7 и 8 енергоблокове в аец козлодуй

Уважаеми дами и господа,

Бих искал да изразя благодарността си към Булатом, за организирането на тази първа кръгла маса, в която участвуват повечето от ръководителите на АЕЦ Козлодуй. Това трябва да стане една традиция, като предлагам, тази среща да не е в последния ден, а веднага след официалното откриване, за да могат високите гости да чуят, а журналистите подобаващо да отразят събитието, а също така и за да се зададе тон на конференцията, като се предполага, че ръководители от такъв ранг имат какво да кажат и могат свободно да изразят мнението си.
1.Искам да направя една ретроспекция, от имената на тези, които през различните периоди, са ръководили нашата първа атомна централа.

Първият директор се казва Симеон Русков. След напускането на атомната централа става заместник председател на Комитета за използване на атомната енергия -днешната Агенция за ядрено регулиране. Вторият директор е Козма Кузманов. Третият директор е Георги Дичев- най дълго ръководил атомната централа, почти тринадесет години. И тримата са покойници- мир на праха им.

Следващият директор е Кирил Николов, който поема ръководството по времена демократичните промени в България, които го извеждат и на политическата сцена, като става депутат във Великото народно събрание и председател на комисията по енергетика в него. Поради тази причина го замества, като директор Захари Бояджиев.

В началото на 1992г. Козма Кузманов става управител на АЕЦ Козлодуй, която е част от новосформираната Национална електрическа компания, чийто изпълнителен директор става Дянко Добрев, кадър на атомната централа- също мир на праха му. Така Козма Кузманов става за втори път ръководител на атомната централа. Поради факта че през 1996г. Козма Кузманов става изпълнителен директор на НЕК-ЕАД за негов заместник е назначен Кирил Николов, като по този начин и той става за втори пат управител на атомната централа.

През1997г. управител става Иван Николов Иванов, който след проведен конкурс е сменен от Красимир Николов.

От м.април 2000г АЕЦ Козлодуй се отделя от НЕК-ЕАД в самостоятелно търговско дружество и за изпълнителен директор е назначен Йордан Йорданов. За първи път атомната централа формира собствен бюджет с приходна и разходна част и самостоятелно решава всичките си проблеми, включително и инвестициите. С идването на власт на царското правителство изпълнителен директор става Йордан Костадинов, който впоследствие е и депутат и по тази причина за кратко е заменен от Иван Йорданов Иванов. След това, по време на тройната коалиция, за директор е назначен Иван Генов. По негово време се създава Български енергиен холдинг и атомната централа е подчинена на двама господари- от една страна на БЕХ от друга на МЕ. Това нескопосано решение продължава да действа и до ден днешен.

До тук има трима с името Иван, двама с името Йордан и двама с фамилията Николов. Интересно е че от гр. Първомай- Пловдивско има двама ръководители на АЕЦ Козлодуй- Георги Дичев и Йордан Костадинов.

С идването на власт на правителството на ГЕРБ през 2009г. за изпълнителен директор е назначен Димитър Ангелов, който и понастоящем ръководи атомната централа. Борда на директорите на АЕЦ Козлодуй е намален на трима, което противоречи на световната практика.

Също бих искал да отбележа, че НЕК-ЕАД е имал двама изпълнителни директори, кадри от атомната централа- Дянко Добрев и Козма Кузманов и двама министри на енергетиката- Милко Ковачев и Румен Овчаров. Имахме и двама депутати в НС- Йордан Костадинов и Иван Грозданов и един евродепутат Владимир Уручев. Много кадри сме дали на МААЕ-Виена. АЯР също е напълнен и в последно време се ръководи от кадри на атомната централа- в момента ръководител на АЯР е Сергей Цочев. Искам да отбележа, че нито един от тях не направи нищо за АЕЦ Козлодуй и особено за спасяването на 3 и 4 енергоблокове от преждевременното им извеждане от експлоатация. Особено това важи за Милко Ковачев и Румен Овчаров.

Прави впечатление големия брой ръководители на атомната централа и честата им смяна основно по политически и икономически причини. Причина за това е, че те се назначават от принципала по Търговския закон и могат да бъдат сменявани от министъра на енергетиката, без да се изтъкват никакви мотиви за това. Тази практика е много порочна и се отразява на развитието на атомната централа, понякога доста негативно. Затова една препоръка към законодателите е, да се даде имунитет и мандат на изпълнителния директор, за да не зависи той от политическата сила, която го е назначила. Като търговско дружество би било добре да се организира конкурс и да се избира изпълнителен директор, като мениджър на атомната централа, независимо от политическата сила, която е дошла на власт. Предлагам това да е една от първостепенните задачи на Булатом.

Нека да отбележим, че в сегашното Министерство на енергетиката нямаме на високо ниво кадри от атомната централа. Това ясно говори, че ядрената енергетика не е приоритет на това правителство и няма кой да защитава нейните интереси.
2.Енергийна стратегия на Р.България.

В момента няма действаща Енергийна стратегия, която да замести изтеклата такава още през 2005г. Това е един парадокс, да развиваш енергетика без да имаш Енергийна стратегия. Такава Енергийна стратегия беше упорито разработвана от правителството на тройната коалиция, но така и не се споразумяха за нея и тя остана, както казваха те, да „ виси на сайта” на министерството на енергетиката.

И това правителство, вече почти една година, не можа да премахне този порок, като въведе в действие Енергийна стратегия и ясно да каже какво ще се строи в ядрената енергетика. Предложението на АЕЦ Козлодуй, разработено съвместно с испанската фирма Ибедрола, за изграждането на 7 и 8 енергоблокове, стои при министъра на енергетика и явно няма да види скоро бял свят. Премиерът постоянно си мени позицията и няма ясна представа какво да се прави с ядрената енергетика в България.

Същото е положението с изграждането на АЕЦ Белене. Там в противоречие с условията на търга, построеното до сега беше разрушено, а наличното оборудване, което щеше да се използва, продадено на руснаците за нищожни пари, като в същото време без да има работен проект е заявено оборудване!

По време на конференцията на Булатом, изненадващо беше съобщено лично от премиера на България, че се замразява строителството на АЕЦ Белене. Беше обявена цена за строителството на 4 блока хилядници в Турция за 26 млрд евро и оттам бързо се пресметна за 13 млрд евро за 2 блока в АЕЦ Белене. Тези цени са много странни защото в Турция ще се строи по серийния проект АЕЦ 2006, а тук има подписан договор за АЕЦ-87/92. В Турция договорът фиксира цената на произвежданата електроенергия 15 години напред. У нас по договор стойността на двата блока в АЕЦ Белене "под ключ" е 3 997 260 000 евро. Официалното становище на Русия е да се спази договора, като има правителствено решение, да се предвидят бюджетни пари за кредитиране на строителството. Ако до октомври 2010 няма официално решение от българска страна, ще се започне актуализация на цената по европейски методики и индекси или ще се търсят по съдебен път неустойки, което ще е колапс за България в тази жестока криза..

3. Предложения към Булатом.

Имам предложения, които е хубаво да се обсъдят в рамките на Булатом и след това да се предложат на съответните министерства. За да стане това предлагам в рамките на Булатом да се сформира „Съвет на директорите на АЕЦ Козлодуй”, като постоянно действащ орган, който периодично да се събира и да обсъжда текущото състояние на ядрената енергетика и да предлагат съответните решения. По принцип, като един от създателите, през 2001г., на Булатом, имам желанието да се върне Булатом към първоначалната си идея и предлагам следващата юбилейна конференция да има друг облик- през 2011г. Булатом ще навърши десет години- една доста зряла възраст.

Една добра идея, която Булатом може сега, когато България е в криза, е да се предложи отново рестартиране на 3 и 4 енергоблокове и да се покаже със съответните изчисления, с колко ще се намали електроенергията за населението и за промишлеността. Това трудно ще стане и това правителство няма този кураж, но все пак ще се покаже на българите, до какво ни доведоха правителствата на НДСВ и на тройната коалиция, като в тях беше ключа към продължаване живота на 3 и 4 енергоблокове, Те политически не устояха на неразумния европейски натиск, породен от икономически интереси и въпреки отличното състояние на тези енергоблокове, постигнато с огромните усилия на персонала на АЕЦ Козлодуй, потвърдено от всички компетентни европейски и световни организации и изразходените около 350 милиона евро, собствени средства, не защитиха и предадоха интересите на АЕЦ Козлодуй и на България.

Едно разумно предложение е свързано с ядрено горивния цикъл. Известно е, че България е богата на уранова руда. Ако се възобнови добива и, но по безопасни технологии щадящи околната среда, а не по този варварски метод използван преди, то е възможно да се диверсифицират доставките на ядрено гориво, като се използват местни суровини. По тази начин таблетките ядрено гориво ще се изработват на едно место, например в Казахстан или в Испания, циркониевите тръбички на друго място, а сглобяването на ядреното гориво в касети, може да става или в Русия или в Испания или на друго място. По този начин значително ще се повиши качеството и ще се намали цената и най важното ще използваме местна суровина. Предлагам Булатом да организира една такава среща- дискусия от експерти и да излезе с мотивирана предложение до правителството.

Време е да помислим как да използваме окончателно спрения втори реактор и да го направим като един музей на ядрената енергетика на България, където да се постави нагледна информация за историята на ядрената ни енергетика, за да могат посетителите да имат представа какво е било и как се е развивала ядрената енергетика у нас. Има ентусиасти в АЕЦ Козлодуй и със собствени сили и средства атомната централа може да се справи сама с този въпрос, като се използва и богата налична информация, а също така и се привлекат настоящи и бивши кадри.

4. НЕК-ЕАД източва АЕЦ Козлодуй. (виж в-к Банкер от 23 април 2010г.)

Създаването на електро борса и закриването на социалистическата организация ДКЕВР, която изкуствено определя изкупните цени на електроенергията от АЕЦ Козлодуй и от другите производители поставя атомната централа в най неизгодната ситуация, защото на регулиран пазар електроенергията се изкупува на цени много по ниски от себестойността, като сумата се равнява на сумата с която се изплаща месечните заплати на персонала на атомната централа, т.е. около 8-9 милиона лева месечно. Дори се достигна до там, че АЕЦ Козлодуй, чрез НЕК-ЕАД кредитира АЕЦ Белене и други обекти, като и в момента НЕК-ЕАД все още не се е издължила с неизплатените 120 милиона лева за продадена електроенергия от атомната централа.

Идеята за построяването на 7и 8 енергоблокове, възникна още в началото на построяването на 5 и 6 енергоблокове. Тя бе предложена от тогавашния ръководител Георги Дичев. В проекта беше заложено, че помощните съоръжения могат да поемат четири хилядника. На тази база Енергопроект, по задание на АЕЦ Козлодуй, изготви Технико икономически доклад. През 2000г. този доклад беше доразработен и изпратен за решение до ръководството на енергетиката. В този момент Енергийната стратегия на България, която беше разработена до 2020г. поставяше като алтернатива две опции-изграждане на 7 и 8 енергоблокове в АЕЦ Козлодуй и продължаване на строителството в АЕЦ Белене, като се използува доставеното оборудване и построеното до този момент. През 2000г. варианта със 7 и 8 енергоблокове изглеждаше много реален и беше обвързан със това, че в края на 2002г. трябваше да бъдат спрени окончателно 1 и 2 енергоблокове. Спирането на 3 и 4 енергоблокове се обвързваше с това, че пускаме 7 енергоблок- спираме 3 и пускаме 8 енергоблок- спираме четвърти. По този начин щеше плавно да се заместят окончателно спрените мощности от малките реактори, съгласно настояването на ЕС. Освен това средствата за изграждането на енергоблокове в АЕЦ Козлодуй са в пъти по малко от средствата за изграждането на енергоблокове в АЕЦ Белене. Тогава един енергоблок в АЕЦ Козлодуй можеше да се изгради за около един милиард евро и за срок от 5 до 7 години, т.е. в момента щяхме да сме пуснали 7 енергоблок и да подготвяме за пускане 8 енергоблок. Кадрите и наличния персонал щяха да се запазят и да можем с тях да подготвяме за изграждане и втората атомна площадка –АЕЦ Белене. За съжаление правителството на НДСВ, което дойде на власт през 2001г. неразумно спря действащата в този момент енергийна стратегия и въведе в действие една кратко действуваща стратегия за период от 2001-2005г. като в нея заложи само строителството на АЕЦ Белене. Тогава царя-премиер говореше –„Спираме АЕЦ Козлодуй, пускаме АЕЦ Белене”. Резултатите са ясни. В момента са спрени окончателно и се извеждат от експлоатация четири енергоблока с обща мощност 1760 Мвт. Не се работи по заместващите им мощности 7 и 8 енергоблокове и АЕЦ Белене е мираж- ту „гьол”, ту много добър проект, който търси европейски инвеститор в тъмнината.

Ето и една полезна и много нагледна информация, която според мен е важно да се знае и помни. Първи и втори енергоблок, пуснати в експлоатация през 1974 и 1975г. съответно, струват на България 350 милиона лева. Трети и четвърти енергоблокове, пуснати в експлоатация в началото на осемдесетте години, струват на България 650 милиона лева. Пети енергоблок, пуснат в експлоатация през 1987г. струва на България 800 милиона лева, а шести енергоблок, пуснат в експлоатация през 1992г. струва на България 1 200 милиона лева. Общата стойност на шестте енергоблока е три милиарда лева и това са само бюджетни пари, т.е. нямат кредитна съставляваща. Ще отбележа, че заема за модернизацията на 5 и 6 енергоблокове, в размерна 560 милиона евро, се изплаща вече от атомната централа от 2006г в продължение на петнадесет години, като по този начин на хилядниците се „приши” кредитна съставляваща. Няма обаче гаранция, че техния живот ще бъде удължен и мое мнение е, че след като се изплати кредита, някъде около 2021 г. 5 и 6 енергоблокове ще бъдат подложени на натиск за окончателно извеждане от експлоатация по подобие на малките енергоблокове. И още нещо много важно, според мен е, че България започвайки в края на 1969 и началото на 1970 години, успя да построи шест реактора и да стане ядрена държава, а от 1989г. досега България успя да затвори четирите си реактора, нищо не прави по заместващите мощности-7 и 8 енергоблокове, а проекта АЕЦ Белене е непосилен за държавата ни и за нашите управници. Дори нямаме поне Енергийна стратегия.