50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”


УИЛЯМ БРАГ, Нобелов лауреат за физика



страница7/44
Дата23.07.2016
Размер2.44 Mb.
#2446
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   44

10. УИЛЯМ БРАГ, Нобелов лауреат за физика


Английският физик Сър Уилям Хенри Браг (1862-1942) печели Нобеловата награда за 1915 г. “за своя принос към анализа на кристалните структури с помощта на рентгенови лъчи”. Браг е професор по физика и математика в университетите в Аделаида (Австралия), Лийдс (Англия) и Лондон; той е президент на Лондонското кралско научно дружество от 1935 до 1940.
♦♦♦
1♦ “Учението и примерът на Христос ни показаха, че Бог е наш баща и че ние сме Негови деца – едно общество, в което любовта властва над всичко.

Следователно, ако ние – възрастните – търсим правила за нашето поведение, първо трябва да се замислим какви искаме да бъдат нашите собствени деца и какво очакваме от тях. Ние искаме те да са трудолюбиви, пламенни, ведри, състрадателни. Искаме те да бъдат щастливи.

Наистина, понякога ние не можем да избегнем тъгата и болката, но нека да се опитаме да бъдем ведри и весели винаги, когато можем. И докато се чувстваме добре и сме радостни, нека да помагаме на всички онези, които не са. Колкото повече се опитваме да сме радостни, толкова повече щастие ще можем да предадем на другите. Защото ние вярваме, че този живот е само подготовка и обучение, а не последно изпитание.” (БРАГ, цитиран в Gwendolen Caroe, “William Henry Bragg: Man and Scientist”, Cambridge University Press, 1979, 164).
2♦ “От религията произлизат целите на човека, а от науката произлиза неговата сила да ги постигне. Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 161).
3♦ В лекцията си “Наука и вяра” (1941) У.Х. Браг казва:

“Науката е експериментална дейност, напредваща стъпка по стъпка, трупаща опит и знания чрез успехи и провали. Но не е ли същият и пътят на религията, и особено пътят на Християнската религия? Още от древността религиозните проповедници настояват в писанията си, че истинността на религията трябва да се докаже в житейския опит. Ако човек е привлечен от благородството, смелостта и търпеливостта, от справедливостта, състраданието и милосърдието, нека той да последва пътя на Христос и да го провери сам. Нито едно научно откритие няма да му попречи да последва този път.” (БРАГ, цитиран в Lindberg & Numbers 1986, 437).


4♦ В същата лекция Браг доразвива тази идея:

“Човек може да провери истинността на всяка вяра единствено в практиката, и то само дотолкова, доколкото истината е постижима. И точно в тази проверка ученият намира приликата между вярата и науката.

Всеки човек, независимо в каква сфера се изявява, може да тръгне по Християнския път, да го провери и да придобие свои собствени убеждения. Именно така човекът подлага вярата си на проверка.

А що се отнася до същността на тази експериментална проверка, аз няма да кажа нищо. Ние всички добре я познаваме: тя е била съхранена в хиляди религиозни свидетелства; тя е била изявена в безброй житейски съдби; тя е изразена съвършено в прекрасните думи на Св. Апостол Павел, колкото и прости да са те: ‘Над всичко стои милосърдието’.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 170).


5♦ Гуендолин Мари Кару, дъщеря на У.Х. Браг, пише за баща си:

“Религиозната вяра на У.Х. Браг се изразяваше в неговия избор да заложи всичко на хипотезата, че Христос е Истината, и да подложи тази хипотеза на проверка чрез един пожизнен експеримент в милосърдие.” (CAROE 1979, 161-163).


6♦ Браг пише и за “две трагични грешки” в съвременния диалог между науката и религията:

“Първата грешка е да се предполага, че науката, т.е. изследването на природата, води до материализъм. Втората е да се предполага, че преклонението пред Бога е несъизмеримо и несъвместимо с науката.” (БРАГ, цитиран в Lindberg & Numbers 1986, 436).


♦♦♦♦♦♦♦


11. АРТЪР КОМПТЪН, Нобелов лауреат за физика


Американският физик Артър Комптън (1892-1962) получава Нобеловата награда за 1927 г. “за откриването на т.нар. ефект на Комптън”. Това откритие се осъществява през 1922 г., когато Комптън установява факта, че дължината на вълната на рентгеновите лъчи нараства след сблъскването им с електроните, намиращи се в даден метал. Чрез този експеримент Комптън доказва истинността на Айнщайновата теория за вълновия характер на светлината. Артър Комптън е професор по физика в университетите в Минесота, Чикаго и Сейнт Луис (Мисури); той е президент на Американската асоциация за развитие на науката (АААS) и на Американското физическо дружество.
♦♦♦
1♦ В статията си “Науката и свръхестественото” (1946) Комптън пише:

“Богът на християните е Бог на любовта. ‘Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него’.

За мен християнската любов не е нито физическа страст, нито някакво чувство на благоговение и възхищение, а е всъщност приятелство, чиято главна цел е да правим добро на ближните си. Молитвата към Бога на любовта е всъщност едно задълбочено обмисляне на най-съвършения начин, по който можем да осъществим това добро. Делата, които са резултат от тази молитва, са най-възвишеното преклонение пред Бога на любовта.” (КОМПТЪН, цитиран в Johnston 1967, 373).
2♦ Коментирайки първия стих на Библията в “Chicago Daily News” (12 април 1936), Комптън споделя своите религиозни възгледи: “За мен вярата започва с осъзнаването на това, че един Върховен Разум е сътворил Вселената и човека. За мен не е трудно да имам тази вяра, защото е неоспоримо, че там където виждаме замисъл и план, там се е намесил някакъв разум. Нашата подредена и разгърната Вселена доказва истинността на най-величественото твърдение, което някога е било изричано: ‘В началото Бог сътвори небето и земята’ [Битие 1:1].” (COMPTON 1936).
3♦ “За да бъде религията приемлива за науката, е необходимо да разгледаме хипотезата за съществуването на един Разум, Който действа в природата. Обсъждането на доказателствата за съществуването на един разумен Бог е старо, колкото самата Философия.

Доказателството за съществуването на Бога, изхождащо от дизайна и реда в природата, макар и добре познато, досега не е опровергано. И наистина, колкото повече научаваме за нашия свят, толкова по-малка става вероятността светът да е възникнал чрез случайни процеси. Така че в действителност, малцина са днешните учени, които биха поддържали един атеистичен мироглед.” (ARTHUR COMPTON, “The Freedom of Man”, Yale University Press, 1935, 73).


4♦ “От най-ранно детство аз се научих да виждам в Иисус най-възвишената личност, която обича своите ближни и изразява тази любов на дело, личност, която знае, че хората могат да спасят душите си, ако посветят себе си на някаква мисия, личност, която по-скоро ще умре, отколкото да отхвърли истината и да приеме популярните заблуди на този свят. Фактът, че духът на Иисус живее толкова пълнокръвно в хората днес, ме кара да се надявам, че ако следвам Неговите стъпки по моя скромен начин, и аз също ще мога да живея вечно.” (КОМПТЪН, цитиран в Johnston 1967, 372).
5♦ “Бог е една Съзнателна Сила, която се разкрива като основа на всичко съществуващо, като основа на живота и на човешките подбуди. Според мен тази Сила проявява особена загриженост към своите съзнателни творения, които споделят с нея отговорността за развитието на света.

Аз приемам учението на Иисус, че тази Сила, която е основа на всичко съществуващо, се отнася към мен и към всички други личности като един мъдър и любящ Баща. Тази увереност в съществуването на някакъв вид кръвно родство с Твореца-Бог е нещо, което е жизнено важно за мен.

Като Божии деца, всички хора са дарени от своя Творец с някои ненакърними права. Това християнско разбиране за достойнството на човека се споделя от всички, които признават бащинството на Бога, независимо дали те се наричат християни или не. Това е едно разбиране за братството между всички хора, защото към всички тях е насочена загрижеността на Бога.” (COMPTON 1956, 345-346).
6♦ “Аз виждам Иисус като Еверест сред многобройните високи планини в света. Иисус проявява в живота си онези добродетели, които според мен имат най-висока стойност: любовта към ближните, която се изразява в безкористно помагане на всички хора; надеждата за бъдещето, която вдъхновява неговите последователи; и вярата в Бога и в хората. Родена от вярата, надеждата и любовта е неговата благородна саможертва, чиято единствена цел е хората да бъдат спасени.” (COMPTON 1956, 346-347).
7♦ “Каква по-благородна амбиция може да има човек от тази да помага на своя Творец в изграждането на един по-добър свят?

Предаността ни към нашия Творец, Който ни е дал способността и отговорността да моделираме нашия живот и нашия свят според един по-съвършен образец, не може да не ни вдъхнови да работим с цялата си душа заедно с Него за постигането на тази велика амбиция.” (COMPTON 1935, 119).



Виж също и следните статии на Комптън:

- “Нуждата от Бог в епохата на науката” [“The Need for God in an Age of Science,” in Morris, Audrey Stone, One Thousand Inspirational Things (Chicago: 1948), pp. 146-147].

- “Религията на един учен” [“The Religion of a Scientist,” Sermons in Brief, 1: 1, (January 1940), pp. 88-98].

- “Защо вярвам в безсмъртието” [“Why I Believe in Immortality,” This Week, (Sunday supplement to the New Orleans’ The Sunday Item-Tribune; April 12, 1936), 5 ff. Reprinted in Christian Science Sentinel, 62: 32, (August 6, 1960), 1411].

- “Животът след смъртта: гледната точка на един учен” [“Life After Death: from the Point of View of a Scientist,” The Presbyterian Banner, 117-39, (March 26, 1931), 10 ff].

- “Нуждата от изграждането на една Християнска Световна Общност” [“The Need for Building a Christian World Community,” Hyde Park Baptist News, 2: 24, (February 25, 1938), p.1].


♦♦♦♦♦♦♦



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница