30 април 2011 г.
ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Премиерът: Да ме бият на тенис е хазарт
Премиерът Бойко Борисов посъветва кандидата на ДСБ за президент Светослав Малинов да се консултира с психиатрите в новооткрития рехабилитационен център в София. Причина за шегата му беше изказването на тъмносиния лидер Иван Костов, че съпартиецът му е по-добър на тенис от министър-председателя.
„Малинов трябва да се консултира, защото това, да ме биеш на тенис, е хазарт", заяви с усмивка Борисов, когато разбра, че в центъра съветват хора със зависимости към алкохол, наркотици и хазарт. Той добави, че толерантността му свършва до влизането на футболното поле или корта. „На терена на ! политиката може би съм най-толе-
рантен. На тенис и футбол милост няма. Винаги може да изкарам някой лев от противниците си, защото играя на „вързано". Доста спортни журналисти са ми сърбали по-парата и са давали своите вноски, подпомагайки финансовото ми благосъстояние", продължи в шеговит тон Борисов.
Във вече сериозен разговор той каза, че Малинов и кандидат-президентът на СДС Румен Христов са добри хора, с които се познава и може да се работи добре с тях.
Премиерът добави, че ГЕРБ може да обяви кандидата си за държавен глава във всеки един момент. „Ние имаме работа за разлика от другите, които освен да си упражняват темата за кандидатите, друго не правят", завърши Борисов.
Иво АНГЕЛОВ
Глобиха медсестрата, отрязала пръста на бебе
С 1500 лв, е глобена медицинска сестра от Белоградчик, която през м. г. отряза част от пръста на бебе. Пред белоградчишките районни магистрати Илка Кирова се е признала за виновна и се е разкаяла. По предложение на прокуратурата тя е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание за причиняване на средна телесна повреда. Освен глобата Кирова е лишена от правото да упражнява професията си за срок от 2 месеца.
Случаят стана през август 2010 г. в детското отделение на общинската болница в Белоградчик. Там едногодишният Любомир бил лекуван от гастроентероколит. Бебето било осакатено при сваляне на абокат от лявата му ръчичка. Дежурната сестра Кирова се опитала да свали дебелата превръзка, с която бил закрепен абокатът, но не успяла. Затова взела хирургична ножица и започнала да реже превръзката. С нея обаче ампутирала и част от палеца на момченцето.
След скандала сестрата, на която й оставали 5 месеца до пенсия, бе уволнена дисциплинарно. Родителите на момченцето - ромите Калин и Миглена Асенови, пък заведоха дело срещу Кирова и болницата с гражданския иск за 30 000 лв. Преди дни стана ясно, че са оттеглили жалбата си и са поискали спиране на делото в Окръжния съд във Видин. В молбата, която е уважена от магистратите, бащата Калин заявил, че се е споразумял с медсестрата извън съда.
Людмила СТАНКОВА
Софиянец се жалва, че го били полицаи. Счупили му носа и 3 зъба
Млад столичанин се оплака, че е с три откъртени зъба, счупен нос, насинено око и охлузвания по главата и тялото след сблъсък с цивилни полицаи в София.
Инцидентът станал в нощта срещу 14 април на столичния бул. “Фритьоф Нансен”, съобщи информационният сайт “Медиапул” в петък. 24-годишният Радослав Божинов твърди, че бил застигнат и пребит без причина от цивилни ченгета. “Извадих си медицинско за нараняванията и твърдо ще съдя служителите на МВР за насилие”, заяви пред “Труд” младият мъж.
От СДВР категорично отрекоха да е имало насилие. Оттам обясниха, че полицаите били цивилни, тъй като са оперативни работници и били в района по сигнал за кражба. Тогава те забелязали Божинов да се олюлява пиян по средата на пътното платно. “Това не е вярно! Вечерта бях на концерт до НДК. Към 1 ч излязох на булеварда, за да си хвана такси. Не съм се разхождал по средата на шосето. Слязох от тротоара, за да видя идва ли такси”, обясни Божинов. По думите му тогава до него спряла червена кола, от която излезли двама цивилни и поискали личната му карта. “Казаха ми, че са полицаи. Показаха някакви документи, но не ми дадоха шанс да ги видя. Усъмних се, защото нямаха униформи. Дръпнах се и започнаха да ме бият”, разказа потърпевшият. После Божинов побягнал и започнал да крещи, че го отвличат. “Младежи се втурнаха да ми помагат, защото видяха, че се съпротивлявам. През това време единият полицай ме бутна да падна по лице и с крак ме натискаше 5 минути в локва, докато заключат останалите”, обясни Божинов. По-късно на мястото пристигнали два полицейски патрула от СДВР и всички били откарани в Първо РУП.
От столичната полиция имат друга версия за случилото се. Според тях, когато младежът се развикал, четирима мъже, които също били пийнали, тръгнали да му помагат. Един от тях неволно го бутнал на земята и така той получил нараняванията си. По-късно Божинов подписал декларация, че няма претенции към ченгетата, казаха от полицията. “Подписах, защото заявиха, че ако не го направя, няма да си тръгна”, обясни младежът. И добави, че униформените го убеждавали да не вика и адвокат, тъй като трябвало да бъде предварително упълномощен. От СДВР и това отрекоха и уточниха, че е бил допуснат защитник, който представлявал и четиримата задържани. Освен това ченгетата лично завели на два пъти Божинов в МВР болница.
Реформа – мръсна дума
Мълчахме, когато се забърка кашата в здравеопазването, а днес се надяваме болната нация да се вдигне на бунт
Половин мандат на едно правителство изтече пред замъглените ни от търпение очи. Понеже има криза, а трябва да се правят реформи – не питайте какво се случва. Целувайте ръка и не вярвайте на изпразнените си джобове. И да недоволствате, няма кой да ви чуе. За какво да се хабите…
Наскоро слушах един колега, който отхвърляше протеста за цената на горивата като обречено начинание и призоваваше да се бунтуваме срещу по-важни неща. Като здравеопазването например. Веднага му отговориха, че за подобряване на системата са нужни пари, а в световен мащаб нещата са зле, така че става безсмислено да се иска каквото и да било.
Готин начин за управление. Пари няма, но въпреки това кипи мощен интелектуален труд и резултатите ще блеснат всеки момент.
Първият тласък започна с първия здравен министър на правителството на ГЕРБ. Обаче той някак си бързо и безславно изчезна от политическата сцена - след опита да направи грандиозна реформа с доставка на противогрипна ваксина. Който бърка, вън от строя. Светкавична реакция и среща на кръстопът.
Вторият здравен министър на Бойко Борисов вцепени прогресивната местна общественост. Както с медийните си изяви, така и с налудничави реформаторски идеи. Една голяма част от населението загуби правото да боледува и да съществува.
Логично дойде ред на трети здравен министър. Стефан Костадинов се окопити сравнително бързо. След като горко си поплака в парламента и се изчерви от срам за недопустимото поведение на доктори от Горна Оряховица. Ред сълзи, ред обяснения, ред обещания и закани. Скандалът беше поверен на специални разузнавателни средства, следствени органи и прокуратура. Стопи се някъде в разследването след лекарски протест. А кюстендилецът се захвана с… реформи. В името на болното население, което според статистиката прелива в гробищните паркове.
Не зная точно какви специалисти по реформите седят зад чиновнически бюра и какви велики мисли се въртят в главите им. Зная, че през това време в Александровската болница постъпва за мозъчна операция човек, който си носи от къщи един куп консумативи. Показват му болнична стая с десетина легла, на които пъшкат и мъже, и жени. Някъде в ъгъла зад вратата има стол и това е съблекалнята за новия пациент. Пред погледите на останалите ще трябва да свали дрехите си и да се подготви за тежката операция с неясен изход. Притесненията и вълнението са лигавщини. Достойнството е отстранено със скалпел. В неудобното положение човекът чака да чуе името си, изкрещяно от изнервена медицинска сестра. И поема към операционния блок, за да повери живота си на най-добрия специалист. Четири часа по-късно близките му подават пликче с предварително уговорена сума. Макар че нямат надежда за добър изход на заболяването.
Тази история, с малка промяна в детайлите, се случва в друга операционна на болницата. Там професорката е отворила и затворила стомаха на млад човек. Диагнозата е фатална, а близките я научават по най-безмилостния начин. Лекарката този път вади пликчето с парите от заключено шкафче, връща ги и отегчено казва, че не могат да свършат работа. Да влиза следващият, защото идва краят на работния ден.
В малките, мръсни, неуютни кафенета до входовете на болниците всеки ден може да чуете и по-страшни истории. Хората, които ги разказват, се опитват да скрият сълзите си, не ги проливат пред камери. Освен мъка по лицата им има зверско отчаяние. Не само от диагнозата на близките. От всичко, което са преживели заедно с тях по пътеките на българското здравеопазване. На каква реформа да се надяват? Има Хипократова клетва и тя казва: Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство. И още: Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща. Хуманните лекари задължително са произнасяли тези клетвени думи. В тържествена обстановка, с диплома в ръка. Но колко от тях ги помнят след това и вярват, че професията им е тяхното изкуство? Сещат ли се въобще, че болният има нужда от защита? А сред вредните неща, от които трябва да бъде пазен, е пренебрежителното безразличие.
…В малкото градче, където живееха баба ми и дядо ми, имаше една открояващо се хубава къща. На доктора. За него у дома се говореше с най-уважителните думи. През ваканциите го виждах как бавно минава по нашата улица, отваря портата и идва да навести възрастните хора. Оставяше лекарската чанта на стола, сядаше да изпие едно кафе и разпитваше имат ли оплаквания, какво е настроението и… узряло ли е гроздето в дядовото лозе. После си тръгваше с обещанието, че пак ще намине. Не взимаше пари, просто наглеждаше пациентите си. Да са спокойни и сигурни. Простичко бяха подредени тогава нещата и удобно за хората.
Сега… знаем какви са опашките пред кабинетите, как немощни хора са принудени да разнасят лекарствените си книжки, колко време отнема попълването им. Каква битка се води за направления. И с каква нервност лекарите напомнят за потребителската такса.
Който измисли тази здравна система, не заспива с чиста съвест. Може да е успял да издигне най-впечатляващата къща, може да паркира скъпия си автомобил в китно градско предградие, може да е уредил собствения си живот, но уважителни думи никога няма да чуе.
Сигурно е невъзможно да се върнем назад, но и нищо добро не ни чака напред. Не реформи в здравеопазването ни трябват, а съвършено нова система. Която първо да накара лекарите да осмислят професията си и да си припомнят, че пациентът се лекува и с човешко отношение. А после да се коментират парите, които хем били много за една малка държава, хем въобще ги нямало.
Половин мандат на едно правителство, трима министри и срамно здравеопазване. Да се разбунтуваме? Обречено начинание. Един болен народ няма сили да стори това.Той ще си търпи теглото, защото политиците така са решили. А те просто не знаят какво искат да правят. Първата дума, която излиза от устата им е криза. Криза на интелектуалната безпомощност.
Силва Рахнева
Жените боледуват два пъти по-малко от мъжете
Вината е най-вече в хорманите
Жените и мъжете боледуват различно, категорични са учените. Според антрополози причината е в двойната Х-хромозома. Оказва се, че тя защитава двойно повече жените от болести, защото съдържа в себе си гени, които защитават жените от много инфекции. Мъжете имат У-хромозома, но при тях липсва втората Х-хромозома. Затова жените по-лесно понасят глада, умората, стреса, болестите и пр. неприятни преживявания от мъжете. По своята конструкция те са по-силни от мъжете, имат по-висока жизнеспособност, само дето мускулите им са по-слаби. Вероятно и затова продължителността на живота на жените е средно със 7 години по-висока.
И самоубийците сред жените са 3 до 4 пъти по-малко, отколкото сред мъжете.
За сметка на това например от ревматоиден артрит жените боледуват 3-4 пъти по-често от мъжете. Заболяването всъщност представлява продължителен автоимунен възпалителен процес и не зависи от възрастта - половината от случаите са след инфекция, преумора, простуда, аборт. Остеопорозата се среща 2 пъти по-рядко при мъжете, но протича много по-тежко. От мигрена страдат около 8% от жените и 1.3% от мъжете. Някои медици обвиняват за това хормоните - нивото на естроген (женският полов хормон), оказва влияние на артериите и оттам и на появата на мигрена. И още нещо за ролята на хормоните: за разлика от тестостерона, който подобрява способността за пространствено ориентиране, женският хормон естроген потиска развитието на тази способност. Затова подчертано "женствените" жени обикновено не се справят с успоредното паркиране и не могат да се ориентират по карта.
От друга страна, все повече "женски" болести нападат мъжете. Например във Великобритания от рак на гърдата ежегодно умират 69 мъже, докато в същото време от чисто "мъжкия" рак, този на тестисите, умират 59 души. В същото време все по-често "мъжки" болести - като рака на белия дроб, ловят повече жени.
Бум на изписани, нуждаещи се от долекуване у дома
Само за 10 години около 70% (от 2.9 на 4 млн.) е нараснал броят на американците, които след болнично лечение имат нужда от продължителни домашни грижи. Това съобщава Агенцията за проучване на здравните грижи и качеството. В същото време броят на изписаните от болница пациенти, които нямат нужда домашни грижи, са се увеличили само с 8% - от 27 на 29 млн. Докато през 1997 г. 3.7 млн. души са били изписани от болница, за да продължат лечението и рехабилитацията си вкъщи, през 2008-а те са били вече 5 млн. За същия период с 40% е нараснал броят на пациентите, напуснали болницата преждевременно, въпреки лекарските съвети да не го правят. Около 5% от пациентите умират в болница. Техният брой е намалял за 10 години от 852 хил. на 811 хил., сочат данните на агенцията. Сред основните причини за хоспитализация са артрит, астма, рак, сърдечносъдови заболявания, диабет.
Диагностично свързана невъзможност
Защо здравната ни система не е готова за кардинална реформа?
Българската здравна система повече от две десетилетия живее с една мечта - болниците да получават парите си по една справедлива схема с повишен контрол над разходите и елиминиране на възможността от машинации. Безспорно нужна е промяна, защото съществуващият начин на финансиране е несправедлив и неточен, цените на здравните услуги по клиничните пътеки не са особено адекватни и съответно разходите не са обвързани с реалната стойност на лечението. Според здравния министър д-р Стефан Константинов най-ефикасният „антибиотик" за боледуващото ни здравеопазване ще бъде открит чрез въвеждането на диагностично свързаните групи. Така
болниците ще се отчитат за всеки пациент, ще подават съпътстващи диагнози за разходите, които правят, и на тази база ще получават финансирането си. Тоест трябва да възтържествува икономическата логика вместо медицинската логика на клиничните пътеки.
Нашето здравеопазване обаче съвсем не е готово за тази кардинална стъпка и няма да бъде и след четири-пет години. Системата за класифициране на пациентите въз основа на сходни клинични характеристики и разходи за лечение е необходимо, първо, да бъде изградена, а в момента болниците не разполагат с такъв софтуер, няма подготвени кодировчици, липсват и задължителните за ефективно управление икономически кадри. Целият процес
ще повиши поне двойно разходите на здравната ни система и трябва да бъде предварително финансово обезпечен, иначе пълният крах на начинанието ще бъде неизбежен, финансирането на болничната помощ на базата на диагностично свързаните групи е по-справедливо и адекватно, но на практика неприложимо у нас заради липсата на придружаващ капацитет. За какво става дума?
За определянето на цената на лечение се комбинира информацията от базова стойност, относително тегло и кейсмикс индекс. Базовата стойност е усреднен разход за един случай на активно болнично лечение. Относителното тегло на една диагностично свързана група показва тежестта на разходите й спрямо другите групи. Според тези два фактора се оформя и окончателната цена на групите. Кейсмикс индексът предоставя информация за типовете лекувани случаи и изразходваните за това болнични средства. Колкото по-тежки случаи лекува една болница, толкова по-голям индекс има тя и съответно получава повече бюджетни средства. Кодираната информация за всички пациенти - от диагнозата и съпътстващите заболявания до начина на лечение и извършените медицински процедури, се обработва от групера, категоризиращ болните тежести. За да може груперът да класифицира информацията, е необходимо тя да постъпва в кодиран вид. Задължително условие е във всяка болница да има вътрешна информационна система, а кодовете да бъдат синхронизирани в национален регистър.
В българското здравеопазване са реализирани няколко пилотни проекта, но подходящ групер засега не е открит. В периода 1994-2005-а инициативите са финансирани от Американската агенция за международно развитие, а като подизпълнител на проекта и основен групер е наета компанията „ЗМ". В рамките на около 45 месеца в начинанието се включват около 50 общински, национални и университетски болници, обработени са над 600 000 пациентски записа, обучение преминават над двеста кодировчици и икономически кадри, подготвяни да разпределят и насочват разходите. На базата на анализа на медицинските данни и проведените болнични процедури са създадени 800 диагностично свързани групи, формирани са и „български" относителни тегла. Специалистите експериментират с два подхода за определяне на реалната цена на медицинската помощ - равна базисна стойност за всички болници или различни за общинските, областните или университетските. Нито единият подход обаче не носи желания ефект и през 2005-а идеята е изоставена. В болниците остават дебели прашасали папки, които към днешна дата имат само сантиментална стойност. Много от обучените кодировчици и икономическите кадри отдавна са напуснали системата, а създадените относителни тегла
не са адекватни на сегашното ценообразуване. За да се въведат диагностично свързаните групи като масова болнична практика до 2020 г., е необходимо събирането на информация и обучението на кадри да започне на минутата. Трябва и спешно да бъде разрешен проблемът
с намирането на адекватен групер. След 2005-а в България временно бе нает австралийски софтуер, чието право за ползване изтече. Той струваше 30 000 долара, но сегашната шеста усъвършенствана версия е много по-скъпа. Въпреки че дава детайлна информация за кодовете и е съвременен, чуждестранният софтуер изисква подготвени специалисти, които да боравят с него. Такива специализирани лекарски звена в момента не съществуват. А и работата с австралийски, германски или френски относителни тегла ще донесе резултати с много съмнителна достоверност, докато не се създадат български аналози.
Въвеждането на системата на диагностично свързаните групи ще доведе до по-точно отчитане на болничните разходи, но и задължително изисква пълно обезпечение. И ще глътне поне два пъти по-голям финансов ресурс, отколкото сега отива за болнична помощ. Работната група, осъществила пилотния проект през 2004-а, тогава направи оценка на необходимите.
При 600 млн. лв., отделяни за болниците, калкулацията показа, че за работата с 800 групи ще бъдат похарчени около 1.2 млрд. лева. През 2004-а болниците работеха по 81 клинични пътеки, а със сегашните средства покриват лечението по 298, което съответно изисква създаването на поне два пъти по-голям брой групи, отколкото взетите за базова стойност преди седем години. Не е трудно да се пресметне, че ако здравеопазването ни в момента дава над 1 млрд. лв. за болнична помощ, то ще са му необходими поне 3-4 млрд. лв., за да си позволи преминаването към новия модел. Без да броим евентуалното оскъпяване заради употребата на нова апаратура, лекарства и въвеждане на нови, съвременни методи за лечение. А толкова пари няма да отпусне нито един финансов министър. „Ако не се намерят средства, няма смисъл системата да работи. Ето защо въвеждането на диагностично свързаните групи в България трябва да премине през политическото решение за пълно финансиране на болничните разходи", коментира казуса доктор Глинка Комитов.
Дори да се налеят милиарди в здравеопазването ни и в необозримото бъдеще се въведат диагностично свързаните групи, ефектът от промяната ще е нулев, ако се „побългари" боравенето със системата. Държавни експерти смятат, че новият механизъм на финансиране ще предотврати източването на средства от Здравната каса, но гаранция за това няма. В световната практика са познати случаи, при които се надписват неизвършени медицински дейности, за да се заблуди диагностично свързаният групер. Консултанти могат да фалшифицират отчета на болницата и да прекарат в по-скъпа група нищо неподозиращите пациенти. Подготвените кадри имат необходимите познания за групера като система, за да могат да подадат такива данни и така да повлияят на точното отчитане. При липса на строг външен контрол болниците спокойно ще си „разиграват коня" и ще продължават да връщат болни. Диагнозите ще се описват на етапи, процедурите ще се извършват неколкократно, а повторните хоспитализации за измъкване на допълнително финансиране ще се превърнат в обичайна практика.
Омбудсманът се загрижи за съдебната медицина
Омбудсманът Константин Пенчев изпрати до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и до министьр-председателя Бойко Борисов няколко препоръки, посветени на статута на съдебната медицина и на качеството на съдебномедицинската експертиза. Позицията на Пенчев отразява изводите от проведената на 8 април кръгла маса по тези теми. Тя се състоя по молба на националния консултант по съдебна медицина доц. Добринка Радойнова, която поиска съдействие от омбудсмана след редица публични изказвания на съдебни медици, че системата предвижда финансов колапс.
На първо място Пенчев препоръчва да се осъвремени и адаптира нормативната база по отношение на съдебномедицинската експертиза. Според него това трябва да започне с отмяна на чл.99а от Закона за лечебните заведения, който предизвика
недоволството на Висшия съдебен съвет. Разпоредбата, която влезе в сила на 1 януари 2011 г., предвижда разходите на болниците за извършване на съдебномедицинска експертиза и свързания с тях медицински транспорт да се заплащат със средства от бюджета на съдебната власт. Омбудсманът настоява да бъде възобновено заплащането на изготвените вече съдебномедицински експертизи, а след отмяната на посочената разпоредба да се регламентира ясно кой ще дава парите.
Той препоръчва да се направи национална структура по съдебна медицина със съответни поделения в страната. Това ще позволи централизирано управление и контрол на качеството на съдебномедицинските експертизи, непрекъснато обучение и развитие на кадрите в съдебната медицина, по-добра поддръжка на материалната база. Предлага се централизирано финансиране на съдебната медицина, като ясно се разграничат заплащането на труда на съдебните медици по изготвянето на експертизите и заплащането на разходите на лечебните заведения за болнична помощ във връзка с извършване на съдебномедицинската експертиза.
Омбудсманът препоръчва още да се осигурят средства за спешно целево субсидиране на съдебномедицинските структури в страната с цел възстановяване и изграждане на материалната им база, закупуване на апаратура и инструменти. Министерството на здравеопазването пък трябва да се ангажира пряко с разработването на дългоочаквания съвременен стандарт за специалността „Съдебна медицина". В добавка се предлага да се увеличат хонорарите на съдебните медици - вещи лица, определено в Наредба №1 от 2008 г. на ВСС за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица.
Въпреки че позицията на омбудсмана до голяма степен отчита констатациите и предложенията от кръглата маса, прави впечатление, че Пенчев избягва да се ангажира със становище кое ведомство да поеме финансирането на съдебната медицина. На обсъждането се чуха остри реплики, че Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването си прехвърлят отговорностите, защото никое от тях не иска да отделя от своите средства за тази дейност.
В крайна сметка не остава съмнение, че всички проблеми в сектора произтичат от липсата на пари. Предложени бяха няколко възможни схеми за финансиране. Един вариант е да бъде създадена единна структура по съдебна медицина към Министерството на здравеопазването, чиято дейност да се финансира
целево от трите министерства. Друга възможност е парите да идват само от едно министерство или дейността на съдебните лекари да бъде регламентирана от здравното министерство, но да плащат основно МВР и съдебната власт, тъй като голяма част от тази дейност е обвързана с наказателното правораздаване. Представители на МВР пък напомниха основния принцип, че хонорарите на съдебните лекари трябва да заплаща структурата, която възлага експертизата. На този фон звучи страшно рефренът, че професията е на изчезване и ако нещата не се променят, след 15 години няма да има съдебни медици. Наблюдава се сериозен отлив от тази специалност, както и на желаещите да станат вещи лица. Общият брой на работещите в системата сега е 190 души, от които по-малко от половината са лекари експерти.
Огнян Стойчев
Гинеколозите вземат заплата срещу изпълнена норма
Разрешиха на акушерките да правят операции
АГ клиниките вече задължително с лаборатории
МониторАкушерка се грижи за новородено дете. СИЛВИЯ НИКОЛОВА30.04.2011 Акушерките ще имат право да извършват малки операции без задължението непременно до тях занапред да има лекар. Това право вече им дава новият медицински стандарт по акушерство и гинекология, който е съгласуван напълно с действащия стандарт в Европейския съюз.
Става дума за обработване на шевове и малки рани, за които досега акушер-гинеколозите трябваше да губят време, вместо да поемат по-сложните случаи. Те, както и досега, нямат да имат право да извършват аборти без акушер-гинеколог до себе си.
Докторите вече ще бъдат на своеобразна норма. За да получат заплатите си, те ще
трябва да извършват фиксиран брой операции или израждания, като за повече раждания ще им се приспада от броя на изискваните хирургични интервенции, обясниха от Министерството на здравеопазването.
Така например, ако един доктор е участвал в повече от 20 раждания годишно, от него ще се изискват само 40 операции. Ако обаче лекарят е водил по-малко от 20 раждания, то операциите, които е извършил, трябва да бъдат поне 60. Новият медицински стандарт обаче заковава изискване и към тези от тях, които са в райони с ниска раждаемост. Случи ли се той да не е участвал в израждането на нито едно бебе, то ще трябва да е направил за годината 80 операции. В това число се включват абортите, както и горенето и обработването на ранички.
Акушеро-гинекологичните клиники ще бъдат разделени на нива. Най-високо ще е трето и болниците в него ще имат право да сключват договори за сложни операции и оплождане ин витро. От януари 2014 г. обаче те трябва да разполагат и със собствена микробиологична и кръвна лаборатория
Към АГ клиниките от второ ниво изисквания за самостоятелна лаборатория няма. Те са задължени да имат трима лекари, като двама от тях да са със специалност акушерство и гинекология, а един да има и допълнителна квалификация по лапароскопия, тазова хирургия, оперативна гинекология или ехография.
Най-ниски са изискванията към клиниките от първо ниво. То ще сключва договори с НЗОК само за елементарни манипулации и непатологични раждания. В тях лекарите трябва да са трима, като поне единият от тях трябва да е със специалност „Акушерство и гинекология”.
Здравеопазване по европейски
Акушерките вече ще имат право да извършват елементарни хирургични операции, които не създават опасност за живота на родилките. Така е във всички европейски страни, за чието качество на здравеопазване мечтаем. Като им развързва ръцете, новият медицински стандарт по акушерство и гинекология им гарантира повече време и внимание за пациентките.
Нещо повече, новият медицински стандарт, който е съобразен изцяло с европейските изисквания, въвежда и класификация на АГ болниците и клиниките според броя и специалността на лекарите, техниката и наличните лаборатории. Така на всяка пациентка ще е пределно ясно къде постъпва за раждане или операция и на какво качество медицински услуги може да разчита. Сега честа практика е най-трепетният момент в живота ти, раждането на дете, да се превръща в траен кошмарен спомен от лошо отношение, сгрешени изследвания заради калпава апаратура, а нерядко и усложнения заради липсата на доктори специалисти.
Ползите от промяната безспорно са много. Логично обаче възниква въпросът - винаги ли европейските изисквания трябва да ни принуждават да спазваме елементарни неща в болниците, които в цивилизования свят отдавна се считат за рутинни?
Имиджът на Цветанов заплашен, Борисов иска уволнения в МВР
След скандалния запис как полицаи блъскат Тенчо Попов във вратата
Министърът се надява адвокати на арестант да му дадат запис, че дава подкуп
Павлина Трифонова
Бойко Борисов е предупредил вътрешния министър Цветан Цветанов, че трябва да се раздели със служителите на МВР, които проявяват полицейско насилие, защото това удря върху неговия авторитет. Премиерът разказа вчера, че щом видял показания видеозапис от ареста на бившия секретар на финансовото ведомство Тенчо Попов, веднага се обадил на вицепремиера и му казал: “Това влияе на твоя авторитет. Уволнявай! Махай! За да има превенция!” Борисов направи това изявление в присъствието на Цветанов и дори го накара да потвърди. Поводът за премиерското предупреждение е показаният преди 2 дни в съда запис, на който се вижда как маскирани полицаи блъскат Попов в рамката на вратата и след това му ритат и настъпват ръцете, докато го заключват с белезници. След ареста маскираните служители дори се снимат за спомен на дивана в офиса на задържания. Според Борисов този случай е много показателен и виновните трябва да бъдат наказани тежко, след като приключи разпоредената от Цветанов вътрешна проверка. Премиерът обаче не скри раздразнението си от репортерските въпроси за действията на полицаите, а не за обвиненията срещу Тенчо Попов. Той бе задържан за предлагане на подкуп от 20 хил. евро заедно с ексвоенния министър Николай Цонев и съдия Петър Сантиров. Рушветът бе, за да се прекратят делата срещу Цонев за злоупотреби. “Докато всички задържани, ги превръщате в национални герои, мисля, че няма защо да ни питате за борба с престъпността”, каза премиерът на журналистите. И продължи: “Няма да ме направите жертва на тези, които дават подкупи. Бъдете сигурни. Знам кой ви кара да питате. Питайте! Виновните ще си понесат наказанието, но в никакъв случай няма да ви позволя да превръщате офицерите и хората, които задържат, в жертви на престъпниците.” Борисов подчерта, че всеки ден го питат защо не арестува хора от високите етажи на властта, какъвто е Попов. Въпреки че арестът е факт, сега пък му задавали въпроси защо вътрешният министър е дал устно разрешение за подслушването на Попов. Според Борисов това било разрешено от закона. Цветанов похвали адвокатите на Попов, че са предоставили запис от камери в неговия офис. Той дори се надявал, че защитата ще даде пълния му вариант, защото точно минути преди влизането на полицаите бившият секретар е дал парите. “Нека да видими този запис - как се дава подкупът”, призова вътрешният министър. На въпрос дали се чувства виновен за поведението на полицаите при ареста, Цветанов зададе контравъпрос: “Какво вие направихте като коментар за Попов, който е дал подкуп от 20 000 евро, за да има някаква друга справедливост относно предстоящото дело за бившия военен министър Цонев? Защо никой не коментира това?”
Почиваме един ден месечно по семейни причини
В големите фирми плащат повече, а се работи по-малко
Лилия Филипова
Да почиваме по един ден в месеца по семейни причини, предлагат КНСБ и Икономическият и социален съвет (ИСС). Т.нар. day-off трябва да бъде регламентиран с поправка в Кодекса на труда, заяви президентът на синдиката Пламен Димитров. Той ще е в рамките на годишния платен отпуск, но няма да се включва в задължителния график. Тази идея обяви преди време президентът на "Подкрепа" д-р Константин Тренчев, позовавайки се на канадската и на американската практика. Той изтъкна, че със задължителния график за отпуски, който се прави от предходната година, човек не може да планира кога ще се разболее детето му или ще възникне друга сериозна семейна причина, налагаща отсъствието му. При обсъждането на новия ред за отпуски обаче социалното министерство не обърна внимание на тези аргументи. Сега експертите на Тотю Младенов твърдят, че има място за дебат по темата, след като това няма да наруши годишния график. Въпреки че все още няма законов регламент, практиката за свободен ден по семейни причини е масово ползвана и сега, сочи най-новото изследване на трудовия пазар на КНСБ и ИСС. 15% от работещите са си взели такъв вид почивка по договорка с шефа, а близо 48% са имали принципно такава възможност, но не се е наложило да я ползват. Големите фирми са по-добри работодатели от малките и средните предприятия, сочи още проучването. Те плащали повече, а работното време било по-кратко. В тях сигурността била по-голяма заради колективния трудов договор, в който били включени повечето наети. През 2010 г. нетното месечно възнаграждение в големите предприятия изпреварило със 129 лв. заплатите в малките. Освен това в малките фирми реално седмичното работно време е с 1,5-2,5 часа по-дълго от регламентираното. Най-сериозни отклонения - с 3-3,5 часа, имало в хотелиерството, ресторантьорство, търговията и строителството, където колективни договори се сключвали рядко. Като цяло българинът предпочита сигурността - пълно работно време и постоянен договор. Гъвкава заетост той приемал в краен вариант. Причината за това е, че у нас почасовата заетост и непълното работно време са задължително свързани с по-малко пари и по-лоши условия на труд. Почасовата работа все още не носела стаж за пенсия. Доброволно на непълен ден се хващат главно висшистите, и то предимно в образованието и здравеопазването, каза Лалко Дулевски, шеф на Икономическия и социален съвет. Нискоквалифицираните работници у нас се трудят на непълно работно време принудително.
Седмицата
Бейби пук, фемили гитти
Димитър Денков
Току Бойко Борисов каза в Хърватска, че в България се живее по-добре, и аха да допълним, че при управлението му се живее и по-весело, нещата се стъжниха, т.е. дойдоха си на мястото. Тая седмица Националният статистически институт публикува данните за 2010 г. за населението на страната, ражданията, смъртността, браковете, разводите и миграцията (вж. http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=258&a2=259&a3=260#cont). От тях може да се направи ясен не само за правителството, но и за бъдещето на обществото ни извод. Да беше само до правителството, шапка на тояга, радост в централите на "Позитано" 20, "Стамболийски" 45 А и "Врабча" 23. Съдим ли по броя родени деца за надеждите към бъдещето, днешното управление наистина стои доста по-зле от това на тройната коалиция. През 2010 г. са родени 76 105, от тях живи - 75 513, докато през 2009 са били 81 573, от тях живи - 80 956. Ще рече, между 2009 - 2010 г. са се изпарили над 5000 надежди за бъдещето, приемем ли, че зачатията се придружават от държавнополитически мотиви. Разбира се, сравнението е толкова смешно, колкото и ясното правило на безгрешния живот - "броят на сношенията трябва да е равен на родените в брака деца". И все пак рязкото намаляване на ражданията е достатъчно симптоматично за общото състояние на нацията, обайвана от медийните сирени преди година, че напоследък - и особено след влизането ни в ЕС - имало бейби бум. Е, сега е ред да говорим за спукването на тоя пропаганден балон тъкмо с израза "бейби пук", каквито и макабрени асоциации да навява на българското ухо това словосъчетание. Впрочем те са напълно обосновани откъм коефициентите за детска смъртност най-вече в селата на някои области и гетата на съответните областни центрове - Видин, Монтана, Сливен, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив. Тук с години се държат първите места в Европа по тоя показател, макар все още да стигат нивата на страните "южно от Сахара", както в ООН географски обозначават жизнената нищета. Но време, както и подходящи условия за приближаване към тях има. Не е трудно да се предположи: тук живее занемарено от държавата, използвано само по избори и чат-пат в някой и друг интеграционен проект циганско население. Кошмарните му условия на живот се дължат не само на племенни отлики, а и на държавна немара. Затова и ранните раждания, семейното съжителство с непълнолетни, търговията с деца са толкова нормални, колкото и нормално спрямо тия български граждани е да не се прилага целият осми раздел от глава втора на Наказателния кодекс, Престъпления против личността, както и почти всички раздели на глава четвърта, засягащи престъпленията против брака, семейството и младежта. Вярно, че през 2010 г. не бе подобрен рекордът от 2009 г. на Кортеза от Сливен, родила на 11 години. Ала при прогресиращата демократизация и пълноправна интеграция може да се очаква, че и това ще стане. То надали ще източи толкова полицейска, прокурорска, правозащитна и публицистична енергия, колкото бе излята около родилното в Горна Оряховица. Не за друго, а защото ще е нормален израз на оная обществена невменяемост, с която се посрещат ексцесии, докато се пренебрегват доста по-убедителните статистически данни за трайното разпадане на обществото в отказа му да се възпроизвежда. Този отказ не е оправдан с всеоправдаващата икономическа криза. Обществената невменяемост личи най-вече в безгрижното отношение към т. нар. основна клетка на обществото, към семейството. Наред с нормалния от трийсетина години насам бейби пук след мършав бейби бум статистиката тая седмица отчете другата устойчива тенденция в годините на прехода към пазарна икономика и демократично държавно устройство - намаляване на сключените бракове. Тя може да бъде наречена "фемили гитти", съчетание, обобщаващо статистическия факт "семейството си отиде, та се не видя" с близката до усета ни за модерност английска дума и още по-близката ни исторически турска. За радетелите на свободния жизнен избор и борбата срещу отживелиците може да е твърде приятно, че родените извън брак у нас вече са повече от родените в брак. Може и да е обосновано предположението, че за 68% от тия деца има данни и за бащата, което означавало, че родителите вероятно живеели в безбрачно съжителство. Не по-малко обаче е обосновано, че липсата на данни "само за 32% от бащите" натрупва още с раждането такива проблеми, с които не ще се справи нито държавата, нито което и да е гражданско общество. И без човек да е хегелианец, за да вярва, че нравствената идея тръгва оттук, здравият разум говори: не някак покрай тях, а в основата и на държавата, и на обществото стои тъкмо семейството. Ето защо е сигурно, че детето, независимо от пола си, ще има огромни трудности да преодолее по-нататък всякакви дефицити в развитието си, ако не познава от кърмаческа възраст поведенчески и езикови разлики между мъж и жена. Същите трудности, само че много по-големи, ще имат и обществото, и държавата. Оптимистичните проекти за учене през целия живот в това отношение се оказват тъпа идеология, ако не се допълни, че за това учене, както и за целия живот особено важни са първите седем години в семейна или близка до семейната среда. Така поне е било по нашите места има-няма няколко хиляди години и да се мисли, че за десетина ще се справим лесно и ще затворим живота нов, е смело до безумие. Сметнете също така тия "само 32%", а те със сигурност са повече, за седем години, и ще разберете защо, и прекрасно да е обществото, няма как да се оправи с най-разнообразните дефицити от разпадането на общността, съставена от родители и деца. При тия прости сметки, които засягат у нас над 300 000 деца с всички по-нататъшни предвиждания за пълна неграмотност, отпадане от училище, детска престъпност, социопатии и пр., приказките, че така било по света, малко може да ни стоплят. Толкова малко, колкото приказките на премиера, че в България се живеело все по-добре. Разбира се, при положение че "по света" не означава "южно от Сахара" и че все по-добрият живот не се отнася само до отделни българи.
Смяна на пола остави човек без диплома
Човек със сменен пол подал жалба за дискриминация срещу Министерството на образованието, тъй като отказвали да му извадят копие на дипломата под новата самоличност. Човекът бил загубил кетапа си за средно образование, но не можел да си извади дубликат поради призната от съда промяна на гражданското състояние, която включва смяна на пола и името. Освен това той имал ново удостоверение за раждане и лична карта, а старият му ЕГН е заличен. Директорът на училището, което завършил, му казал, че действащата нормативна уредба не разрешава издаването на дубликат на диплома с данни за пол, име и ЕГН, различни от тези в първичната училищна документация. От министерството пък изтъкнали, че „в дубликата следва да се нанасят точно всички елементи на оригиналния документ". По казуса ще заседава 5-членен състав на Комисията за защита от дискриминация.
Присадиха ново лице на 30-годишен мъж
Напълно ново лице бе присадено на 30-годишен мъж в болницата "Бригам енд уиминс" в Америка. Това е втора поред такава операция в САЩ, като първата е била направена преди по-малко от месец. Трансплантацията е била извършена от екип от 30 лекари, сестри и помощен персонал от лечебното заведение, съобщи Асошиейтед прес. Операцията е продължила над 14 часа и е извършена през изминалата седмица. Присадено е ново лице на 30-годишния Мич Хънтър от Спидуей, Индиана. Специалистите подменили носа, клепачите, устните. Били сменени и лицевите му мускули и нервите, които спомагат за извършването на гримаси. Интервенцията се наложила, след като преди Юг. мъжът пострадал при автомобилна катастрофа от високоволтов кабел. Първата операция по присаждане на цяло лице е извършена през 2005 г. във френска болница. Досега в света са направени общо 10 такива трансплантации.
Умните живеят по-дълго
Не оставяйте мозъка да скучае,препоръчват специалсти
ЗОРНИЦА ВЕСЕЛИНОВА
Хората, занимаващи се активно с интелектуална дейност, живеят по-дълго, установиха американски и британски учени. Геронтолози от университета на Аризона откриха, че смъртността при образовани люде е 4 пъти по-ниска в сравнение с тази при малограмотни. Те извършиха серия опити с пчели с цел създаване на условен рефлекс за приемане на храна. Отбори Насекомите трябвало да помиришат парченце захар, след което хоботчето им се навлажнявало - знак, че имат готовност да похапнат. „Забелязахме, че някои пчели формират рефлекса по-бързо. Този факт ни послужи като критерий за разделянето им на два „отбора" -отличнички и двойкаджийки", обясни проф. Гро Амдам, ръководител на екипа. Изследванията продължили с по-жестоки опити. Учените заставяли насекомите да дишат въздух, съдържащ голямо количество кислород -това предизвиква преждевременно остаряване и смърт. Оказало се, че отличничките са по-устойчиви към кислорода - те оцелели в гибелната среда 59 часа. Двойкаджийки А двойкаджийките изкарали в неблагоприятните условия само 55 часа, т.е. тяхното житие-битие било с 8% по-кратко. Според проф. Г. Амдам главната причина за„дълголетието" на първия отбор е устойчивостта по отношение на стреса - тя дава възможност за по-добро обучение не само на животните, но и на хората. А устойчивостта към стреса се дължи на интелекта: умното същество разбира бързо какъв е проблемът и реагира адекватно. Пчелите отличнички веднага усетили, че вдишват отрова, и се научили да контролират миниатюрните отвърстия, разположени от двете страни на коремчето им, през които въздухът влиза в техния организъм. Поради това оцелели по-дълго. Връзка Специалисти от британския Съвет за медицински изследвания проучиха връзката между коефициента на интелигентност и здравословното състояние на 1500 шотландци от двата пола. Изследването стартирало през 1987 г., когато всички „опитни зайчета" били на 56 години, и продължило 2 десетилетия. Резултатите: преклонна възраст доживели подопечните, които неуморно и активно използвали сивите си мозъчни клетки. „Човешкият мозък, функциониращ на бавни обороти, без натоварване, остарява и умира по-бързо. Тренировки Редовните умствени тренировки стимулират образуването на нови невронни връзки, които правят нервната система по-устойчива и по-гъвкава", категоричен е проф. Владимир Шабалин, директор на Руския геронтологичен научно-клиничен център. Той и колегите му препоръчват: упражнявайте сивото си вещество, ако не го развивате, природата няма да ви обръща внимание, защото ще й станете безинтересни. А акад. Наталия Бехтерева, за съжаление вече покойничка, съветваше: „Ако искате да живеете поне 90 години, не наблягайте на еднообразната интелектуална дейност. От време на време подхващайте нови умствени занимания и в никакъв случай не пренебрегвайте шахмата, кръстословиците и главоблъсканиците."
Английската формула
Английският математик и психолог Клиф Арнап предлага формула за продължителността на живота. Тя има следния вид.
Q = /(GxO)+A + № + R+M + H/:l Q е възрастта, която ще доживеем, G - наследствеността, 0 - оптимизмът ни, А - нивото на активността, № - начинът на хранене, R - взаимоотношенията с околните, М - финансовите възможности, Н - грижите за здравето, I - импулсивността. За да видите дереджето си, оценете обективно по 10-балната система всяка от величините, участващи в горното уравнение. Според много специалисти хомо сапиенс е проектиран генетично така, че да живее около 120 години, обаче неблагоприятни фактори от околната среда и собствената ни немарливост намаляват значително пребиваването ни на този свят.
Хипократ умрял на 104,Чърчил - на 90
Благодарение на якия си ген и активни интелектуални занимания много известни личности доживели дълбока старост. Ето някои от знаменитите дълголетници.
Хипократ-104 г.; Ксенофан-92г.; Диоген-91 г.; Софокьл - 90 г.; Демокрит - 90 г.; Уилям Чърчил - 90 г.;" Пабло Пикасо - 92 г.; Макс Планк-90г.
Мъже, избирайте жени с акъл
Мъжете, чиито житейски партньорки са умни, обикновено живеят по-дълго, сочат резултатите от изследване на шведски учени, Образоваността на нежните създания е по-важна от тази на силния пол. когато става дума за оцеляване до дълбока старост, уверяват специалистите. Според биолози и лекари от Стокхолмския университет, участвали в проучго, дамите с по-солидно образование са по-наясно със здравословните храни и подходящите спортни занимания. „Този факт е главната причина за добрата кондиция на партньорите им, понеже в 91 % от случаите благополучието на една двойка зависи от нежното създание, то е водещото", категоричен е проф. Аарно Сведеболд, ръководител на изследователския екип.
Заедно в безпътицата
Невена Попова
Между 360 и 400 лв. е месечната заплата на лекарите във видинската болница, а едно тяхно нощно дежурство се заплаща с 1 лев. Възнаграждението на сестрите за месец труд в същото здравно заведение едва достига 220 лв., а за нощно дежурство получават по 50 стотинки, съобщиха медиите в началото на април по повод на протест в лечебното заведение. Едва ли някой може да повярва, че тези цифри са реални, но това не ги прави по-малко верни.
Много истини за българското здравеопазване напоследък си остават недостатъчно добре огласени, а може би и поради това – недоразбрани и осмислени от обществото. Така например надали средностатистическият български гражданин подозира, че само в три области на страната няма дефицит на общопрактикуващи лекари – това са София-град, Враца и Габрово, а рекорд по незаети лекарски практики държи област Кърджали – там те са 51 при 60 работещи, че недостигът става все по-осезателен и в по-големите градове и региони като Варна, Пловдив и Русе. Навярно на повечето хора не е известно, че концентрацията на болнични заведения е изключително голяма в столицата, където те са 66 работещи по договор със здравната каса, две от тях - новооткрити, че веднага следват Пловдивска област с 37 болници, а Варненска и Бургаска са с по 21. Сигурно малцина знаят, че в столичния град се намират и две трети от всичките 21 университетски болници, повечето от които са такива само формално, защото в тях просто никой никого не обучава, а и през последните години броят на студентите по медицина и специализантите като цяло е драстично намалял. Изброеното дотук без съмнение е само част от една цялостна характеристика, която може да се вмести в нерадостното обобщение – здравеопазването ни днес все повече се развива като система на дисбаланса, парадоксите и контрастите.
Към тази поредица от цифри не можем да не добавим още няколко, най-вече защото те са много показателни за степента на съществуващите диспропорции. При средна осигуреност от 60,7 болнични легла на 10 000 жители, различията между отделните области в страната вече се измерват в пъти. Така за Шуменска област, която е в дъното на класацията, стойността на този показател е 36,8 на 10 000, а за Ловешка област, където осигуреността е най-голяма, възлиза на 83,6 на 10 000. И още – по данни на НЗОК през миналата година на един жител на София са се падали 282 лв. за болнична помощ, но за жителите на някои области тази сума е 3-4 пъти по-ниска, а при живеещите в по-малките общини разликата достига 10-12 пъти в посока надолу – факт, който не може да бъде наречен по друг начин освен “дискриминация”, при това сериозна.
Съвсем наскоро медиите оповестиха още една не особено добра новина – нараства броят на българите, болни от злокачествени заболявания, които пътуват до съседни държави – най-често Гърция и Турция, за кратки курсове химиотерапия поради липса на лекарства у нас.
Феноменът бе наречен “голямата ракова екскурзия”. За повечето българи най-вероятно остават неясни причините, поради които се е родил този “раков туризъм”. Всички те не знаят и още нещо, различно от липсата на медикаменти – не знаят, че десетки висококвалифицирани български онколози – хирурзи, химиотерапевти, лъчетерапевти и други медицински специалисти в преобразуваните онкологични диспансери от началото на годината не са получавали заплатите си заради новата методика за финансиране, която най-вероятно е ясна единствено на авторите си.
Към тази поредица от парадоксални новини не бива да пропускаме и още една, която със сигурност има отношение към разработваната в момента от МЗ концепция за спешната помощ. Преди броени дни министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков оповести информация от Световния икономически форум, според която по качество на пътищата България заема 135-то място сред общо 139 страни – зад нас са само Украйна, Босна и Херцеговина, Монголия и Молдова, а много преди нас са страни като Бангладеш, Танзания, Никарагуа, Камерун и Уганда. Как лошите пътища ще се отразят на нивото на нашата спешна помощ не е трудно да се досетим, но по Великден стана ясно, че идеята за високопроходими мотори с медици на тях е още жива – вярно, показаните по телевизията кадри бяха само от двете магистрали на изхода на София, но със сигурност можем да очакваме, че още в близко бъдеще замисълът ще покаже някакво развитие. Как ще се движат моторите по третокласната и четвъртокласната мрежа на страната засега остава загадка, но явно трагичното състояние на тези пътища не притеснява особено създателите на проекта, които се трудят в очевиден синхрон с идеите на модерния свят.
И ако изброените дотук факти могат да бъдат окачествени като проблеми, чието решение следва да бъде търсено, може би е време да отвърнем поглед малко назад, към многобройните семинари, обществени дискусии и кръгли маси от последните дни и седмици и да си зададем въпроса дали те се опитаха да потърсят отговор за начините, по които трябва да настъпят промените. И дали в действителност всички искат промени, което също не е без значение.
Световният ден на здравето – 7 април и Европейският ден за защита правата на пациента – 18 април, дадоха повод на мнозина да инициират срещи на различно ниво, които преминаха по приблизително един и същи начин и с едни и същи участници - без ясен фокус и насока, на затова пък в топла, дружеска атмосфера, както се казваше преди известен брой години. Консенсусната нагласа категорично доминираше, а многото приказки бяха гарнирани с лъчезарни усмивки и трогателно единодушие по всички дискутирани теми. Управляващи и сателити на властта си разменяха любезности, не мина и без връчване на сертификати и почетни знаци. Така станахме свидетели на
една нова схоластика, в която всички говорят еднакво,
което означава, че никой не си дава труда да мисли особено задълбочено. Означава и още нещо – че участващите в диалога са различни само на книга – на практика те вече са част от един и същ организъм, перфектно смазан и изцяло предвидим. И по тази причина няма да има и най-малка промяна в здравната политика ако утре например председателят на БЛС стане управител на НЗОК, а управителката на НЗОК оглави ИАМО, а директорката на ИАМО застане начело на Лекарския съюз, а председателят на някоя пациентска организация отиде да ръководи някой от синдикатите, или пък председателят на БЧК го осени идеята да се посвети на пациентската кауза... Е, случва се и те да се посдърпат от време на време, но само по малко – знае се, такива неща стават дори и в най-добрите семейства, пък и така е по-шик, а и на медиите им е по-интересно, най-вече. Иначе всички обичат да са заедно в управлението, където, естествено, не получават възнаграждения като на медиците от видинската болница. Освен това си вярват и се харесват един друг, нищо че тяхната солидарност и взаимна любов са част от голямата безпътица. А докато обществото осъзнае факта, че е в безпътица, му е съдено да продължи да се чуди над смисъла от въвеждането на диагностично-свързаните групи, от лекарски информатори в болниците (които на бърза ръка станаха анализатори на грешки – лекарските, естествено – всички с изключение на лекарите са непогрешими), от професионалисти по промотиране на качеството в здравеопазването, от рейтинг на лечебните заведения (съчинен от хора, които са в определена зависимост от същите лечебни заведения, които класират на първо място), от организирани кръгли маси, чийто брой се представя като мерило за свършена работа, и още, и още...И ако същото общество някога все пак достигне до прозрението, че е време да спре да се чуди, а да предприеме нещо, то значи часът на истината е дошъл. А докато този миг дойде, нека не забравяме едно – че за да възтържествува, на истината трябва да й бъде помогнато.
Сподели с приятели: |