Борисова със собствен регистър на докторите

За доказателство Борисова извади на парламентарната трибуна всички записки, водени по време на посещенията й в страната. Така тя отговори на опозицията, че едва 1/3 от леглата в болницата в Бобов дол се ползват.

В здравното заведение имало двама хирурзи и двама ортопеди, като от тях има и такива над 60-годишна възраст. Борисова настоя освен минимален за страната да бъде определен и максимален брой на болничните легла.

Има случаи на болници, които са приемали по едва 18 пациенти годишно като лечебницата в Трън, каза още здравният министър. Борисова обясни, че със 148 млн. лв. ще бъдат оборудвани болнични центрове с до 10 легла в малките населени места. В тях пациентите ще имат право да останат до 48 часа сред приемането си, а лекарският състав ще е от трима души. По думите на Борисова към всеки подобен център ще има и линейка.

Двете най-големи болници в Стара Загора - многопрофилната и университетската, ще обединят базата и кадрите си в суперзаведение.

Теодора Йолчева, Матей БОНЕВ


Бялата лястовица днес е от вестник
Лора Симеонова

Запознайте се с Кадер. Тя е на 7. С болни бъбреци и крака. Но си има другарче - Анабел. На 4 г. И тя с бъбречна недостатъчност. Да, могат да й присадят. Ако майка й Ангелина намери пари за генетични тестове. Обаче няма.

Спомнете си и Данчо - той пък е на 14 г. и е парализиран от врата надолу. И неговата майка няма право да му бъде личен асистент. За него се събират пари в интернет - за да иде в Павел баня и да се бори.

Дай, Боже, и за тримата да празнуваме хепиенд. Както стана с Лили. На косъм от смъртта, 13-годишното момиче все пак ще получи черен дроб на Острова. Чиновниците й пратиха заветния формуляр Е112 - няколко часа преди да угасне в лондонската болница. Но чак щом "Стандарт" се намеси. У нас отдавна е така - за да дочакаш справедливост, трябва да влезеш новините. Независимо дали се молиш за ново сърце, спориш с комшията отгоре или са те преметнали на пазара.

Медиите в България отдавна не са четвърта власт. Те са последна инстанция. Бялата лястовица. Когато си в безизходица, имаш два варианта - или изскачаш пред кордона на премиера, или звъниш в някоя редакция. Няма лошо. И премиерът, и журналистите имат обща мисия - да правят живота на всички по-уреден, справедлив и добър. На нас не ни тежи да разказваме вашите истории. Нито да ги разплитаме. За жалост обаче ние формуляр Е112 не можем да издаваме. Нито имаме право да назначаваме лични асистенти. За тази работа си има хора. Многохилядна армия от очевидно мързеливи и бездушни чиновници.

Всеки месец ние вадим пари от джоба си и им плащаме - уж да ни служат. Те обаче имат друга концепция - явно смятат, че сме ги наели, за да ни тероризират и унижават. По-страшното е, че цинизмът и мързелът им вземат все повече жертви. Чиновниците постепенно се превръщат в терористи с химикалки. И имат желязно алиби - работата им е твърде много, заплатата - обидно ниска. Затова не ги плашат нито законът, нито шефовете им, нито съкращенията даже. Страх ги е само от първата страница на вестника. По света обаче - и особено в България - има твърде много мъка. Първите страници на вестниците просто не могат да я поберат. Затова - нека направим "Big Brother за чиновници". С икономисаните от съкращения пари да се сложат камери. И чиновниците да работят live. Гаранция - "в ефир" ще хвърчат като за двама! Кадер, Анабел и Данчо няма да чакат с години своя изстрадан хепиенд. А на първите страници на вестниците ще има повече място за добрите новини. Дано!

Ангелина и Разие са се борили за живота на децата си години наред въпреки "мъдрите" съвети на околните да не го правят. Сега обаче мизерията и безизходицата така са ги притиснали в ъгъла. Двете самотни майки живеят с по 260 лв. на месец. Парите се дават за децата, които имат решение на ТЕЛК за инвалидност - и двете са с бъбречна недостатъчност. Други приходи няма откъде да дойдат. Ангелина не може да работи защото трябва да се грижи за малката

Родителите й са разведени и едвам свързват двата края. От социалната система лично тя също не получава помощ. За тази цел трябва да си смени регистрацията от Кърджали, където е родом, в София, където е принудена да живее заради лечението на детето. Това обаче ще й струва 40-50 лв., а когато получаваш 260 за целия месец, сумата е огромна. Така порочният кръг на безизходицата се затваря и надежда няма. Четиригодишната Анабел ходи три пъти в седмицата на хемодиализа в софийската педиатрия. Там отиват най-малко 5 лева. За три глюкози и една закуска, смята Ангелина. Отделно й се налага да купува превръзки за вратлето на детето и лекарства за кръвно. По няколко пъти на ден кръвното й изведнъж скача, на всеки три часа й давам хапчета, обяснява майката. Всичко е около 50-60 лв. на месец. Затова не е чудно, че в хладилника няма нищо за ядене. Обикновено караме на картофи и макарони, обяснява Ангелина. Точно в този момент нахълтва малката Анабел и моли за малко хляб, защото друго няма. Въпреки трудностите сърцето на Ангелина е голямо. В малка гарсониера в столичния квартал "Люлин", където живее, тя е приютила и Разие с нейната 7-годишна дъщеря Кадер. Двете са от Габрово и отсядат у Ангелина, когато идват на прегледи. Запознали се случайно на диализата. Гарсониерата е под наем. За оскъдно мебелираното жилище те плащат по 250 лв. на месец. Парите идват от сестрата на Ангелина в Германия. Скоро обаче ще секнат, защото и тя е започнала да изпитва финансови проблеми. Не знам какво ще правим тогава, вдига ръце Ангелина. На всичкото отгоре спешно трябва да намери 10 800 лева за генетично изследване на Анабел. То е нужно, за да се направи животоспасяваща трансплантация на детето. Само с изследването обаче може да се разбере дали баба му може да му стане донор или трябва да се търси трупен. Пари за това изследване пък в България никой не дава. Фондът за трансплантации може да отпусне пари за операцията, но той не спонсорира изследванията. Така излиза, че не само Ангелина, но и всички по-бедни хора няма как да се възползват от помощта му. Проблеми с лечението на детето има и Разие. То няма одобрен протокол от здравната каса за медикаментите, които са му нужни. Малката Кадер

живее благодарение на скъпи инжекции

които редовно й се бият. Писах писмо на една фирма, която ги произвежда и веднага ми пратиха 4 броя, имам още две, надявам се дотогава да одобрят протокола, казва Разие. Обаче това не е сигурно, защото от Габрово й казват - протоколът ще се издаде в София, а тук - да опита в Габрово. Ако не стане, да дойде пак. Само че никой не си дава сметка как се пътува с 260 лв. на месец, казва Разие. На всичкото отгоре Кадер няма и едни от безплатните си хапчета, 100 таблетки от тях са 100 лева. Заради тези неволи майка й преди време теглила кредит. Доскоро погасявали вноските цялото семейство. Сега обаче, откакто нейната майка е с рак, а брат й и баща й са с малки доходи и това станало невъзможно. Разие загубила и 130-те лева по програмата личен асистент. Гледах по телевизията един репортаж, в който сляп човек помоли министър Тотю Младенов да му върне личния асистент и аз искам да помоля - върнете ме на работа, казва Разие. Друг шанс за препитание тя няма, защото гледа детето си. Въпреки всички трудности двете майки продължават да се борят за децата си. От това не ги отказват абсурдите и безхаберието. Въпросът е докога ще издържат.

Мария Чипилева
Ангелина ще получи помощ

Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето вчера провериха състоянието на двете майки.

Ангелина ще си направи адресна регистрация в София, след което ще се включи в социалната система. Отделно тя ще получи помощ от Фонда за социално подпомагане. Сумата обаче няма да стигне, за да покрие изследванията на детето от 10 800 лв. Днес социалните служби ще говорят и с Министерството на здравеопазването за възможности за лечение. Разие пък трябва да получи помощ, след като се прибере в Габрово.

Най-спешно обаче е здравната каса да издаде нужните протоколи за лекарствата на малката Кадер.


Бедна държава трудно помага
Платените пътеки препълват болниците, казва Десислава Атанасова

700 операции на година стигат, за да се запази клиника
Депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова е новият председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Тя зае поста след оттеглянето на д-р Лъчезар Иванов. По професия дамата е юрист, но познава прекрасно проблемите на здравеопазването от работата си в русенската болница. Какво предстои да се случи с бг болниците и техните пациенти, "Стандарт" разговаря с Десислава Атанасова.

- Г-жо Атанасова, две майки бяха на крачка от това да загубят децата си, защото никой не им помага. Преди няколко дни друго дете повече от месец чакаше формуляр Е112, за да получи право на лечение в Англия и да живее. Къде е социалната функция на държавата, защо нещата все по-често се решават чрез медиите?

- Определено това не трябва да е така. Подобни случаи не трябва да се решават заради намесата на медиите. За да има силна социална държава обаче, тя трябва да има и силна икономика. За съжаление България в момента не е в такова положение. Затова ГЕРБ се опитва да съживи икономиката ни. Междувременно в този труден момент на криза максимално се опитахме да запазим социалните придобивки на хората въпреки критиките актуализирахме и бюджета. Напълно съзнавам, че това не е достатъчно. Със сигурност много грешки има и в администрацията ни. Затова предприехме реформа и там. Преструктурирането на агенциите в социалната сфера има за цел точно да подобри оказването на помощта към хората в неравностойно положение. Много важно обаче е хората да знаят по-добре правата си, за да ги отстояват. В това отношение работата на медиите е изключително важна и се радвам, че проблемите се показват все по-често. Това е пътят, по който можем да ги решим. В комисията по здравеопазване ще даваме трибуна на проблемите в сектора и ще се опитваме да ги решаваме - като намираме отговорната страна или като правим законодателни промени, ако се налагат.

- Кои са най-важните законопроекти в здравеопазването, които ще разгледате?

- Това са законът за здравето, за здравното осигуряване и за лекарствата в хуманната медицина. Ще гласуваме на второ четене закона за лечебните заведения, който е основополагащ за осъществяването на здравната реформа. В него са заложени основните принципи за реформа - въвеждането на националната и областните здравни карти и преструктурирането на лечебните заведения и диспансерите. Националната здравна карта трябва да бъде готова до 31 декември тази година, за да може от 1 януари изпълнителите на медицинска помощ и здравната каса да сключат договори. С нея ще се определят лечебните заведения, които ще се финансират от здравната каса и от бюджета на министерството.

- Миналата седмица приехте да има т. нар. защитени болници, това не поставя ли в неравностойно положение другите?

- Защитени болници няма да има. В закона дадохме дефиниция за трудно достъпни и отдалечени райони. Всяка областна комисия по здравеопазване ще определя лечебните заведения в тези региони. Ако отговарят на медицинските стандарти, имат специалисти на основен трудов договор, изправна апаратура и 24-часов прием на пациенти, те ще попаднат в здравната карта.

- Остават ли критериите за брой раждания и операции?

- Броят на ражданията ще се намали на 150-200, а на операциите на 700.

- Няма ли опасност при тази либерализация да се окажем със същия обем клиники?

- Не мисля, че има подобна опасност. Важното е, че в здравната карта ще влязат толкова лечебни заведения, колкото могат да отговарят на изискванията.

- Не се ли притеснявате, че заради местните избори ще пощадите и не дотам качествените болници?

- Не, реформата трябва да се случи сега, ясно е, че тя е тежко политическо решение, но ще я осъществим.

- Какво ще се случи, ако в една област има пет болници, които отговарят на критериите за качество, а според потребностите на населението те трябва да са четири?

- Националната здравна карта ще определя минимален и максимален брой легла във всички региони според потребностите на хората. Когато има повече болници в една област, тогава ще бъдат намалени леглата им според потребностите на населението.

- Ако пропорционално намалим леглата в една област, защото болниците са повече, няма ли да пострадат всички клиники?

- Не, болниците ще имат различни нива на компетентност според възможностите им за лечение. А съкращаването на леглата ще се съобрази с използваемостта им. Там, където тя е по-голяма, ще се орежат по-малко легла. По този начин ще се регулират нещата.

- Остава обаче въпросът как тогава ще се намали свръххоспитализацията?

- Сега правим анализ кои дейности могат да не се извършват в болницата, а да се осъществяват в извънболничната помощ. Най-вероятно ще се извадят някои очни пътеки, гастроентерологични, хирургични. Но докато не се смени модела на финансиране няма да има промяна в броя на хоспитализациите. Щом лечебното заведение формира всичките си приходи от клинични пътеки, то ще има стимул да приема повече болни.

- Как трябва да се промени финансирането?

- Това ще заложим в новия закон за здравното осигуряване, който ще приемем през 2011 г. Мисля, че диагностично свързаните групи са един начин да се регулира системата.

- Ще има ли мораториум върху откриването на нови болници у нас?

- Здравната карта се актуализира на всеки 3 години или при потребности на населението. Ако има нужда от нова болница, тя ще се появи в нея своевременно. Този режим обаче важи само ако новата болница иска да ползва обществен финансов ресурс. Иначе може да се открие по всяко време.

- Как гледате на идеята всички частни лаборатории и кабинети да излязат от рамките на една обществена болница?

- Мисля, че е нормално това да се случи, ако те осъществяват идентична и конкурентна дейност на тази, която извършва общинската или държавната болница. Ако се приеме, тази промяна трябва да влезе в сила от 1 юли 2011 г., но не знам дали този период ще е достатъчен. Може би срокът трябва да е по-дълъг, за да може частните болници да организират преместването си на друго място.

- За какъв бюджет за здравеопазване ще се борите за следващата година?

- В момента сме в световна икономическа криза, ще обединим усилия да убедим МФ да разпредели повече средства или поне да запази сегашните.

- Доста рокади имаше в ГЕРБ напоследък, включително и в сферата на здравеопазването?

- Това е показателно, че върху никого няма политически чадър и че когато има някаква нередности, всеки носи отговорността си. При встъпването си във властта всички сме заявили, че сме готови да понесем отговорността си.

- Бързо или бавно се правят реформите?

- Ако направим ретроспекция - за 20 години нищо не е помръднало в тези сектори, ние за една години очертахме стратегията и вече реализираме реформата.

- Станаха ли познати депутатите от ГЕРБ?

- Мисля, че всички са личности, всеки идва от своя избирателен район и хората са му дали доверието си. Може би в началото имахме трудности, защото никой от нас не е професионален политик. Но притеснението постепенно отшумява, вече имаме дейно участие в дебата.

- Демократична или тоталитарна партия е ГЕРБ?

- Демократична, обсъждаме всяко решение.

- Премиерът или някой друг не ви ли налага готови тези, които да отстоявате?

- Всеки има право на мнение, но политическата ни позиция винаги е обща. Така и трябва да бъде в една партия.

- Има ли колеги, които не са съгласни с единната позиция?

- Има, но всеки вторник обсъждаме нещата и излизаме с обща позиция.

- Кои закони бяха най-трудни за ГЕРБ през изминалата година?

- Няма трудни закони, имаше такива, които изискваха по-задълбочена работа. Това са законите в наказателното право, по които имаше и много сериозни дебати.

- Сериозни дебати имаше и по закона за ГМО, за тютюнопушенето - защо така се получи, недомислици ли имаше в тях?

- Не мисля, че дебатът е нещо лошо, така се чуват различните позиции, освен това е добре, че има и гражданско общество.

Мария Чипилева


Приеха окончателно задължителна здравна карта с максимален брой легла
Националната здравна карта ще бъде задължителна за разпределението на лечебните заведения у нас и финансирането им от НЗОК, прие Народното събрание при второто гласуване на промените в Закона за лечебните заведения. Тя ще съдържа областните здравни карти, одобрени от здравния министър, и ще се изработва от национална комисия начело с министъра. В здравната карта ще се вписват минимален и максимален брой легла за активно лечение и за долекуване, приеха още депутатите след разпалена дискусия.

Областните здравни карти ще съдържат вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения; необходимия минимален брой медицински специалисти; минимален и максимален брой легла; болниците, с които НЗОК задължително и ежегодно сключва договори. Леглата ще се разпределят съобразно броя на населението в областта по ред, определен в методика, утвърдена от здравния министър. При изработването на методиката министърът ще бъде длъжен да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението, гласят новите текстове.

Колегата й от ДПС Хасан Адемов се присъедини към нея с предложение максималния брой легла да отпадне. „Вие сте дясна партия, а с този текст отричате каквато и да е конкуренция”, заяви Адемов. Според него максималният брой легла няма никакво значение - касата плаща само качествено извършена дейност, която отговаря на стандартите. „С максимален брой легла няма да се ограничат хоспитализациите. Това може да стане само по един начин – да определите адекватен алгоритъм за вход към болницата”, обърна се към мнозинството депутатът. „Като определите максимален брой легла и по неясни критерии определяте в кои болници да са те, не само че убивате конкуренцията, но го правите без правила и критерии и създавате колосални условия за корупция”, допълни Мая Манолова. Аргументите им обаче не бяха чути от залата.

50 кг документация в Министерство на здравеопазването изучават статуса на българското здравеопазване, заяви пред депутатите министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова. „Знам във всяка болница в България какви отделения има, с какви лекари, каква е използваемостта и т.н. Това е наука, г-жо Манолова, медицинска наука. Това не е моя субективна оценка. Тя определя при дадена използваемост колко легла трябва да има”, каза министър Борисова.
Депутатите не успяха да се споразумеят днес за състава на комисиите, които ще работят по областните здравни карти. Според предлагания текст, в комисията трябва да се включат областният управител, един представител на регионалния център по здравеопазване, един представител на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, двама представители на районната здравноосигурителна каса, по един представител на районната колегия на Българския лекарски съюз, районната колегия на Българския зъболекарски съюз и регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на представителните организации за защита правата на пациентите и двама представители на общините в съответната област. Според Хасан Адемов обаче, в комисията трябва да влезе по един представител на всяка община в дадената област или поне представители на всички общини, в които има болници. В противен случай текстът е неработещ и ще създаде проблеми, каза Адемов и даде пример с Пловдивска област, която обхваща 17 общини. „Ако тези общини не могат да се разберат, кои две ще изпратят представители и ще бъде ли комисията легитимна? Всеки съд ще отмени всяко нейно решение”, отбеляза депутатът. И този път той бе подкрепен от Мая Манолова, която отбеляза, че общините имат различни интереси и е нормално всяка от тях да има свой представител в комисията, за да бъдат решенията й легитимни. Към тях се присъедини и Екатерина Михайлова от Синята коалиция, която отбеляза, че текстът би могъл да създаде проблеми и да разпали местни войни.

Според шефката на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова обаче, общините ще успеят да се разберат помежду си за двама представители по реда на Закона за местното самоуправление. Освен това, комисията е само оперативен орган и решава въз основа на строги критерии, така че място за лобизъм няма, а крайното решение се взима от здравния министър, допълни колежката й Даниела Дариткова.