Сделки с ценни книги. Търговска асигнация

66. Сделки с ценни книги. Търговска асигнация.

1. Сделки с ценни книги. Според вида ЦК има и различни сделки.

1.1. Инвестиционни ЦК – типични сделки:

1) Поемане на емисия ЦК. Това е договор между 1 лице емитент и един или повече инвестиционни посредници, които се наричат поематели, по силата на който поемателят се задължава да продаде или да предложи за продажба на първичния капиталов пазар емисия или част от емисия за своя или за сметка на емитента срещу възнаграждение. Това е двустранен консенсуален договор разновидност на договора за поръчка. Поемането може да се извърши по няколко начина:

а. Поемателят може да действа от името и за сметка на емитента.

б. Поемателят може да действа от свое име, но за сметка на емитента.

в. Поемателят действа от свое име и за своя сметка. Това вече не е разновидност на договора за поръчка, а договор за покупка на ЦК.

При по-развитите икономики най-характерен е вариантът, при който поемателите действат за своя сметка и носят риска от продажбата на 3тите лица. Дори, когато поемателят действа за своя сметка, а ЦК са акции, той не става акционер, защото придобиването от поемателя е преходно и се извършва с оглед продажбата на 3ти лица.

2) Съществуват и други договори – продажба, замяна и т.н. Особеното за инвестиционните ЦК е, че те се продават на регулирани пазари – фондови борси и др. (по ЗППЦК съществува само фондова борса).

3) Специална сделка е замяната на акции при търгово предлагане – едно лице акционер предлага да изкупи всички акции на останалите акционери. Това е особена сделка със сложен фактически състав. Възможно е акциите да се изкупят срещу пари или да се заменят срещу други ЦК. Замяна може да има и при реорганизация на ТД – акционерите от едно дружество могат да получат акции от другото дружество.

4) Възможни са също така – дарение, апорт, залог.

5) Особеност е заемът. Понеже инвестиционните ЦК може да са родово определени права, те могат да се заемат за определено време след, което да се върнат инвестиционни ЦК от същия вид и количество

6) Продажбата с уговорка за обратно изкупуване е много широко разпространена.

7) Фючърс – договор, който се сключва на регулирани пазари и поражда права и задължения за закупуване или продажба на определен брой ЦК по предварително определена цена на определена дата.

8) Договор за разлика – договор, който поражда права за получаване и задължения за плащане на разликата между пазарната цена на определен брой ЦК и предварително определена договорна цена.

1.2. Сделки с търговски ЦК – възможни са най-различни сделки – продажба, замяна, дарение, залог. Възможни са и сконтови сделки.

2. Търговска асигнация.

2.1. Търговската асигнация е уредена в чл. 316, ал. 1, изр. 1: Нареждане, издадено на заповед, което е отправено до търговец за плащане на пари, предаване на ценни книги или други заместими вещи, без в него изпълнението да е поставено в зависимост от насрещно изпълнение, може да се прехвърля чрез джиро; изречение 2 повтаря изречение 1: Това важи и за документите за задължения, издадени от търговец на заповед за вещи от посочения вид, без в тях изпълнението да е обусловено от насрещно изпълнение. Търговската асигнация е нареждане до търговец за плащане на пари, предаване на ЦК или на други заместими вещи. При търговската асигнация има повече от 1 правоотношение, при които участват 3 страни:

1) Асигнант (наредител) – лице, което извършва търговската асигнация, издател на асигнацията.

2) Асигнат (приемател) – законът изисква това лице да е търговец, до него се отправя нареждането.

3) Асигнатар (поемател) – лицето, овластено да получи престацията от асигната, кредитор по нареждането.

2.2. Извън самата търговска асигнация, която е едностранна търговска сделка между тези 3 лица възникват няколко правоотношения:

1) По самата асигнация между асигнанта и асигната.

2) Отношение на покритие между същите страни – по него асигната поема или може да поеме задължение да извърши търговска асигнация.

3) Валутно правоотношение между асигнанта и асигнатаря – то стои в основата на търговската асигнация. Обикновено това е каузално правоотношение, по което асигнанта е длъжник на асигнатаря и вместо да изпълни директно нарежда на асигната да извърши престацията.

4) Между асигнатаря и асигната не съществува правоотношение по начало. Такова правоотношение може да възникне ако асигната поеме задължение към асигнатаря, т.е. приеме търговската асигнация. Асигнацията се нарича гражданска менителница, тъй като като цяло отношенията са същите.

2.3. Характеристика на търговската асигнация. Търговската асигнация е едностранна търговска сделка – нареждане от асигнант до асигнат. Тя е формална сделка, защото законът казва, че може да се прехвърли чрез джиро, т.е. трябва да е в писмена форма. По същината си търговската асигнация е двойно овластяване. От една страна асигнанта овластява асигната да извърши престацията на асигнатаря (това е същността на асигнацията), според проф. Герджиков в тази си част асигнацията се родее с делегацията. За това търговската асигнация не поражда задължение за асигната да направи асигнацията. За да съществува такова задължение трябва да има отношение на покритие. Овластявянето е двустранно, защото срещу нея асигнанта овластява асигнатаря да получи престацията – това на практика е друга овластителна сделка. Овластяването е свързано с особености:

1) Изпълнението, което асигната е овластен да направи на асигнатаря не трябва да е поставено в зависимост от насрещно изпълнение на асигнатаря.

2) Престацията може да има за предмет пари или предаване на ЦК (според проф. Герджиков единствено ЦК на приносител са заместими вещи) или други заместими вещи. Може да се приеме, че търговската асигнация е ЦК, защото тя материализира правото на асигнатаря да получи престацията.

Търговската асигнация не създава задължение за асигната само право да изпълни престацията. Според проф. Герджиков до приемането на асигнацията асигнантът може да отмени нареждането. Асигнатът може да се задължи ако приеме асигнацията като менителница (да напише “приета” или само да се подпише). Ако асигнатът не приеме асигнацията, той остава длъжник на асигнанта по отношението на покритие.

2.4. Търговската асигнация не се прилага в оборота, защото има по-ефикасни средства като менителница.

2.5. Ал. Кацарски дава друго тълкуване на чл. 316. Според него циркулирането на ЦК в оборота засяга правата на 3ти лица и за това ЦК трябва да са numerus clausus. Това е безспорно в гражданското право. Подходът на ТЗ обаче е двояк – в него са уредени изрично някои ЦК, но в ал. 1 на чл. 316 се дава по общо понятие за заповедна ЦК и ако има фигура, която попада под изрично изброените белези, дори да не е изрично уредена е заповедна ЦК. Чл. 316 не важи за ЦК на търговските дружества - акции и облигации, както и за ЦК уредени в специалния ЗППЦК.