31 октомври 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

„В Гърция земята и земеделците се уважават, у нас на почит са далавераджиите. Затова искаме да минем административно към съседната държава", казват един през друг жителите на родопското с. Црънча. Те са изпратили писмо до посланика на Гърция у нас.

„Искаме специална процедура за прехвърляне на крайграничните села Црънча и Бръщен към област Драма или към Кавала", се казва в писмото.

Причината е, че вече близо 20 г. в селото, което е на няколко километра от граничната бразда, не могат да си възстановят собствеността на земята. Те са създали и

инициативен комитет „Върнете земята на Црънча", който се оглавява от бившия зам.-министър на социалната политика в кабинета „Стани-шев" Васил Войнов.

„Търпението на хората към държавата, общината и чиновниците в земеделските служби е изчерпано. Готвим протест чрез блокиране на международния път Илинден-Ексохи. Също и гладни стачки, а и протест пред МС", заяви Войнов, който е родом от Црънча.

иткритото писмо, подписано и от кмета Илин Д о-лапчиев, е изпратено до президентството, МС и централите на най-големите партии.

Освен за земята те винят в абдикация българската държава при искането им от десетилетия да бъде асфалтирана отсечка от 7 км до съседното с. Ваклиново. Сега заобикалят и въртят 50 км.

„Като в блато сме, а от блато нали знаете как се излиза

Не вярваме вече в България, затова искаме да идем към Гърция", разяснява вижданията на съселяните си Красимир Долапчиев.

„Имам 11 дка и не мога да си ги върна. Нямам пари да плащам за скици и заснемане. Искат по 10 лв. на точка за всяка нива, а в един парцел има много точки", казва 74-годишният Кемил Онбашов. Той е със 150 лв. пенсия и пресмята, че поне 6 пенсии му трябват, за да си възстанови земята.

„След като не е моя, горското в Доспат е приготвило една ливада и нива за залесяване", нарежда пенсионерът.

„30 дка имам, искат ми да плащам на точка - излизат около 3000лв. Откъде да ги взема?", казва Ахмед Яшаров. Той е с 415 лв. пенсия, храни с нея внуците си, понеже родителите им работят от години в Кипър.

Яшаров твърди, че има акт за земите на името на дядо му и е признат в поземлената комисия в Доспат.

„Имам решение, но нямам нотариален акт. Трябва да платя, за да ми ги дадат. Нямам толкова пари. Излиза, че трябва да си я купя земята от дядо ми, това е абсурд", нарежда той. 61-годишният мъж показва наследствена декларация и данъчна, че е наследник от 1926 г.

Всички в Црънча знаят къде са нивите им и не спорят помежду си за граници. Яшаров също твърди, че част от нивите му ги залесяват.

Кашата в селото започва в началото на поземлената реформа. През 1993 г. пристига фирма, която заснема имотите. Хората гледали с недоверие, а и някой пуснал слух, че който си вземе земята, ще плаща огромни данъци.

„Кой в онова време е вярвал, че ще ни я дадат? То още миришеше на комунизъм

Имаше голямо недоверие какво ще стане", спомня си Яшаров.

За 20 г. той е успял да си върне само дребни парцели в съседната община Сатовча, а от община Доспат - нищо. Според него фаловете идват от прехвърлянето на документи, след като селото минава от Благоевградска област в Смолянска.

Според местните това, което се връщало, се разминавало коренно с действителността и затова се наложило да се заснеме наново цялото землище на Црънча. Объркването обаче ставало все по голямо.

„През 2006 г. се прави ново заснемане. Фирмата обаче явно не си е свършила работата и е почти безсмислено", казва кметът Долапчиев.

Управникът сочи, че според заснемането училищният двор се води нива,

пътят за цялото село е изместен с 20 м от действителното му местонахождение.

„Црънчанци са жертви на общински управници през годините. Те останаха единственото село без документи за нивите си. Този елементарен проблем може да се разреши за 3 дни, като се прехвърят готовите данни от компютрите на едната фирма към компютрите на другата фирма.

Държавата или общината да се разплати с тях и хората да си получат скиците и документите за собственост, но не да заплаща собственикът допълнителните 3-4 хил. лв. Той не е виновен, че имаме държавници и общинари, които не знаят как да правят поземлена реформа", казва Войнов.

„Хората може да си получат нивите, но вече съществуват други правила, различни от тези, когато държавата плащаше процедурите. Сега скиците, заснемането и другите технически процедури трябва да се платят от заинтересованата страна", казва шефът на земеделската служба в Доспат Юлиян Качаров.

Имало график за заснемане по местности, била направена карта и на хората им била дадена възможност. Те обаче не отишли.

Така времето, в което за връщането на земята плащаше държавата, отлетяло. Сега им искат да покрият разходите, за да се плати на фирмата за заснемане на парцелите и да имат нотариални актове. Сега невърнатите земи в селото са собственост на общината Тя дори има право да ги продаде, заложи в банка или да извършва друга дейност с тях.

„Кметът на Доспат Антим Пържанов казва, че докато той управлява, няма да иска наем от црънчанци. Но като дойде друг и реши, може да иска да се плаща за използването на нивите", кахъри се Долапчиев.

Според него единственият изход е да се направи ново заснемане, което обаче да се плати от общината или държавата. По груби сметки става въпрос за около 70 хил. лв.

„Ако се спази законът, нито държавата, нито общината може да плати, тъй като са минали сроковете за това. Проблемът е, че в началото, когато държавата е плащала за връщане на земята, никой не е обяснил в селото, че след това трябва да вадят сами пари", каза кметът на Доспат Антим Пържанов.

„Лъгаха ни предизборно години, че общината ще плати на фирмата и ще имаме тапии за земята си. Сега се оказа, че ни я вземат, защото не можем да платим", контрират в црънчанци.

Според сметките на Долапчиев не са върнати около 1100 дка.

„Реално ние си владеем земите, сеем ги, обаче нямаме документи. Никой не може да вземе субсидия, защото не може да се направи договор за наем за земята, понеже няма документи", казва той.
Снимка на четири колони - Село Црънча 20 години чака да бъде възстановена собствеността на земята.
Снимка на три колони - Ахмед Яшаров негодува, че трябва да плаща 3 бона за бащините си земи.
Снимка на една колона - Кметът на селото Илин Долапчиев
Снимка на една колона - Васил Войнов, бивш зам.-министьр на социалната политика, е водач на инициативния комитет "Върнете земята на Црънча".
Снимка на четири колони - В Црънча готвят блокади на пътища и гладни стачки. Жителите на селото искат да минат административно към област Драма или Кавала.


31.10.2012 г., с. 21
Само два блока се санират в Добрич
Само две са заявленията, подадени в Добрич за включване в проекта „Енергийно обновяване на българските домове", съобщиха от кметството.

Молбите са от собственици на триетажни блокчета с по шест апартамента. Проектът, финансиран от оперативната програма „Регионално развитие", дава възможност хората да обновят жилищата си наполовина по-евтино, отколкото реално

струва ремонтът. В центъра на града е опъната шатра, в която специалисти от регионалното министерство отговарят на въпроси на заинтересовани добричлии. Най-често

гражданите питали колко ще им струва ремонтът. Проектът ще продължи до 2015 г. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ за страната е 50 млн. лв.

Когато започнах работа във фирмата, ми беше казано в прав текст, че ще ме осигуряват на минималния осигурителен праг за моята длъжност. Работех друго, но ме осигуряваха като секретарка, защото от офис служителите тя е с най-нисък осигурителен праг. Така се оказахме две секретарки и двама шефове управители. Как се справяте с тази ситуация, когато ви кажат, че осигуровката няма да е върху реалната заплата?" Това е само един от стотиците сигнали, които всеки ден работници и служители изпращат в инспекцията по труда или до синдикатите с надеждата някой да им помогне.

Притиснати от обстоятелствата, хората се съгласяват да работят при всякакви условия.

По-добре на минимален праг, отколкото вкъщи.

Коректните работодатели в България, които плащат осигуровки на служителите си върху реалните им заплати, са по-скоро изключение, отколкото правило. Лоялният бизнес всеки месец страда от нелоялната конкуренция на фирми, които крият доходи и вноски и извиват ръцете на служителите си. Масово се „пестят" осигуровки по строителните обекти, хотели, ресторанти, в търговията, в охранителната дейност, в здравни заведения и др. По данни на синдикатите става въпрос за милиарди скрити обороти, върху които не се плащат нито данъци, нито осигуровки. Една трета от наетите се осигуряват върху непълен доход, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според данни на Националната агенция за приходите (НАП) близо 11 млрд. лв. са несъбраните данъци и осигурителни вноски, твърди Даниела Петкова, член на управителния съвет на Асоциацията на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване. Според нея поне 50% от тези пари са за осигуровки. При това в сметката влизат само фирмите с над 5000 лв. задължения.

Едва 40% от средствата за пенсии идват от събраните вноски, останалите 60% - от данъци.

Проучване на Центъра за изследване на демокрацията за м.г. показа, че годишно заплати за над 1,3 млрд. лева не се облагат нито с данък, нито се плащат осигуровки върху тях. Ако се приеме, че всеки укрива средно по 200 лв. на месец, това означава, че в НОИ и в държавния бюджет не постъпват близо 430 млн. лв., показа изследването.

Начините за укриване на осигуровки са различни. Сред най-популярните са осигуряване върху минималния праг за съответната професия и длъжност, както и вноски върху намален работен ден.

По различни оценки в първата група влизат поне 300 000 души. Други около 260 000 пък са на трудов договор, в който е записана минималната работна заплата, а на ръка получават значително повече.

Съвсем друг случай са шефовете, които бавят или изобщо не плащат заплатите и осигуровките.

Нерядко плащането на част от заплатата „под масата" с т.нар. втора ведомост става със съгласието на работниците, защото не вярват в ползата от пенсионната система и искат пари сега и веднага в джоба с аргумента, че за бъдещето ще мислят някой друг път... В крайна сметка обаче ощетените са те, но го разбират, когато се разболеят или излязат в майчинство... Защото тогава парите, които получават, са много по-малко от очакванията им, смятани върху „истинската" им заплата.

Друг начин на измама, на който се натъкват при проверките екипите на Главната инспекция по труда и Националната агенция за приходите, е практиката хора да се водят на 4-часов работен ден, а реално да работят по 8. По подобна схема традиционно действат обекти по морето и в курортите се пестят пари от осигуровки, като се наемат хора за половин ден.

6,3% от всички работещи в страната, или 136 000 души, са на минимална заплата, сочат данните на националната статистика. От тях 100 000 души са в частния сектор. Близо 27% пък официално получават заплата под 60% от средната за страната, която сега е 758 лв.

В момента минималната заплата в България е 290 лв., или 148 евро. Традиционно синдикатите настояват за увеличение на минималната заплата, докато бизнесът е против - с аргумента, че повечето разходи за работодателите ще доведат до закриване на работни места и фалити за фирми.
Снимка на три колони - В строителството са едни от най-честите случаи за наемане на хора без договор или на минимални доходи.


31.10.2012 г.,с. 5
Селата около София на сух режим
Ремонт прекъсна временно водоснабдяването в села около София, както и в няколко от най-крайните столични квартали вчера. От 9 часа до 20 часа без вода останаха живеещи в района на с. Кривина, с. Долни Богров, затвор „Казичене", с. Горни Богров, с. Яна и гр. Бухово. Също така на сух режим бяха и кв. „Ботунец", кв. „Сеславци", кв. „Кремиковци", кв. „Челопече-не", затвор „Кремиковци", голф игрище „Равно поле". Това се наложи във връзка с ремонт на уличен водопровод в района между с. Кривина и с. Долни Богров.


31.10.2012 г.,с. 8
Главният архитект на София Петър Диков предлага: Паркингите при метрото 3 години без пари
В тях трябва да се събират 2500 автомобила
Красимира Янева

Паркингите при метростанциите да работят безплатно 3 години, предложи вчера главният архитект на София Петър Диков по телевизия ТВ 7. Заместник-кметът с ресор транспорт Любомир Христов също обмисля варианти как да се популяризират паркингите. Целта е хората да свикнат да ги ползват. Сега за хората, които ползват метрото, първите 2 часа престой са безплатни, а за всеки следващ плащат по 50 стотинки на час. Хората, които изберат този вариант за отиване и връщане от работа, трябва да дадат 2 лева за билети за метрото и 3 лева за паркинг. Всеки, който желае само да си остави возилото, без да ползва подземната железница, трябва да плаща по лев на час. Паркингите при метростанциите имат общо към 2500 места.

Засега са открити само два

от тях – под „Цариградско шосе” и на станция „Бели Дунав” в „Надежда”. Предстои скоро да бъде открит и този при „Джеймс Баучер” в „Лозенец” с 620 места. Те се стопанисват от общинската „Метрополитен”. Догодина ще отвори врати и паркингът при Централна гара за 150 коли, като той няма да се поддържа от софийското метро.

За да се популяризира паркингът при метростанция „Цариградско шосе”, хората можеха да оставят колите си без пари от откриването в края на април до началото на септември. Сега там на ден има по неколкостотин автомобила при близо 1300 места. Този при „Бели Дунав” работи без пари около месец. Той може да събере 480 коли. Все още от Центъра за градска мобилност нямат данни каква е средната заетост на ден на двата паркинга.

Приходите от паркирането се използват за издръжка

плащане на сметките за ток, за охрана и т.н. Според шефа на „Метрополитен” инж. Стоян Братоев сегашните тарифи са достатъчни за плащането на разходите. „Сегашната цена на билета за метро не покрива издръжката на паркингите”, обясни Любомир Христов.

По думите му минава около една година, преди да може да се достигне до почти пълна запълняемост на местата. Христов смята, че за столичани е по-изгодно да си оставят колите на буферните паркинги, отколкото да паркират в центъра в синя или зелена зона, където тарифите са съответно по 2 лв. и по 1 лев на час.

В началото на седмицата Министерството на икономиката, енергетиката и туризма предложи за публично обсъждане промени в Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките, приета през 2010 г. Така трябва да се транспонира новата европейска директива, приета през март тази година, която

се отнася за безопасността на стоките за деца

Според нея трябва да бъдат променени граничните стойности на кадмий в играчките. Последно тези нива са били разписани в евродиректива от 2009 г.

Засега производителите не се ангажират с колко точно ще поскъпнат българските играчки заради новите изисквания. Цените както на българските, така и на вносните играчки обаче непрекъснато растат.

„Една детска прахосмукачка може да струва по-скъпо от истинската, защото пластмасата, от която се произвежда, е специална, а пък системата за контрол е сериозна”, коментира Попова. Според нея главната причина за бъдещото оскъпяване е, че българските производители ще трябва да направят специална

заявка за материал по новия стандарт

Това обаче е голямо затруднение за тях, защото при малките количества, които се поръчват, няма кой да внесе този материал. Освен това цената му е значително по-висока.

В момента на пазара работят около 20 български фирми, а делът на нашето производство е минимален. Китай е лидер в този сектор, като държи около 80 на сто от световното производство. Освен това много европейски компании са изнесли заводите си там, каза Попова. По думите й българските фирми за дървени играчки съвсем са загубили позиции в годините на кризата.

„Спадът през последните две години в оборотите на компаниите е около 30 на сто, а много от собствениците на такива фирми са се отказали от бизнеса”, каза Попова. Макар и в скромни размери се е запазил износът за Германия

на български дървени играчки. Попова разказа още, че от 20-те български фирми в бранша едва две-три са специализирани в производството на пластмасови играчки. Нашите фирми произвеждат още и занимателни игри на български език.

„Играчките не са от приоритетите на българските домакинства, въпреки че се забелязва добра тенденция родителите все по-често да купуват образователни играчки”, коментира Попова. Тя обаче е категорична, че парите не стигат за покупка на такива детски стоки.

Високо ниво на кадмий в бижутата

Причините за промени в наредбата за безопасността на детските играчки са свързани с факта, че органите за надзор на пазара в световен мащаб са отчели обезпокоително високо съдържание на кадмий в детската бижутерия. В някои случаи нивото на този метал достига до 90% от общото тегло, отбелязват от министерството на икономиката.

"Никой 20 години не е помислил за ЦСКА. Там са ходили хора заради една заплата и други облаги. Изплащаме задължения и огромни комисиони за некадърни чужденци. При тяхното привличане не е мислено за доброто на ЦСКА.

Договорите им обаче за железни и трудно може да бъдат махнати. Стойчо Младенов е добър треньор. Той беше въвлечен в някакви скандали с комисиони. Просто не е трябвало да бъде включван в избора на нови играчи. Сега много неща около селекцията ще бъдат променени и трудно ще идват такива недоказани футболисти, които никой не е гледал", закани се изпълнителният директор на "армейците".

"ЦСКА не е взимал пари от Лудогорец, за да бие Левски. В хотела, където беше лагерът на отбора, аз лично обявих премията за победата. Тя се отпусна от ръководството. Мисля да спра лагерите преди мачовете. Когато футболистите взимат по 15 000 лева заплата, значи са професионалисти и трябва да спазват вътрешния

правилник. При нарушаване на режима се налага глоба от 50%. Аз ще бъда безкомпромисен в това отношение. Мисля да направя организация и дори може да давам награда на човек, който ми докаже, че футболист на ЦСКА нарушава режима и ходи в нощни заведения", разкри Майкъла.

"Децата са тотално изгонени от ЦСКА. Трябва да се направят много неща за тях. ЦСКА имаше база, на която идваха чуждестранните отбори, за да снимат условията. Сега юношите играят по села или се търсят други варианти. Затова в момента се изграждат терени, осветления. За ремонта на Панчарево трябват 3 милиона лева и до септември 2013 година може да стане прекрасна база", обеща Илиев.