50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”


ИЗИДОР РАБИ, Нобелов лауреат за физика



страница9/44
Дата23.07.2016
Размер2.44 Mb.
#2446
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   44

14. ИЗИДОР РАБИ, Нобелов лауреат за физика


Американският физик Изидор Айзък Раби (1898-1988) печели Нобеловата награда за 1944 г. “за своя резонансен метод за регистриране на магнитните свойства на атомното ядро”. Раби е професор по физика в Колумбийския университет и в Масачусетския технологичен институт в Кембридж. През 1950 той става президент на Американското физическо дружество.
♦♦♦
1♦ “Физиката ме изпълваше със страхопочитание, тя ми даваше едно усещане за първичните причини. Физиката ме доведе по-близо до Бога. Това чувство остана в мен през всички мои години в науката. Винаги, когато някой от моите студенти идваше при мен с научен проект, аз му задавах само един въпрос: ‘Този проект ще те доведе ли по-близо до Бога?’.” (I.I. RABI 1999, “Physics Today”).
2♦ “Първите стихове от Библията бяха много вълнуващи за мен като дете. Цялата идея за Божественото Творение – неговата мистерия и философия – потъна в мен и продължава да е нещо, което все още чувствам.

Няма съмнение, че по един същностен и дълбинен начин аз съм ортодоксален евреин. Моето ранно възпитание, толкова завладяно от Бога – Създателят на света – остави в мен дълбока следа.” (РАБИ, цитиран в John S. Rigden, “Rabi: Scientist and Citizen”, Harvard University Press, 2000, 21).


3♦ В статията си “Изидор Айзък Раби” (“Physics World”, November 1999) Джон Ригден пише: “У Раби интересът към физиката, както и към религията, извираше от дълбоките човешки стремежи, от бездните на душата, от дълбинните мисли и чувства. За Раби правенето на голяма физика беше едно пътуване по пътя на Бога.” (RIGDEN 1999, 31).
4♦ “Ортодоксалното еврейско възпитание е дало на Раби едно усещане за мистерията на физиката, вкус към обобщенията и вяра в загадъчното единство на природата.

Раби обичаше да казва: ‘Когато човек се занимава с физика, той сякаш се бори с шампиони. И както в Библията Яков се е борил с Ангела, така и ученият се опитва да открие как Бог е сътворил този свят.’ [Виж Библията – Битие 32: 24-30].

Физиката доведе Раби по-близо до Бога, защото според Раби светът е Божие Творение. Според него физиката е безкрайна и със сигурност не тривиална – по подобие на Бога.” (Brian VanDeMark, “Pandora’s Keepers: Nine Men and the Atomic Bomb”, Boston, Little Brown & Co., 2003, ch.1).
♦♦♦♦♦♦♦


15. АБДУС САЛАМ, Нобелов лауреат за физика


Абдус Салам (1926-1996) – пакистански и британски физик – e удостоен с Нобеловата награда за 1979 “за своя принос към успешното обединяване на електромагнитното взаимодействие и слабото ядрено взаимодействие между елементарните частици”. Това откритие е важна стъпка към дългоочакваната от всички физици Единна теория на полето, която ще обедини четирите основни взаимодействия във Вселената: електромагнитното, слабото ядрено, силното ядрено и гравитационното. Абдус Салам е професор по физика в университета в Кембридж и в Империъл Колидж към Лондонския университет; той е президент на Консултативния комитет за наука и техника към ООН.
♦♦♦
1♦ Абдус Салам завършва своята публична реч “Бедна нация” с думите: “Заплахи, големи като планини, връхлитат нашето общество. Опитвайте се да ги премахвате от живота си с търпение. Бог ще се смили над вас един ден. Не се обезсърчавайте, ако вашите усилия се окажат безплодни. Продължавайте работата си и Бог със сигурност ще благослови вашето усърдие.” (SALAM 1990).
2♦ В своите физически изследвания проф. Абдус Салам се занимава предимно с проблема за симетриите; в едно интервю за списанието “New Scientist” (August 26, 1976), той говори за този свой интерес:

“Такъв е начинът, по който ние разглеждаме Вселената, която Бог е сътворил с идеите за красота, симетрия, хармония, подреденост, и без хаос.

Ние се опитваме да разберем какво е мислил Бог; разбира се, в повечето случаи не успяваме, но понякога все пак изпитваме огромно удовлетворение, когато зърнем една малка частица от истината.” (SALAM 1976; виж също Lai and Kidwai 1989).
3♦ В същото интервю Абдус Салам отбелязва: “Според мен всяко човешко същество се нуждае от религия и К.Г. Юнг много ясно аргументира тази истина. Това дълбоко религиозно чувство е един от най-мощните стимули за човечеството.” (SALAM 1976, “New Scientist”).
4♦ В статията си “Наука и религия” Абдус Салам пише:

“Айнщайн е роден в Авраамовата вяра и според неговите собствени думи той е дълбоко религиозен човек.

Именно усещането за чудо довежда повечето учени до вярата в едно Върховно Същество – der Alte, the Old One, както Айнщайн с любов наричаше Бога – Върховният Разум, Богът на цялото Творение и на природните закони.” (САЛАМ, цитиран в Lai and Kidwai 1989, 285).
5♦ “Науката е изключително ценна, защото тя ни дава едно фундаментално разбиране за света около нас, за неизменните природни закони и за плана на Бога. Тя е важна, заради материалните блага и силата, които научните открития могат да ни осигурят; тя е важна, заради своята универсалност.

Ние имаме дълг към световната наука, който сме длъжни да изпълним в името на нашето самоуважение. И както Бог е обещал, Той няма да остави усилията на онези, които се борят за истината, да отидат напразно.” (SALAM 1987).


♦♦♦♦♦♦♦


16. АНТЪНИ ХЮИШ, Нобелов лауреат за физика


Английският радиоастроном Антъни Хюиш (род. 1924) получава Нобеловата награда за 1974 “за своята решаваща роля при откриването на пулсарите”. Той е професор по радиоастрономия в Чърчил Колидж и в Кавендишката лаборатория на университета в Кембридж от 1971 до днес.
♦♦♦
1♦ На въпроса “Какво мислите за съществуването на Бога?” проф. Хюиш отговаря:

“Аз вярвам в Бога. Според мен е абсурдно да се предполага, че възникването на Вселената и нашето собствено съществуване са просто една космическа случайност. Абсурдно е да мислим, че животът е възникнал благодарение на случайни физични процеси в една природна среда, която също така по случайност е притежавала нужните характеристики.

Като християнин, аз започнах да осъзнавам каква е истинската същност на живота благодарение на моята вяра в Твореца, чиято природа ни бе разкрита от един човек, който се роди преди 2000 години.” (HEWISH 2002a).
2♦ На въпроса “Какво мислите за отношението между науката и религията?” проф. Хюиш дава следния отговор:

“Аз мисля, че и науката, и религията са необходими, за да разберем какво е нашето място във Вселената. По принцип, науката е тази, която ни казва как функционират нещата, въпреки че все още има много нерешени научни проблеми и предполагам, че винаги ще има такива. Но науката повдига и въпроси, на които тя никога не може да отговори: Защо след Големия Взрив, в края на краищата, са възникнали съзнателни същества, които се питат за смисъла на живота и за целта на Вселената? Ето тук е необходима религията.” (HEWISH 2002a).


3♦ На въпроса “Какво трябва да бъде мястото на религията в съвременния свят?”, А. Хюиш отговаря:

“Изключително важната роля на религията се състои в това да ни учи, че в живота има безброй ценни неща, а не само егоистичен материализъм.” (HEWISH 2002b).


4♦ На въпроса “Какво мислите за същността на Бога?”, А. Хюиш отговаря:

“Безспорно Бог е разумен Творец. Фактът, че целият земен свят е конструиран от електрони, протони и неутрони, както и фактът, че вакуумът е изпълнен с виртуални частици, изискват съществуването на една изумителна рационалност.” (HEWISH 2002b).


5♦ “Бог е едно понятие, от което имам нужда, за да хармонизирам целия мой жизнен опит. За мен Християнството е най-близо до формалния израз на всичко това. Ние се нуждаем от нещо по-висше, а не просто от научни закони. Дори и да разширим сферата на научните изследвания, ние пак няма да получим отговори на всички въпроси, които ни вълнуват.” (ХЮИШ, цитиран в “Candid Science IV: Conversations with Famous Physicists” by Istvan Hargittai, London, Imperial College Press, 2004, 637).

* Асистентката на проф. Хюиш – Джослин Бърнел е важна част от неговия екип, който през 1967 открива малките неутронни звезди, наречени “пулсари”. Джослин Бърнел е също дълбоко религиозна личност и понастоящем е професор по физика и член на Религиозната общност на квакерите.
♦♦♦♦♦♦♦



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница