Албена иска прошка ,от хората около нея.Изоставяйки своята егоцентричност, тя осъзнава,че пътят на наказанието и опрощението е дълъг, а отворената душевност и комуникация със заобикалящия свят, е правилната посока по която тя трябва да поеме-,,Млада съм,сгреших!Прощавайте!".Дори коравосърдечния дядо Власю,който е бил привърженик на патриархалните норми и на тяхното спазване,се застъпва за Албена,която ,ако съдим по неговите думи,е предавала един универсален и уникален ,сам по себе си облик на селцето им: ,,,Момчета,дръжте,не я давайте.Какво е селото без Албена!".Носейки детето и,тя го прегръща и целува,въпреки че то я е предало,обичта надделява пред гузната съвест и стореното предателство.Тук,се въвеждя мотива за майченската любов,по-силна от кое да е чувство,което може да изпитва човек.
След това се заформя една нова обстановка,акцентираща върху едно художествено описание на спрялата "изведнъж" мелница ,в което се преплитат сравнения и одухотворяване на вече неработещия и мотор:
