29 август 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

337 000 руски граждани са закупили имоти в България, съобщиха в Бургас от Националното сдружение за недвижими имоти вчера. От всички купени имоти 110 000 са по Черноморието. Според данните руснаците водят класацията на чужденците, собственици на имот в страната.

Най-много се търсят апартаменти в Поморие, Несебър, Созопол и Приморско. Интерес обаче има и във вътрешността на областта. Търсят се къщи със земя. Преобладават купувачите пенсионери. Зачестяват тези, в които руснаци, закупили имоти във Франция и Испания, ги продават и се преселват у нас. Тази тенденция ще се запази, прогнозира Станка Стайкова, председател на нотариалната гилдия в Бургас. Мнението й споделя Добромир Ганев, зам.-председател на УС на НСНИ. Той допълни, че профилът на руския купувач е свързан с продължително пребиваване, а не с доходност от наеми. Руските клиенти са следвани от французи, немци и англичани.

Като положителен бе отчетен фактът, че измамите при сделките са намалели драстично. Като причина бе изтъкнато наличието на електронен регистър на нотариусите, разполагащ с 600 000 документа и достъп до база данни на МВР.

Сега основен проблем пред чужденците-собственици оставала поддръжката на имотите и етажната собственост. Като куриоз бе посочен случай, в който за ваканционен имот е трябвало да се платят 7 хиляди евро за облекло на портиера. В Бургас е имало доста измами при имоти от затворен тип. Оказва се, че инвеститорът и изпълнителите си правят вътрешни правила и собствениците се чувстват като наематели, коментира омбудсманът на града Таньо Атанасов.


29.08.2012 г., с. 6
"Зелените": Да се спрат търговете за държавна земя
Те настояват за оставката на Найденов и предупреждават за протести на земеделските производители
Крайно време е министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов да освободи поста след поредния скандал във ведомството му - съмненията за нагласени търгове за огромни атрактивни парцели земеделска земя срещу компенсаторни бонове. Това заявиха вчера съпредседателите на партия "Зелените" - Борислав Сандов и Андрей Ковачев.

"Страната ни гори в буквалния и преносен смисъл и много от проблемите, свързани с тези пожари, се крият именно в МЗХ и по-специално в управляващия това министерство министър Найденов", каза Сандов. Той припомни, че ПП "Зелените" на два пъти иска оставката на министъра, но въпреки скандалите с лобистки закони, раздаване на обществени поръчки на хора без опит и т.н., той не е отстранен от поста и явно се ползва с протекцията на премиера Бойко Борисов.

"Нараства напрежението около министър Найденов. Може да има и нови протести", каза Сандов, чиято партия се свързва с много от спонтанните екодемонстрации през последните години. Според Сандов протести ще има от земеделски производители, защото много от тях фалират, както и от потребителския бранш, защото не виждат адекватна политика за храните - качество, конкуренция на предлагане и информиран достъп.

"Зелените" не се ангажираха с организацията на демонстрации срещу Найденов. "Ние използваме различни механизми за въздействие, а протестът е един от тях. Обикновено тя е по-крайна форма, ако не сме успели по друг начин да достигнем до постигане на резултати, свързани с обществения интерес", подчерта съпредседателят на партията.

Повод за поредното искане на оставката на земеделския министър е прословутият търг за 154 хил. дка държавна земя срещу компенсаторки, обявен преди десетина дни. Сумарната цена на тези над 154 хил. дка земеделска земя е 47 млн. лв.

Цената на поименните компенсаторни бонове рязко скочи през 2012 г., като от борсова цена под 30 ст. в началото на годината скочи на 83 ст. Именно заради съмненията, че информацията за предстоящите търгове за земя е изтекла предварително от МЗХ към определени фирми, в медиите се появиха предположения за това кой се е сдобил с най-много компенсаторки. Купувачи били собствениците на "Винпром Пещера", които чрез свързани лица за около девет месеца се сдобили поне с половината налични на пазара бонове. Става въпрос за книжа за около 37 млн. лв. по номинал, което би позволило покупка на земи за тази сума при реално платени едва около 15 млн. лв. - цената, на която са купени боновете на борсата. "Винпром Пещера" АД категорично отрече информацията, като посочи, че притежава компенсаторни бонове за около 40 хил. лв., закупени още през 2007 г.

Според Владислав Панев от "Зелените" обаче съмненията около приватизацията на държавна земя са достатъчни търгът да се отмени. Според него Комисията за финансов надзор е започнала още преди месец проверка на сделките с компенсаторки, а земеделското министерство трябва да се разследва за изтичане на информация. От шест месеца до една година след резултатите от проверката на КФН може да се обяви нов търг, коментира Панев.
Снимка на три колони- „Зелените” за пореден път обвиниха Найденов за проблемите на земеделието.


29.08.2012 г., с. 6
Найденов: Спекулации винаги е имало
Спекулации е имало и ще има, но законът го предвижда и ние ще го правим, както са го правили и предходни правителства. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по темата за предстоящите търгове за продажба на Държавен поземлен фонд с Поименни компенсаторни бонове. Найденов припомни, че Поименни

компенсаторни бонове са издадени на земеделски собственици, на които държавата не е успяла да върне земята.Те имат право да купят директно, могат и да продадат тези ценни книжа през фондовата борса и по този начин да бъдат финансово обезщетени, обясни Найденов. Този процес не е прекъсвал от началото на мандата на това правителство. Това обаче досега се е правило по предложение на Областните дирекции по земеделие в различни части на страната и в по-малки количества земя.

Преди около два месеца след среща и разговори с всички директори на Областните дирекции по земеделие в страната е разпоредено да бъде направена инвентаризация и всички терени от Държавен поземлен фонд, свободни към момента на 100%, за да няма обвинения в избирателност, е взето решение 154 000 дка в цялата страна да бъдат предложени за продажба с поименни компенсаторни бонове. Тези площи са свободни към моменти и за тях не се събира наем за ползване. Така всичко, което към момента не е обект на аренда и няма някакви тежести, ще бъде обявено на търг, каза Мирослав Найденов. До тогава има още около месец. На твърдения, че някои имали предварителна информация, министърът отвърна, подчертавайки, че това е игра

на борса - “някой може да загуби, някой може да спечели”. От търговете очакваме в бюджета да влязат около 70-80 млн. лева”, допълни министърът.

Три са кандидатурите за строежа на новата морска гара в Бургас, подадени в законоустановения срок. От Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" обявиха, че това са два консорциума - "Техномашпрогрес" и Супер Бургас", и "Обединение Терминал Б".

На един от консорциумите "Супер Бургас" управител бе лидерът на местните социалисти Павел Маринов. Чие е сега ръководството на целия проект, не е известно, тъй като последната година в него се направиха куп промени.

По проект новата гара и съоръженията ще се разположат от 1-во до 4-то кейово място. Предстои оценката на проектите от експерти на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и община Бургас.

Резултатът от конкурса ще бъде обявен на 28 септември. От закриването на стария пътнически порт преди 20 години до днес Бургас бе без собствена пътническа морска гара.


29.08.2012 г., с.13
Какви иновации бе, ние толкова можем...
Формално, за пред Брюксел, ГЕРБ насърчава иновативната дейност, реално харчи в пъти повече средства за СРС-та
Светла Василева

Финансовото състояние на науката преди началото на активната работа по бюджет 2013 очертахме вчера в публикацията "Месец за правене на бюджет". Тъй като науката и иновациите са записани като приоритет номер 1 в стратегията на ЕС за развитие до 2020 г., днес минаваме към темата за финансирането на иновациите в България.

Пари за нищо (Money For Nothing) все още е култов хит на британската рок група Дайър Стрейтс (Dire Straits), създаден преди повече от четвърт век. Пари за нищо са и средствата, заделяни в продължение на три години от правителството на ГЕРБ за иновации. От 2009 г. до края на 2011 г. сумата е ни повече, ни по-малко 7 288 818 лв. - съгласно справка, предоставена на ДУМА от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) обаче парите, заделени за иновации за същия период, са 9 млн. лв. Къде се губи разликата в размер на 1 711 182 лв. със сигурност могат да проследят единствено ревизорите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), а може би и те трудно ще се справят.

Факт е, че министърът на икономиката Делян Добрев, подобно на колегата си министъра на спорта Свилен Нейков, няма представа в какъв обем и за какво конкретно се харчат парите на данъкоплатците. За онези, които се чудят много или малко са 7 млн. лв., платени за три години за насърчаване на иновациите, ще припомним, че сумата, дадена от бюджета само за 2008 г. по същата програма, възлиза на 9,3 млн. лв. Всъщност, поемайки управлението на страната, правителството на европейското развитие съсредоточи енергията и финансовия ресурс на държавата в асфалт и бетон, в строителство на грандиозна пътна и спортна инфраструктура. А аргументира (твърде наивно) избора на първия си приоритет с привличането на инвеститори и връщането на емигрантите, а втория - с някакъв имагинерен престиж и загриженост за елитния спорт. Не знам дали би се намерил на този свят смелчага (или дори безумец), който да твърди, че елитният спорт, магистралите или пък "устойчивото невежество", придобиващо у нас все по-застрашителни размери, могат да генерират устойчив растеж на икономиката като предпоставка за повишаване качеството на живот едновременно на много хора. Особено в днешния постиндустриален ХХI век. Със сигурност обаче има многобройни примери за държави, заложили на инвестиции в образование, наука и технологии и поради това направили качествен скок в развитието си.

България като член на ЕС вече трябваше да е преосмислила приоритетите си, ако иска да разчита на европейски пари в бъдеще. За ужас на днешните управляващи развитите държави все по-настойчиво налагат идеята за преразглеждане обема на финансовия ресурс на така любимите за нас структурни, регионални и земеделски фондове, за които вече се смята, че подпомагат тип икономика от отминалия ХХ век. След признатия неуспех на Лисабонската стратегия, която трябваше да направи ЕС конкурентен и динамичен, сега вниманието е съсредоточено към "Европа 2020" като основа за стартиралото обсъждане на финансовата рамка за периода 2014-2020 г. Проектът, залагащ на интелигентната специализация, е структуриран около три стълба - "умна" икономика, базирана на знанието и иновациите, конкурентоспособна и устойчива, заради ресурсното "позеленяване" и не на последно място - социална, даваща възможност за включване на всеки гражданин и регион.

В състезанието за доминация в геополитически и икономически аспект Европа фокусира инвестиции в научноизследователска дейност и в иновации, аргументирани в програма, известна като "Хоризонт 2020". За целта са предвидени 80,2 млрд. евро, които ще бъдат насочени към Европейския съвет за научни изследвания (24.6 млрд. евро), към промишлеността, за осигуряване на водещи позиции в иновативни технологии (17.9 млрд. евро) и към шест приоритетни области (31.7 млрд.евро): а) здравеопазване, демографски промени и качество на живот; б) продоволствена сигурност и селско стопанство, морски изследвания и биоикономика; в) чиста енергия; г) екотранспорт; д) климат; е) иновативни общества. Финансирането е на проектен принцип и ще се предоставя на динамично структуриращи се общности за знания и иновации, което означава, че предстои жестока конкуренция за таланти и истински "лов" на интелект вътре в общността.

Вече има три функциониращи "общности на познанието" в рамките на ЕС - за устойчива енергетика, климатични промени и информационно общество. Участниците в подобни структури по правило са научни и образователни институции, разработващи технологии, частни компании и бизнес формации, подкрепящи иновациите и предприемачеството. Целта на подобни партньорства е да гарантират превръщането на познанията в търговски продукт и да "докарат" идеите до пазара на стоки и услуги.

България няма присъствие

в съществуващите три формирования, а на хоризонта се задава структурирането на нови - за суровини, селскостопанска производителност и устойчивост, рационално използване на водата и интелигентни градове. Във функциониращите от десет години 36 европейски технологични платформи (само тази в строителството обединява 230 организации от 23 европейски страни, в т.ч. 10 научни центъра и университета, МСП и големи компании) също липсва българско участие. Това едва ли е изненадващо за нас, защото иновациите не са припознати като част от дневния ред за развитие на страната, особено през последните три години. Освен в "балоните", които пуска напосоки президентът Плевнелиев, че ще сме "световен играч" в иновациите. В момента по иновации България е сред последните 4 страни в ЕС, отчете Евростат през февруари. А от фирмите ни едва една трета казват, че биха внедрили наука, ако имаха пари... Но нямат. Науката, която произвежда иновациите, също няма пари, понеже Дянков докара финансирането й до под 0,2% от БВП на фона на средните 2% в Евросъюза в момента.

Стартирайки плановете си за мегастроежи с мащабно изливане на асфалт и бетон, още през 2009 г.

ГЕРБ спират програмата за насърчаване на иновациите

В последващите 2010 г. и 2011 г. Националният иновационен фонд в МИЕТ, който до 2009 г. разполагаше с 20 млн. лв., изплаща скромни суми по проекти, спечелили финансиране на обявените по време на правителството на тройната коалиция I, IV и V конкурсна сесия. Средствата отиват за етапи от разработки на информационни и комуникационни технологии, за иновативни решения в областта на машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, химията, електротехниката, енергетиката, биотехнологиите и др. (виж фигурата). Това обаче не решава проблема с липсата на каквато и да било политика на правителството по отношение на иновативната дейност.

На едно от последните си заседания - на 22 август т.г., Министерският съвет изненадващо реши да предостави пет милиона лева на икономическото министерство за насърчаване на иновациите, потвърждавайки в аргументацията си фактическото спиране на програмата от началото на управлението. Пет милиона лева за обикновения българин, трайно "абониран" за последното място в ЕС по доходи, са огромна сума, но така ли изглежда тя от върха на държавния Олимп? Пет милиона са годишната сума за издръжка на столичния общински инспекторат и едва половината от парите, платени от софийската община за снегопочистване само през декември - януари 2011/2012 г. Пет милиона лева ще струва поддръжката на новооткритите участъци на АМ "Тракия" между Ямбол и Карнобат за две години. Пет милиона правителството похарчи, за да рекламира туризма ни през 2012 г. Пет милиона са държавните помощи за собствениците на овце и кози-майки по схемата de minimis. Пет милиона достигнаха санкциите, наложени на автобусните превозвачи до средата на тази година.

Пет милиона за иновации са смешни - елементарно отбиване на номера и демонстриране на фалшива съпричастност към нещо, различно от магистралното строителство и новирането на спортни бази, което управляващите нито искат, нито се стараят да разберат, още по-малко да направят усилие за анализ на значимостта му за бъдещето и за просперитета на страната. Дори медийният шум, вдигнат около идеята за изграждане на хай-тех парк в София, лансирана от президента Плевнелиев, и изникналите набързо безброй въздушни кули около проекта, който засега се разпознава май единствено като строителен, не могат да скрият очевадната истина. А тя е, че приоритетите на правителството обитават различна вселена от тази на иновациите. България вече е на последно място в ЕС по наличие на иновации и иновационен индекс. Доказателство за абсурда е сравнението с публичните средства, харчени от бюджета за специални разузнавателни средства и за поддържане на примитивно производство на тютюн, който освен че вече не е обект на селскостопанската политика на ЕС, е и вреден за здравето и провокира зависимости. Сумите, заделяни само за тези две "мероприятия", са в пъти повече от изплатените за насърчаване на иновациите (виж таблица). Нито създаването на нова дирекция в МИЕТ за "Инвестиции, иновации и предприемачество", нито публикуването тази пролет на очаквания от 2010 г. проект на Закон за иновациите, който трябва да създаде стимули за иновативния процес, се оказаха на нивото на очакванията на заинтересованите организации.

Заявената амбиция чрез закона да се осигури съгласуване на политиките и да се активизират връзките в триъгълника на знанието, изобщо не се реализира в съдържащия само 15 члена проект. Конкретните механизми за реално стимулиране на иновативната дейност на компаниите като данъчни, митнически, регулаторни, финансови и социални облекчения, екипът, работил по текстове е оставил за регламентиране от други "специални" закони. В момента проектът бил готов за внасяне в Министерския съвет. Дали до края на мандата на това правителство България ще има Закон за насърчаване на иновациите, няма кой да каже със сигурност. Но и да стане факт, само след година ще се наложат поправки, защото приемането на нова иновационна стратегия на страната е планирано чак за 2014 г.

На този фон за пред Брюксел в актуализираната "Национална програма за реформи - 2012" управляващите са посочили, че "Иновационната политика е една от ключовите области за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и за ускоряване на потенциала за растеж". Това е като правилно написано домашно, отвъд което остават реалните действия на правителството. То издава не само липсата на систематичност, последователност и устойчивост на мерките, насърчаващи иновациите, но и отсъствие на елементарна политическа визия за преориентиране на икономиката ни от ресурсна и примитивна към икономика на знанието. "Инфраструктура, съоръжения, най-ниски данъци, толкова можем, не трябва да се разпиляваме" - отсече премиерът на 9 април тази пролет.

Какви иновации, бе, каква икономика на знанието!
Уточнение

В статията за науката "Време за правене на бюджет" във вчерашния брой в таблицата за средните заплати в бюджетната сфера е допусната техническа грешка - средната заплата в Югозападния университет е 1056 лв. (според последния му наличен финансов отчет за 2010 г.).








29.08.2012 г., с. 2
Haд 110 хиляди руснаци имат недвижими имоти по Южното Черноморие, съобщи БТА, цитирайки данните на Националното сдружение за недвижими имоти. Руските инвеститори проявявали интерес към затворените ваканционни селища. Купуват обаче и апартаменти в Поморие, Несебър, Созопол и Приморско. Според експерти от сдружението интересът от страна на руския пазар ще се запази. Затова сега усилията на всички, ангажирани 6 този процес, трябвало да бъдат насочени срещу измамите. Организацията е посочила и случаи, при които са искани незаконно допълнителни средства от собствениците на новозакупени ваканционни имоти.


29.08.2012 г., с. 3
Минорно настроение
Очакванията на бизнеса се влошават във всички сектори през август. Малцина гледат с надежда към идните месеци
Иглика Филипова

След няколко месеца на колебливи оценки бизнесът отново е минорен. Това показват данните от анкетата на Националния статистически институт за бизнес климата в страната за август. Нагласите на мениджърите се влошават във всички сектори на икономиката, като общият показател за бизнес климата се понижава с 3.3 пункта. Това е най-големият спад, регистриран от началото на годината. Все пак трябва да се има предвид, че при тези данни има сериозни месечни колебания и освен това се правят на база извадка от мениджъри, които може да не са представителни за своя сектор.

Отчетеният спад сега е в съзвучие с движението на подобните индекси в някои от останалите държави в Европа. Обявеният ден по-рано индекс на бизнес доверието в Германия показа четвърти пореден месец на спад. Страната е най-големият експортен партньор на България и всяка промяна там се отразява и на българските износители тук. Индексът, компилиран от института Ifо на база прогнозите на 7000 мениджъри, показва стабилни нива за текущото представяне на германската икономика (спад от 111.5 на 111.2), но очакванията за бъдещето се свиват чувствително от 95.5 на 94.2 пункта. Това показва, че след стабилните първи две тримесечия вероятно Германия я очаква, по-слабо трето. През август показателят падна на най-ниското ниво от над две години.

Някои български производители вече заявиха, че отчитат спад на поръчките. „Това са външните влияния. Отделно от това имаме и типично наши проблеми като финансовото състояние на фирмите. Междуфирмената задлъжнялост е висока, държавата и най-вече общините не се разплащат редовно с бизнеса, процедурите по несъстоятелност са бавни и кредиторите не могат да си вземат парите, а банковото кредитиране е много слабо", коментира Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара. Той допълва, че като цяло обстановката и извън, и вътре в страната не предполага възстановяване на средата и не дава основания за оптимизъм.

Без изненада за строителството

Най-драстично са спаднали настроенията в сферата на строителството, където общият показател е с 6.9 пункта по-нисък от предходния месец. Оценките на мениджърите за строителната активност на фирмите и настоящото им състояние са негативни, но основната причина за понижаването на секторния индикатор е увеличеният песимизъм в очакванията за следващите месеци. По тази причина прогнозите за заетите в бранша също се променят в посока надолу. Като цяло обаче тези резултати не са изненадващи предвид задаващия се край на активния строителен сезон. Според Георги Стоев от Industry Watch липсата на оптимизъм в бранша е логична и се подкрепя и от данните за разрешителните за строеж, които вече са на дъното и подобрение няма. „Живеем във времена на стагниращи инвестиции, а кредитът за подобни начинания е почти замръзнал", коментира той.

Част от веригата

Индикаторът за бизнес климата в промишлеността намалява с 2.8 пункта спрямо юли. Нещо повече - причината за спада е не само по-лошата оценка на мениджърите за настоящото състояние на предприятията, но и негативните им очаквания за следващите месеци, които от своя страна се дължат на намалените поръчки от чужбина. По думите на Георги Стоев българските предприятия от преработващата промишленост са свързани с доставчици на части или компоненти за големи световни производители. Така в момента, в който има свиване на търсенето на дадени потребителски стоки, това се отразява на местните фирми. Голяма част от българските машиностроителни предприятия например работят за автомобилни компании, които произвеждат дълготрайни потребителски стоки. Те са и най-засегнатите в бизнес цикъла при спад на потреблението. „За добро или лошо България е част от тази верига на добавена стойност", посочи Стоев. Той добави, че прогнозите на икономистите са били за ръст на т.нар. конкурентно развиващи се производства, ако не в краткосрочен, поне в средносрочен план. „Очаквахме, като мине рецесията в Европа, те да бъдат новите двигатели на растеж", добави той.

Умерен спад при услугите

Бизнес климатът в сектора на услугите също се влошава през август, като съставният показател спада с 2 пункта в сравнение с предходния месец. Причината е изместването на очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца от „по-добро" към запазване на „същото", показват данните на НСИ. Малко по-добри са оценките им за настоящото състояние на фирмите. Прогнозите им за търсенето на услуги през следващите три месеца също са малко по-благоприятни. Въпреки това компаниите не очакват да увеличат персонала си. Според Георги Стоев много е важно към кои услуги е насочена методиката на НСИ. „Бизнес услугите доста се свиха и няма перспективи да се разгърнат. Все пак услугите за крайни потребители по някаква причина растат", каза той.

По-добри очаквания в търговията на дребно

Най-малка е промяната при търговията на дребно, въпреки че и там движението е отново надолу. Показателят за бизнес климата в сектора намалява с 1.7 пункта, което се дължи на по-умерените оценки на мениджърите за настоящото състояние на компаниите. В същото време обаче те имат и по-положителни очаквания за следващите шест месеца. Прогнозите им за поръчките към доставчиците и обема на продажбите през следващите три месеца също са по-благоприятни, въпреки че и в този сектор не се планира наемане на още работници.

Като цяло се наблюдава динамична промяна при бизнес моделите, смята Георги Стоев. Такъв е например случаят в търговията на дребно, където големите играчи изместват по-малките, а магазините се преместват от улицата към интернет. „Това са органични промени, чисто вътрешни за всяка компания, които могат да обяснят оптимизма", смята той.
Снимка на две колони - Най-голям е песимизмът в строителството, където фирмите не очакват лошата ситуация да се промени към добро в следващите месеци