5. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализацията на инвестиционното предложение

Останалите 57 200 m3 почвено-геоложки материали остават на двете временни депа на съхранение. За използваните като временни площадки и евентуално само физически и механично увредени земи, почвено покритие не се предвижда.

Принципно и неминуемо при разработване на находище по открит начин, от всички природни компоненти, най-съществено е увреждането на почвената покривка и геоложкия пласт под нея. Отнемат и се изнасят извън добивния участък почвения профил с разкривката изцяло и геоложкия пласт като полезно изкопаемо.

От 1169.3 дка оконтурена площ на находището, съгласно срока (25 години) на концесията и годишната производителност, ще бъдат нарушени общо 450 дка земя.

От тях:

75 дка насипище за твърда (скална) разкризка

18 дка временни депа за мека (земна) разкривка

Нарушаването на терена от кариерата е пряко, трайно и необратимо, но локално. Като компенсация, съгласно проекта за рекултивация, се предвижда частичната й рекултивация на площ от 36 дка, представляваща укрепителни берми и отработена площ. Откосите са стръмни и скални и не подлежат на рекултивация. Поради наличие на запаси в дълбочина, дъното на кариерата също не подлежи, на рекултивация в срока на концесията. Окончателната рекултивация на кариерата се реализира с бъдещ проект след доизземване на запасите в дълбочина и от останалата площ.

Предвижда се до края на концесията поетапна рекултивация и на насипището за твърда (скална) разкривка. Тя се извършва чрез почвено покритие (предварително иззет и депониран почвен пласт) и залесяване на бермите. Откосите са стръмни и скални. Евентуалното оползотворяване на скалната откривка ще позволи пълното възстановяване на нарушения терен.

Увредените от двете временни депа за мека разкривка терени се възстановяват безпроблемно след освобождаването им. Но след частично оползотворяване на временно депонираните почвено-геоложки материали по време на концесията, се налага противоерозиионно захрастяване на останалите количества от тях за по-дълъг престой до окончателното рекултивиране на кариерата.

Както е посочено в началото, обектът представлява кариера за добив на строителни материали (трахити). Поради естеството на обекта при експлоатацията му ще бъде засегната земната повърхност и растителността върху нея в обхвата на добива на основната суровина и в тази на насипищата(депата) за хумусни и земни материали от разкривката.

Насипищата за откривката и геоложко почвени материали ще бъдат в рамките на концесионната площ, но извън контура на кариерата. Площта на насипищата ще бъде съответно 75 dka за насипището за откривката и 18 dka (15 dka и 3 dka) съответно за северозападното и южното депа за насипището за почвени материали. С тези площи засегнатата земна повърхност ще обхване по време на концесионния период (25 г.) общо – до 45 ha. Не е предвидено да се усвояват допълнителни площи за строеж на пътища извън концесионния контур. Извозването на добитата скална маса от кариерата ще става по съществуващи към момента пътища. Транспортът до преработващата инсталация (промишлена площадка на кариера „Инджейско блато” – на фирма „Геосенд Комерс” ООД) ще се извършва по четвъртокласни пътища от регионалната пътна мрежа.

Концесионната площ и тази на насипищата – общо 45 ha, както е посочено и по-горе, – представлява твърде малка по големината си площ, спрямо тази на района, сред който е разположена. Разработването на самото находище ще се осъществява по открит способ с прилагане на пробивно-взривни работи. Трошачно-пресевната инсталация ще бъде разположена извън територията на обекта, на площадката на „Геосенд Комерс” ООД в района на к.к. Слънчев бряг, като по този начин преработвателните дейности не попадат в обхвата на настоящото инвестиционно предложение.

Извозването на добитата суровина ще се осъществява с автосамосвали по съществуващата пътна мрежа. Същият тип транспортни средства ще се използват и за извозване на откривката до насипищата. Предвижда се хумусният почвен слой да се изземе и да бъде депониран на специално депо, което може да бъде оценено само положително.

Находището ще се разработва за период от 25 години. Добивните работи ще започнат от западния фланг (край, част) на находището, в района на съществуващата проучвателна кариера. Експлоатацията на кариерата ще се води на стъпала с височина 10 m.

При реализиране на инвестиционното предложение ще се унищожи съществуващата сега растителност на територията му в рамките на добивното поле и насипищата. Допълнително се очаква флората в съседните терени да бъде засегната от прахови емисии и в по-малка степен – от газовите емисии, генерирани от добивните, взривните работи, и транспорта.

Растителността е изградена от формация на издънкова широколистна гора от келяв габър Carpinus orientalis и драка Paliurus spina-christi. Тази тревна растителност сега се използва за пасище. Ще бъде унищожена на територия от 450 dka.

Растения с природозащитен статут не са открити при посещенията на 13-14 март 2009 г. Извън границите на кариерата над историческото селище е намерена бяла змийска трева Goniolimon collinum, включен в Приложение № 3 на ЗБР. Тази площ няма да се засегне от инвестиционното предложение.

Териториалното въздействие на предвидените в инвестиционното предложение дейности ще обхване кариерното поле, външното насипище и пътищата и до около 30 m около тях.

По време на строителството и експлоатацията на обекта въздействието върху растителността се определя като значително и пряко, а косвено – при пътища, главно поради въздействието на праховите емисии.

При подходяща поетапна рекултивация отрицателното въздействие върху флората ще бъде ограничено. При подходяща рекултивация е възможно да се възстановят някои видове от коренната растителност в района на кариерата и да се разпространят нови, предпочетени за рекултивация такива.

Като цяло значимостта на въздействието върху растителния свят по време на строителството и експлоатацията на обекта може да се оцени както следва:

• 
  териториален обхват– в границите на кариерното поле, депата и пътищата, и до около 30 m от тях;
  
• 
  продължителност – в рамките на срока на концесията;
  
• 
  честота – 320 работни дни годишно (при 16-часов работен ден) за периода на концесията (25 години);
  
• 
  кумулативни въздействия – незначителни по отношение на праховото замърсяване;
  
• 
  трансгранично въздействие – няма.
  

При самата разкривка съществува опасност само за индивидите от дребни и бавно подвижни видове. Това се отнася за 4-те вида гущери и подземно живеещите индивиди на обикновената къртица, обикновената полевка, обикновената горска мишка, които обаче не фигурират в Приложение 2 на ЗБР. Поради тази причина добивните работи няма да нанесат някакви значими щети на фауната в този район на страната, както и в района, в който попада самият обект, тъй като няма да засегнат видове с консервационен статус. В благоприятен аспект следва да се разглежда и обстоятелството, че не се предвиждат и замърсявания с опасни отпадъчни материали. Положително следва да бъде оценена и предвидената техническа и биологична рекултивация на засегнатите територии. Тук като допълнителна мярка може да бъде препоръчано самата рекултивация, при наличие на такава възможност, да бъде провеждана не след края на концесионния период, а поетапно – след приключването на добива върху достатъчно голяма площ, тя да бъде рекултивирана – според разработен и приет за целта проект.

Относно взривните работи следва да бъде пояснено, че намиращите се в близост индивиди естествено ще бъдат подложени на известно временно по характер безпокойство, като изплашените индивиди ще напуснат близките до местата на взривяванията участъци, но след видово-(и индивидуално-) специфичното време на преминаване на уплахата ще се върнат в обитаваните от тях терени (територии). Отделни индивиди е възможно да се преместят в повече или по-малко отдалечени от засегнатата площ удобни за обитаване от тях територии. При взривните дейности неминуемо ще е налице, освен шумово, и прахово замърсяване, което е най-значително в най-близките до мястото на врива площи. Ще бъдат предпочетени по-съвремени методи на взривявания, при които праховите замърсявания са минимални – например т. нар. милисекунден способ.

Такива обекти имат положителната особеност , че добивната дейност за дълги периоди (до повече от година) се осъществява само в дадена част от площта на находището, т.е. има локален характер, поради което обезпокояване на обитаващите в района индивиди ще е налице, но ще има също локален характер. Освен това, следва да бъде посочено, че индивидите на различни животински видове бързо привикват с наличието в обитаваните от тях територии на постоянни дразнители, каквито са работещите на терена машини.

Поради естеството на инвестиционното предложение и малката големина на площта му, не може да се твърди за каквито и да е негативни влияния върху сезонните миграции на птиците.

Поради малката по големина площ и компактността й и локалният характер на добивните работи, е невъзможно да се получи и фрагментиране на територията на района, в който попада обектът, като в това отношение добивните дейности е възможно да затруднят в някаква степен само индивиди от дребноразмерните и бавноподвижни видове в района. Поради същата причина не може да се говори и за чувствително намаляване на хранителната база за определени видове, както и за фауната като цяло в района.

В такива случаи, поради наличието на различни съоръжения, в т. ч. понякога и неработещи, на хора и на натрупвания на скални маси и материали от разкривката, в района на обекта е възможно настаняването през определени периоди на годината на индивиди от някои синантропни и обитаващи скални и каменисти територи видове, като домашно врабче, полско врабче, домашна(скална) червеноопашка, обикновено каменарче, полудив гълъб, куче и др.

Както се вижда от анализа на състоянието на видовете от Приложение No 2 на ЗБР (Списък 2), при експлоатацията не следва да бъдат очаквани сериозни негативни влияния върху тях. Не следва да бъдат очаквани сериозни негативни влияния и върху останалите видове в Списъци 1 и 1а, основно поради малката засегната като големина площ, спрямо тази на района, сред който е разположена площта на обекта.

Територията на инвестиционното предложение попада в обхвата на територията на Защитена зона „Айтоска планина”(по Директивата за местообитанията) и на повече от 2 км на запад от западната граница на Защитена зона „Емине” (по Директивата за птиците).

Добивната дейност в кариерата всъщност е от типа открит добив на полезни изкопаеми, който по принцип е нежелан в обхвата на Натура 2000 места, но в случая става въпрос за обхващането на твърде малка по големина площ (едва 45 ha), която, спрямо тази на района, сред който попада, представлява незначителен процент, в т. ч. и спрямо площта на откритите и храсталачните типове земно покритие (местообитания) в района, както и върху териториите на защитените зони. Именно поради тази причина добивните работи няма да бъдат в състояние да нанесат някакви вече значими щети на фауната в тази част на страната, както и на флората в района, в който попада самият обект. Освен това в благоприятен аспект следва да се разглежда обстоятелството, че не се предвиждат и замърсявания с опасни отпадъчни материали в обхвата на добивните дейности. Положително би следвало да бъде оценена и предвидената техническа и биологична рекултивация на засегнатите територии. Тук като окончателна препоръка в това отношение би следвало да бъде препоръчано следното: 1) Рекултивацията да бъде извършена поетапно; и 2) След приключването на добивните дейности при техническата рекултивация в периферните части на засегнатата площ да бъдат оформени полегати и заоблени склонове, което ще хармонира по-добре с външния вид на терена, отколкото оставянето на стръмни периферни части; 3) Строителните и добивните работи по възможност трябва да започнат в началото на пролетта. Това съобръжение е продиктувано от необходимостта да бъдат избягнати щети върху изпадащите в летаргичен сън през зимата дребни бозайници и влечуги, които в началото на пролетта(началото на м. април) вече са активни и ще са в състояние да се съобразят с работещата на терена техника. Освен това орнитофауна в обхвата на находището все още не е започнала гнездова дейност и двойките също ще са в състояние да се съобразят с работещата техника.

От написаното до тук се вижда, че не следва да се очакват нежелани, т. е. отрицателни, изменения на състоянието на консервационно значими видове и техните местообитания. Поради малката по големина площ и компактността й, е невъзможно да се получи фрагментиране на територията на района, в който попада обектът. Засегнатата площ, поради незначителната й големина, няма да доведе до фрагментация и до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите, мигриращите и зимуващите в района видове, като предвидената рекултивация ще повлияе положително в това отношение.

Заключение: При тази обстановка не съществуват осно­ва­ния, на базата на които да се твърди, че при подготвителните работи и при експлоатацията на обекта ще бъ­дат на­не­се­ни непо­пра­ви­ми щети на растителните видове и гръбначната фауна в този район на страната, тъй ка­то те няма да доведат до унищожаване на мес­то­оби­та­ни­я­та, а от там и до из­чез­ването на редки и застрашени от изчезване ви­дове.
5.6.3.Прогноза и оценка на въздействието върху защитените природни територии. Значимост на въздействието.

Като отделно книжно тяло е представена Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „Айтоска планина” (код BG0000151) на инвестиционно предложение „Добив на подземни богатства – строителни материали – трахити” от находище „Порой” в землищата на с. Бата и с. Порой, община Поморие, област Бургас.

Докладът е разработен в съответствие с писмо № ОВОСУ – 5823/20.12.2008 г. с чл. 23, ал.2 от Наредбата за ОС.

Концесионната площ „Порой” съгласно концесионния договор заема площ от 1454 дка, като от тях 1374 дка попадат в обхвата на зоната. Това съставлява около 0,46 % от защитената зона. През 25 годишния срок на концесията, по проект се предвижда да бъдат нарушени до 450 дка, или до 0,15% от общата площ на защитената зона.

На изток, извън района на инвестиционното предложение, се намира и защитена зона „Емине” по Директивата за птиците, приета с решение на Министерски съвет № 802 от 04.12.2007 г. с код BG0002043 и обща площ 66603.01 ha (666,030 km²). През време на концесионния срок от 25 години добивни работи ще се извършват в западната част на концесионната площ, на повече от 2 км от защитена зона „Емине”.

В Доклада за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „Айтоска планина” са направени следните изводи:

Съгласно данните от стандартния формуляр на защитената зона, природните местообитания, предмет на опазване в нея, заемат само 46,144 % от общата й площ. Установено е, че в границите на концесионната площ попадат части от следните типове природни местообитания, предмет на опазване в зоната:

- част от природно местообитание с код 8230 „Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranhtion или Sedo albi-Veronicion dillenii“, който е предмет на опазване в ЗЗ „Айтоска планина, но не е приоритетен за опазване. В границите на концесионната площ ще бъде унищожена незначителна част от този тип природно местообитание - 0.052 дка, което представлява 0.015 % от площта на местообитанието в зоната. Процентът загуба от националното покритие на този хабитат е силно незначителен, клонящ към нулата.

- части от природно местообитание с код 91АА „Източни гори от космат дъб“, който е предмет на опазване в ЗЗ „Айтоска планина” и е приоритетен за опазване, но няма да бъде засегнат тъй като попада извън площта, предвидена за разработване до края на концесионния период.

- част от природно местообитание 6210 „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia)“, който е приоритетен за опазване, но не е предмет на опазване в ЗЗ „Айтоска планина”.

Ще бъдат засегнати гнездови местообитания на само един вид от приоритетните за зоната – червеногърбата сврачка.Този вид не е рядък и застрашен от изчезване. Няма да бъдат нанесени непоправими щети на видовете в района, тъй като строителството и експлоатацията на обекта няма да доведат до цялостно унищожаване на местообитанията им, а от там и до изчезването на приоритетни за опазване видове, посочени в Стандартния формуляр за ЗЗ.

При реализирането на инвестиционното предложение и бъдещата му експлоатация няма да бъдат нанесени непоправими щети върху видовете и местообитанията, предмет на опазване в ЗЗ „Айтоска планина”, попадащи в границите на находището. Липсват основания, на базата на които да се твърди за наличието на осезаема или значима несъвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на ЗЗ „Айтоска планина“.

Предмет на цялостния технически проект е добиването на строителни материали – трахити – от находището.

Площите, които от своя страна са предмет на проучвания, концесия, добив и нарушения са както следва:

• 
  Проучвателна площ 3 970 дка
  
• 
  Оконтурено находище 1 169,3 дка
  
• 
  Площ на концесия (със срок 25 години) 1 454 дка
  
• 
  Площ на кариерата (в срока на концесията) 357 дка
  
• 
  Площ на насипището за твърда разкривка (скална маса) 75 дка
  
• 
  Площ на двете временни депа за меката разкривка
  

• 
  Обем на запасите 22 302 700 m³
  
• 
  Обем на минната маса, добита за срока на концесията 7 556 183 m³
  
• 
  Обем на разкривката 977 050 m³
  

мека 59 940m³ (допълнително 30 000 m³ от площите на насипището за твърда откривка)

Основните работи по време на минното строителство започват с отнемането на разкривката от билната повърхност (коти 220 – 230 m) и добив на хоризонт 210. Добитите трахити се транспортират до ТМСИ за преработка на 21 km от обекта. Твърдата (скална) разкривка се складира между северната граница на находището и границата на концесията. Меката разкривка (почвения слой) се складира на временно депо, устроено в северозападната част на концесионната площ, също извън границите на находището. По този начин преоформянето на съществуващия на територията на кариерата ландшафт започва още по време на минното строителство, превръщайки постепенно преобладаващия пасищен ландшафт в антропогенен – антропогенно-кариерен – добивен.

По време на експлоатацията, преди преминаване на всеки следващ по-долу добивен хоризонт, от всяка нова ивица терен, се изпълняват същите предварителни работи по отнемане на разкривката и складирането й – твърдата разкривка на насипището, а меката – на северозападното временно депо (от 15^-тата година и на югоизток на временно депо).

Площите, които до края на концесията ще бъдат рекултивирани или противоерозионно залесени, са както следва:

• 
  Предпазните берми в западната част на кариерата 36 дка
  
• 
  Насипището за твърда разкривка (без откосите) 75 дка
  
• 
  Двете временни депа за мека разкривка (почвения слой) 18 дка
  
• 
  Горския пояс и свободните терени около крайния
  

По причини, описани по-горе, дъното (185 дка) на кариерата след приключване на концесията остава открито, както и бермата (100 дка) на хоризонт 180 – общо 285 дка. Съгласно предложения цялостен работен проект, рекултивацията на тези 285 дка се предоставя за бъдещ проект (след концесията), решаващ погасяването на оставащите (под кота 170 m до кота 140 m) запаси.

В резултат на реализирането на цялостния работен проект за добив на трахити нарушенията на съществуващите ландшафти и съответно ландшафтни компоненти започват още по време на минното строителство и продължава през целия експлоатационен период, съгласно 25 годишния срок на концесията. Нарушенията обхващат общо 450 дка – 357 дка кариера и 75 дка скално насипище. Обект на нарушаване и ликвидация са основно пасищните ландшафти и отчасти земеделските и горски ландшафти. Увредените и ликвидираните в рамките на кариерата ландшафтни и природни компоненти са растителност, почвен слой, повърхностната част на геоложкия строеж, хидроложкия режим и микрорелефът. Нарушенията са преки, трайни и необратими, но локални. На мястото на съществуващите ландшафти се настанява нов техногенно-антропогенен скален ландшафт. Част от билото (с н.в. 220 – 230 m), в резултат на водения отгоре надолу добив, постепенно се снишава и ликвидира до кота 170 m, което е дъно на кариерата. Оформят се две скални повърхности – една на кота 170 m (185 дка) и друга около нея на кота 180 (100 дка). В западната част на кариерата се оформя откос с пет стъпала през 10 m – на хоризонти: 210, 200, 190, 180 и 170.

Създава се и нова, позитивна микрорелефна форма край северния краен контур на кариерата от изграденото насипище за твърдата (скалната) разкривка. Но посочените дотук техногенно-антропогенни нарушения и въздействие са локални и конкретно в рамките на кариерата. Не се засягат съществуващите местни ландшафти и не се нарушават структурата и функционирането им в района.

Известно подобряване на силно нарушения и променен от кариерата естествен ландшафт и намаляване на натрапващото се отрицателно въздействие на новия техногенно-антропогенен ландшафт се постига от предвидената рекултивация. В проекта за рекултивация се предлагат някои от възможните за изпълнение технически и биологически мероприятия, подробно описани по-горе и включени в количествено-стойностната сметка на проекта. Това са основно: селективно отнемане и депониране на почвения слой; залесяванията на бермите в кариерата; насипището за твърда (скална) разкривка, временните депа за меката (земната) разкривка, горския пояс и свободните терени около крайния контур на кариерата.

Поради наличието на запаси в дълбочина до кота 140 m дъното на кота 170 m и бермата на хоризонт 180 m на кариерата (с обща площ 185 дка) остават нерекултивирани.

Единственото нещо, което касае окончателната рекултивация на кариерата след пълното изземване на запасите (до кота 140 m) е съхраняването на оставащите на двете временни депа почвено-геоложки материали, необходими за рекултивацията му по посочената в проекта технология.

Не се очаква пряко въдействие върху исторически и културни паметници в рамките на инвестиционното предложение. Единственият такъв паметник - археологически паметник на културата - № 24 по регистъра на паметниците в Поморийска община Късноримско и късноантично селище и пътна станция „Казалет“ ( писмо № 30-8-00-115/24.04.2008 г.) по препоръка на РИМ- Бургас е изваден от обхвата на концесионната площ.

Препоръчително е преди началото на добивните дейности на обекта да бъде направен оглед с цел установяване на неизвестни до сега находки.
5.9. Отпадъци

5.9.1. Прогнозна оценка за въздействието на генерираните отпадъци върху околната среда и здравето на хората

Анализът на прогнозните генерирани отпадъци по видове, количества, място на получаването им, както и оценката на потенциалното им въздействие върху околната среда и здравето на хората, дават основание за следните заключения:

- В най-голямо количество от възможните генерирани отпадъци при експлоатацията на обекта са откривните материали – геоложко-почвени материали (мека откривка) и скална материали (твърда откривка). Тези материали не са замърсени с вредни и опасни вещества, от което следва, че не се очакват негативни последици за здравето на хората и околната среда;

В инвестиционното предложение е заложено полезно решение за влагането на почвено-геоложките материали в голяма степен в рекултивационните и възстановителни работи, вкл. след края на експлоатацията на находището и пълното изземване на запасите. Това решение отговаря на изискванията на чл. 37 (2) от Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 23/99 год, изм. и доп. ДВ, бр.47/2002 год.).

- Другите генерирани производствени и опасни отпадъци са в малки количества. Събирането, извозването и предаването им не е проблем и е обичайна практика.

- Отпадъци от опаковки са в ограничени количества и се реализират за вторична употреба без вредно въздействие върху хората и околната среда;

- За очакваните “опасни отпадъци” – отработените масла – е предложено решение за предаване за рециклиране или обезвреждане на лицензирана фирма. ТРАНСАТЛАНТИК ФРЕЙТЪРС БЪЛГАРИЯ ЕООД има опит в дейността, тъй като на площадката на ТМСИ (не попада в обхавата на този ДОВОС) отделените отпадъчни масла се събират, съхраняват и предват по определен ред.

Необходимо е стриктно спазване на условията за смяна, временно съхранение, транспорт и вторична употреба на отпадъчните масла и особено внимание за недопускане на разливи и замърсявания върху терена. При изпълнение на горните условия се намалява до минимум риска от вредни последици върху земите, почвите, геоложката основа, водите и кумулативния отрицателен ефект върху здравето на хората. Положителни елементи са, че кариерната и транспортна техника са нови, отговарящи на съвременните технически изисквания и че подмяната на маслата на автомобилния транспорт ще става извън обекта,

- ТБО са в малки количества и не представляват опасност за околната среда и здравето на хората.

В инвестиционното предложение по отношение управлението на отпадъците са определени:

- прогнозните количества, видове и място на получаване на генерираните отпадъци;

- условията за тяхното третиране (повторна употреба или обезвреждане) при отсъствието на вредни последици за околната среда и здравето на хората;

- начините за тяхното временно съхранение;

- необходимите условия, които следва да се изпълняват с оглед минимизиране на риска от вредно въздействие на “опасните отпадъци”;

Планът за управление на минните отпадъци (отделно книжно тяло към документациятапо ОВОС), разработен от инвеститора, е съобразен с изискванията на:

- Закон за подземните богатства (ЗПБ), 1999 г.;

- Наредба за специфичните изисквания за управление на миннитe отпадъци, 2009 г.;

- Правилник за безопасност на труда при разработване на находищта по открит начин, 1996 г.;

- Наредба № 26 от 2 октомври 1996 г. за рекултивацията на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт.

В Плана са описани всички аспекти на: генерирането на отпадъците; характеристиката им; местоположението и екологичния статус на територията на генериране и разполагане на отпадъка; характеристика на находищата, от които се генерират отпадъците; формирането, изграждането, характеристиките и категоризацията на съоръженията за минни отпадъци, рескове за околната среда, мониторинг, закриване, техническа безопасност и охрана на труда.

Тъй като рекултивацията ще се осъществява паралелно с добивните работи, действието на фактора отпадъци трудно може да се разграничи.

По време на закриването и рекултивацията въздействието може да се оцени като:

Териториален обхват на въздействие: ограничен ;

Степен на въздействие: незначителна.

Продължителност на въздействието: за срока на закриване;

Честота на въздействието: периодично при рекултивация и еднократна при закриване.

Комулативни въздействия: не се очакват.

Трансгранично въздействие –няма.
5.10. Опасни вещества

Опасните вещества, които ще се експонират в дейността на кариерата, са:

Евентуални замърсявания могат да станат при авария с транспортните и технологичните машини в обхвата на кариерата, свързани с изтичане на горива и масла. Рискът може да се оцени като изключително нисък поради: малката честота на аварии, малките количества замърсяващи вещества, възможност за лесно ликвидиране на аварията с подръчни материали при работата с нова техника.

- Торовете ще се използват по време на рекултивационните работи, ще се доставят периодично в неголеми количества и не може да се очакват съществени арварии при спазване на мерките за съхранение.

- Работата с взривни вещества е периодична и съгласно инвестиционното предложение ще се осъществява от специализирана фирма, притежаващо необходимите резрешителни документи за провеждане на взривни работи. Мерките за безопасност са неделим елемент от плана за взривни работи, който се изработва и одобрява конкретно за всяко взривяване.

Значимостта на въздействието от използването на опасни вещества върху компонентите на околната среда – атмосферен въздух, почви, геоложка основа и подземни води, и върху здравето на хората може да се оцени като:

Строителство и експлоатация:

Териториален обхват на въздействие: в обхвата на кариерното поле;

Степен на въздействие: пряко значително върху атмосферния въздух и околната среда при взривни работи; косвено незначително върху почви, растителност.

Продължителност на въздействие: кратковременно;

Честота на въздействие: периодично за срока на концесията;

Комулативни въздействия: не се очакват.

Трансгранично въздействие: няма.

По време на закриването и рекултивацията въздействия на опасни вещедтва не се очакват, освен при изключително малко вероятни аварии, свързани с разливи на нефтопродукти.

Границата на концесионна площ „Порой” се намира на 480 m източно от регулацията на с.Бата (552 m от първата къща) и на 1910 m южно от регулацията на с. Порой, община Поморие, област Бургас. Разположено е северно от четвъртокласния път от републиканската пътна мрежа Медово – Бата – Просеник. Находището обхваща удължена

височина с почти изток-западна посока, едно от постепенно снижаващите се разклонения на Айтоската планина в източна посока.

Съществуващият природен шумов фон характеризира акустичната среда на територията, на която ще се реализира инвестиционното предложение. Съгласно Наредба № 6 на МЗ разглежданата територия попада в тихи зони извън агломерациите, където граничните стойности на еквивалентното ниво на шума са както следва: ден – 40 dBA, вечер и нощ –

Няма данни да са провеждани изследвания за определяне нивото на шума, излъчван в околната среда, от автомобилния трафик по пътното трасе Медово – Бата – Просеник, по което със самосвали ще се превозва суровината до ТМСИ.

Шумът в околната среда по време на строителството и експлоатацията на кариерата ще е характерен за видовете дейности, които ще се извършват на площадката. Той ще се формира основно от шумовите източници (булдозер, челен товарач, самосвали, багер и сонди), разположени на територията на кариерата и ще е в пряка зависимост от акустичните им характеристики. Положителен елемент на предложението е, че ще бъде използвана нова техника и транспортни средства.

Строителството, експлоатацията и рекултивацията на кариерата са едновременни процеси, при които се използва постоянно една и съща механизация. Излъчваните от нея шум и вибрации са с непостоянен и променлив характер, но отрицателното им въздействието се локализира само върху обслужващия ги персонал.

Като се има предвид отдалечеността на находището от населените места, разработването и експлоатацията на кариерата няма да оказват влияние върху шума в околната среда, с изключение на шума по време на взривните работи. Това въдействие ще бъде кратковременно и периодично.

Въздействието на шума, излъчван от транспортната техника, върху околната среда се оценява по еквивалентното ниво, определено за условията на средата, за която се оценява и продължителността на въздействието му.

Транспортното трасе за извозване ан добитата в кариерата скална маса минава покрай няколко къщи от с. Медово. Очакваното еквивалентно ниво на шум на жилищната територия на с. Медово, за времето на въздействие (12 часа през дневния период – 7÷19 часа, когато ще се движи транспортът) е Leq = LAтер(ден) = 49dBA и е определено съгласно Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ. бр.58/18 юли 2006 г.) при следните изходни данни:

• 
  работен режим на обекта – 320 дни годишно
  
• 
  период на движение на транспортните средства по извозващия път - 12 часа (през дневния период );
  
• 
  транспортни средства – 2 самосвала по 49 тона и пет самосвала по 27 тона;
  
• 
  брой курсове на ден – 58 (отиване и връщане за двата вида самосвали);
  
• 
  скорост на движение – пълен самосвал – 30 km/h, празен самосвал – 40 km/h, средно – 35 km/h;
  
• 
  максимално средно ниво на шум – 80 dBA.
  

Рекултивационните работи ще съпътстват експлоатацията и трудно може да се дефинира въздействието на шума при тях. По време на закриването няма да са необходими взривни работи и източник на импулсно шумово натоварване няма да има.

Значимостта на въздействието на вибрациите по време на строителството, експлоатацията, рекултивацията и закриването се определя, както следва:

Териториален обхват на въздействие: локален, в работна среда;

Степен на въздействие: незначително при виброизолация.

Продължителност на въздействие: периода на концесия, 25 години.

Честота на въздействие: 320 работни дни годишно (при 16 часов работен ден) за периода на концесията (25 години).

Комулативни въздействия: не се очакват.

Трансгранично въздействие: няма.

5.11.2. сеизмично действие на взривната вълна и ударно - въздушна вълна

Определянето на сеизмичната безопасност за сгради и съоръжения, намиращи се в зоната на сеизмичното влияние при извършване на взривни работи, е свързано сьс сравняването на очакваните и допустимите (нормативни) параметри на колебание на скалния масив. Тези нормативни параметри са свързани с величините на скоростта на трептене.

Допустимо безопасно разстояние от разлети на скални късове e най-високата стойност измежду всички изчислени фактори и се приема за размер на опасната зона. Когато добивните работи ще се водят на по-ниски хоризонти, опасната зона ще бъде по-малка.

За определяне на влиянието на сеизмичното въздействие е извършена инструментална регистрация, съгласно изискванията на чл. 3 от Приложение № 7 към чл. 141 от „Правилник по безопасност на труда при взривните работи”, 1997 година. Получените резултати и направените изводите са посочени в „Оценка на сеизмичното въздействие, породено от взривни работи при разработване на находище „Порой” в землището на с. Бата, община Поморие”, ЕТ „Динамин Консултинг – Иван Даскалов”, ноември, 2007 год. (Приложение № 4).

Съгласно тях образуването и натрупването на остатъчни деформации в сеизмично охраняваните обекти се наблюдава при степен на сеизмично въздействие над ІV степен по МШК-64. Нарушения във връзките на тръбопроводи се наблюдават при VІІ степен по МШК-64. За осигуряване на сеизмичната охрана на тръбопровода с достатъчен резерв на сигурност в технологичния регламент на взривните работи е залегнала ІІІ степен по МШК-64. Скалата на МШК-64 е залегнала в действащите „норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”. Същата се използва и за оценка на техногенни трусове, породини от взрив.

Технологичнен регламент за допустими маси на зарядите, взривени в една степен в зависимост от разстоянието да тръбопровода:

Рационалното използване на сондажни заряди, съгласно горния регламент е възможно при разстояния до тръбопровода над 150 m, а за по-малките разстояния това е свързано с използване на заряди, поставени във взривни дупки. Броят на степените не се ограничава.

В „Цялостен технически проект на находище „Порой”, част „Минна” е възприето количество на ВВ 59,40 kg в една серия на взривяване. Препоръчва се използване схема на свързване с пирамидален подкоп и 33 степени на закъснение.

Съгласно оценката за сеизмично въздействие от взривните работи върху магистралния водопровод и водоизточниците в района на инвестиционното предложение, отстоящи на 200 m максималното количество ВВ е 60,30 kg.

Минималните отстояния от кариерното поле до инженерните съоръжения са както следва:

• 
  магистрален водопровод яз. „Камчия” – гр. Бургас: 258 m;
  
• 
  ревизионни съоръжения по магистралния водопровод: на мин. отстояние 425 m;
  
• 
  каптажи за ПБВ на с. Порой: западен: 425 m; източен: 1850 m;
  
• 
  каптажни съоръжения на находище на минерални води „Медово”: 3300 m;
  
• 
  каптирани извори за общо водоползване: не по-малко от 380 m,
  

По отношение определяне на безопасно разстояние по разлитане на отделни късове в проектната разработка то е определено на 400 m. от контура на добивния участък. Като потенциално засегнати от разлета на скални късове следва да се считат всички надземни части на водостопанските съоръжение, включително магистралния водапровод, попадащи в зона по-малка от тази, определена в Цялостния технически проект.

В обхвата на опасната зона попада само каптиран извор за общо водоползване, разположен северозападно от площта на разстояние 380 m. Ревизионните съоръжения по магистралния вадапровод яз. „Камчия” – гр. Бургас са разположени извън тази опасна зона, като най-близко разположените са на отстояние от 425 m. Трябва да се има предвид благоприятната обстоятелство, че добивът ще се осъществява на южния склон на възвишението, а посочените по-горе съоръжения са ситуирани на северния склон.

Поради това считаме, че не съществува опасност съоръженията да бъдат засегнати от скални късове при промишлените взривявания.

Независимо от тази оценка следва да се предвидят мерки, свеждащи се до системни наблюдения за действителния разлет, с оглед своевременно корегиране параметрите на взривяване.

Очакваното сеизмично въздействие на взривната вълна и разлета на късове в резултат на ударно - въздушна вълна по време на експлоатацията може да се характеризира по следния начин:

При извършване на рекултивционните работи не се изискват ПВР.

Здравно-хигиенните аспекти на инвестиционното предложение ще бъдат разгледани за работещите в кариерата и за населението по време на строителството и експлоатацията на обекта.

Продължителното комбинирано въздействие на праха и токсични газообразни химически вещества дразнят лигавиците и могат да доведат до развитието на заболявания на дихателната система – хронични възпаления на горните дихателни пътища (ринити, бронхити) и заболявания на белите дробове (пневмосклерози, бронхиектазии).

Няма предпоставки за кумулативно действие на токсични нокси.

Не съществува кумулативен здравен риск от шумово натоварване в околните населени места, тъй като в близост отсъстват други източници на промишлен шум. Не се очаква опасен за здравето кумулативен шумов ефект от обслужващите автотранспортни дейности.

Експозицията по отношение работници и население се очаква да бъде предимно директна, по атмосферен път, като ще има периодичен характер както по времетраене, така и по интензитет.

Директна експозиция е налице когато замърсителите на околната среда достигнат човешкия организъм, проникнат в него и метаболизират в биологичните му среди.

С оглед преценка на пътя на експозиция следва да се отбележи, че от дейността на кариерата се очакват предимно неорганизирани атмосферни емисии от:

• 
  изгорели газове от ДВГ на машините свързани с работата на кариерата и транспорта на добитите трахитни маси до ТМСИ;
  
• 
  прах при добивни, транспортни и взривни дейности;
  
• 
  шумово замърсяване от взривната дейност и транспортните средства.
  

С оглед значимо намаляване на експозицията на населението от най-близкото с. Бата, като положителен факт се отчита климатичната даденост на посоката на атмосферна циркулация. Преобладаващите посоки на вятъра за района са изток и североизток. Като цяло, вятърът се характеризира със сравнително постоянна скорост, с тенденция за увеличение през пролетно и есенно време. Средните годишни скорости на вятъра са по-големи от 3m/s и създават условия за разсейване на замърсителите на атмосферния въздух. С това се създава благоприятната възможност за самоочистването на атмосферния въздух, за което до голяма степен допринася и релефа на района.

С. Бата попада извън зоната на обичайна посока на вятъра, още повече – населеното място се явява отвъд хълм, което е благоприятно от здравно-екологична гледна точка спрямо настоящото инвестиционно предложение, като потенциално отделени прахови и шумови замърсявания не се очаква да се пренасят по въздушен път по посока с. Бата. Около 18,5% от дните в годината са безветрени.
5.12.3. Здравно състояние на потенциално засегнатото население

Здравното състояние на населението се обуславя от голям брой фактори на околната и работната среда. Целта на настоящото специализираното проучване е изследване на здравното състояние на населението от община Поморие към която принадлежат и населените места, разположени в близост до инвестицията – с. Бата и с. Порой, за ретроспективен период с оглед оценка на наличие или отсъствие на детерминиращи фактори от околната среда.

1. 
   Проучване на здравното състояние на населението на община Поморие чрез демографски показатели за ретроспективен период и сравнителна характеристика с показателите за цялата страна.
   
2. 
   Проучване на здравното състояние на населението на област Бургас чрез показателите на регистрираната заболяемост по класове и онкологичната заболяемост по ниво и структура за тригодишен ретроспективен период.
   
3. 
   Обобщена характеристика на здравното състояние на населението. Препоръки за здравно-екологичен мониторинг.
   

Изчерпателен за населението от община Поморие по посочените показатели и необходимата съпоставка с цялото население на Република България.

Проучени са основните демографски показатели за населението на община Поморие. Таблица 5.12.3-1 представя данните за броят на населението. Възрастовата структура на населението може да се определи като „стационарен” тип.

Обобщени са показателите детска смъртност, обща смъртност, раждаемост и естествен прираст за общината и за цялата страна.

Показателя за общата смъртност не се различава съществено между населението на изследваната община и това на цялата страна, като по-ниска е общата смъртност при населението от общината (Таблица 5.12.3-2).

Раждаемостта е по-ниска за цялото население на Република България. В община Поморие не се потвърждава “застаряващия тип” демографска структура на населението, така характерен за други райони на страната.

Естественият прираст като резултативен показател между двата основни демографски индикатора раждаемостта и общата смъртност е с по-ниски отрицателни стойности за населението на община Поморие.

Извърши се детайлно проучване на показателя смъртност по причини за смъртта, като се сравниха показателите за област Бургас с данни за цялата страна за периода 2002-2004г. Изследването се проведе на 17 класа болести:

I клас: инфекциозни болести и паразитози;

II клас: новообразувания;

III клас: болести на ендокринните жлези, на храненето, обмяната и разстройства на имунитета;

IV клас: болести на кръвта и кръвотворните органи;

V клас: психични разстройства;

VI клас: болести на нервната система и сетивните органи;

VII клас: болести на органите на кръвообращението;

VIII клас: болести на дихателната система;

IX клас: болести на храносмилателната система;

X клас: болести на пикочно-половата система;

XI клас: усложнения на бременността, раждането и после родовия период;

XII клас: болести на кожата и подкожната тъкан;

XIII клас: болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан;

XIV клас: вродени аномалии;

XV клас: някои състояния, възникващи през перинаталния период;

XVI клас: симптоми, признаци и недобре определени състояния;

XVII клас: травми и отравяния.