Анализ и синтез на логически схеми
Представяне на логически функции
Изтегляне 1.14 Mb.
|
Свързани:
an-architectural-reassessment-of-a-villa-rustica-near-serdica, New Microsoft PowerPoint Presentation, кр цсх
| 3. Представяне на логически функции.
Поведението на коя да е логическа функция в зависимост от стойностите на аргументити й може да бъде описано по един от следните начини: 3.1. Описателно - поведението на функцията се описва словесно. Примери: 1). Логическо произведение (конюнкция) на два аргумента е такава логическа функция f(1), която приема стойност 1, само в случай че и двата аргумента приемат стойност 1. 2). Логическа функция (f2) на 4 аргумента приема стойност 1 за онези набори, които представляват разрешени комбинации в двоично-десетичен код с излишък 3 (това са набори о т 3(10) до 12(10) включително) и стойност 0 за всички останали набори. 3.2. Таблично. Функцията се представя чрез таблица, в която се записват всички набори от аргументите и стойностите на функцията за всеки набор. Таблицата се нарича таблица на истинност. Примери: 1). Таблицата на истинност на зададената описателно функция f1 е показана на фиг.1.1. За комбинациите от стойности на аргументите x1x0 00, 01 и 10 (т.е. за набори 0, 1 и 2) функцията получава стойност 0. Когато x1=x0=1 (набор 3), функцията получава стойност 1. 2). Tаблицата на истинност на зададената описателно функция f2 е показана на фиг.1.2. 3.3. Аналитично. Функциите се представят с логически изрази. Логическите изрази представляват формули, състоящи се от логически константи и променливи, свързани с операциите И, ИЛИ и НЕ. Както и в обикновената алгебра, за задаване на порядъка на действие се използват скоби. Примери: 1). 2). 3.4. Графично. Функцията се представя чрез карта на Карно (КК). Kартите на Kарно представляват правоъгълни таблици, съдържащи толкова на брой клетки, колкото е броят на наборите за функцията, която се изобразява. Във всяка клетка се записва стойността на функцията за съответния набор. Клетките се означават с двоичните набори, като се спазва условието при преминаване от клетка в клетка само един аргумент да променя стойността си. Това условие е признак за съседност на две клетки в картата на Карно. Карта на Карно за n+1 променливи се получава от две карти на Карно за n променливи. Пример: Картата на Карно за горната функция f2 на 4 променливи е показана на фиг.1.3. Тя може да бъде попълнена лесно, ако предварително (както в случая) е записана таблицата на истинност на функцията. Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|