\376\377\000s\000i\000n\000e\000l\000n\000i\000k\000o\000v\0002
Изтегляне 0.62 Mb.
|
Свързани:
Карма
| Една жена доведе в кабинета ми четиринадесетгодишната си дъщеря. Момичето страдаше от натрапчивата идея постоянно да си мие ръцете - по няколко пъти на ден в продължение на 20-30 минути. Психиатрите й бяха поставили диагноза „шизофрения" и вече бяха започнали да и дават силни психотропни лекарства, бяха я докарали до инсулинов шок.
Момичето се оказа много податливо на хипноза. Реших да не губя време и веднага я докарах до състояние на дълбок хипнотичен транс. Подсъзнанието й ми разказа следната история. Не толкова отдавна, когато момичето било на 9 години, за рождения й ден й подарили вълнисто папагалче. Тъй като нямало клетка, папагалчето летяло свободно и се разхождало из апартамента. Веднъж, като влизало в кухнята, момичето не забелязало папагала на пода и го настъпило. Момичето взело птицата в ръцете си - тя била мъртва, а ръцете на момичето - изцапани с кръв. На детето му било много мъчно за папагала, но още повече то се страхувало от реакцията на майка си. Затова погребало мъртвата птица в храстите близо до блока, а на майка си казало, че папагалът е излетял през отворения прозорец. От една страна, желанието да си признае, а от друга - страхът от родителите и чувството за вина бяха породили странното поведение на момичето. Подсъзнанието й буквално се опитваше да измие кървавите петна от ръцете, а заедно с тях и чувството за вина. След като момичето се избави от чувството си за вина, тя възвърна нормалното си поведение. Но в тази история имаше още един интересен момент. Когато помагах на момичето да изпадне в транс, майка му, която седеше до него, също автоматично изпадна в транс. Тя също страдаше от натрапчива идея - в седнало положение тя получаваше непреодолимото желание да си клати краката. След сеанса е дъщеря й тя сама се освободи от това странно поведение. Може би подсъзнанието й отново бе преживяло някакви случки от миналото и бе променило отношението си към тях. Ето още един пример. В кабинета ми дойде един седемнадесетгодишен младеж. Отначало той дълго време не можеше да сподели с мен проблема си, тъй като много се срамуваше. След това, като се изчерви и заекваше, сподели, че има проблеми с общуването с момичета. Всъщност, трудностите му не бяха от такова естество, от каквото са обикновено проблемите на почти всеки младеж на неговата възраст. Той общуваше нормално с девойките, но не изпитваше сексуално влечение към тях. Нещо повече, преди година почувствал влечение към представителите на мъжкия пол. Изпитваше притеснение от това, страхуваше се да признае какво изпитва пред когото и да било. Докато ми разказваше, той често повтаряше фразата: „Докторе, аз не искам да бъда обратен. Искам да съм истински мъж. Искам да изпитвам влечение към жените." Когато се обърна към подсъзнанието си, младият човек си спомни една случка, която бе довела до промяната в сексуалното му влечение. Когато бил на 12 години, той изпитвал съвсем нормален интерес към женското тяло. В неговия клас имало една много развита девойка, която вече имала вторични полови белези. Един ден момчето заедно с неговия приятел решили да научат всичко от собствен опит. Причакали момичето в тоалетната, притиснали го в ъгъла и собственоръчно се убедили, че то имало големи гърди, стегнато дупе и всичко останало. Интересът им бил задоволен, но историята не свършила дотук. Същият ден момичето се оплакало на майка си. А тя на свой ред отишла при майката на моя пациент и описала всичко така, сякаш момчетата за малко не изнасилили дъщеря й. Момчето отнесло голям пердах от майка си, която при това повтаряла: „Повече да не си посмял да правиш такива неща с момичетата. Чу ли ме? Никога да не си посмял." С течение на времето пациентът ми забравил тази история, но подсъзнанието му си направило извода, че щом не може да се интересува от момичета, значи може да се интересува от момчета - та нали по отношение на момчетата нямало никаква забрана. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|