Въпрос 34 - Как можем да разпознаем кой е християнин, ако пренебрегваме Божия закон?

Въпрос 34 - Как можем да разпознаем кой е християнин, ако пренебрегваме Божия закон?

Възникват незабавно два въпроса. Първо, кои са конкретните детайли на праведността, по които можем да разпознаем другите християни? Второ, какво означава “да обичаш брата си”?

Вече разгледахме значението на библейската любов. Тя означава да вършим правда, както е определена от библейския закон (Въпрос 33). Така, когато Йоан насочва нашето внимание към правдата като определителна характеристика за християнина, той насочва нашето внимание към библейския закон.

Понякога праведността не включва отношения с братя християни. Това унищожава ли смисъла на Йоановото послание? Въобще не. Да вършиш правда означава да правиш на другите както би искал те да правят на теб. Това правило управлява всички наши взаимоотношения с другите, християни или нехристияни. Така че “да вършиш правда” означава да зачиташ конкретните изисквания на Божия закон. Ако не зачитаме Божия закон, се отделяме от Божието семейство. Тогава се присъединяваме към Сатана.

Как “изпитваме духовете”? Дали знаем дали Святият Дух е Който говори? Има други духове – Старият Завет ги нарича познати духове – които шепнат в умовете на хората. Ние изпитваме духовете по същия начин, по който изпитваме пророците – чрез Божия закон. Във Второзаконие 13 гл. Бог предупреждава хората да не слушат никой пророк, съновидец или чудодеец, ако призовава Божия народ да се покланя на друг бог (Второзаконие 13:1-3). Незабавно след това четем: “Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани. А оня пророк или оня съновидец да се умъртви; защото е проповядвал отстъпление от Господа Вашия Бог.” (Второзаконие 13:4-5). Ние използваме Божия закон да изпитваме духовете. Ако изоставим Божия закон, как ще изпитваме това, което мислим, че е водителство от Духа? Божият Святи Дух няма да ни каже да не се покоряваме на Божия закон? Но несвятите хора ще ни кажат.

За допълнително изучаване: Изход 19:5-6; Псалм 1:2; 40:8; 119:35, 47, 72, 92, 97; Еремия 31:33; Евреи 8:10; Откровение 22:14.
 

Въпрос 35 - Как можем да разберем дали сме "мъртви към греха," ако пренебрегваме Божия закон?

Трябва ли тогава да грешим, та благодатта да изобилства? Не! Християните са мъртви към греха. Павел казва, че познанието на греха го е убило, и законът му донесе това необходимо знание (Римляни 7:9-11). Тогава Христос го възкреси от мъртвите.

Ние не смеем да живеем в грях, казва той (Римляни 6:2). Но как да разберем кога живеем в грях? По същия начин, по който знаем, че преди, като неновородени хора, сме били мъртви в греха: чрез Божия закон. Ние сме мъртви към греха, защото сега можем да избегнем неговото смъртоносно въздействие.


Вероятен отговор
“Като се връщаме към страха от старозаветния закон, ние се поставяме под робството на закона. Законът трябва да ни разкрие греха, за да можем да уповаем на Христа. Веднъж като уповаем на Него, ние сме освободени от всякакво изискване да се покоряваме на старозаветния закон.”


Моят отговор: Библейският закон създава страх от Божия краен съд в тези, които погиват. Той не е предназначен да създава този вид страх в новородените. Ние сме мъртви към греха чрез Христовата благодат. Ние не можем да умрем от “втората смърт” на вечното наказание (Откровение 20:14). Така че Божият закон не е ужас за нас!

Законът е етичен прожектор. Той разкрива тъмните дела на злите хора, които предпочитат тъмнината пред светлината (Йоан 3:19). Но той не е заплаха за Христовите изкупени, защото този прожектор ни дава възможност да вървим по пътя на правдата. Както ограничението на скоростта, което е заплаха за безразсъдните водачи, но е източник на безопасност за другите водачи и за пешеходците, така е и библейският закон. Ние трябва да спазваме ограниченията на скоростта, защото сме добри водачи, които се грижат за безопасността на всеки. Така трябва да се покоряваме на Божия закон.

Тези, които критикуват библейския закон, биха ли ни насърчили да се движим с автомобилите си възможно най-бързо, когато ни се прииска? Ако не, тогава защо ни казват да пренебрегнем конкретните изисквания на библейския закон? Как можем да живеем морално без Божиите морални инструкции? Не действа ли Божият закон аналогично на ограничение на скоростта, за да запази нас и тези около нас? Трябва ли да отхвърлим защитата?

За допълнително изучаване: Второзаконие 4:1-2; 12:32; Псалм 37:30-31; Еклесиаст 12:13-14; I Коринтяни 6:9-11; Галатяни 5