Vater-Pacini, Meissner, Merkel. Рецепторите на Golgi са локализирани в мускулните сухожилия и се стимулират при тяхното силно опъване Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|