3. Синтез на последователностни схеми на базата на ПЛМ Структурата на един автомат съдържа комбинационна част и памет (фиг.15.4.).
Р еализацията на този автомат чрез ПЛМ се свежда до избор на подходяща външна памет и синтез на КС.
Ако се използва ПЛМ, в структурата на която има и памет, то реализацията на автомата може да се извърши с един единствен чип. фиг.15.4.
Методиката за синтез ще бъде демонстрирана чрез следния пример: По зададена БСА да се синтезира синхронен автомат на Мур. Да се реализира чрез ПЛМ и D тригери.
При синтеза спазваме методиката, дадена в тема 11.
1. Условните оператори са заменени с входни сигнали x, а микрооперациите с изходни сигнали y.
2. В изходната блок-схема на алгоритъма отбелязваме състоянията и построяваме граф на преходите и изходите. Кодираме състоянията.
3. Построяваме таблица на преходите, изходите и функциите на възбуждане. Извеждаме логическите функции на възбуждане на паметта и изходните функции.
4. Реализация на автомата на базата на ПЛМ. - избор на подходяща ПЛМ. В нашия случай броят на входовете е 4, на изходите 6, а броят на различните терми е 8. От к аталог избираме чип с параметри n>=5, m>=6 и p>=8.
- програмиране на матриците.
ПЛМ (PLA) са по-универсални от PAL и GAL, но имат и своите недостатъци в сравнение с тях.
При PAL и GAL “ИЛИ” матрицата е непрограмируема и това прави устройствата с по-малки размери, по-евтини и с по-голямо бързодействие. Това ги прави икономически по-изгодни и затова използването им е по-голямо. Недостатъкът на PAL е, че броят на p-линиите, участващи в операцията “ИЛИ”, е фиксиран (за PAL 20L8A например p-линиите са 8).Този недостатък може частично д а се избегне като част от изходните функции се подават в “И” матрицата и могат да се ползват за формиране на сложни терми. На фиг.15.5. е даден един възел от “ИЛИ” матрицата.
Съществуват и PAL които в изходния си блок съдържат буфери, тригери или други елементи. Това позволява с тяхна помощ да се реализират и последователностни схеми.
