95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 69

"Докторе, предполагам, че случаят ми е безнадежден", попитал Джон.

"Да, мисля, че е така."

"Тогава защо не ми дадете още едно питие. Нали вече няма никакво значение?"

"Окей, ще ти дам да пийнеш - изненадващо заявил докторът, - но ще ми направиш една услуга."

"Услуга?..."

"В чакалнята стои младеж, който е тук за първи път. Вече съм се отказал от тебе, но той сигурно може да се оправи. Искам да отидеш при него, така че да те погледне. Може би, ако те види, така ще се уплаши, че няма да има желание да попадне отново тук."

Джон се съгласил и влязъл в чакалнята, където един младеж бил докаран за лечение след пиянски гуляй.

Първоначално го направил само за да получи питието, но после решил да заговори младия човек. "Не пропилявай живота си. Погледни ме на какво приличам. Вече нямам семейство. Не изпитвам никакво уважение към себе си. Загубих си работата. Приятелите ми ме изоставиха. Здравето и репутацията ми са безнадеждно увредени. Така ли искаш да свършиш?"

"Никога няма да свърша като тебе - отговорил младежът. - Мога да прекратя пиенето, когато си пожелая."

"И аз винаги съм си мислел същото - казал Джон, - но това не е така. Не мога да спра. Безпомощен съм. Мога да се откажа от пиенето само ако Бог ми даде сила. Същото важи и за тебе. Нямаш сила да се контролираш. В противен случай не би бил тук. Трябва да се научиш да разчиташ на една по-висша сила."

Джон се връщал още много пъти в болницата, но никога вече като пациент. Забравил да си поиска питието от доктора. Връщал да се разговаря с други, които се намирали в същото състояние и се борели с алкохолизма. Така била основана помощната асоциация "Анонимен алкохолик".

Принципът, открит от Джон по време на срещата му с младежа, днес е основа на организацията "Анонимен алкохолик". Всеки човек трябва да стигне до убеждението, че е в голяма нужда. Просто трябва да си каже: "Аз съм алкохолик" и постоянно да си напомня, че зависи от една по-висша Сила за разрешаването на проблема. Признавайки слабостта си, той намира сила.

Всеки от нас може да направи подобна изповед: "Аз съм грешник." Като християни трябва да признаем, че не израстваме чрез укрепване на силите си. Израстваме, като осъзнаваме всеки ден колко сме слаби и зависими от Божията благодат. Точно за това говори Павел във 2Кор. 12:10: "Когато съм немощен, тогава съм силен." "Когато осъзнаем слабостта си, започваме да разчитаме на една сила, която е извън нас" ("Животът на Исус", с. 493).

Тази истина може да бъде страшна за силните хора. Онези, които са намерили сигурност в собствената си издръжливост и дисциплинираност и се чувстват приятно поради доброто си поведение, намират за отблъскваща мисълта за признаване на някаква слабост. Но човекът, който е силен, или поне се мисли за такъв, не чувства нужда от Спасител.

Независимо дали си признаваме, всеки от нас е слаб. Само ако осъзнаем слабостта си, можем да започнем да търсим сила извън нас. "Постигаме най-голяма сила, когато почувстваме и признаем слабостта си" ("Свидетелства", т. 5, с. 70).

Ти за силен човек ли се смяташ? Можеш да бъдеш наистина силен само ако намериш сила в Него. Слаб ли си? Тогава за теб има добра новина! Неговата сила се изявява съвършено в слабост. Виж 2Кор. 12:9. За колкото и силен да се смяташ, силата идва само след признаване на слабостта. Колкото и слаб да си, можеш да бъдеш силен чрез Него!

Тезис 70

В дискусията някои студенти казаха, че им е трудно да разберат тези стихове. Един от тях попита: "Ако не можем да направим нищо без Христос, това не отнема ли нашата стойност като човешки същества? Нали сме създадени по Божи образ? Нали имаме свободен избор? Не ми се вярва да има свободен избор, ако не можем да постигнем нищо без Него."

Затова решихме да разграничим съвсем ясно думите безстойностен и безпомощен. Разговаряхме за това, че макар и безпомощни да "произведем" правда, ние сме изключително ценни за небето.

В този момент един младеж от задните чинове вдигна ръка. "Тогава защо е толкова лесно да се чувстваш безстойностен, а толкова трудно да се чувстваш безпомощен?"

Кое от двете чувства изпитвате по-лесно? Безпомощност или липса на стойност? Дяволът е успял да изучи всяка истина и да я изкриви. Бог казва: "Ти си най-ценното нещо, но отделен от Мене си безпомощен." Дяволът казва: "Нямаш никаква стойност, но прави всички възможни усилия да се промениш и може би някак си някой ден ще имаш по-голяма стойност."

Един от най-често изразяваните страхове във връзка с въпроса за спасение чрез вяра единствено в Христос е, че ще стигнем до религия, която не изисква никакви усилия. Мнозина се безпокоят, че ще приемат една "пасивна" вяра, водеща до пълно бездействие. Поглеждаме към малкото постигнато през всичките години на опити да "произведем" правда и стигаме до заключението, че ако спрем да се борим, няма да постигнем абсолютно нищо.

Точно обратното е истина. Вместо да откриваме, че растежът спира, когато престанем да се опитваме да растем, разбираме, че именно тогава започваме да растем. Исус не спря с изказването от Йоан 15:5, че без Него не можем да постигнем нищо. Даде ни и добрата вест, че чрез Него можем всичко.

В книгата "По стъпките на великия Лекар" това е описано по следния начин: "Няма ограничения за полезността на човек, който изоставя собственото "аз", допуска Светия Дух в сърцето си и живее напълно посветен на Бога живот" (с. 159).

Библията е изпълнена с истории за хора, които живели в пълно единство с Бога. Пасивни ли са били? Да, ставали са пасивни, когато са започвали да разчитат на собствената си сила, но никога не забравяйте колко активен може да стане един пасивен човек! Бог ще използва за великите Си дела този, който признае собствената си безпомощност и приеме Божието ръководство.

Вече от няколко години събирам историите на библейски личности, които са извършили изключително глупави неща! Спомнете си Йонатан и оръженосеца му, които победили цяла армия филистимци? Какво да кажем за Исус Навин, тръгнал да завладява Ерихон, като цяла седмица правил обиколки около града и надувал тръби. Или може би заповедта да се спре слънцето, тъй като били необходими още няколко часа за завършване на битката. Съвсем не било разумна военна стратегия от страна на Гедеон да отпрати по домовете им 99 % от войниците си и след това да атакува с гърнета и факли. Илия проявил глупост, като изсипал няколко бъчви вода върху жертвата си на планината Кармил, вместо да направи нещата още по-лесни за Бога. Стигаме и до Йосафат, който тръгнал в бой, предвождайки голям хор!

Ако всеки един от тези библейски герои бе разчитал на собствената си сила, а не на Бога, действията му биха били или налудничави, или самоубийствени! Но когато човешката слабост се съедини с Божествената сила, Господ използва такъв човек, за да постигне и невъзможното.

След като ни кани да се уповаваме изцяло на Него и да признаем, че сме безпомощни, Бог не ни отваря вратичка за бездействие. Контролираният от Бога живот е живот на полезност и служене. Точно такъв начин на живот е доказателство за растеж и раждане на плод. И вие можете да живеете така, ако запомните, че без Него не можете да направите нищо, а с Него можете да постигнете всичко.