А/ Топлоснабдяване
Определяне на разхода на мрежова вода за БГВ
Изтегляне 1.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Четвърта задача Определяне на разхода на пара за бойлерната инсталация.
- Пресмятане на разхода на пара за основния бойлер при изчислителни условия
- Пета задача Определяне на диаметрите на тръбопроводите .
- 1.Хидравлични пресмятания за главната магистрала
| Определяне на разхода на мрежова вода за БГВ
Разходът на мрежова вода за БГВ се определя при външна температура, за която температурният график се пречупва на 65° C , с цел подгряване на водопроводната вода до нормативно необходимите 55° C. Разходът на вода за БГВ на първата сграда е равен на WБГВ1 = 0,261 kg/s. Температура на мрежовата вода са t1’’ = 65°C и t2’’ = 38°C.
Пресмятанията за разхода на мрежова вода за БГВ другите сгради се извършваш аналогично. Резултатите от изчисленията са представени в таблицата. В следващата таблица са представени обобщените разходи на мрежова вода за отопление и БГВ на абонатните станции.
Четвърта задача Определяне на разхода на пара за бойлерната инсталация. Топлинната енергия за консуматорите се отпуска от топлоелектрическа централа (ТЕЦ), където се реализира комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия (когенерация) - фигура 1. Топлинната енергия се отпуска чрез пара, която се отвежда през регулируемо пароотнемане на парната турбина. Мрежовата вода се подгрява с парата в топлообменник, който се нарича основен бойлер (ОБ). За удовлетворяване на върхови товари, когато мрежовата вода не може да се подгрее до необходимата температура в ОБ, се включва в работа върхов водогреен котел (ВВК). На фигура 2 са показани входящите и изходящите потоци в бойлера, а на фигура 3 е показана графика за изменението на температурата на греещата и нагряваната среда в ОБ. Уравнението за топлинния баланс за ОБ има вида (фигура 3): където:
ср - специфичният топлинен капацитет на водата, kJ/kg°C ηОБ - коефициентът на полезно действие на ОБ, чиято стойност се приема в интервала (0,95÷0,98) tизхОБ и t2 - температурите на мрежовата вода на изхода и на входа в ОБ, °C; hвх и hизх - енталпията на парата на входа на бройлерната уредба и енталпия на получения кондензат, при налягане на парата ОБ pп в регулируемото пароотнемане, kJ/kg. Пресмятане на разхода на пара за основния бойлер при изчислителни условия Разглежда се топлоснабдителна система с 500 потребителя. Топлинният товар на системата е 100 пъти по-голям от определения в първа задача. Разходът на мрежова вода за топлоснабдителната система, който съответства на отоплителния товар отново е 100 пъти по-голям. WMB = 4.284*100 = 428.7 kg/s. Парата, която се отвежда от регулируемото пароотнемане към основния бойлер, е суха наситена с налягане 0.2MPa . За това налягане на парата се определят: температура на насищане – tн = 120°С енталпията на парата на входа на основния бойлер и енталпията на получения кондензат на изхода от него – hвх = 2706kJ/kg и hизх= 504 kJ/kg. Определя се температурата на водата на изхода от ОБ, като се приема недогрев от него δt = 8°С. tИЗХОБ = tн – δt = 120 – 8 = 112°С Температурата на подгряваната мрежова вода на входа в ОБ е t2’ = 70°С.
Определяне на топлинното натоварване на основния бойлер и върховия водогреен котел при изчислителни условия Топлинното натоварване на централата Q’ТЕЦ при изчислителни условия е 92,21MW. О пределя се топлинното натоварване на ОБ: = 75,41 MW Следователно, топлинното натоварване на ВВК е : Q’ВВК = Q’ТЕЦ – Q’ОБ = 92,21 – 75,41 = 16,8 MW Пета задача Определяне на диаметрите на тръбопроводите. Входни данни: · разполагаем напор в топлоизточника – ∆PИ = 68.32 mH2O = 0.67 MPa · напор на смукателната страна на мрежовата помпа – P = 18.36 mH2O = 0.18 MPa · минимален разполагаем напор за индиректна абонатна станция ΔPИАС = 10 mH2О, а за директна ΔPДАС = 20 mH2О · дължините на участъците на мрежата са дадени са в Табл. 1 · коефициентите на местните съпротивления по участъците (Σξ) са дадени в Табл.1 · разход на мрежова вода за участъците – определени са в задача 3 · схема на топлоснабдителната система – дадена в Табл.1. О пределянето на диаметрите на тръбопроводите на топлопреносната система се извършва на два етапа: предварително пресмятане и проверочно пресмятане.
В таблицата е представена дължината на мрежата от източника (възел 0) до всеки консуматор. На фигурата е показана оразмеряваната топлопреносна мрежа. Главната магистрала на топлоснабдителната система започва от възел 0, където е разположен източникът на топлина, и завършва във възел 6, където се намира консуматорът К3, присъединен по директна схема към топлопреносната мрежа. Този консуматор е най-отдалечен от източника на топлина и специфичните загуби на налягане от източника до него са най-малки. Участъците от главната магистрала са 0,1,2,3,6. Дължината на главната магистрала е 2150 m. ∆РИ = 68.32 mH2O = 975 * 9,81 * 68,32 = 653 463,72 Pa където: ρ = 975 kg/m3 е плътността на водата с температура 75 °С g = 9.81 m/s2 - земното притегляне Аналогично се преизчисляват и минималните разполагаеми напори в индиректната АБ (10 mH2O) и директната АБ(20 mH2O). Стойностите им са ΔPИАС = 95 647,5 Pa и ΔPДАС = 191 295 Pa.
1.Хидравлични пресмятания за главната магистрала Хидравличното пресмятане започва с участъка от главната магистрала 0- 1, който е най-близко до източника на топлина. Изчисленията се извършват на два етапа – предварителни и проверочни пресмятания. Предварителни пресмятания за участък 0-1 Задава се коефициентът на местни съпротивления: Определят се загубите на налягане по разглеждания участък: Определят се специфичните линейни загуби на налягане: П ресмята се вътрешния диаметър на тръбопровода, като се приема, че той работи в квадратична област: От Приложение №8 се отчита коефициентът Аd = 0,435 за еквивалентна грапавост на тръбите Ке = 0,0005m. Проверочни пресмятания за участъка 0-1 Избира се най-близкия по-голям стандартен вътрешен диаметър от Приложение № 9 – dст0-1= 0,608m. П роверява се режима на движение на водата участъка: 1,52 m/s Определят се специфичните загуби на налягане за избрания диаметър: 34.17 Pa/m Стойността на коефициента ARл се отчита от Приложение №8. Определя се еквивалентната линейна дължина Lекв заради наличието на местни съпротивления: 293,3m Стойността на коефициента се отчита от Приложение № 8. Определят се общите загубите на налягане за участъка 69 542,63 Pa Пресмятанията за останалите участъци от главната магистрала са аналогични. Резултатите от тях са представени в таблицата. След хидравличните пресмятания за главната магистрала се извършват пресмятания и за отклоненията на топлопреносната мрежа. Те също се извършват в два етапа. Предварителни пресмятания за отклонение 1-4 Определя се коефициентът на местни съпротивления: = 0.27 Определят се доп. загуби на налягане за участъка: =209 365.48 Pa/m Величината ΔPвъз представлява разполагаемото налягане за възела 1, от който започва оразмеряваното отклонение 1-4. ΔPвъз се определя като от разполагаемото налягане в източника на топлина ΔPи се извадят загубите на налягане в подаващия и обратния тръбопровод на участъка 0-1. Определят се специфичните линейни загуби на налягане за участъка: 328,94 Pa/m Пресмята се вътрешния диаметър на тръбопровода, като се приема, че той работи в квадратична област: 0.209 m 4.Проверочни пресмятания за отклонение 1-4 Избира се най-близкият по-голям стандартен вътрешен диаметър от Приложение № 9 - dст1-4= 0,209m. П роверява се режима на движение на водата в пресмятания участък: 1.61 m/s
Определят се специфичните загуби на налягане в участъка: 328.94 Pa/m Коефициентът АRл = 0.0133 се отчита от Приложение № 8. Определя се еквивалентната линейна дължина Lекв, която отчита наличието на местни съпротивления в участъка: 67,29 m Коефициентът AL се отчита от Приложение № 8. Определят се загубите на налягане за участъка: 63 810.29 Pa Пресмятанията за останалите отклонения от главната магистрала се извършват аналогични. Резултатите от тях са представени в таблицата:
Изтегляне 1.5 Mb. Сподели с приятели:
|