1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа

• 
  Електроните се движат около ядрото по строго определени стационарни орбити. При това тяхната енергия не се променя.
  
• 
  Енергията се поглъща или излъчва само при преминаването на електрона от една стационарна орбита в друга.
  

Материята има дуалистичен (двойствен) характер. Има свойството и на вълна и на частица.

Слоеве, подслоеве, атомни орбитали (аналитичен израз на електронния облак).

Разтоянието от ядрото до най външните електрони .Той расте от горе на долу,

а от ляво на дясно намалява.

Квантови числа:

“n” – главно квантово число

показва: Номера на слоя в който е разположен дадения електрон и броя на подслоевете.

Колкото е по голямо n толкова е по зареден електрона. n определя енергията.

n = 1,2,3,4,5,6 безкрайност

n2 = броя на орбиталите в дадения слой.

l – орбитално квантово число – зависи от главното квантово число

l = 0,1,2,3,4……(n-1) (s,p,d,f подслоеве)

m – магнитно квантово число. Заема целочислени стойности, но зависи от l . m = -l….0….+l

m дава представа само за разположението на електронния облак.

m,n,l – дават информация за ядрото на електрона

s – спиново число (собствено квантово число) s = +½, -½

“ ¹²₆С , ¹³₆С , ¹⁴₆С” ; „Н”

“ ⁴⁰₁₈Ag , ⁴⁰₁₉Ка , ⁴⁰₂₀Са ”

Сумата от броя на протоните и неутроните.

Енергията необходима за избиване на даден електрон от атома .

Енергията, която се печели, когато външен електрон попадне в някакво енергиино ниво на атома.

1. 
   Правило за минимум енергия:
   
2. 
   Електроните се разполагат на възможно най - ниските свободни енергетични нива.
   

Върху една орбитала може да се разположат максимум два електрона, но задължително с противоположни спинове.

Орбитали с еднаква енергия наричаме изродени орбитали.

Свойствата на елементите и техните съединения са в периодична зависимост от поредния номер на елемента (периодична зависимост от атомната им маса.)

Биват два вида: ковалентни и йонни.

връзка, която се осъществява с една или няколко елект. двойки.

Според разположението на ел.двойка:

- неполярна – общата полярна връзка е на еднакво разтояние от двата атома.

- полярна – връзката е изтеглена към единия атом.

Според начина на препрокриване на ел.облаци ковал. връзка са:

- сигма – областа на препрокриване на ел. облаци лежи в/у оста на свързване .

- пи – когато областа на покриване лежи на 2 стр.на оста на свързване

- делта връз. и др.
5 Йонна химична връзка

Встъпвайки в съединение атомите приемат или отдават електрони, като се стремят да придобият електронна конфигурация на най близкия инертен газ.

Възниква м/у ел. с мн. голяма разлика в ел.отрицателността. Тя се характерезира с преминаване на ел. от 1 към др. атом, като се получават противоположно заредени частици (йони), м/у тях възниква сили на привличане и се създава йонна химична връзка. (химична връзка която се осъществява между противоположно заредени йони свързани чрез електростатични сили на взаимодействие.)

Видове кристални решетки

1). според връзките м/у частиците:

• 
  аморфни (твърдо в-во но нямат подредба)
  
• 
  кристални (частичките имат подреждане една спрямо друга)
  

• 
  йонни - те са твърди крехки в-ва.
  
• 
  атомни - възлите и са атоми а връзките ковалентни.
  
• 
  молекулни
  
• 
  метални – те са пластични, електро и топло проводими.
  

По-просто казано - когато частичките на 2 в-ва взаимно са проникнали 1 в др.

В-та, който изграждат с-та са компоненти .

Дисперсната с-ма се състои от Дисп. фаза и Дисп. среда.

-грубо дисперсна с-ма ако размера е 100 nm

-колоидно Д с-ма.__ когато р – ра на частичките е 100nm>r>1nm

-истински разтвори, когато r<1nm

-тегловно процентна концентрация -

-обемно процентна концентрация -

-моларна концентрация - броя грам молове в единица V в р-ра. См=n в/у V р-ра.

-нормална концентрация

- не-наситени – могат да поемат още от дадено разтворено в-во.

- наситен р-р., когато не може да поеме цялото в-во.

- преситен р-р . – съдържа по голяма концетрация от тази на наситения. Тези р-ри. са нестабилни.

Насочено движение на частичките на разтвореното в-во от местата с по висока към по ниска концентрация. Тя зависи от концентрацията и налягането. Причини за дифузия са силите на отблъскване м/у разтворените частички. Влияе се от разликата в концинтрацията и t.

Това е дифузия през полу-пропусклива преграда (мембрана - пропуска молекулите на разтворителя, не пропуска разтвореното вещество). Ударите в/у някаква площ (мембрана) на частичките на разтвореното в–во се нарича осмотично налегане

1 – при постоянна t осмотичното налягане е пропорционално на на моларната концентрация.

2 – при постояна концентрация осмотич. налягане е пропорционално на абсолютната t.

Закони на Раул

Наситени са парите, когато скоросто на изпарение и кондензацията са изравнени.

1 - При постояната t промяната на концентрацията на наситените пари м/у р-ра и разтвореното в-во е пропорц. на моларната част на разтв. в-во.

2 - Повишаване на t на кипене и понижаване на t на замръзване на разтворите в сравнение със съответните t на чистия разтворител са пропорционални на концентрац-та на разтвора. Процеса на преминаване на веществата от твърдо към газооб. състояние се нарича сублимация.

Свойството на едно вещество да се разтваря в определен тип разтворител.

1 Етап. разпадане на кристалната решетка.

2 Етап. Солватация, Хидратация

3 Етап. Дифузия – равномерно разпределение на едно вещество в целия обем на разтворителя.

Обратния процес на разтваряне е Кристализация.

В/у разтворимостта влияят: температурата и налягането.

Наричаме процес на разпадане на молекулите на 1 в- во. на йони под действие на моларните молекули на разтворителя.

катион анион

(а–бр. на дисоцираните молекули, А-общия бр. на всички разтворени молекули)

В зависимост от степента на електролитна дис-ция различаваме:

- слаби електролити

α<3% - (H₂CO₃, CH₃COOH)

- средни електролити

3%>α>30%-Fe(ОН)₃, H₃PO₄

- силни електролити

α>30% - H₂SO₄, HNO₃ и др.

Видове електролити според вида на йоните, които се разпадат на:

киселини, основи, соли.
9 Електролитна дисоциация на водата.



H₂O Н⁺ + ОН^-

Kw – йонно произведение на водата.

Kw = [H⁺].[OH^-] = [H₂O]. 1,8.10^-16

Kw = [H⁺].[OH^-] = 10^-14

pH - водороден показател (киселинност на дадено в-во)

pH = -lg[H⁺]

За неутрални среди концентрацията на водородните катиони е 10^-7

Кисела pH < 7

Алкална – pH > 7
киселини основи

pH

1 7 14

Обратен процес на процеса неутрализация.

Сорбционните процеси могат да бъда два вида:

• 
  Адсорбция - твърдите и течните в-ва задържат само на повръхността си частици на други вещества.
  
• 
  Абсорбция – едното вещество изцяло поглъща с обема си другото вещество. Пример: Хлороводород с вода.
  

Вида на силите които задържат адсорбента върху адсорбтива биват:

Пример: корозията на металите

- от природата на адсорбента и адсорбтива

- от активността на повръхността на адсорбента

- концентрацията на в-вото

- от t - с повишаването й степента на адсорбция намалява.
14 Окислително - редукциони реакции

Окислението е: процес на отдаване на електрони и повишаване степента на окисление.

Веществото което се окислява се нарича редуктор, а веществото което се редуцира е окислител.

S^-2 → 2e → S⁰ окисление

Fe⁰ → 2e → Fe²⁺ окислено желязо

Fe³⁺ + e^- → Fe²⁺

φ₀ – нормален електроден потенциал

R – универсална газова константа

Т
А

F – константа на Фарадей (96 500 C)

n – брой електрони участващи в един елементарен процес

М – метал

[Mⁿ⁺] – активността на металните йони в разтвора, g-ion/l
13 Електродни потенциали

електрод – метална пластинка потопена в р-р на свои йони.

Когато се потопи един метал в р-р или стопилка на негови йони, на граничната повърхност метал-електролит възниква потенциална разлика наречена - електролитен потенциал.

m = K . Q = k I τ

2. При протичане на едно и също количество електричество през разтвори на различни електролити, масите на отделените върху електродите вещества се отнасят помежду си както техните грам еквиваленти.

3.Електродна поляризация

Промяна на потенциала на метала под действие на външен източник на ток.
18 Химични източници на електричен ток

При тях става превръщане на химичната енергия в електрична. Те са 2 вида:

- Първични – когато токодоставящата реакция е необратима (галванични ).

- Вторични – когато токодоставящата реакция е обратима (акумулаторни).

- Горивни елементи

Галваничен ел. на Даниел и Якоби

Устройство състоящо се от 2 свързани електрода в което енергията на хим. реакции се преобразува в електрична. Прави се електролитен мост с цел да осигури връзка м/у двата електролита за да се създаде ток.

Галваничен елем. на Даниел и Якоби


К


А Zn⁰ + 2e → Zn²⁺

К Cu²⁺ + 2e^- → Cu⁰
CuSO₄ Cu²⁺ + SO₄^2-
Електродвижещото напрежение в галваничния ел. се получава за сметка на протичащ окислително-редукционен процес. Той се определя от окислително-редукц-ните свойства на участващите метали и йони.
20 Акумулатори

При тях химичната енергия се превръща в електрична при разреждане и обратно - при зареждане от електрична енергията се превръща в химична.

• 
  Киселинни акум-тори (Оловен акумулатор) Той се състои от последователно свързани галванични елементи. В химичните реакции, които протичат Pb е редуктор, а PbO₂ е окислител. Като електролит се използва H₂SO₄ с концентрация 27-38%.
  

- при анода:

Pb – 2e^-- + SO₄^2- → PbSO₄ окисление

• 
  при катода:
  

• 
  Алкални акум-тори (Желязно никелов аку-тор) Плочите му са никелови а електролита е Калиева Основа. Той има по-малка маса от Оловния, по-голяма устойчивост при удар, по-голяма устойчивост на t изменения, по-устойчив на краткотрайни натов-ния. Недостатъците му са:
  

Полимерите са вид високомолекулни съединения състоящи се от голям брой повтарящи се атомни групировки, наречени мономерни звена свързани с ковалентни връзки.

Изходното вещество за получаване на полимер се нарича мономер.

Класификация:

• 
  Според произхода:
  

• 
  естествени (каучук, коприна и др.)
  
• 
  изкуствени (получават се от естествени с допълнителна обработка)
  
• 
  синтетични (не съществуват в природата а се произвеждат)
  

• 
  Според състава им:
  

• 
  неорганични (стъкло, азбест и др.)
  
• 
  органични (съдържат задължително въглерод, може H, S, N, Cl )
  
• 
  елементоорганични
  

• 
  Според формата на полимерната верига са:
  

• 
  линейни
  
• 
  пространствено омрежени
  
• 
  разклонени
  

• 
  Според атомите, които се съдържат в основната верига:
  

• 
  карговерижни
  
• 
  хетероверижни
  

• 
  Според поведението им при загряване:
  

• 
  термопластични (полиетилен и др.)
  
• 
  термореактивни (бакелит)
  

• 
  Според преработката им и за какво се използват:
  

• 
  пластмаси
  
• 
  каучуци
  
• 
  синтетични влакна
  
• 
  лепила
  
• 
  лакове и бои
  
• 
  смоли
  

Необратим процес. Не се отделят странични нискомолекулни продукти, от това следва, че стехиометричния състав на мономера и полимера е еднакъв.

Примери: полиетилен, полипропилен, полистерол, PVC

Поликондензационни полимери:

Изходните вещества трябва да съдържат две или повече функционални групи. Този процес протича на степени и е обратим. Отделя се страничен продукт от нискомолекулно съединение. Стехиометричния състав на полимера не съответства на състава на мономера. Процесът е равновесен и обратим и може да се прекрати по всяко време.

Примери: полиестери, полиамиди, поликарбонати, полиуретани.
23 Каучуци:

Вид полимери които запазват еластичните си свойства при много ниски температури.

1). естествен каучук

2). синтетичен - синтезиран каучук (бутадиенов)

• 
  бутадиенстиролов каучук
  
• 
  бутадиенстирол акрилнитрилов каучук
  
• 
  хлоропренов каучук
  
• 
  изопренов каучук
  

При каучука има два вида пълнители: инертни и активни-(сажди).

Чрез вулканизация се повишава устойчивостта и еластичността, и се намалява пластичността. При вулканизацията структурата от линейна преминава в пространствено омрежена.

Вулканизацията се извършва по 2 начина:

• 
  гореща(при 160 ⁰С) с присъствие на сяра, ако сярата е 30% каучука става твърд и се нарича Ебонит
  
• 
  студена
  

Пластмасата е композиция на базата на полимери.

• 
  леене под налягане (шприцоване)
  
• 
  екструзия (правят се тръби, кабели)
  
• 
  вакуумформоване (чаши, кофички)
  
• 
  бластформоване (правят се кухи изделия)
  
• 
  халандриране (листов материал)
  
• 
  швайцване.
  

Неорганичните (минералните) свързващи в-ва представляват финно смлени материали, които при смесване с вода образуват пластично тесто, премиаващо вследствие на физико-химични процеси в камъкоподобна маса. От тях приготвят строителни разтвори, бетоми, изкуствени каменни изделия и материали.

Свойства и състав

Хим състав те показват съдържанието на оксиди- основни (CaO,MgO) киселинни(SiO_2,Al_2,O₃,Fe_2,O₃,SO₃,CO_2,) по хим съст. Съдим за редица свойства на материалите-мех с-ва,огнеустоичивост,биоустойчивост и др.Мин.съст показва какви минерали и какво колиичество има в даден материал.

-пластичност своиството на тестото получено при смесване с вода да се деформира под деиствие на мех. възд.

-водопотребност кол. вода необх. за получаване на тесто с нормала гъстота.

-топл. на хидратация кол. т-нт отделено при взъим на Св в-во с вода

-якост на кам.под. маса от пласт. тесто.

Гипсови- природният гипс се нарича калциев сулфат дихидрат (CaSO₄ ^. 2H₂O), безводна форма на калциев сулфат, която се среща в природата и се нарича анхидрид (CaSO₄).

Видове:

CaSO₄ ^. 2H₂O -> CaSO₄ ^. 0,5H₂O + 1,5H₂O ;

-високоизпечен и бавновтвърдяващ се:

. разтворим анхидрит- при над 200⁰

. неразтворим анхидрит- при 600^0-700⁰. При над 400⁰ става преходът:

CaSO₄ (разтворим) -> CaSO₄ (неразтворим)

. естрихгипс- при температура 800-1000⁰

CaSO₄ -> CaO + SO₃

Свързване- при разбъркване на гипсовия прах с вода той се хидратира

CaSO₄ ^. 0,5H₂O и приема 1,5 H₂O .

Гипсовите свързващи вещества са бързосвързващи и бързовтвърдяващи. Втвърдяването започва от 3 до 30 мин. и завършва от 15 до 60 мин. след смесване с вода до получаване на гипсов камък. Може да се ускори при температура над 65⁰.

Приложение:

-строителен гипс- в строителството;

-високоякостен строителен гипс- за архитектурни цели, в металургията за леярски цели;

-формовъчен гипс- в керамичната и фаянсовата промишленост;

-естрихгипс- за мозаични подове, изкуствен мрамор, мазилки на външни стени и строителни детайли.

Получава се от природните материали: варовик (CaCO₃), доломити (CaCO₃ ^. MgCO₃) и мергели (варовик с глини).

Видове:

-бяла вар;

-карбидна вар- продукт при получаване на ацетилен;

Въздушната вар може да бъде под формата на:

-негасена вар на буци;

-мляна негасена вар;

-гасена вар:

. мокрогасена;

. сухогасена (хидратна вар)- с малко количество вода.

Свързване- в строителството варта се приготвя под формата на варови разтвори.

Втвърдяването на въздушната вар протича при въздушни условия и се основава на едновременното протичане на следните два процеса:

-кристализация- при изпаряване на водата става слепване на малките частици Ca(OH)₂ в по-големи и тяхната кристализация;

-карбонатизация- Ca(OH)₂ реагира с въглеродния диоксид от въздуха и се превръща в калциев карбонат;

Варовите разтвори с гасена вар се свързват бавно. Разтворите с мляна негасена вар се свързват след 15-60 мин, а тези с хидратна вар заемат междинно положение.

За ускоряване на втвърдяването се прибавя CaCl₂, а за забавяне се добавя гипс, сярна киселина.

Най-бавно набират якости разтворите с гасена вар, след това тези с хидратна вар и най-бързо разтворите с мляна негасена вар.

При свързване и втвърдяване на варовите разтвори са възможни три случая на обемни изменения:

-от закъсняла хидратация- води до значителни вътрешни напрежения и поява на така наречените „бомбички”;

-от съсъхване и набъбване- при изпаряване на водата става уплътняване на варовия разтвор и се образува мрежа от пори, капиляри, частично запълнени с вода, което води до капилярно налягане;

-температурна деформация- при по-висока температура 60-70⁰ поради разлика в температурата на външния и вътрешния слой могат да възникнат пукнатини.

Приложение- въздушната вар се използва за варови шпакловки, бояджийски работи, варови и варово-циментови строителни разтвори.

Хидравличната вар се получава при изпичане на мергелни варовици, съдържащи 6-20% глинести примеси.

Свърване- при разбъркване на хидравлична вар с вода, полученото пластично тесто след предварително втвърдяване на въздух продължава да се втвърдява и във вода. При това физико-химичните процеси на въздушно втвърдяване се съчетават с хидравличното втвърдяване.

Приложение- хидравличната вар се използва във финно смлян вид за приготвяне на строителни разтвори, предназначени за суха или влажна среда.

Химичният състав се определя от съдържанието на различни оксиди, като предимно са:

CaO 60-66%

SiO₂ 20-25%

Al₂O₃ 4-12%

Fe₂O₃ 2-4%

Минерален състав- основните минерали и тяхното примерно съдържание:

трикалциев силикат (алит) 3CaO ^. SiO₂ 40-60%

двукалциев силикат (белит) 2CaO ^. SiO₂ 20-40%

трикалциев алуминат 3CaO ^. Al₂O₃ 5-15%

четирикалциев алумоферит 4CaO ^. Al₂O₃ ^. Fe₂O₃ 10-20%

Общото съдържание на алит и белит е 70-80%.

Клинкерното стъкло присъства в количество 5-15% и се състои главно от CaO, Al₂O₃, MgO, K₂O и Na₂O.

Алит (C₃S) е основен минерал в клинкера. При смесване с вода бързо се втвърдява и набира висока начална якост.

Белит (C₂S) е вторият по важност и съдържание силикатен минерал. Втвърдява се бавно и затова има ниска начална якост.

Трикалциев алуминат (C₃Al) хидратира и се втвърдява много бързо, но продуктите на хидратация имат пореста структура и малка здравина, понижава мразоустойчивостта на циментовия камък.

Четирикалциев алуминатферит (C₄AlF) заема по отношение на скорост на хидратиране и втвърдяване междинно положение между алит и белит и няма определящо значение за скоростта на втвърдяване на портландцимента.

Взаимодействието на алит (C₃S) с вода при стайна температура протича при пълна хидратация:

2(3CaO ^. SiO₂) + 6H₂O -> 3CaO ^. 2SiO₂ ^. 3H₂O + 3Ca(OH)₂.

Хидратацията на белит (C₂S) протича главно по следното уравнение:

2CaO ^. SiO₂ + 2H₂O -> 3CaO ^. SiO₂ ^. 2H₂O.

Взаимодействието на трикалциев алуминат (C₃Al) с вода протича с голяма скорост при 21 ⁰ C и значително отделяне на топлина:

3CaO ^. Al₂O₃ + 6H₂O -> 3CaO ^. Al₂O₃ ^. 6H₂O.

Четирикалциевият алумоферит (C₄AlF) реагира с водата по-бавно от C₃Al, но образува същите продукти на хидратация- получават се два хидратни комплекса:

3CaO ^. Al₂O₃ ^. Fe₂O₃ + 2Ca(OH)₂ + 10H₂O -> 3CaO ^. Al₂O₃ ^. 6H₂O + 3CaO ^. Fe₂O₃ ^. 6H₂O.

Добавките се разделят на следните глупи:

-активни минерални добавки- притежават хидравлични свойства и променят наименованието на циментите;

-пълнители- подобряват зърнения състав на цимента и структурата на циментовия камък, не притежават или частично притежават хидравлични свойства;

-технологични добавки (интензификатори)- регулират основните свойства на цимента: време на свързване, втвърдяване, якост на циментовия камък, пористост на циментовия камък, пластифициращи добавки, хидрофобизиращи добавки;

-добавки, регулиращи специални свойства на цимента като топлоотдаване, обемна деформация, корозионна устойчивост, декоративни свойства.

Видове цименти и приложение:

-бързовтвърдяващ се цимент. Характеризира се с това, че увеличава якостта си интензивно в началния период на втвърдяване. Поради повишеното топлоотделяне не бива да се използва в масивни конструкции;

-сулфатоустойчив цимент. Получава се от ситно смлян клинкер и гипс. Използва се за бетони, които ще бъдат в среда на сулфатни води;

-пуцоланов цимент. Получава се чрез съвместно смилане на портландциментов клинкер, активни минерални добавки (от 20 до 40%) и гипс (3,5%). Използва се за подводни и подземни бетонни и железобетонни конструкции, в масивни хидротехнически съоръжения, тунели, канализационни и водопроводни съоръжения, фундаменти и др;

-пластифициран портландцимент. Приготвя се чрез смилане на портландциментов клинкер заедно с повърхностноактивни пластифициращи добавки- 0,15-0,25 % от масата на цимента;

-хидрофобен портландцимент. Получава се чрез смилане на портландциментов клинкер с повърхностноактивни хидрофобни добавки- мастни киселини, сапуни, силициево-органични съединения и др., в количества от 0,1 до 0,30% спрямо масата на цимента;

-бял и цветен портландцимент. Белият портландцимент се получава от чист варовик и бяла глина с минимално съдържание на цветни оксиди (железни, манганови, хромови и др.) Белият цимент е декоративен и се прилага за бели мазилки, мозайки, облицовъчни плочи, фугиране на облицовки и др. Цветният портландцимент може да се получи от белия с добавка на минерални оцветители (охра, железни оксиди, хромни оксиди, ултрамарин, сажди и др. Цветните цименти се прилагат за довършителни работи;

-шлакопортландцимент. Получава се при съвместно смилане на гранулирана доменна шлака, портландциментов клинкер и гипс. Използва се в хидротехнически съоръжения, също в конструкции, намиращи се във влажна среда;

-глиноземен цимент. Получава се чрез ситно смилане на клинкер, получен при изпичането на смес от варовик (CaCO₃) и боксит (съдържа около 80% глинозем –Al₂O₃) при температура 1200-1300⁰C. Глиноземният цимент се използва там, където е необходима висока сулфатоустойчивост, киселиноустойчивост, кратки срокове на свързване и втвърдяване, огнеустойчивост, за аварийни случаи. Това е най-скъпият цимент и приложението му е ограничено.
29.Състав на бетона.Корозия.

Бетонът е изкуствен камък, който се получава от втвърдяването на бетонна смес, която се приготвя най-общо от 0,5-0,7 части вода, 1 част портландцимент, 2-2,5 части дребен пълнител (пясък) и 3-4,5 части едър пълнител (чакъл).

Корозията на циментовия камък може да се раздели на три вида:

1.Разрушаване на циментовия камък в резултат на разтваряне и отмиване на негови компоненти, най-вече на хидратната вар;

2.Разрушаване на циментовия камък в резултат на обменни реакции на компонентите му (най-вече на Ca(OH)₂) с вещества от околната среда. Най-характерните обменни реакции протичат под действието на хлоридни и сулфатни води:

Ca(OH)₂ + MgCl₂ -> CaCl₂ +Mg(OH)₂

Ca(OH)₂ + 2NaCl -> CaCl₂ +2NaOH

Или с пром.газове и влага (SO₃+H₂O->H₂SO₄)

Ca(OH)₂ + H₂SO₄ ->CaSO₄ ^.2H₂O

3.Към тях спадат процесите,които възникват под деиствие на сулфати. Затова се наричат сулфатна корозия или циментов бацил.

3CaO^.Al₂O₃^.6H₂O+3(CaSO₄^.2H₂O)+20H₂O ->3Cao^.Al₂O₃^.3CaSO₄^.32H₂O дълги тънки кристални игли
30.Защита на бетона от корозия.

Мерките за защита включват редица предварителни мерки, които могар да се обединят в следните групи:

• 
  избор на подходящ цимент съобразно агресивността на седата в която ще бъде експлоатиран бетона за да се избегне корозия от 1 вид особено когато бетонното съдържание ще се експлоарира в меки води, е целесъобразно да се използва цимент които при хидратация отделя минимакно количество свободна вар, Ca(OH)₂; за 3 вид е необходимо да е сулфатоустоичив като шлакопортландцимент.
  
• 
  Използване на плътен бетони получават се с уплатняващи добавки и по –интензивно уплатняване с намалено водно-циментово отношение
  
• 
  Повърхностна обработка на бетона цели създаване на защитен слой по повърхността на бетона.
  
• 
  Полагане на корозионоустойчиви изолациитрябва да изолират бетона от корозионната среда (облицоване с плочи,тухли и др.) или да се импрегнира с разтвор или емулсия на смола (фенолформелдехидна,полиестерна,епоксиднаи др.)
  

Това е ¾ от повърхноста на земята. Като се намира и в атмосферата(валежи и изпарения) почвата(влага и подземни води) влиза в състава на всеки жив организам и като открито водни площи.

-валежите са сравнително чиста вода с примеси на в-ва които се съдържат във въздуха(кислород,азот,въглероден диоксид,прах,промишлени газове и др.)

-повърхностни (ручеи,реки,езера,язовири)

Според механизма:

• 
  химична корозия – корозия в газове и корозия в електролити
  
• 
  електрохимична – атмосферна, почвена, корозия в електролити, електрична
  
• 
  биохимична
  

• 
  обща корозия – може да бъде равномерна, неравномерна и селективна
  
• 
  локална корозия – когато корозират определени участъци. Локалната корозия бива: – точкова, язвена, междукристална, вътрешнокристална, подслойна.
  

Казваме, че един метал е пасивиран, когато корозионния слой е плътен, в него няма вътрешни напрежения и добра връзка със самия метал. Метали които могат да пасивират – Fe, Zn, Al, Pb

• 
  чистотата на метала – колкото е по-чист, толкова по трудно корозира
  
• 
  повърхността на детайла
  
• 
  температурата – при по-висока температура корозията е по интензивна
  
• 
  дифузията
  

За да протече електрохимична корозия потенциала на метала трябва да бъде два пъти по малък от потенциала на деполяризатора.

D+ne = Dne

Деполяризатори са:

O₂ + 4e^- + 2H₂O → 4OH^-

• 
  pH на средата
  

• 
  концентрацията на разтворения кислород
  
• 
  вида на анионите от електролита - ко анионите образуват с метала разтворими соли то скоростта на корозия нараства Cl^- , No₃^- - ускоряват корозията.
  

• 
  температурата
  
• 
  дифузията (разбъркване)
  

• 
  природата на метала
  
• 
  наличието на вътрешни напрежения в метала
  
• 
  вибрации
  
• 
  неправилна термична обработка
  
• 
  фритинг (корозия следствие на триене)
  

• 
  обработка на корозионната среда - намаляване концентрацията на деполяризатора
  
• 
  прибавяне на инхибитори - забавяне на хим. реакции
  
• 
  защитно декоративни покрития
  

• 
  метални покрития
  
• 
  покрития от метални съединения - (пасивиране; оксидиране; хроматиране; фосфатиране)
  
• 
  неметални покрития
  

• 
  органични - полимерни материали, каучуци, филмообразуващи вещества (бои, лакове, безири), смазочни мат-ли.
  
• 
  неорганични - емайли (стъклообразни покрития)
  
• 
  торкретиране - покриване със строителни замазки.
  

• 
  Електрохимична защита, тя е катодна
  
• 
  протекторна катодна защита
  
• 
  Анодна защита (прилага се само при метали, които могат да пасивират – получаване на плътно покритие)
  
• 
  Рационално конструиране.
  

Механически методи:

• 
  шлайфане
  
• 
  полиране
  
• 
  крейцване (обработка с метални четки)
  
• 
  пясъкоструйна (хидроабразивна)
  

• 
  обезмасляване (с органични разтвори)
  
• 
  байцване (извършва се предимно с киселини, по-рядко с основи)
  
• 
  декапиране (слабо, финно байцване)
  
• 
  електрохимично полиране.
  

• 
  горещо метализиране (метала който искаме да покрием го потапяме в течен метал)
  
• 
  полуверизационен метод (втечнен метал се пръска с пистолет в/у другия метал)
  
• 
  механотермичен (валцоване)
  
• 
  дифузионен (нанася се алуминий /у желязо)
  
• 
  галваничен метод
  

лизатори.