С 30% доплащане прескачаме джипито

Работодатели и самоосигуряващи се българи няма да бъдат допускани да преминават границата, ако не са изплатили здравните вноски на служителите си, предвиждат промените в Закона за здравното осигуряване.Снимка“Труд”

Ако пациентът е съгласен да плати 30% от цената на прегледа при специалист, то няма да се налага да отива при личния лекар, за да получи направление за желаната помощ. Това означава, че ще си спести чакане с часове пред кабинета на джипито, предвиждат промени в Закона за здравното осигуряване, подготвени от екипа на новото здравно министерство. Изчислено е, че ако осигуреният пациент започне да покрива тази стойност от цената на прегледа, ще се влее допълнителен ресурс в системата. Той ще позволи да се увеличават направленията за преглед, които получават пенсионери или социално слаби. А също така ще осигури директен достъп на децата до педиатър и на родилките до гинеколог.

Изчислено е, че около 1/2 от осигурените българи могат да си позволят подобно заплащане, коментира зам. здравният министър д-р Валерий Митрев.

Прегледите при специалистите в диагностично-консултативните центрове обикновено струват между 10 и 30 лева. Това означава, че пациентите ще вадят от джоба си между 3 и 10 лева, за да прескочат личния си лекар.

Предвижда се на частните здравни фондове, които ще стъпят на пазара наравно със здравната каса през 2011 г., да се даде възможност да покриват с получените от записаните при тях пациенти пари услугите от специализираната извънболнична помощ.

От догодина средствата от 8% здравна вноска изцяло ще се използват за медицински грижи, а не както е в момента - 2 от 8-те процента да отиват в БНБ в големия резерв на здравната каса.

Диана ТЕНЧЕВА

Предвижда се инфекциозните болници да преминат на финансиране от държавата, а не както досега - да разчитат на парите по клинични пътеки от здравната каса, каза зам.-министърът по здравеопазване Валерий Митрев.

Страната ни работи съвместно с Швейцария по проект за реновиране на хемодиализните центрове. Друго начинание на здравното министерство е да се купят нови кувьози, а в населените места, където няма магистър-фармацевти, да се разкрият пунктове на аптеки.

Осем центъра ще приемат спешни случаи

Осем травмацентрове на територията на цялата страна ще приемат спешните случаи.

Това предвижда проект на Министерството на здравеопазването, който ще бъде разработен с помощта на израелското правителство и финансиран с кандидатстване по различни проекти.

Тези центрове ще се разположат на местата, където стават най-много пътнотранспортни произшествия, съобщи на семинара в Русе зам. здравният министър д-р Валерий Митрев.

Той обясни, че стремежът е да се покрият европейските изисквания - линейката да достига до пострадалия в интервала от 30 до 60 минути, а разстоянието до най-близката болница да е на 30-60 километра.

Във всяка област по една мегаболница

Грандиозно преструктуриране на болниците е замислило ръководството на Министерството на здравеопазването.

Предвижда се през 2011 г. всички лечебни структури, които се намират в една област, да бъдат събрани под подкрива на областната болница.

В нея чисто физически ще се пренесат дейностите, които се извършват в близките онко- или тубдиспансери, както и в специализираните болници в района. Просто казано, попадне ли в областната болница, пациентът ще получава всички необходими грижи, за които преди това е обикалял по диспансери и други лечебни заведения, докато най-накрая попадне в голямата областна болница. Само че вече няма да се стига до порочната практика - на различните нива да се харчат средства за дублиращи дейности, а болният пак да ги напуска болен.

Това обясни зам. здравният министър д-р Валерий Митрев. И добави, че в никакъв случай не става дума за закриване на общински болници. Във всяка една от тях ще бъде преценено абсолютно индивидуално кои дейности да бъдат оставени.

Най-вероятно в общинските болници ще продължат да функционират диагностичните звена - клинични лаборатории, рентген, специалисти по вътрешни болести. А другите звена ще се пренесат в голямата болница.

За да се стигне до прилагането на идеята, е стартирал пилотен проект в 8 града - Габрово, Ловеч, Велико Търново, Русе, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Кюстендил.



Искате вноски? Пуснете спешно частна здравна каса!

Tежки санкции за неплащане на здравни осигуровки обмисля Министерството на здравеопазването, за да събере 1 млрд. лв. от неосигуряващите се и да попълни бюджета за здравеопазване.

На пръв поглед звучи логично, но е необходим и по-дълбоканализ. Ясно е, че едва ли ще се съберат 1 млрд. лв. допълнителни приходи. Имаме около един милион неосигурени, ако всички те платят здравни вноски, ще се съберат около 250 млн. лв. В допълнение част от неосигурените вероятно от години не живеят в България, други са починали, а трети няма да имат пари да платят - следователно събраната сума едва ли ще достигне и 100 млн. лв.

Между другото, в България здравното осигуряване е задължително - и въпреки това почти 15% от населението не плаща здравни осигуровки. В същото време в САЩ здравното осигуряване не е задължително - а също около 15% нямат здравни осигуровки.

Явно задължително или не винаги има хора, които не се осигуряват. И този въпрос не се решава толкова лесно. Най-малкото защото след 1-2 г. влизаме в Шенген и границите ще изчезнат, т.е. няма как да спрат някого на границата за неплатени осигуровки, ако граница няма.

Трябва да е ясно, че ако здравната каса иска хората да й плащат осигуровки, тя трябва да се интересува от тях. В момента касата дори няма актуални адреси и телефони на неосигурените, не знае дали тези хора са въобще в България или са емигрирали.

По този повод нека не забравяме, че последното преброяване на населението беше преди почти десетилетие и никой в България не знае колко хора са напуснали страната от тогава насам.

Всяка една фирма се интересува от своите клиенти, същото трябва да прави и здравната каса. Но тя не знае какви са тези хора, защо не се осигуряват, какво не им харесва в системата и пр. Без такъв анализ не могат да се вземат сериозни мерки.

- Ако неосигурените са емигрирали, няма как да плащат осигуровки в България.

- Ако те не знаят, че трябва да се осигуряват, тогава са необходими информационни мерки.

- Ако те не харесват здравната система, тогава са необходими мерки за подобряване на качеството на обслужване.

- Ако хората смятат, че са здрави и затова не им трябва здравна осигуровка - тогава отново им е необходима по-скоро информация.

Има хора, които не плащат здравни вноски, защото и бездруго когато отидат на лекар или в болница, им се налага да плащат (под масата или по друг начин) - това също е стимул за неплащане и трябва да се помисли как да се премахне.

Според едно изследване почти 3/4 от българите не одобряват дейността на здравната каса. Това също е сериозен проблем. За да си плащат хората осигуровките и да нямат стимули за укриване, те трябва да знаят, че срещу вноските си ще получат добра здравна услуга.

А те не получават - според Световната здравна организация качеството на здравната система у нас е много ниско - на 102-о място в света сме.

Според мен тук е разковничето на проблема. Когато здравната система стане качествена и постави в центъра на вниманието си пациента, тогава хората сами ще търсят начин да се осигуряват, а няма да бягат от системата.

Но как да се промени тази система?

Накратко, трябва да се премахне монополът на здравната каса. Ясно е, че докато го има, тя не е изложена на конкурентен натиск и не се интересува много-много от своите клиенти - осигурени и болни. Хората трябва да имат избор в коя здравна каса или здравен фонд да си внасят здравните вноски и да се махнат от сегашната монополна каса, ако не са доволни.

Лесно е да се каже, но трудно е да се направи - особено изведнъж. Затова имам друго предложение - да направим “пилотен проект” на здравната реформа. Например още през 2010 г. може да се даде право на 100 хиляди души да се прехвърлят от държавната здравна каса в частен здравен фонд.

Ако проектът се окаже успешен, през 2011 г. ще се позволи на още повече хора да се прехвърлят в конкурентни фондове. Ако всичко е наред, в началото на 2012 г. може изцяло да се либерализира пазарът и всеки да има избор на здравен фонд.

Ето как можем да направим радикална реформа - но постепенно и на стъпки, без да рискуваме и избягвайки големи фалове. И след няколко години можем да имаме система като в Холандия, където здравното осигуряване е изцяло в частни фондове, а държавата е просто регулатор на системата.

Крайно време е режимът със здравните вноски да се затегне. Затова подкрепям идеята да се ограничи пътуването в чужбина или сделките с имоти на хората, които не внасят дължимото. Здравните вноски на бедните трябва да се поемат от социалното министерство или от фонд към здравното министерство, който да разполага със съответните финанси. За да стане това обаче, тези хора трябва да се регистрират официално, за да се знае точният им брой. В момента здравното министерство върши твърде много дейности, които по същество са от социалната сфера, но за сметка на собствения си бюджет. В някои райони здравно неосигурените са над 10% от населението. Разходите, които правят лечебните заведения за тези болни, в повечето случаи остават непокрити. Най-много загуби търпят болниците, които имат спешни звена.

Българската здравна система е устойчива и съвсем прилична според мен, но се нуждае от някои оздравяващи мероприятия. България е една от държавите с най-бърз и лесен достъп до специалист. В същото време съществува напрежение заради недостига на направления за преглед при лекар с определена специалност или талони за изследвания. В този смисъл обмисляната възможност пациентът веднага да може да стигне до специалиста или да си направи изследването, като си доплати 30% от цената на медицинската услуга, ми се вижда доста добра идея.

Трябва да се помисли и за възстановяване на неотложните звена, които през 1999 г. бяха закрити в поликлиниките. Не е нормално семейните лекари да работят по 24 часа в денонощието. Те биха могли обаче да се организират и да дават извънредни дежурства, като получават съответно заплащане за това с допълнителна помощ от здравната каса или от държавата.

Адмирирам идеята догодина цялата 8-процентна здравна вноска да се използва само за здравноосигурителни плащания, а не както през тази година, когато 2% бяха отделени за резерв в БНБ. И пак не бива да се забравя обаче, че държавата внася непълна здравна вноска за децата, учащите, пенсионерите и други социални групи. Би било добре експертите на финансовото министерство да анализират ситуацията и да преценят с колко може да се увеличи държавният дял. Здравната система се нуждае от пари, тъй като клиничните пътеки не са коригирани от много дълго време, а те включват и стопанските разходи, които са станали по-големи заради поскъпването. Въвеждането на диагностично свързаните групи обаче ще отнеме две-три години. Важно е да се следи качеството на медицинските услуги и правилното разходване на средствата, което зависи и от мениджърското управление в болничните заведения. В този смисъл според мен е добре, че освен инспектори на НЗОК ще има проверяващи и от Медицинския инспекторат, който ще се създаде към здравното министерство. Първата група е длъжна да проверява дали се спазва договорът, докато втората ще следи целесъобразността и изпълнението на всички финансови и административни решения. Това ще попречи на лечебните заведения да трупат огромни дългове заради лошо управление. НЗОК трябва да сключва договор само с тези структури, които отговарят на европейските критерии за качество. Според мен касата би могла да работи само с някои отделения или клиники в болницата, ако те са покрили високите изисквания.

Безспорно включването на частните здравни фондове ще налее допълнителен финансов ресурс в здравната система. В същото време обаче трябва да се подходи много внимателно, за да не се дестабилизира Националната здравноосигурителна каса. Фондовете могат да влязат в играта едва след като изградят собствена информационна система. Те трябва да ползват инфосистемата и на НЗОК, която още не е завършена. Този процес ще отнеме време. Няколко доброволни фонда в момента работят успешно, като сключват договори главно с предприятия, но те имат малка възможност да надграждат медицински услуги и осигуряват по-скоро по-добро битово обслужване в лечебните заведения. В бъдеще здравните фондове биха могли да плащат за по-високи медицински технологии. Затова те трябва да разполагат с по-висок капитал и по-голям брой клиенти. Вероятно най-рано през 2011 г. може да има реално опериращи частни здравни фондове.

Плановете на здравното министерство са допълнителното здравно осигуряване да стартира през 2011 г. Добре е, че се изисква по-голям първоначален капитал от всеки фонд в размер на 3 млн. лв. За да се наберат тези пари обаче, фондовете трябва да имат по-широко поле за работа. Затова смятам, че би трябвало да им се даде шанс да поемат някои медицински дейности още догодина. Макар че догодина ще се използва цялата здравна вноска от 8%, тя не е достатъчна да покрие всички нужди в здравния сектор. Не би трябвало и размерът на вноската да се замрази в следващите 4 години, както се говори. Смятам, че още догодина е разумно да се даде зелена улица на допълнителните здравни фондове и официалното доплащане. По този начин в системата ще влязат свежи пари. Новите възможности ще бъдат и гаранция за по-качествени услуги. Сега пациентът плаща под масата, но не е сигурен дали ще получи по-добро лечение, защото за сумата, която дава, знае само той и докторът, който я е получил. Ако има ясен регламент, ще има кой да контролира качеството на медицинската услуга.

Българският лекарски съюз настоява работният ден на личните лекари да стане 8 часа. Изискването да бъдат 24 часа на разположение на пациентите си е в разрез в Кодекса на труда, затова сме информирали здравното министерство и парламента. Нужни са промени в Закона за здравното осигуряване, в Закона за лечебните заведения и др. На нито един човек не е по силите да работи без почивка. Ако лекарите решат да полагат извънреден труд, то това трябва да е по тяхно желание и да получават допълнително заплащане. Лекарският съюз настоява да се приеме условие за предварително записване на ден и час за преглед. Така и пациентите няма да чакат с часове пред кабинета. Разбира се, хората, които имат нужда от неотложна помощ, ще посещават личния си лекар без ограничение. Неотложните пациенти в извънработното време на джипито би трябвало да се поемат от неотложни звена, които да се финансират от държавата. Така е във всички европейски страни. В момента у нас държавата поема само разходите за спешните пациенти. Неотложната медицинска дейност е оставена в ръцете на семейните лекари, които нямат физическата възможност да я осъществяват.

Диагностично-свързаните групи като метод за плащане в болниците не могат да се въведат, преди министерството да изготви медицински стандарти по всички специалности, а БЛС да изработи правилата за добра медицинска практика. Според мен най-добрият вариант е да работим заедно, а финансиране за тези трудоемки дейности да дойде и от различни програми. Това ще доведе до качествени медицински услуги и ще сведе до минимум възможностите за злоупотреби.

Що се отнася до проверките и санкциите, засега е най-добре те да продължат да се осъществяват от Националната здравноосигурителна каса. Създаването на отделна структура като Медицински инспекторат не е разумно в условия на криза. Освен това най-добре е този орган да бъде независим, а не към здравното министерство, защото има опасност да се политизира. Разумно е да бъде например към здравната парламентарна комисия. трябва да се оптимизират. Лекарите не бива да бъдат тормозени за незначителни пропуски, които нямат отношение към здравето на пациента. Например за пропуснат дребен детайл здравната каса връща документите на джипито и не му плаща извършената работа. Отчетността трябва да бъде сведена до работещ модел. В момента санкциите, които се налагат, в повечето случаи са субективни виждания на отделни експерти.



Лекуват ни по пощата

В селските станции ще продават аспирин и дезодоранти
Пощальоните стават аптекари от октомври. Вместо писма те ще разнасят изписаните от джипитата рецепти и ще доставят илачи на бабите по селата. Това съобщи за "Стандарт" шефът на пернишкия клон на "Български пощи" Иван Димитров. Пилотният проект вече работи успешно в 13 села в Благоевградско и Смолянско. От октомври услугата "Фарма пост" ще тръгне в цялата страна. Аптекарите ще разполагат със специални автомобили.

Бизнес с лекарства ще се върти и в пощенските станции, разказа Иван Димитров. В селските клонове ще се отворят дрогерии. Хората няма да бият път до най-близкия град, за да си купят аспирин. В миниаптеките ще се продават освен хапчета и санитарни стоки, дори - гримове и дезодоранти.

Предвижда се тези болници да са в 6-те региона за планиране. Най-вероятно това ще бъдат Плевен - за Северозападна България, Русе - за Централна Северна, Варна - за Североизточна, София - за Югозападна, Пловдив за Юг-Център, и Стара Загора за Югоизток. Идеята е в тях да се извършват всички медицински дейности, включително при неврохирургията и раковите болести. Най-вероятно новите лечебници ще бъдат изградени на базата на сегашните университетски болници, като ще се включат и областни. Създаването им няма да доведе до закриване на сегашните окръжни лечебни заведения. Идеята е в тях до 2 г. да се преместят всички диспансери и клиники в съответната област, обясни зам. здравният министър Валерий Митрев. По думите му не става въпрос за сливане в едно търговско дружество, а за преместване на дейности. Така в един такъв комплекс пациентът ще има достъп до цялата налична апаратура, изследвания и специалисти. Всяка регионална болница задължително ще разполага и със спешна помощ.

Няма да се закриват и общински лечебници. Основната причина е, че те са собственост именно на кметствата, а не на държавата. В зависимост от региона обаче, те може да останат без родилно или хирургично отделение, ако няма достатъчна заетост на лекарите. За да могат да имат АГ-отделение, лечебниците трябва да докажат и 24-часово присъствие на съответния специалист, а не да водят на щат лекар-гастрольор за по 4 часа. Прогнозата е, че тези здравни заведения ще се развият като клиники за долекуване и хосписи, освен като лечебници.

Държавата ще се оттегли от субсидирането на здравеопазването, с изключение на инфекциозните клиники, психиатриите и спешната помощ, обясни и министър Божидар Нанев. Очаква се и до 1 г. сегашните клинични пътеки да бъдат трансформирани в диагностично свързани групи, каза още Нанев. Той добави, че е поканил Валерий Митрев като свой заместник, тъй като той е "бащата на клиничните пътеки". Той ще стане и техният ликвидатор, изтъкна министърът. По думите на Митрев в началото тези пътеки са били "едни малки услужливи гущерчета, които с течение на времето се превърнали в тиранозаври". Нанев уточни, че промяната ще е под надзора на финансовия министър Симеон Дянков, а за проекта ще се търси европейско финансиране. Експерти обясниха, че след промяната тези диагностично-свързани групи пак ще се финансират от касата, но на друг принцип. Когато например някой страда от затлъстяване и свързани болести, той ще бъде лекуван на едно място от всичките му страдания, вместо за всяко от тях да се работи по отделна клинична пътека.

Боряна Йотова

5 заведения на прокурор

Пет болници отиват на прокурор заради злоупотреби, обяви здравният министър Божидар Нанев

Пет здравни заведения ще бъдат дадени на прокурор, обяви вчера на семинар в Русе министърът на здравеопазването Божидар Нанев. Той уточни, че държавното обвинение вече е сезирано за една от лечебниците, докато останалите четири все още са в процес на проверка. Нанев потвърди, че болницата, която е дадена на прокуратурата, е "Св. Георги" в Пловдив. Другите четири са областни и университетски, но до края на проверката няма да се обявяват имена.

Причините за инспекциите са сериозни съмнения за злоупотреби при купуването на лекарства и апаратура, както и за конфликт на интереси. В най-скоро време ще бъде назначен и трети заместник-министър в здравеопазването, обяви още Божидар Нанев. По думите му, това ще е жена, която ще се занимава с лекарствената политика.

Министърът: Не се страхувам от смяна

Не съжалявам, че съм станал министър и няма да се притесня, ако бъда сменен. Така отговори на въпрос на семинара в Русе здравният шеф Божидар Нанев. По думите му няма негов предшественик от 1989 г. насам, който да е изкарал мандата си. Ако си тръгна предсрочно, това ще е традиция, пошегува се министърът. Според него най-често здравните шефове са бушоните в един кабинет, тъй като сферата е много чувствителна.

По данни на НОИ пък около 1 милион българи не плащат налога. Сега всеки се смята за здравно осигурен, ако плати за година назад, независимо колко време не е внасял пари за здраве, припомниха експерти. В министерството обсъждат и вариант, при който самоосигуряващите се да подават и здравна декларация, както се подава данъчна.

Не може човек, който не си е плащал вноските, да отиде на курорт например в Гърция или Турция, коментира шефът на здравната комисия в НС Лъчезар Иванов. Тези 1 млн. българи, които не плащат, при нужда ползват парите от хората, които съвестно внасят дължимото, изтъкна той. Трябва да се сложи точка с източването на системата. Имаме солидарен модел на здравно осигуряване, което означава, че всички трябва добросъвестно да си даваме вноските, за да може здравеопазването да се финансира адекватно, заяви още Лъчезар Иванов.

Клонират “Пирогов” на 8 центъра

Спешният институт е като каца без дъно, правят нови отделения за Бърза помощ
Здравното министерство замисля създаването на между 6 и 8 нови центъра за спешно лечение на травми по подобие на "Пирогов". Те ще бъдат разположени в районите, където стават най-много катастрофи, обясни зам.-министър Валерий Митрев.

При определянето на центровете ще има критерии за време и път. Според експертите новите структури трябва да са отдалечени от евентуалните пациенти на 30 до 60 километра. Времето за достигане до пострадалите пък ще е половин до един час.

Такива са стандартите в ЕС, но едва ли ще успеем да ги приложим за цялата страна, коментира Митрев. Той обясни, че в момента здравното министерство няма кадри и пари за проекта и ще търси чуждо финансиране. Този модел е взет от Израел, уточни Митрев. Според него обаче един от сериозните проблеми в спешната помощ са ниските заплати на докторите. Здравното ведомство ще анализира и резултатите от дежурствата на линейки през лятото на 28 критични точки. Най-много катастрофи имаше по пътя за Бургас, обясни Ивиан Бенишев, шеф на отдел "Спешна помощ" в министерството. Само през юли и август по тази отсечка са станали 24 тежки инцидента с 38 пострадали и петима загинали. Затова един от новите центрове може да е в Бургас. Пътят при Петолъчката също е в рисковата зона. Там всеки месец стават средно по 5 катастрофи.

Други опасни участъци има край Пловдив, Търново, Стара Загора, Ловеч, Варна, Благоевград и Русе.

"При изграждането на новите центрове ще се опитаме да избегнем пороците при бързата помощ. "Пирогов" е като каца без дъно, защото съчетава медицински и социални функции", заяви още Валерий Митрев. Причината е, че спешната помощ се поема от здравното министерство. Хората без осигуровки пък се насочват най-често към подобни структури, за да получат безплатно лечение.

В министерството се обсъждат и други идеи за спешните звена. Както "Стандарт" писа наскоро, разглеждат се два варианта. Единият е при катастрофа смачканата кола да се реже на място и ранените да се карат с линейка в болница, както е и сега. Другият пък предвижда автомобилът да се транспортира с паяк до лечебницата и ранените да се вадят там.