Нетърпението е отрицателна черта на характера, която се среща при всеки. Нетърпеливи сме към живота и събитията, които се случват около нас. Не искаме да чакаме любовта, искаме на момента да постигнем успех, да забогатеем възможно най-скоро. Но това да си търпелив е сила на характера, която винаги помага по пътя към осъществяването на плановете ни. Следващата поучителна история ще ви разкаже защо търпението е злато. Притча за търпението Един мъж имал жена и син, който бил на 5 години. Наложило се да замине за далечна страна, за да припечели повече пари. Докато бил в чужбина, един ден вървейки по улицата, видял старец, който викал високо: „Кой иска съвет за една златна монета?“.
Мъжът му дал една златна монета и получил следния съвет:
– Бъди търпелив. Търпението е безценно. Ако запомниш и прилагаш този съвет, ще пожънеш успех в живота.
Минали 10 години и мъжът решил да се върне у дома. Било лято.
Мъжът се прибрал през нощта, отворил вратата със стария си ключ. Тъй като било гореща нощ, а съпрузите преди години нощували на покрива в такива нощи, мъжът се качил към покрива. Смаян той видял жена си да спи на едно легло с млад мъж.
Съпругът побеснял, извадил камата си, за да ги убие, но в този момент си спомнил съвета на стареца – да бъде търпелив.На сутринта жена му много се зарадвала, че съпругът й отново е у дома и веднага отишла да събуди младия мъж, който бил синът им.
Когато разбрал какво е щял да направи, мъжът благодарил на Бога, че му е дал дара да бъде търпелив и на стареца, за това, че му е продал такъв ценен съвет.
Търпението е добродетел, с която щадим не само себе си, а и най-близките си хора. Притчата, която ви представям, показва защо трябва да броите до 10, преди да кажете или направите нещо.
Притча за търпението и силата на думите Баща искал да превъзпита своя подрастващ син, който бил прекалено нетърпелив. Затова му дал чувалче с пирони и му казал да забива по един във вратата всеки път, когато изгуби търпение.
През първия ден момчето забило 37 пирона у когато нагледно видял колко е нетърпелив, решил, че трябва да се контролира.
Така от ден на ден забивал все по-малко пирони във вратата, докато не дошъл денят, в който не забил нито един пирон. Доволен от себе си, той се похвалил на баща си.
Тогава баща му казал да изважда по един пирон всеки ден, когато е бил търпелив към другите.
И така ден след ден момчето извадило всички пирони, които по-рано забило във вратата.
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди, казал баща му. Може да намушкаш някого с нож, а след това да го спасиш, но винаги ще има белег от раната.
