22 януари 2010 г. Тема: здравеопазване болниците се съюзиха срещу здравната каса

Директори на общински и частни болници се събират днес в София, за да обмислят как да протестират срещу незаконните по думите им изисквания, които поставя здравната каса.

“Лечебните заведения са задължавани да осигурят по двама специалисти за клинична пътека, а това е незаконно - заяви д-р Стойчо Кацаров от центъра за защита правата в здравеопазването. - В приложението към националния рамков договор, подписан и от лекарския съюз, се изисква само по един специалист. Здравната каса по закон не може да поставя по-неизгодни условия от описаните в националния рамков договор.” Дори и тези болници, които сключат договор с НЗОК, щели да фалират до няколко месеца, защото парите за 2010 г. са с 400 млн. лв., или 1/3 по-малко от 2009 г.

“Болницата в Гулянци, Плевенско, е в добро финансово състояние, но не можем да осигурим толкова много анестезиолози и специалисти, за колкото настоява касата”, каза управителят д-р Адриан Яков, НЗОК иска по всяка клинична пътека да има денонощно по един лекар на място. “Достатъчен е един дежурен 24 ч по болница, а специалистите да са на повикване”, смята д-р Яков. Проблем са и медицинските сестри. Изпуснем ли ги, те няма да отидат за 300 лв. в друга болница, а ще се хванат като детегледачки в Италия, убеден е той.

Целта е хората да научат правата си като пациенти, като се запознаят с реда, по който ще бъдат лекувани както при личния лекар, така и в болницата. За кампанията са предвидени 150 000 лв., уточниха от министерството. За 5000 лв. са отпечатани листовки с подробна информация за новостите. Те могат да бъдат намерени при семейните лекариили в регионалните здравни центрове, а също и онлайн на сайтовете на НЗОК и министерството. Другата част от парите ще бъдат похарчени за платена информация в печатните медии или клипове в електронните.

Есемесите са безплатни както за хората, така и за здравното министерство, уточниха от “Мобилтел”. Всеки ден се изпращат по 100 000 съобщения на принципа на случаен подбор до изчерпване на абонатите.

100 лева ще получават лекарите за 12-часово дежурство, като средствата ще се осигуряват от МЗ. Това съобщи министър д-р Божидар Нанев, който вчера гостува в “Майчин дом” за Деня на родилната помощ. Дежурствата ще се дават в кабинети към филиалите на 197-те спешни центъра в страната. Системата трябва да заработи още от 1 февруари.

Тези кабинети трябва да гарантират денонощен достъп на пациентите домедицинска помощ в райони, където болниците няма да успеят да сключат договори за работа със здравната каса.

Детското и майчиното здраве са сред основните ни приоритети, каза още д-р Божидар Нанев. Работи се по разширяване на обхвата за скрининг на бременни жени. Целта е да се хванат рано случаите със синдром на Даун. Досега се изследват 17 000 жени на година, но броят им ще се увеличи. Обучават се лекари генетици към университетските болници. Местата в страната, където може да се прави биохимичен скрининг, ще станат повече.

- Няма как да бъде позитивна. Скандалът не издига националното ни самочувствие. Изслушването на Румяна Желева мина зле. Цялата тази кампания натовари негативно не само името на кандидата, но и на правителството, и на страната като цяло. Крайно време е да разберем, че когато вървят негативни публикации в чуждия печат и опозицията се радва на злепоставянето на правителството, трябва да сме наясно, че това може да се върне.

- Основната причина бе в самата номинация. Виждаме разликата сега с един силен, убедителен кандидат, какъвто смятам, че ще е Кристалина Георгиева. Отношението към нея е коренно различно и съм сигурен, че няма да има негативен отзвук.

- Тя без съмнение е на нивото на най-добрите. Мисля, че ще ни представи достойно и което е много важно - ще пасне добре на този малко особен ресор, защото като човек от Световната банка познава проблемите по света и би могла да намира верните решения. Радвам се на тази номинация.

- Не се меся в работата на правителството по този въпрос и не е редно да го правя. Декларирах обаче готовност да подкрепя усилията на кабинета. Но, както се казва, каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи. Ситуацията беше неспасяема. В този случай решението не можеше да бъде намерено чрез лобиране в Брюксел, защото Еврокомисията и Европарламентът в голямата си част симпатизират на България, но и ние трябваше да ги улесним във вземането на тяхното решение.

- Кризата дойде у нас по-късно и има по-различни проекции от това, което наблюдаваме на Запад. При нас финансовата система като цяло е по-стабилна, но много ощетен е реалният сектор. Точно там ще имаме по-голяма продължителност на кризата. И затова целта на дискусията е да се намерят жизнеспособните, стратегически отрасли, в които държавата да инвестира.

Така че след края на кризата да имаме реално преструктуриране на икономиката, което няма да увеличи още дистанцията между нас и другите в ЕС, а ще я намали.

Другият акцент в дискусията са социалните аспекти. Идеята за ограничаване на безработицата е основна в ЕС, а при нас остава на заден план. Вместо това се фокусираме върху голямата цел за нулев бюджетен дефицит. Оставам на мнението, че тази цел връзва ръцете на правителството за активна политика към реалния сектор. Вече виждаме, че тя започва да се ревизира под натиска на различни социални сектори - лекари, железопътни работници, на социално слабите.

- Ако може да има локомотив на българската икономика, това е енергетиката. Успоредно трябва да търсим инвестиции в новите технологии, в науката и знанието. Казвам го предпазливо, защото виждам, че някои ревнуват от моята активност по отношение на науката и образованието, но това е бъдещето. Това е ключов момент в Лисабонския договор и в стратегията на ЕС до 2020 г. и ние не можем да си затваряме очите.

- Тук обаче няма място за състезание. През 2007 г. икономическият доклад на моя екип беше именно стратегия за развитие на България вече като член на ЕС. Важно е да обединим всички инициативи и в крайна сметка към май-юни да имаме единен проект. Не искам да изпреварвам дискусията. Нека факторите в нея преценят кои трябва да бъдат приоритетните отрасли, но не очаквам изненади. Споменатите сектори са тези, в които сме силни и имаме потенциал. Това са и големите стимули за развитието на икономиката. Другото предполага да останем в периферията и да чакаме поредните европари, които заради кризата ще идват все по-трудно.

- Кризата не е аргумент срещу големите енергийни проекти, а по-скоро в тяхна полза. Те означават не само гаранция за енергийната ни сигурност, но и са инвестиция в икономиката. Много по-добра, отколкото инвестициите в пътната инфраструктура. Това означава много заетост и сигурност в най-широкия смисъл. Когато имаш атомни централи и през теб минава мрежа от газопроводи и петролопроводи, всички имат интерес да пазят сигурността на тази държава.

На дискусията ще сложа акцент и на онези проекти, които са българският принос в диверсификацията на трасетата и източниците на подобни ресурси. Имам предвид главно договора с Азербайджан, който гарантира доставките на природен газ за България, така че ние да не се притесняваме от кризи.

- Засегнаха ли ви думите на Ахмед Доган, че АЕЦ “Белене” е патриотична авантюра за 6 млрд. лв.?

- Ако се засягах от такива оценки, а по отношение на енергийните проекти е имало много по-остри, нямаше да съм на това място. Продължавам да смятам, че няма реални аргументи освен финансовите срещу този проект.

Инвестициите в енергетика са гарант за сигурност. Добре е, че правителството успя да се справи с тази материя и съвместно екипите на президентството и правителството изработихме българската позиция за преговорите с Москва, която вероятно ще включва и доста по-изгодни финансови условия за България при реализацията на АЕЦ “Белене”.

- 6 месеца от мандата на кабинета “Борисов” - време ли е за оценка?

- Никога не съм си позволявал да давам оценки на правителство. Прави впечатление усърдието и конкретните резултати в сферата на вътрешната сигурност, в борбата с част от организираната престъпност. Вече споменах енергийната политика, в рамките на която правителството извървя бързо пътя до верните решения. Оценявам високо усилията и в областта на културата. Но не бих искал да давам конкретни оценки, защото ще се породи въпрос за отношението ми към конкретни министри.

- По финансовата политика ще продължим да спорим. Когато става дума за такъв мощен антикризисен лост, какъвто е бюджетът, трябва да има повече спорове. Аз държа на своето, не само защото това е проработената финансова политика на Запада. Както виждаме, те инвестират в потреблението и в ключови сектори. Докато при нас политиката е сведена до пестене, включително от задължения на държавата, натрупани през 2009 г.

- Бюджетът за всяка година има своите приходи и разходи. Аз имам своето предложение, аргументирано от моя финансов екип. Ако бяхме увеличили дефицита при актуализацията на бюджета за 2009 г. до 1,5-2%, което е под средния дефицит за ЕС, щеше да се създаде възможност не само да се изчистят някои от задълженията на държавата, но и да се подкрепи бизнесът в определени сектори. Това би могло да се случи при евентуална актуализация през 2010-а.

- Инвестициите в пътната инфраструктура са антикризисна мярка, но ако говорим за следкризисното ни развитие, много по-стратегически биха били инвестициите в енергетиката. Те ще дават своята добавена стойност десетилетия след това.

- И други правителства са имали своите добри кампании в борбата с престъпността. Предишният кабинет вкара някои от знаковите фигури на организираната ни престъпност на топло. За мен най-важното е да имаме конкретни резултати в изпълнение на ангажимента на правителството и прокуратурата за онези 300 бандити, които за мен са по-наглите и най-наглите. Тук поставям въпроса кой е мозъкът или идеологът на наглите. Трябва да се стигне до края.

- Имената, споменати сред Наглите, са относително неизвестни. А познатите ни имена са на свобода.

- Това предполага, че трябва да бъдат хванати на място със съответните доказателства, за да може съдебната власт да си свърши работата. Не е въпросът да бъдат поканени на кафе, каквито случаи имаше. Никой не може да ме убеди, че няма начин тези хора да бъдат хванати в нарушение на закона. Пожелавам искрено успех на МВР и службите, защото това е ключова задача.

- Във всеки случай аз не съм искал да свалям правителството. Дал съм си дума още при първия мандат да работя за политическата стабилност, което предполага добро взаимодействие с правителството и парламента. Ние сме избрани не за да имаме красиви чувства, а работни отношения, от които държавата да печели. Важното е този дебат да не се персонифицира и да не се натоварва с лични оценки, защото това тежи.

- Не се поддавам на емоции, но всеки го преживява. Макар да се опитвам да забравя, тези неща остават някъде в съзнанието.

- Не съм го правил от 2001 г., когато тръгна кампанията за първия ми мандат.

- Не, не, ще ви обясня - следя социологическите проучвания, защото там има много по-интересни данни извън личните рейтинги, които често пъти се формират по конюнктурни съображения. Поне при някои агенции. Там има една крива, която отразява самосъзнанието на хората дали живеят по-добре или по-зле в сравнение с предишната година. Когато видя, че тази крива започне да пада рязко, това означава, че доверието в институциите рязко пада. Тогава всички стоим зле.

- Рейтингът на ГЕРБ е висок, защото няма реална алтернатива на този етап. Гласът на опозицията не се чува отчетливо. Но при парламента има срив според почти всички проучвания. Причините са няколко. Първо, тези невиждани скандали. И ние сме спорили, но за политика, за идеология, за история...

- Именно. Неминуемо влияе и това, че не се произвежда реална и ефективна политика. Парламентът все още е далеч от значимите закони, които очакват много от хората. Иначе имам ефективен диалог с ръководството на Народното събрание.

- Мен ме притеснява радикализацията на българския политически живот. Има реална опасност следващият парламент да бъде още по-радикален. Не мога да бъда спокоен никога, докато една крайна формация е ключът към стабилността на управлението. Това не е пътят на българската политика. Допускам, че все пак следкризисното развитие на страната ни ще доведе до преформатиране на политическото пространство и разумните гласове и работещата политика ще започнат да доминират.

- Нека сме наясно, че политиката на банките е елемент от общата икономическа ситуация у нас. Докато няма сигурност и предвидимост в икономическите процеси, банките ще бъдат предпазливи в кредитната си политика. Ако решим другите проблеми, банките ще променят своята позиция, защото са заинтересовани да имат по-голям оборот. Имаше проучване наскоро, че бизнесът се притеснява повече от свиването на пазарите, отколкото от кредитната политика. МВР трябва да стигне до мозъка на наглите. Парламентът не произвежда ефективна политика.

- Подкрепям тази идея още от предишното правителство. Това не е антикризисна мярка, но все пак е цел, която си струва. Но е важно да направим обективната оценка какво губим и какви ще са затрудненията за бизнеса и гражданите. Влизането в еврозоната предполага по-високи цени, но и по-високи доходи. Имаме ли ги тези доходи? Можем ли да издържим на конкуренцията? Този въпрос също ще поставя на дискусията. Влизането в еврозоната не трябва да е политическа кампания.

- Никога не коментирам вътрешните проблеми на партиите. А от резервна писта аз нямам нужда. Мисля, че съм постигнал не малко в политиката, за да търся страничен изход.

- Засега няма да разсъждавам по тази тема, защото това би отнело обществена и медийна енергия от обсъждането на действията ми като президент.

- БСП не е проект на Станишев. В БСП действа екипният принцип, тя е масова партия. Не е добре да се поставят на еднаква плоскост идеи в зародиш като тази на г-жа Дончева и един проект с над 100-годишна история, какъвто е БСП.

- Когато говоря за преформатиране на политическото пространство, левицата е част от този процес. За годините на прехода се появиха и са на ръба на изчезването много формации - например социалдемократически.

Природата празно пространство не търпи. Едва ли новите формации ще се вместят в класическия смисъл на понятията “леви-десни”. Не е така в Европа, а и у нас вече се разми разликата.

Управленската политика вече е много сходна, останаха идеологическите спорове от началото на прехода. Но кой как ще прави нови проекти, в момента е трудно да се каже.

- Казвал съм го и публично, и с него сме разговаряли неведнъж лично. По-важно е форумите на БСП да направят своите зрели анализи и преценки, защото БСП има нужда от промяна и в организацията си, и в тактиката.

- Не е моя работа да кадрувам, още по-малко в БСП.

- дълговете на болниците да са държавно гарантирани.