Хасан Адемов: Реформата в болниците трябваше да се обсъди с местните власти

Преди да почнем трудовия си стаж, трябва да знаем при какви условия ще се пенсионираме, казва депутатът

- Г-н Адемов, как ще коментирате закриване­то на болници или по­точно преобразуването на част от болниците в т.нар. медицински центрове. Много от лекарите в тези болници, както и техните пациенти се обявиха про­тив, подобни промени.

- Това е непопулярна мярка. Тя е свързана на практика с последните про­мени, които бяха приети в Закона за здравното осигу­ряване. Там има заложени четири нови критерия, ко­ито са свързани като усло­вия за сключване на дого­вор по определена клинич­на пътека. На първо място да има специалист на осно­вен трудов договор, който най-малко 8 часа да работи в съответната болница. На следващо място беше по­ставено условие за наличи­ето на съответната апара­тура. След това е услови­ето за гарантирането на 24-часов прием на пациенти по съответната клинична пътека. Естествено има и изискване да има качество и достъпност на оказваната медицинска помощ. Тези условия бяха заложени като критерии за сключване на договори по клинични пъте­ки. На практика поне три от тези изисквания най-малкото са спорни. Какво означава основен трудов договор - такова понятие няма в Кодекса на труда, няма го в правния мир. За първи път се появява в Закона за здравното осигу­ряване. На следващо място е свободното тълкуване от здравната каса на т.нар. 24-часов прием. Освен това какво означава по една клинична пътека да има двама специалисти и не­специалист. Аз разбирам, че целта е НЗОК свободно да тълкува този текст, раз­бирам, че сега има нагласи за някои региони да бъдат направени изключения -там, където се оголват по отделните клинични пътеки цели региони. Като пример мога да ви кажа, че в една от областните болници има един кардиолог — какво означава това, че цялата област от 150 000 човека трябва да идат в съседна област ли? А става въпрос за инфаркти, за заболява­ния, които изискват кон­кретна и своевременна на­меса. Болните не могат да бъдат транспортирани на такива големи разстояния. Ясно е, че трябва да има преструктуриране на бол­ничната помощ, това е вън от съмнение. Ясно е, че финансовият ресурс, който влиза в системата, трябва да бъде адекватен на ока­заната помощ. За да се случи това, трябва да има оптимална структура, коя­то да гарантира качествена медицинска помощ. По този въпрос спор няма. Има спорове по въпроса, че близо 400 болници в Бълга­рия са много. Няма да да­вам омръзналите на всички примери как в някои стра­ни от ЕС с приблизително на България население бол­ниците са много по-малко. Това обаче не означава, че това трябва да бъде напра­вено по административен ред, с едни промени в за­кона за здравно осигурява­не, без да са подготвени болничните мениджъри.

- До какво ще доведат промените, които се пред­лагат в момента?

- Това са драматични промени, които могат да станат, но не могат да ста­нат от вчера за днес. Аз винаги съм смятал, че тряб­ва да има един гратисен период, в който болнични­те мениджъри да организи­рат дейността на съответ­ните лечебни заведения. Защото въпросът е не как­во ще се случи с болниците - ясно е, че не може да се финансира сграда, без в нея да има съдържание - достатъчно специалисти и апаратура. Но още по-ясно е, че освен за болницата като сграда трябва да се мисли и за населението в тази община. Трябва да се мисли какво се случва с персонала, със средния персонал. Идеята на мини­стерството е да се органи­зират звена от извънболничната помощ, но те и сега имат право да го направят. Тези звена за извънболнична помощ като меди­цински цент­рове или ДКЦ-та, без да имат раз­крити легла, да могат да посрещат пациенти и съот­ветно да ги изпратят в болници. Но притеснител­на е тезата, експонирана в публичното пространство, че една част от пациентите, които могат да пътуват, ще потърсят сами своето лече­ние, а друга част по пре­ценка на медицинските центрове ще бъдат превоз­вани с транспорт на спеш­ната помощ. Но не е ра­зяснен напълно този въпрос. За съжаление очакванията за хаос в системата са съвсем основателни.

- Какво според вас тряб­ва да се направи?

- Според мен задължи­телно трябваше да има гра­тисен период, който не е нужно да е голям - можеше и три месеца да е, но бол­ничните мениджъри да се подготвят. Идеята можеше да се обсъди с местните власти, в областните съвети по здравео­пазване. На базата на финан­совия ре­сурс, из­разходван през по­следните години за

болнична помощ, трябваше да се направи анализ и на местно ниво да се реши -това ще бъдат клиничните пътеки в тази болница, в онази болница... Аз съм против пещерното проти­вопоставяне на това преоб­разуване. Явно е, че има нужда от реформа в бол­ничния сектор, но тя не може да се прави на сляпо. Другият проблем е, че пред­седателят на Българския лекарски съюз е подписал тези изисквания на касата, което предизвик­ва недоволство в провин­цията. Създава се усещане­то, че с административни решения, с промени в зако­ните се създават условия за прехвърляне на финан­сов ресурс от малките ле­чебни заведения към по-големите, без те да са ук­репили своите екипи. Аз съм последният човек, кой­то ще противопоставя го­лемите на малките лечебни заведения. Аз ги деля на такива, които могат да вършат качествена работа, и такива, които не могат. Но апаратурата в големите заведения е закупена с парите на всички данъко­платци.

- Разбирам, че според вас е трябвало да има разговори с местните вла­сти и да се приложи ин­дивидуален подход към всеки регион... Смятате ли, че нарастващото на­прежение ще доведе до протести, в някои градо­ве доста ескалира напре­жението?

- Притеснявам се, че емоционалните аргументи могат да надделеят над ра­ционалните. Защото рацио­налните аргументи са тези, които ги казах, а емоцията е свързана с народопсихологията на българина. Той смята, че едно населено мя­сто ще бъде ликвидирано, ако там няма свещеник, даскал и доктор. Така мис­ли българинът и не без основание.

- Какво смятате за доплащанията в болници­те?

- В последните промени в закона за здравното оси­гуряване лечебните заведе­ния бяха задължени да из­пишат на видно място цени на услугите,

от една страна, кое­то го праве­ха и досега и, от друга страна, как­во предлагат по отделни­те клинични пътеки какво осигу­рява здрав­ната каса. За

да имат законово основа­ние да искат доплащане, ако пациентът пожелае нещо по-различно от това, което предлага съответната клинична пътека като кон­сумативи и лечение. Това означава, че се търсят вра­тички да се узакони допла­щането, което го няма никъ­де регламентирано в българското законодателст­во. Според мен честният подход е да се каже - пла­щаме това, другото се до­плаща. Но трябва да бъде законово регламентирано. Ако искаме да наложим такава практика, разбира се.

- Европейската здравна карта задължителна ли е за нас сега?

- С последните промени 4 в закона за здравното оси­гуряване европейската здравна карта става задължителна за здравно осигурените от 1 април -ако нямаш такава карта, не можеш да влезеш в ЕС. Това, от друга страна, създава друг проблем -какво става с неосигурените, те нямат право на здрав­на карта, но на тях им се нарушава конституционно­то право и правото, зало­жено в договора за присъе­диняване в Евросъюза, на свободно движение в него­вите рамки. Не могат мит­ническите власти да знаят кой е осигурен и кой не. Разбирам, че Синята коалиция сега иска да внесе законопроект, с който ев­ропейската здравна карта от задължителна да се превърне в пожелателна. Друг е въпросът, че всички български граждани, пъту­ващи в Европа, не е лошо да притежават такава кар­та, но това трябва да е съпроводено с информаци­онна кампания. Такава кар­та легитимира българският гражданин като здравноосигурен и дава право лечение на всеки осигурен български гражданин в чужбина. И сега има застрахов­ки „Живот", които по-криват предвари­телно зада­ден пакет. Но това не из­ключва идеята за такава ев­ропейска здравна карта, до­бре е всички да имат такава.

- Не мога да не ви по­питам за пенсионната ре­форма. На каква възраст трябва да се пенсионират българите?

- Консултативният съвет към социалния министър до края, ако не на този, на следващия месец трябва да излезе със становище по всички тези въпроси. Уве­личението на пенсионната възраст носи със себе си натрупване на осигурителни права, даващи възможност за по-висок размер на пен­сията, но през последните години темата за възрастта сякаш е табу. Българинът е чувствителен, защото се дадоха много преференции на работодателите с намаля­ването на осигурителните вноски, които водят до де­фицит в солидарната систе­ма, от. една страна, и, от друга, увеличаването на възрастта като че ли ком­пенсира това, което беше направено през годините. Според мен един друг под­ход заслужава внимание - ако се тръгне към увелича­ване на възрастта, това да се случи поетапно за тези, които започват трудовия си стаж сега. Трябва предвари­телно, когато започваш тру­довия си стаж, да знаеш при какви условия ще се пенсионираш.

Хасан Адемов е депутат от ДПС. Роден на 24 януари 1953 г. в Исперих. По професия е лекар със специал­ност анестезиология и реанимация. Владее английски и руски език. Бил е председател на социалната коми­сия в 40-ото Народно събрание, в момента е член на парламентарната здравна комисия.


100 лева на дежурство в спешен кабинет

Симеон Дянков вика от САЩ съветник по здравната реформа, министър Нанев съгласен да му помагат
100 лева за дежурство ще получават лекарите, които ще работят в спеш­ните денонощни кабинети към филиалите за спешна медицинска помощ. Това заяви министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев в болница „Майчин дом" вчера. Това могат да са лекари от извън болничната помощ, специалисти, от болничната помощ и от екипите за спешна помощ, обясни Нанев. Министърът добави, че и докторите от Спешна помощ ще могат да дават дежурства в из­вънработно време като из­вънреден труд и затова съ­що ще получават по 100 лева.

От 1 февруари се очак­ва да заработят въпросни­те спешни кабинети във филиалите на Спешна по­мощ в цялата страна, по­сочи още здравният ми­нистър. Ще се отпуснат целеви средства за изграж­дането им, като такива ще работят задължително на местата, където няма да работят лечебни заведе­ния, обеща той.

По повод поканения от финансовия министър Си­меон Дянков съветник по здравната реформа от САЩ д-р Нанев каза: „Вся­ка помощ е добре дошла. С удоволствие бихме об­менили опит и бихме про­дължили в една посока. Ще бъде радост за мен да имаме повече помощни­ци.

zdrave.net
Дянков: Български експерт от САЩ помага при остойностяването на медицинските услуги
До средата на февруари съвместен екип на Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите ще работи по остойностяването на медицинските дейности, съобщи пред Дарик радио днес финансовият министър Симеон Дянков. В работната група е ангажирана и Деси Димитрова - един от малкото хора, които Дянков е поканил от САЩ, стана ясно от разговора в студиото на Дарик. Димитрова е българка от Принстънския университет, работила по здравните пътеки в САЩ, уточни той.

„По принцип сме говорили с министър Дянков, че всяка помощ е добре дошла”, каза здравният министър Божидар Нанев пред журналисти днес, след като бе запитан известно ли му е, че експерт от САЩ ще помага за здравната реформа у нас. „Не я познавам, но с удоволствие бихме обменили опит и бихме продължили, надявам се в една посока, със съвместни усилия. За мен ще бъде радост да имам повече помощници”, допълни д-р Нанев.

Резултати от работата на експертите в работната група по остойностяването ще има след месец, но по думите на финансовия министър се очаква да се получи, че част от пътеките са недофинансирани с 30-40%, а други са надфинансирани. Министър Дянков сподели, че около грижите за сина му в „Пирогов” в последните дни е видял от първа ръка как се развиват нещата – „някои от пътеките не стигат за консумативи и лекарства, да не говорим за лекарския труд”. След остойностяването ще се търси отговор и на въпроса какво държавата може да си позволи, стана ясно от думите на финансовия министър.

Симеон Дянков обясни, че болничната реформа и преструктурирането се прави не само за финансова ефективност, но и за по-добро качество на предоставяното лечение. Не можем да си позволим болници с един пациент, категоричен бе той. Дянков цитира Робърт Фрост, според когото „най-добрият начин да излезем от тунела е да преминем през него”. Ако само стоим, както е със здравеопазването последните 10-15 години, никога няма да минем през тунела, коментира финансист №1 на България. Според него ако правителството не успее с реформите в следващите шест месеца, едва ли ще ги извърши и до края на мандата си.

Предстои посещение на зам. министъра на здравеопазването и проф, Раденовски - изпълнителен директор на Института за спешна медицинска-помощ -Пирогов", в Разлог, където ще бъдат обсъдени допълнителни подробности и възможностите за съвместни дейности между МБАЛ - Разлог и ИСМП „Пирогов".

Общинският съветник от ГЕРБ доцент Божидар Хаджиев остана да се състезава с един конкурент

Доцент Божидар Хаджиев е най-вероятният директор на УМБАЛ „Свети Георги". Той се яви на вчерашния конкурс за поста в здравното министерство заедно с още 4-има кандидати. Предишните претенденти, които участваха в надпреварата на 6 октомври миналата година - д-р Калин Калинов, директор на ДКЦ 5, и бившият управител на ДКЦ „Свети Георги" д-р Пламен Фотев, не се отказаха и отново се включиха. В състезанието този път имаше още двама кандидати. Съвсем изненадващо се появи директорът на болницата в Панагюрище и бивш шеф на Онкодиспансера д-р Димитър Виденов. Документи подаде и ръководителката на клиниката по лъчетерапия в УМБАЛ „Свети Георги" професор Мариана Янева.

Д-р Калинов, професор Янева и д-р Виденов, който е член на ГЕРБ, са били „отстреляни" след първия тур. Тримата не били допуснати до събеседване, тъй като не могли да изкарат оценки над 4.50. Да си говорят с 5-членната комисия следобед останаха д-р Фотев и доцент Хаджиев.