Актуални въпроси на защитата на правата на човека

Защита на ПЧ при подаване на сигнали за незаконосъобразни практики и други нередности

Изтегляне 126.78 Kb. страница 24/37 Дата 28.02.2022 Размер 126.78 Kb. #113536

5. Защита на ПЧ при подаване на сигнали за незаконосъобразни практики и други нередности Темата е особено актуална на фона на сигналите за нарушения на международното право по време на военни конфликти и хуманитарни кризи, подадени от служители на военните и разузнавателните сили на различни държави, както и за нелоялни данъчни практики, подадени от професионалисти от областта на данъчното, облагане, счетоводството и одита. В областта на данъчното облагане, скандалът "LuxLeaks" разкри изгодни данъчни споразумения (т. нар. „едикти“), сключени от одиторските фирми с люксембургските данъчни власти от името на мултинационални компании за по-облекчено данъчно третиране на печалбите на тези компании в сравнение с държавите, където са реализирани. Споразумения са разкрити през ноември 2014 г. с помощта на разследване от страна на Международния консорциум от разследващи журналисти (ICIJ)68 въз основа на свидетелски показания и документи за нарушения, подадени от авторите на сигнали Антоан Делкур и Рафаел Халет, служители на световноизвестна одиторска фирма, установена в Люксембург69. В отговор на тези сигнали държавите предприеха законодателни мерки за защита на данъчните си приходи, като например изцяло новото американско законодателство с екстра-териториална насоченост или т. нар. FATCA70 за установяване и възпрепятстване на случаите на избягване на плащането на данъци от американски граждани или жители, които пряко или непряко инвестират извън Съединените американски щати чрез чуждестранни финансови институции. В момента около 60 държави по света са въвели глобална законодателна защита за лицата, които подават сигнали за нередности (Южна Африка, Франция, Унгария, Южна Корея), а останалите имат секторен подход: пр. само в данъчната област. Най-общо, понятието за лице, подаващо сигнали, не обхваща професионалистите, т.е. журналистите. В повечето държави, особено държавите членки на Съвета на ЕС, понятието обхваща и защитава представителите на определен професионален сектор, т. н. „вътрешни хора“. А в други държави, то не се ограничава и обхваща всяко лице (пр.: Франция – всяко лице, използващо административни услуги). Относно начините за разпространение се разграничават два подхода: 1. Законово опровержение: лицето, подало сигнала, действа в рамките на закона – за него това е право, а в някои страни дори задължение (пр. данъчни измами), и 2. гражданска инициатива: такова лице има съзнание, че излиза извън рамките на закона (пр. Брадли Манинг, Едуард Сноудън). Изключенията от защитата на такива сигнали касаят неточните сигнали и професионалистите в областта на подаване на сигнали (пр.: НПО, Грийнпийс). В основанието на правото да се подават сигнали са правото на свободно изразяване и правото на всеки гражданин да бъде информиран. При упражняване на правото за подаване на сигнали се сблъскват разнопосочни интереси и съображения, като общественият интерес, задължението за добросъвестност, задължението да се действа безкористно, задължението да се използват пропорционални способи за подаване на сигнали (тоест, да се премине първо през административно производство, а след това да се подава информация навън). За защитата на авторите на сигнали е изготвена Препоръка на Съвета на министрите на Съвета на Европа71 от 30.10.2014 г. Тази препоръка установява стандарти за защитата им, като приемане на законодателство за глобална защита, защита срещу наказателни мерки (директни и косвени) от страна на работодателя, обръщане на доказателствената тежест, освобождаване от гражданска, административна и наказателна отговорност, признаване на статута „автор на сигнал“ от националния съдия, създаване на институция, която да придружава автора на сигнали, вменяване на наказателна отговорност на лицата, които се стремят да или потискат подаването на сигнали. На държавите се препоръчва да предвидят тристепенна процедура, която да се използва за подаване на сигнали: вътрешно ниво, в рамките на което на сигналите следва да се отговаря в разумен срок; външно ниво – сигналите да се разглеждат от регулаторни органи; публична сфера – подаване на сигнали към НПО, журналисти и др. Френското законодателство в областта на защитата на авторите на сигнали е известно като Закон „Сапен 2“ от 2016 г. (на името на депутата-вносител на законопроекта в парламента)72. Нормата възпроизвежда в значителна степен упоменатата по-горе препоръка на Съвета на Европа. В този закон, предназначен специално да защитава авторите на сигнали, се съдържа широко определение за „автор на сигнал“ – такъв може да бъде всяко физическо лице, което действа добросъвестно и не с цел извличане на печалба. Предвидено е освобождаване от наказателна отговорност за лицата, подаващи сигнали, но от обхвата на закона са изключени: тайната на националната отбрана, лекарската тайна и професионалната тайна между адвокат и клиент. Предвидено е ангажиране на наказателна отговорност в случай на разкриване на тайната на сигнала, както и защита за застъпниците на правото на подаване на сигнали. Френската доктрина посочва няколко недостатъка на Закона „Сапен” в следните аспекти: Липсва орган, който да подпомага авторите на сигнали в рамките на съдебно производство. Тази функция е поета към настоящия момент от НПО-та (23 НПО-та са се обединили в асоциация, създадена специално за тази цел). Освобождаването от наказателна отговорност е с ограничен обхват (само в случаите на нарушаване на професионалната тайна), т.е. могат да бъдат образувани наказателни производства за кражба, клевета и др., като в наказателно-правен аспект тежестта на доказване не е обърната; Не е предвидена достатъчна гъвкавост между различните степени на защита, т.е. възможността на автор на сигнал да прескочи вътрешното ниво и директно да се обърне към регулаторен орган или към широката публика; не е предвидено как да се защитят авторите на сигнали, които не действат в професионалното си качество; изключване на юридическите лица от обхвата на закона – би могло да се защитят като лица, улесняващи подаването на сигнали; Изключението от обхват на тайната, свързана с национална сигурност – достатъчно даден документ е да е класифициран с гриф за такава тайна, за да бъде изключен от рамките на закона. Тенденцията е за нарастваща интернационализация на защитата, като посоката, зададена от Съвета на Европа е от soft law към правнообвързващи норми. В тази посока се развива и ЕС – на 16 април 2019 г. бе приета Директива относно защитата на авторите на сигнали73, която при влизането си в сила на 1 януари 2021 г. ще допринесе в значителна степен за уеднаквяване на защитата на правото на подаване на сигнали. Директивата дава възможност за двустепенна процедура на защита, но изборът принадлежи на автора, който може да реши да прескочи вътрешното ниво и да активира външното ниво при риск за заличаване на доказателствата, което предоставя значителна гъвкавост. Директивата предвижда задължение за държавата да осигури юридическа подкрепа за авторите на сигнали чрез създаването на публичен орган или дотиране на НПО, които да поемат тази функция). Изтегляне 126.78 Kb. Сподели с приятели: