Анализ и синтез на логически схеми
Изтегляне 1.14 Mb.
|
Свързани:
an-architectural-reassessment-of-a-villa-rustica-near-serdica, New Microsoft PowerPoint Presentation, кр цсх
- Навигация на страницата:
- Тригери със структура “главен-подчинен”
| J-K-тригер
На фиг.9.8. са дадени условното обозначение на тригера, неговият граф и таблица на преходите. Вижда се, че поведението му в първите шест реда от таблицата на преходите съвпада с поведението на R-S - тригера. Входът K установява тригера в “0”, а входът J - в “1”. Този тригер обаче позволява комбинация “11” на двата входа. При тази ситуация той променя състоянието си подобно на T - тригера. На базата на R-S - тригер ще бъде синтезиран J-K - тригер. Трябва да се изведат функциите R=f(J,K,Qt) и S=f(J,K,Qt). Към таблицата на преходите на J-K - тригера се дописват две колонки за R и S, които се попълват по следния начин: знаейки Qt и какво трябва да бъде Qt+1, се определят R и S. Логическата схема на J-K - тригера е дадена на фиг.9.9. Анализът на логическата схема показва, че когато само един от входовете J или K е активен или и двата са пасивни (първите шест комбинации от таблицата), тригерът работи устойчиво. При подаване на комбинация “11” на входовете J и K, подобно на T-тригера, започва непрекъснато превключване на тригера (изпълняват се преходите от седми и осми ред от таблицата на преходите). Причината за тази неустойчива работа е същата, както при T-тригера. Когато продължителността на логическата “1” на входовете J и K е по-голяма от времето за сработване на тригера, и е позволено на входа на комбинационната схема във време t да постъпва Qt+1, подобно на разгледания T-тригер, се появяват критични състезания. Тригери със структура “главен-подчинен” Преодоляването на горния проблем става чрез използване на структура от типа “главен-подчинен” (“master-slave”, “управляващ-управляван”) (фиг.9.10.). Чрез добавяне на синхровход към вече проектираната логическа схема получаваме синхронен по ниво J-K - тригер, подобно на разгледния вече синхронен R-S - тригер. Идеята, заложена в структурата “главен-подчинен”, е следната - използват се два синхронни по ниво J-K - тригера, свързани по начина, показан на фиг.9.10а. На входа на “подчинения” постъпват и възможните комбинации са “01” и “10”, т.е. при него състезания не м огат да възникнат. Възможно е като подчинен да се използва и синхронен по ниво R-S - тригер, както е показано на фиг.9.10б. В “подчинения” тригер се съхранява състоянието Qt. Като “главен” се използва синхронен по ниво J-K - тригер, при който обратните връзки за състоянието Qt постъпват от изхода на “подчинения” тригер. Когато СИ=1, “подчиненият” тригер е блокиран и не може да се превключва. Активен е “главният”, на входа на който постъпват Qt, J и K и той може да формира Qt+1 и да го запомни. При преход на СИ от “1” в “0” се разрешава работата на “подчинения” тригер и новополученото Qt+1 се записва в него. “Главният” тригер е забранен от СИ и не може да се превключва повече, докато СИ=0. Проблемът със състезанията е преодолян. От времедиаграмата се вижда, че новото състояние се появява на изхода на тригера по падащия фронт на синхроимпулса. Схемата може лесно да бъде преработена, за да може тригерът да сработва по нарастващия фронт на синхронизиращия импулс. D - тригер Н а фиг.9.11 са дадени условното обозначение и таблицата на преходите на D-тригера. Вижда се, че състоянието Qt+1 повтаря Dt и не зависи от Qt. Това може да се потвърди и от характеристичното уравнение: Схемата на D-тригера може да се построи с помощта на J-K или R-S - тригер, както е показано на фиг.9.12. Подобно на разгледаните J-K и R-S - тригери D-тригерът може да бъде синхронен по ниво или синхронен по фронт. Фактът, че е едновходов, го прави приложим при изграждане на регистри и други структури с памет. Съществуват и други типове тригери, които обаче нямат широко приложение в практиката и няма да бъдат разглеждани. Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|