50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”


АДОЛФО ПЕРЕС ЕСКИВЕЛ, Нобелов лауреат за мир



страница27/44
Дата23.07.2016
Размер2.44 Mb.
#2446
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   44

48. АДОЛФО ПЕРЕС ЕСКИВЕЛ, Нобелов лауреат за мир


Аржентинският професор по архитектура Адолфо Перес Ескивел (род. 1931) е удостоен с Нобеловата награда за 1980 “за своята борба срещу военната диктатура в Аржентина и за своя принос към борбата за човешки права и демокрация в Латинска Америка”. През 60-те години на ХХ-ти век Перес Ескивел става един от лидерите на Християнското движение за граждански права в Латинска Америка. През 1971 той основава организацията “Служение за мир и справедливост” – обединение на различни католически съюзи в помощ на бедните и репресираните. През 1974 той изоставя своята работа като професор по архитектура и се отдава изцяло на борбата за човешки права. Заради политическата си дейност Перес Ескивел много пъти е арестуван и е подлаган на мъчения в аржентинските затвори. След като получава Нобеловата награда, той дарява сумата от наградата на църкви и агенции за подпомагане на бедните. Понастоящем Адолфо Перес Ескивел живее в Буенос Айрес и все още е начело на организацията “Служение за мир и справедливост”.
♦♦♦
1♦ В своята Нобелова реч (10 декември 1980, Осло) проф. Перес Ескивел казва:

“Убеден съм, че християнската сила на ненасилието ни изправя пред един избор, който разкрива пред нас нови и необозрими перспективи. Този избор възвеличава най-значимата християнска ценност – достойнството на всяко човешко същество – святото, трансцендентално и ненакърнимо достойнство, което принадлежи на всеки човек. Защото всеки човек е дете на Бога и брат на Христос, а поради това и наш собствен брат.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).


2♦ На въпроса на “Denver Catholic Register” (2001): “През 1977 Вие се озовахте в затвора заради Вашата борба срещу военната диктатура в Аржентина. Какво Ви даваше сила да понесете мъченията, на които бяхте подложен там?”, Перес Ескивел отговаря:

“За мен жизнено важна беше молитвата. Тогава аз започнах да разбирам своята вяра посредством болката и страданията, които преживях. Обикновено нашето разбиране за вярата е доста абстрактно и нереално, но тогава аз започнах наистина да разбирам своята вяра и да я преживявам реално, именно защото изпитвах страдания и болка, защото бях на ръба. За мен това беше един мъчителен процес.

Тогава ме терзаеха болезнени въпроси, защото хората, които ме измъчваха, също наричаха себе си християни и всички техни престъпления бяха извършени в името на така наречената ‘Западна християнска цивилизация’.

За мен беше изключително трудно и ми беше нужно много време, за да мога да разбера думите на Христос, които Той произнася на кръста: ‘Отче, прости им, защото те не знаят какво правят’. Беше ми нужно много време и много размишления, за да мога да разбера смисъла на тези Христови думи, а именно, че мъчителите не осъзнават, че човекът, когото измъчват, е всъщност техен собствен брат.” (ПЕРЕС ЕСКИВЕЛ, цитиран в Bledsoe 2001).


3♦ “Свободата е една уникална и неприкосновена възможност, която е предоставена на всички хора. Чрез свободата ние можем да изградим една човешка общност, която насърчава хората да общуват пълноценно със света, със своите братя и сестри, и с Бога.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Lecture).
4♦ “Изключително важни за мен са спокойствието и вътрешният мир, които молитвата ми дава, за да мога да се вслушвам в безмълвието на Бога, който ни говори в нашия личен живот и в нашата история, и ни разказва за силата на любовта.

Вярата ни в Христос и в човечеството задължава всички нас да вложим скромните си усилия в изграждането на един по-справедлив и по-хуманен свят. Аз вярвам, че един такъв свят е възможен.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).


5♦ Перес Ескивел завършва своята Нобелова реч (10 декември 1980, Осло) с думите:

“Призовавайки силата на Иисус Христос, Нашият Господ, аз бих искал да споделя с вас, с моя народ и с целия свят това, което Христос ни учеше в Своята прочута проповед на планината:



Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мен.

Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. [Евангелие от Матей 5: 3-14].” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).
♦♦♦♦♦♦♦


49. НАТАН СЬОДЕРБЛУМ, Нобелов лауреат за мир


Шведският професор по теология Натан Сьодерблум (1866-1931) получава Нобеловата награда за 1930 “за своя принос към световния мир и религиозната толерантност между народите”. През 1892 Сьодерблум завършва университета в Упсала, където учи теология и история на религията. От 1894 до 1901 Сьодерблум служи като свещеник в Шведската лутеранска църква в Париж. През 1901 той защитава докторат по теология в Парижкия университет (Сорбоната). От 1901 до 1914 той е професор по теология и история на религията в университетите в Упсала и Лайпциг. От 1914 до 1931 Сьодерблум е архиепископ на Упсала и е начело на Шведската църква. По време на Първата световна война той организира хуманитарни операции за подпомагане на военнопленниците и бежанците в много държави.
♦♦♦
1♦ “Господи, моля Те

бъди пред нас, за да ни водиш,

бъди зад нас, за да ни вдъхваш смелост,

бъди под нас, за да ни възвисяваш,

бъди над нас, за да ни благославяш,

бъди около нас, за да ни пазиш,

бъди в нас, за да можем с душа и тяло

да Ти служим и да прославяме Твоето име.”

(СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Etchegaray 2000, 4).
2♦ “Претенцията на Християнството за уникалност и за абсолютна истинност се корени в уникалността на самото Библейско Откровение. Християнската религия наследява тази претенция от Юдаизма. Никъде в другите световни религии няма да открием подобна претенция, която е характерна за автентичното Християнство от самото му създаване. Всички други религии са не просто толерантни, те са еклектични и безпринципни, защото съдържат разнородни и противоречиви идеи. Срещу всички подобни идеи Християнството изправя Истината.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Philip 1999).
3♦ “Ние трябва да се борим срещу църковните разколи, срещу влудяващите ни страхове, срещу Мамона – безпощадният бог на парите, срещу озлоблението и несправедливостта; ние трябва да се борим, за да възтържествува мира. Тази борба трябва да бъде насочена преди всичко срещу примитивния човек, живеещ вътре в нас. Нетърпеливите умове може би ще решат, че тази борба е безнадеждна, старомодна и обречена. Но ние трябва да приемем реалността такава, каквато е: мирът ще възтържествува в този свят, едва когато върховенството на Бога завладее сърцата на хората.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Thee 1995, 245).
4♦ “Величието на Христос се състои не само в това, че Той създаде морални правила и доктрини, които не са зависими от конкретните условия на неговата културна епоха и които не могат да станат старомодни и излишни. Неговото истинско величие се състои в това, че Той ни даде Себе Си, Той ни даде Своята личност и повелята да бъдем състрадателни, повеля, която ще бъде вечно валидна и никога няма да бъде осуетена от късогледството на хората.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Haberman 1972).
5♦ “Великата мисия на Християнската общност да бъде солта на земята и светлината на света трябва да бъде осъществена от Евангелската църква по един духовен начин, посредством нейните проповеди и нейния личен пример. Църквата е длъжна да бъде будната съвест на човечеството.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Haberman 1972).
Основни произведения на Сьодерблум:

- Söderblom, Nathan. Christian Fellowship: The United Life and Work of Christendom. New York, Revell, 1923.

- Söderblom, Nathan. The Church and Peace. Oxford, Clarendon Press, 1929.

- Söderblom, Nathan. The Living God: Basal Forms of Personal Religion. The Gifford Lectures. London, Oxford University Press, 1933.

- Söderblom, Nathan. The Nature of Revelation. Edited by Edgar M. Carlson. Philadelphia, Fortress Press, 1966.
♦♦♦♦♦♦♦



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница