28 март 2013 г. Тема: здравеопазване

Причината за неволите на Атанас бе смъртен акт, издаден на негово име по погрешка. Негов приятел починал в болница с копие на личната му карта и от болницата обявили Атанас за мъртъв, а общината му издала смъртен акт. За зла участ по това време изтекла валидността на личната му карта, а нова не можело да се издаде.

Така Атанас Алурков умрял за 835 дни и започнала битката с инстанциите да докаже, че е жив. Писал до президента, премиера, омбудсмана, ходил в прокуратурата. Накрая адвокат го посъветвал да заведе дело в съда. Отнело му 2 г., докато накрая магистратите приели, че е жив, и наредили на общината да поправи смъртния акт. И на 26 март Алурков възкръсна, като получи нова лична карта.


Лидерът на БСП в Благоевград оперира по спешност тъста на здравния министър
ТОНИ МАСКРЪЧКА

Тъстът на здравния министър проф. д-р Николай Петров бе опериран по спешност във вторник вечерта в благоевградската болница. Втората съпруга на проф. Петров е от Благоевград и родителите й си живеят в областния център.

Бащата на Светлана Петрова - Тодор Попов, получил спонтанен пневмоторакс в дома си. Веднага е закаран в държавната болница. Д-р Владимир Пандев, общински лидер на БСП, и доц. Димитър Недин са извършили хирургическата интервенция.

Рано сутринта мъжът се почувствал зле, но едва следобед е потърсил лекарска помощ. Изпратен бил за снимка на белия дроб, която установила, че е получил десностранен пневмоторакс. Получил е разрушаване на белия дроб и се е пълнил с въздух. Операцията е била животоспасяваща, защото състоянието на тъста било критично, казаха лекари.

Поставена е тръба с дрен в десния дроб и чрез аспирация въздухът е изтеглен. Преди време тъстът на служебния министър е имал белодробно заболяване.

Вчера той е транспортиран до ВМА в София, в която шеф на реанимацията доскоро бе Николай Петров.

Здравната каса не поема изцяло разхода и мъжът трябва да плати 20 000 лв.

По-голямото устройството компенсира сърдечната недостатъчност и при камерна аритмия я прекъсва с електрошок, обясни д-р Светослав Йовев.

Иначе пациентът може да изпадне във внезапна смърт.

Няма как да си го позволя с инвалидна пенсия от 260 лв., каза Любчо Натов. Съпругата му - акушерка в Майчин дом, получава 560 лв. Старият пейсмейкър струвал 5400 лв., като семейството има да доплати за него още 700 лв.

В Европа пейсмейкърите се поемат 100% от здравните каси, защото са животоспасяващи, обясниха лекари.

Миналата година у нас са поставени 220 пейсмейкъра срещу сърдечна недостатъчност. 160 от тях е поставил д-р Светослав Йовев. Той е сложил и 7 от общо 8 от комбинираните като на Любчо Натов.


Художничка се натрови от хвърлена на улицата баничка

Жената е много зле. Кучето й също яло, умира
ТОНИ МДСКРЪЧКА

Жена и куче се натровиха от хвърлена на земята закуска. В реанимация на гоцеделчевската болница се борят за живота на 63-годишната Люба Д.

Около 1 часа след полунощ в Спешния център била приета жената с признаци за поглъщане на отрова, използвана в селското стопанство

„Докара я съпругът й в изключително тежко състояние, неадекватна. Веднага я включихме на изкуствено дишане и започнахме вливане на необходимите медикаменти. Непрекъснато сме във връзка с токсиколог от София. Лечението ни е адекватно, дори и да бъде преместена в столична клиника, това, което там ще се направи, го правим и ние", каза директорът на болницата в Гоце Делчев д-р Мария Радойкова, приела натровената жана.

Мъжът на Люба е англичанин, на 46 г. Той обяснил пред лекарите, че няколко часа по-рано жена му разхождала малкото им домашно кученце по улица „Т. Ангелов". Там животното намерило и изяло част от баничка. По-късно то започнало да колабира. Веднага го. завели на ветеринарен лекар, който им казал, че четириногото е отровено и умира.

Тогава жената признала, че също е опитала от закуската и не се чувства добре. Веднага е отведена в Спешния център в Гоце Делчев, където изпада в кома.

Състоянието й е критично и има опасност за живота й.

Полицията веднага е започнала разследване на случая.

Люба и съпругът й са художници и дълги години са живели в Мароко.

Върнали се в родния й град наскоро и живеели в бащината й къща. От предишен брак тя има син и дъщеря.

„Люба е много интелигентна жена, с две висши образования. Не можем да си обясним как се е случило това", коментираха съседи. Те подозират, че някой, който не обича животните, е искал да отрови кучето, което всяка вечер по едно и също време художничката е извеждала на разходка по улицата.

„Семейството съвсем не живее в разкош. Дори напоследък страдат от безпаричие, но не допускаме, че може да е била толкова гладна, та да вземе храна от улицата", допълниха познати. Дъщерята на Люба е учителка, синът също е образован и интелигентен мъж.

Познати на Люба са споделили пред разследващите, че напоследък жената се променила Събирала различни вещи от улицата и ги носела вкъщи. Други казват, че е възможно да не е имала достатъчно пари. Не изключват обаче и да е опитала парче, за да види дали храната не е развалена, и тогава да я даде на кучето си.

„Имала е странно поведение. Най-вероятно закуската е била умишлено поръсена с отрова от някого, който е искал да убива кучета. За нещастие от нея опитала и жената", каза директорът на ОД МВР-Благоевград, комисар Георги Костов.

В подземието на Първа градска болница всеки ден се грижат за тялото на един мъж. Той лежи в камера, която поддържа температура минус 4 градуса. От време на време санитар в бяла престилка отваря вратата й и сипва вътре хлора-мин - прахообразен дезинфектант за дългосрочно съхранение. Грижата е за „пациент", който вече 2 години и половина е сред живите, без да е жив. Мъртъв е, но не го погребват.

Казва се Велизар Димитров Велинов. Постъпва в болницата на 1 октомври 2010 г. и още същата нощ умира. Камерата става негов саркофаг, защото в акта за смъртта му е вписано, че се казва Атанас Борисов Алурков.

Велинов и Алурков са високи, със светли коси, имат и визуална прилика, но не голяма. Мъртвият Велизар е с година и шест месеца по-млад и вече няма грижи за нищо освен за шепата хлорамин, която го държи консервиран и със запазени черти на лицето.

Живият Атанас обаче няма мира. Изтъркал си е подметките по канцеларии в общината, полицията, прокуратурата и съда, за да доказва, че нито е ходил при свети Петър, нито се е връщал оттам. И че го бъркат с умрелия му приятел Велизар.

На 26 март, вторник, малко след 13 часа, дойде краят на митарствата му. След 835 дни „мъртвецът" Атанас се сдоби с документ, че е жив. Той получи нова лична карта в столичното Четвърто РПУ, с което бюрокрацията най-после призна, че е повярвала на очите си.

„Приключи се вече. Беше истинско ходене по мъките - да си жив, а да те водят мъртъв. Приятелите ми викат: „Атанас Воскресе!", въздъхва с облекчение 50-годишният софиянец. С неохота разказва как е оцелял. Говори бавно, тихо, с примирение.

Като в параграф 22

Атанас е приятел с Велизар, познава го от дете. Преди години Велизар се връща от гурбет в Канада и с припечеленото се установява в София. Живее добре, но един ден животът му се търкулва по надолнището. Остава без работа, баща му продава семейния апартамент, жена му го напуска и той се оказва без дом и препитание.

Атанас прибира приятеля си в своя дом на ул. „Бунтовник" в кв. „Лозенец". Води го и н,а работа по строежите. При него Велизар остава около 3 г. - до края на 2009-а. После по молба на Атанас се мести. „Помолих го да напусне, не можех да го издържам вече", казва Алурков. Велизар отива при друг приятел. През 2010 г. се разболява и няколко пъти постъпва в болница. На 1 октомври отива сам в Първа градска. Устата му кърви, задушава се. Кръвотечението е силно заради рак на езика, който се развива много бързо. Велизар е вкаран спешно в операционната и там умира въпреки усилията на лекарите.

В дрехите му е намерено копие от лична карта. Имената в нея съвпадат с информация в компютъра, вкарана при предишни посещения и при поставянето на диагнозата. Дежурната лекарка издава съобщение за смърт №175. Вписва в него ЕГН и имената от пресниманата лична карта. Като причина за смъртта вписва остра сърдечна и дихателна недостатъчност, хеморагичен шок и карцином на езика. Документът е издаден в 13,15 ч на 2 октомври 2010 г. Два дни по-късно в община „Лозенец" издават смъртен акт №0527

Междувременно в Първа градска болница идва някаква жена и търси Велизар.

Отговарят й: „Тук няма такъв, госпожо." Но тя упорства, че приятелят й е приет в болницата. От дума на дума разбира, че тя търси именно пациента, починал под името Атанас.

„Ама аз познавам Атанас, той е жив! Сбъркали сте нещо", казва жената. В началото не й вярват, но тя дава телефона на Алурков и му се обаждат. Той отива в патологията и разпознава Велизар. Едва тогава се разбира, че покойникът е влязъл в болницата с копие от личната карта на Алурков.

„Работех в Англо-американския колеж, бях здравноосигурен. Когато постъпвах, ми искаха копия от всички документи, включително и от личната карта. Вероятно Велизар е намерил някое и го е взел. Аз им занесох личната си карта в болницата и им я показах, ама вече беше късно", разказва Атанас. За зла участ изтича и валидността й, а нова не може да се издаде. В регистрите Алурков вече се води умрял. И той тръгва по инстанциите да доказва, че е жив.

„Навсякъде ми казваха, че има смъртен акт и не могат да направят нищо. Само съдът може да обяви смъртния акт за недействителен", разказва Атанас. Делото му отнема почти 2 г. През това време заради липсата на документи не може да работи законно, да пътува в чужбина, дори да си кара колата.

"Веднъж ме спря един полицай. Носех си смъртния акт в джоба и му го показах. Той се хвана за главата.

Отказа се да пише фиш

Аз искам да ми състави акт, а той не ще. На мъртвец как се пише акт? Каза: „Бегай, оправяй се!", разказва Алурков. Той писал на президента Георги Първанов, на премиера Бойко Борисов, на омбудсмана. Никой не му отговаря освен адвоката Михаил Екимджиев, който му дава съвети как да възкръсне в правния мир.

Прокуратурата започва проверка. „Като приключи, казаха: „Няма престъпление срещу държавата." Да се оправям сам", въздъхва Атанас. С помощта на приятели наема адвокат. Подава молба в Софийския районен съд (СРС) с искане да бъде признато, че в издадения акт за смърт погрешка са вписани неговите имена вместо данните на умрелия Велизар. Три съдебни състава отказват да гледат делото. Накрая с папката се заема съдника от Трето гражданско отделение.

По време на процеса са представени копия от личните карти на Атанас Алурков и на Велизар Велинов, и двете с изтекъл срок на валидност. Копието на картата на Велизар е сравнено с оригинала. Заключението е, че са идентични. Сред свидетелите, разпитани в съда, са синът, сестрата на Алурков и лекарката, която е констатирала смъртта на Велизар и е попълнила съобщението №175. Извършено е разпознаване в залата. Се-

страта на Алурков разказва как й съобщили, че брат й е мъртъв. После той се появил в дома й, за да увери нея и майка си, че не е предавал богу дух.

От СДВР пращат писмо, че личната карта на Алурков вече е невалидна и че му е отказан нов документ, защото се води „починал".

Гражданскопроцесуалният кодекс позволява по разпореждане на съда да се издаде нов_ акт за смърт, ако той е изгубен, унищожен или са допуснати грешки в него. По делото се доказва, че в спорния смъртен акт има неверни данни и че в него е „констатирана смърт" на жив човек вместо на умрял. Съдът приема за „безспорно установен факт", че Алурков е жив. Разпорежда грешките да бъдат отстранени и община „Лозенец" да издаде нов акт с верните данни. Решението е обявено на 28 октомври 2012 г., но то е предоставено на Алурков едва на 5 март.

Трупът на Велизар още е в болницата

Няма погребение, тъй като се чака прокуратурата да го разреши. Тя пък чака документи от болницата.

„Де факто 3 г. не работя. Помага ми мой приятел от Канада - Евгени Йорданов. Искаше да ме уреди на работа в чужбина, но без документи как да замина", казва Атанас. Той пропуснал възможности да отиде в Испания, Чехия, Германия, САЩ и Канада.

„Аз също не можех да го назнача в кафето ми и то фалира. Затворих го преди около 2 месеца. Няма живот в тази държава", добавя приятелката му Албена, която от началото до края е свидетел на абсурда с Алурков.

Велизар няма живи близки в България. Още докато е 3-годишен, майка му заминава в Канада и не се връща. Грижата да бъде погребан остава на държавата.
Докато се водел мъртъв, получавал сметки за ток

Въпреки че се водел мъртъв, Атанас Алурков редовно получавал писма от данъчното и енергото. Последната му фактура за ток е за 50 лв. Сметката е начислена за етажа му на ул. „Бунтовник", където обаче той не живее.

„Беше наводнен, затова се наложи да се преместя. Там, ако включиш бушона, гърми", казва Атанас.

Комшиите му на „Бунтовник" потвърдиха, че не се е мяркал скоро. Етажът наистина е в ремонт, дори има кандидати да го купят, но без лични документи сделки не стават.

„Мислех си, че здравето е най-важно, за да си жив на тоя свят. А се оказа, че бумагата е по-голяма от човека", цъка с език съсед на Атанас. А той пък се смее горчиво: „Щом е за пари, ще ти ги вземат. Вярно, партидата към енергото е на името на баща ми, но той почина отдавна." Докато жив го водели мъртъв, се споминала и майка му баба Рада.

„Жената беше болна, но стресът я довърши", ядосва се близък на Атанас. Режисьор, познат на Албена, дори искал да прави филм за историята на живия труп.

Атанас още не знае как ще продължи живота си. Свива рамене: „При първа възможност бих се махнал, бих заминал в чужбина." Там са повечето хора, които го подкрепяли през годините и му пращали пари да преживява достойно.
Болницата: Вече сме нащрек

„Велизар е приет в болницата с масивен кръвоизлив. Не е можел да диша. Оперирали са го, за да му помогнат и да го спасят. Никой не се съмнявал, че е друго лице", коментира лекар от Първа градска болница. Велизар лежал там 2-3 пъти и докторите го познавали.

Дежурната в нощта на смъртта му обяснила, че пациентът е имал злокачествено образувание и се налагало да се спре обилното кървене, преди операцията той бил неконтактен и затова издали акта за смърт по данните от компютъра.

„След този случай сме нащрек. Нашите лекари работят безотказно. Борят се за всеки живот", казва шефът на болницата д-р Цветомир Димитров. Общинските здравни заведения приемат и неосигурени пациенти, клошари, бездомници. Хората обаче не знаят това и треперят, че ще ги върнат.

Болницата е поискала разрешение за служебно погребение на Велизар. Само за камерата, която побира до 6 трупа, се плащат по 200 лв. на месец за ток.

По случая е заведена преписка в районната прокуратура. С писмо от 21 януари тя е изискала още документи от болницата и вероятно ще прати напомнително писмо. Поискан е и препис от решението на съда, с което сгрешеният смъртен акт е анулиран. Докато се разменят писма, лекарите остават в ролята на гледачи на трупове

Смяната на стрелките с час напред, която предстои идната неделя, ни носи високо кръвно и главоболие.

За това алармират специалистите. Този уикенд - събота срещу неделя точно в 3,00 ч. преминаваме към лятното часово време. Въпреки дългогодишната традиция, въведена у нас през 1979 г. обаче, хиляди роптаят срещу смяната на времето именно заради страничните ефекти, които тя оказва на човешкия организъм. В социалната мрежа „Фейсбук" има десетки групи, в които хората се обявяват против местенето на стрелките. Само една от тях е натрупала над 500 фенове, и то за броени дни. „Не местете стрелките", „Не пипайте часовника" и още куп други страници в интернет приканват хората да се обединят и да наложат вето върху смяната на времето, която ще повторим отново през зимата на 27 октомври в 4,00 ч. Тогава обаче стрелките ще се върнат с

час назад. Именно тогава е и завръщането към астрономическото време, а лятното часово време, което сега предстои е самото разминаване.

Петиция

Активистите в социалната мрежа от месеци провеждат петиция и проучвания за ползите и вредите от превъртането на стрелките. Според изчисления лятното часово време,което по начало е въведено с цел да се пести еленергия, всъщност икономисва едва по 8 ст. на месец или 54 ст. на глава от населението. За сметка на това обаче според активистите всяка година след местенето на стрелките има бум на оплаквания от високо кръвно, безсъние, главоболие, стрес, претоварване. Участниците във фейсбук групите дори са изготвили карта, която показва актуалното състояние за часовата дилема в световен мащаб. В синьо са страните, които местят стрелките, с оранжево са тези, които вече не го правят, а в червено са държавите, които никога не са въвеждали смяната.

От години експертите алармират за лошото влияние, което смяната оказва върху човешкия организъм. „Смяната на времето нарушава динамиката и движението на хормоните вследствие на разминаване спрямо часовете на ритъма на живот и времето. Не е все едно и също дали ще станем в 7 или в 8 часа.", споделя д-р Кольо Бянов. По думите му, за да се адаптира организмът спрямо новите условия, които налага смяната, са нужни поне около 10 дни. „Подобни промени водят до подмладяване на различните болести на цивилизацията. Като диабет, високото кръвно налягане, инфаркти, инсулти и всички производни. А подмладяването означава да се проявяват при хората в по-млада възраст. Освен това оказва сериозно влияние и върху концентрацията, което от своя страна пречи на работата.", разказва още той.

Състав на Окръжния съд в Силистра наложи вчера присъдата на д-р Марин Райчев. Заради професионалната небрежност на медика почина Димитър Александров, който миналата година на 7 май през нощта се почувствал зле и на сутринта отишъл в спешното приемно отделение за преглед. Мъжът се оплаквал от гадене и болки в гърдите. Д-р Райчев поставил диагноза остър гастрит, изписал лечение и отпратил пациента. Малко по-късно пациентът се върнал, защото състоянието му не се подобрило. Немарливият медик обаче го отпратил отново. Димитър отишъл при личния си лекар, но докато обяснявал болежките си, паднал на земята и починал. Аутопсията и експертизите по-късно показали, че Александров е бил с инфаркт, но д-р Райчев не му е направил задължителната в такива случаи кардиограма. Лекарят не измерил кръвното, нито пък е назначил кръвни изследвания на пациента си. Присъдата от 4 г. подлежи на обжалване. На д-р Марин Райчев са отнети лекарските права.

- Проф. Хаджийски, като дългогодишен специалист по лечение на пациенти с изгаряния имате ли обяснение за тази епидемия от самозапалвания в страната?

- Не бих казал, че имаме епидемия от самозапалвания. Всеки ден стават по 2-3 самоубийства в страната. От 5-6 самозапалвания не мисля, че можем да говорим за епидемия. Да, има известна показност при последните случаи. Всички живеем в тази страна, събитията касаят всички нас. Трудно е да се направи някакво заключение - има хора със силна психика, които с тези самозапалвания искат да демонстрират нещо. Има и такива с по-слаба психика, които така бягат от проблемите. Много строго индивидуални са нещата и затова не може да се отреже като с нож и да се правят категорични констатации. Тук въпросът според мен е това ли е пътят, по който трябва да се върви? Или има и друг път, по който да се тръгне?

- Какви са пораженията, които самозапалванията обикновено предизвикват?

- Зависи много от това колко време е горял пострадалият, кога е загасен, колко дълбоки са изгарянията и, разбира се по коя част от тялото са те. Състоянието на пациента зависи много и от това до каква степен той е вдишал пушека от горящото си тяло и дрехи.

В такива случаи освен изгорялата кожа много често има поражения и по дихателните пътища. От всички тези фактори се определя и каква е прогнозата. Плановите изгаряния, самозапалванията са едни от най-тежките в нашата практика. При тях се получават най-дълбоките, най-сериозните и най-проблемните за лечение изгаряния. Обикновено е така, защото пострадалите заливат със запалителна течност лицето си, главата, ръцете, а това са шокогенни области, които допълнително усложняват протичането на болестта. Затова и при такива пациенти протичането на болестта става доста по-трудно и съответно доста по-драматично. Има значение дълбочината на изгарянето, но трябва да се знае, че дори и при най-повърхностното изгаряне болката е просто ужасяваща. При тези пациенти водещото без никакво съмнение е болката. Пострадалият има и сериозни затруднения в дишането, защото при всички случаи пламъкът засяга горните дихателни пътища - има поражения по устата, трахеята, белия дроб. Когато всички тези фактори се комбинират, състоянието на пациента наистина става много тежко.

- В съзнание ли са пострадалите, които пристигат при вас в такова тежко състояние, или губят свяст заради силната болка?

- Да, такива пациенти остават в съзнание, но изпадат в шок. Класическото описание на шока е дадено преди 150 години от Николай Пирогов. Хората със силни изгаряния изпадат в състояние на възбуда - те са превъзбудени, чувстват болка, викат, ахкат, боли ги, могат да се движат, могат дори да тичат. Бързо след това обаче идва следващата фаза - на понижаване на всички.жизнени функции, отпада физическото състояние, потиска се съзнанието. Пострадалият продължава да чувства болка, но вече е доста отпаднал, няма сили да буйства. Пациентите пристигат при нас обикновено със затруднения в дишането и с други проблеми вследствие от изгарянията. Ако изгарянията са по-дълбоки, пациентите не могат да дишат самостоятелно, защото кожата, изгаряйки, се спича и се свива и съответно притиска дихателните пътища. Дишането се затруднява допълнително и от изгарянията по гръдната площ, защото кожата около гърдите се свива при изгарянето. Ако има изгаряния по ръцете, те се изкривяват и застиват в поза, наподобяваща пръстите на граблива птица, което също предизвиква големи усложнения за пациента.

- Какви обяснения дават тези пациенти в първите минути, когато идват при вас?

- Всички ме питат за това - как е станало, защо е станало. Обучавам студенти, специализанти, лекари, докторанти и всички искат да знаят как е станало. Как е станало е проблем на други хора. Това е въпрос за полицията, за психолози, за психиатри - нека те решат как е станало. При нас има пострадал с изгаряния, а той се нуждае от спешни и животоспасяващи мерки и цялото наше внимание е насочено в тази насока. Да направим всичко възможно, за да спасим живота на пострадалия. От големия въпрос как е станало ние, лекарите, се опитваме да изтръгнем от пациента само една-две думи. Дали инцидентът е бил навън или в затворено помещение, т.е. дали проблемът с дишането ще е по-тежък, ако изгарянията са станали в затворено помещение. И другото, което ни интересува, дали пациентът вече е изпадал в безсъзнателно състояние.

- Каква е прогнозата при пациенти с тежки изгаряния?

- Прогнозата е комплексна, тя се определя от няколко фактора - колко е голямо изгарянето, т.е. каква площ има, колко са дълбоки изгарянията, кои части от тялото са пострадали, кога е започнало лечението, дали пациентът има допълнителни усложнения и здравословни проблеми, дали е възрастен или е малко дете. Всичко това определя и прогнозата, само един или два от факторите, които изброих, не дават основания за прогноза. Трябва да се знае обаче, че големите изгаряния, които засягат дишането, шокогенните области и жизненоважни органи, обикновено са с недобра прогноза. Като казвам недобра прогноза, нямам предвид, че сме вдигнали бялото знаме. Ние тук, в клиниката по изгаряния, за тази и за миналата година имаме спасени болни с по 80% изгаряния, за които всички смятаха, че ще загинат.

- Пациент, който е успял да преживее толкова тежки травми, продължава ли след това живота си по един сравнително нормален начин?

- След изгарянето много дълго време пациентите са наш контингент. Ние се виждаме с тях месеци, понякога дори години след като оздравеят. Те трябва да преживеят един продължителен рехабилитационен и възстановителен процес както по отношение на местата по тялото, които са изгорели, така и по отношение на тяхната психика.

- Какво е психическото състояние на пациентите, които са се самозапалили и все пак са оцелели? Чувстват ли съжаление за постъпката си, изпадат ли в депресивни състояния?

- Това е много трудна част от възстановяването, много деликатен въпрос. Задължително насочваме тези пациенти към психолози и психиатри, тези специалисти започват работа с пострадалите още докато са при нас, в клиниката по изгаряния. На тези пациенти трябва да им се помогне да премислят това, което са направили. Защо са постъпили така, дали това е станало в момент на афект, или пък е обмисляно дълго време? Дали този човек е много силен, щом е посегнал на живота си, или напротив -много е слаб, защото не може да се справи с живота? Психическата рехабилитация на тези пациенти е изключително важна.

- Вие като специалист какво бихте посъветвали някого, който е решил да направи нещо толкова болезнено и неразумно като самозапалването?

- Най-напред трябва да мислим какво трябва да направим от човешка гледна точка. Аз мисля, че няма човек, който да каже на някого: „Запали се!" Мисля, че е дълг на всеки да направи всичко възможно, за да предотврати подобно нещо. Ето, в неделя един човек направи опит за самозапалване в София, пред президентството. Ами ако не са били тези момчета там, които са го забелязали и са го спасили, дори не знам дали този човек щеше да стане наш пациент. Защото можеше и да загине преди това. Повтарям, че всеки трябва да направи всичко по силите си, за да предотврати такова нещо.

- Вие се занимавате с лечение на пациенти с изгаряния близо 40 години. Имаше ли случаи на умишлени самозапалвания преди 1989 г.?

- Така е, почти 40 години се занимавам с лечение на изгаряния. И на въпроса ви - да, имаше случаи на самозапалвания у нас и преди 1989 г. Разбира се, в тези години самозапалванията не се афишираха толкова много. И в интерес на истината бяха значително по-малко.

- Подобрява ли се състоянието на 52-годишния Димитър Димитров, който се самозапали пред президентството на 13 март?

- Да, макар и бавно състоянието му постепенно се подобрява. Лека-полека той изплува от състоянието и вече е на самостоятелно дишане. Такива изгаряния винаги получават най-различни усложнения, затова опасността за живота му остава. Имаме сериозни притеснения за него, защото изгарянията му са на опасни места - по лицето и ръцете. Аз съм умерен оптимист за този пациент.

• Началник на клиниката по изгаряния и пластична хирургия в „Пирогов" и национален консултант по изгаряния

• Има над 10 000 операции

• Преподавател по изгаряния и пластична хирургия на студенти и лекари специалисти