,,Албена,си беше същата Албена,само че не се смееше,очите и не играеха,както по-рано,а наведени под тънките вежди гледаха надолу."
Използвайки сравнението ,,като че отиваше на черква",Йовков проектира мотива за изкуплението,по време на страсната седмица.Съгрешилият човек,в случая младата майка ,,държеше ръцете си смирено",защото тя вече се е примирила с това че ще бъде наказана от съдебната власт.Използвайки сравнението ,,като че отиваше на черква",Йовков проектира мотива за изкуплението,по време на Страстната седмица,когато Христовия син би могъл да пощади своите чеда.С думите "грешна беше тая жена,но беше хубава",автора
представя чрез отрицателната частица "но" контраста красота- грях.Божесвеното изящество на младата героиня,допълва цялостния и портрет,с който се заличава омразата от лицата на мнозинството и се смекчава напрегнатата атмосфера,породена от мрачното настроение на присъстващите,която поддържал дядо Власю.В този момен с внезапната промяната на нравственото отоншение на селяните,се разгръща психологическата кулминация на творбата:
