Свидетелстване Тезис 75

Свидетелстване

Тезис 75

Да обърнем примера. Един ден тръгвам пеша от Сан Франциско до Рино - пъкъла! Настигате ме с колата и ми предлагате да се кача. Ако приема, ще стигна до Рино много по-бързо и ще си спестя мазолите по краката. Но все пак аз съм тръгнал натам.

Това е опит да се представи темата за свидетелстването и нашия дял в споделянето и разпространяването на евангелието. Понякога теолозите противопоставят специалното на общото откровение. Тези, които са в полза на специалното откровение, казват, че за да се спаси, човек трябва да чуе за Христос и да Го приеме. Твърдят, че ако приелите Христос не отидат да кажат и на други, тези хора ще бъдат погубени за вечността.

От друга страна, привържениците на общото откровение вярват, че Бог ще съди всеки човек въз основа на приетата светлина и че е напълно достатъчно, ако единственото нещо, което човекът е знаел в живота си, е с естеството си да откликва на Бога.

Можете да погледнете на въпроса от философска гледна точка и да заключите, че след като Бог е Бог на любов и е справедлив и праведен, не би допуснал някой да бъде погубен въз основа на това, което аз правя или не правя. Подобно становище е добре обосновано в боговдъхновените писания. В Йоан 1:9 се казва, че Христос е Светлината, "която осветлява всеки човек". В един коментар от 22 юни 1911 г. Е. Вайт казва: "В деня на съда, когато възникне въпросът защо не сте спазвали Божиите заповеди, не можете да се извините с непослушанието на друг човек."

Несъмнено можем занесем добрата вест за спасение и на други и да бъдем използвани като Божии инструменти. Както в притчата, с която започнах, можем да им спестим години на търсене, ако отидем при тях и споделим познанията си. Но Бог не е оставил на нас да определяме вечната им участ.

Тогава каква е целта на християнското свидетелстване? Често чуваме призиви за разпространяване на евангелието сред "външните". Но ако Бог може да стигне до тях и без наша помощ, защо иска от нас да се включваме в евангелизирането? Не би ли било по-добре да възложи душеспасителната работа на ангели, които са много по-способни от нас? Казано ни е, че в края ангели ще вършат делото, което не е било довършено от хора (виж "Избрани вести", кн. 1, с. 118). Ако това ще се случи в края, защо още сега Бог да не ни спести всички грешки, които правим в опитите си да споделяме нашата вяра?

Можем да си отговорим, ако разберем Божията цел във възлагането ни на определена отговорност в християнското свидетелстване. За да получите най-точна и кратка информация за целта на християнското свидетелстване, прочете главата "Живот и служба" от "Пътят към Христа": "А усилието да направим благословени другите ще се отрази на самите нас, като донесе на нас благословения" (с. 79). В "Свидетелства", т. 3, с. 391 тази мисъл е изразена още по-ясно: "Каквато и необходимост да има за участието ни в напредъка на Божието дело, Господ предварително я е подготвил за наше добро."

Понякога хората се страхуват, че ако приемат тази истина, ще бъде унищожена мотивацията им за евангелизиране! Изглежда егоистично да се включваме в служене, което е добро по-скоро за самите нас отколкото за другите. Но моля ви, забележете, че има разлика между Божията цел във включването ни в християнското свидетелстване и нашата цел в евангелизирането. Участваме в служенето, защото искаме и други да разберат истината, че сме се освободили. Отиваме при хората, защото сме били почетени от Бога да станем Негови съработници.

Ако отиваме при другите, за да им помогнем и да изпълним Божието поръчение, неизбежният резултат е благословение за собствените ни души. А точно това е и Божието намерение!

Тезис 76

Желанието да свидетелстваме идва естествено за истинския християнин (макар че методите може да са различни).
Не можете да държите канарче в гардероб! Не казвам, че не трябва, просто казвам, че не може. Ако опитате, няма да имате канарче. Ще имате малка купчина от пера!

"Пътят към Христос", с. 78: "Веднага щом човек дойде при Христос, в сърцето му се поражда желание да извести и на други какъв скъп приятел е намерил в лицето на Исус. Спасяващата и освещаваща истина не може да се заключи в сърцето. Ако сме облечени с Христовата правда и сме изпълнени с радостта на обитаващия в нас Негов Дух, не можем да се сдържаме и няма да мълчим."

Подобни изказвания се срещат на много места в Духа на пророчеството. "Исус не заръча на учениците Си: "Опитвайте се да направите така, че виделината ви да свети", а ги посъветва: "Нека свети вашата виделина". Когато Христос живее в сърцето, не е възможно да се скрие светлината от Неговото присъствие" ("Мисли от планината на благословението", с. 41. "Първият импулс на обновеното сърце е да доведе и други при Спасителя" ("Великата борба", с. 70).

Желанието да споделя добрата вест с другите идва съвсем естествено за истинския християнин. Желанието да споделя благовестието идва съвсем естествено за всеки човек! Може би си спомняте историята за прокажените по времето на големия глад в Израил. Градът бил обсаден и хората гладували. Група прокажени решили да излязат извън стените с надеждата, че ще намерят парче хляб. Казвали си, че не е голяма работа, ако бъдат убити навън, тъй като и без това скоро ще умрат от глад. За тяхно голямо удивление врагът бил избягал през нощта, оставяйки шатри и запаси от храна. Прокажените яли и пили, след което отнесли среброто и златото от първите две шатри, на които попаднали. Тогава възникнало естественото желание да споделят добрата вест! "Тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме, докле съмне, възмездието ще ни постигне" (4Царе 7:9). Незабавно се върнали в града, за да разкажат какво са открили.

Въпреки факта, че желанието да се споделя идва естествено, възможно е да не проповядваме. Ако се противопоставяте на естественото желание да споделяте вярата, си вие го губите - точно така, както губите канарчето си, ако го затворите в гардероб. "Божията благодат няма да обитава дълго време в душата на онзи, който има големи привилегии и възможности, но не свидетелства. Такъв човек скоро ще открие, че няма какво да каже" (Е. Вайт, сп. "Ривю енд херълд", 22 август 1899 г.). Така стигаме до друга важна истина: не всички ще свидетелстваме по един и същ начин. Всички имаме естествено желание да свидетелстваме, но то ще бъде загубено, ако откажем да действаме според него. Но не всички ще използват едни и същи методи за свидетелстване.

Светият Дух избира дарбите на служенето и ги раздава. Не всички могат да използват едни и същи методи на свидетелстване, както и не всички могат да бъдат достигнати от евангелието по един и същ начин. Но като християнски свидетели всеки от нас има да сподели нещо лично за това, което Исус Христос е направил за него. Един може да е общителен и да не се притеснява да спира непознати на улицата, за да им говори за Христос. Друг може да е по-затворен и да работи най-добре сред близките си. "Само Христовият метод ще даде успех в евангелизирането. Спасителят общуваше с хората като човек, който им желае доброто. Той проявяваше съчувствие, грижеше се нуждите им и печелеше тяхното доверие. После им казваше: "Ела и ме следвай" ("По стъпките на великия Лекар", с. 143.

Теорията за "евангелската бомба" трябва да бъде взривена! Сигурно сте гледали филма "Евангелският перко" - сатира за някои от методите, използвани от незрели християни. Хората не се спасяват групово, а като отделни личности. Личното свидетелство за това, което Исус е направил за вас, си остава най-убедителното доказателство.

Каталог: dataup -> ind-new.php?path=Opravdanie
dataup -> Семинар " Открития в пророчествата" Тема 3 rev времето на звяра
dataup -> Днес ще се проведе среща между папа Бенедикт XVI и Барак Обама
dataup -> Ms excel Test
dataup -> Спирам се на програмата Fair Use, по-точно на новите и версии
dataup -> Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание
ind-new.php?path=Opravdanie -> Търсим материали на Джорж Найт, Ралф Ларсон, Грахам Максвел
ind-new.php?path=Opravdanie -> 99Библейски курс “Защото Бог толкова възлюби света част първа – невероятно добрата вест на Евангелието „Ето Божият агнец, който носи греха на света.”

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: