Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част

Археолози десетилетия наред изследват подножието и склоновете на хълма, а от находките - мраморни релефи, изображения с тракийски конник, монети, части от статуи, статуя на Аполон Музагет с фрагментарно запазен надпис върху базата се стига до извода, че в предримската и римска епоха на това място е имало светилище.

Шилото е атрактивна местност, за която се говори, че е приютявала жертвоприношенията. Шилото е най-високата част в Бургас. В днешно време около хълма се добиват инертни материали с учередена концесия и се извършва нерегламентирано строителство, несъвместимо със значимостта на историческото откритие.

7. 
   Манастир Тепе
   

8. 
   Сладките кладенци
   

В западните покрайнини на стария град Бургас, в близост до брега на езерото Вая е разположена местността “Сладките кладенци”. 500-400 година преди Христа тук е било разположено богато селище, едно от търговските средища на аполонийците. Този период съвпада с периода на най-силен разцвет на Аполония Понтика, известен днес като Созопол.

По време на разкопките из района в него са документирани няколко депа на амфори, в които са намерени над тридесет цели съда, антична керамика, определена от археолозите като луксозна и други.

Траките също са имали важна роля за развитието на социалния живот и търговския статус на селището.

Към настоящия момент тази територия е урбанизирана и представлява част от територията на Промишлена зона Победа. На терен са площадки и сгради на промишлени предприятия – Бивша фабрика „Яна” и др.

9. 
   Остров “Св. Анастасия”
   

Остров Света Анастасия има богата и вълнуваща история. За него се разказват легенди, островът е вдъхновил много чудновати истории, обвити в тайнственост и мистицизъм.

За дългата му история свидетелстват и античните предмети като амфори от V-VI век н. е., открити на острова.

Тук е имало и манастир, за който има сведения още от 1553 г. Освен за монаси и пътешественици, островът е бил привлекателен и за пиратите, които са кръстосвали морската шир. Има легенди, които разказват за скрити съкровища, разпалващи въображението и до днес.

На о. Света Анастасия са запазени основите на църква от 6-век, по-късно е построен манастир. Има данни, че освен Св. Андрей тук е идвал и Свети Апостол Павел. Храмът на няколко пъти е бил опожаряван, опустошаван е от бурите, разрушаван от нашественици, но винаги е бил възстановяван. Островът е природен и културен резерват. В църквата се пази безценна иконопис и утвар, които се рушат от времето.

През 1924 г. Света Анастасия е превърнат в остров-затвор, а здравите стени на манастирската обител изпълняват ролята ва затвор за политически затворници. След 1944 г. превъзпитателната институция е затворена и сградата се запазва и се устройва като музей. Остров Света Анастасия е преименуван на о-в Болшевик, както го знаят по-възрастните бургазлии и до днес. След демократичните промени от 1990 г. островът връща старото си име Света Анастасия.

Малката и голяма сграда на Манастира сега са необитаеми, не се ползвтат и са в лошо физическо състояние.

Старият фар, който се намира на острова, е бил изграден от френска компания през 1889 г. Фарът бил монтиран върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище и в хубаво време светлината му се виждала от 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова били положени основите за новия фар, който направлява корабите и до днес. Той бил запален за пръв път на 13.06.1914 г.

От 2001 г. Света Анастасия е със статут на природно – археологически резерват. Около острова са разположени природни феномени, които в едно със сградите и общия дух на острова притежават потенциал и създават възможности за превъщането им в много атрактивна туристическа дестинация.

10. 
    Антично селище с пристан при военна почивна база кв. Сарафово
    

5. 
   Зони с богат културен ландшафт
   

Основен приоритет при изготвянето на проекта за ОУП на гр. Бургас е обособяването и маркирането на т. нар. зони с богат културен ландшафт – зони, в които е въведен превантивен устройствен режим. е запазването на традиционни пешеходни маршрути, съхраняване на градската памет, обвръзка с културни институти и забележителности, симбиоза със зелената система и съхраняване на връзката човек-море и природа.

Политиката на Община Бургас, която намира своя окончателен израз в изготвения ОУП е насочена към възстановяване и възраждане на традицията за съхраняване на културното наследсво и историята, създаване на единен градски културен и архитектурен облик и единодействие на отделните структуроопределящи културния ландшафт елементи чрез създаване на естествена хармонична връзка на старото градско ядро с новите градски структури.

Изработване на строга концепция за развитието на туризма с използване на всички налични и предполагаеми ресурси би довело до балансирано използване на урбанизираните и извънурбанизирани територии за постигане на целите поставени с ОУП на гр. Бургас. За постигане на тази цел и създаването на единен културен ландшафт в ОУП са залегнали предвиждания за:

• 
  Територията на „Морска градина“, където важат специфичните правила и нормативи и действащи устройствени планове. ОУП не предвижда нови зони за урбанизация. При промяна на устройствения план, задължително се изготвя обемно-градоустройствено решение, като всички изменения се съгласуват по реда на действащата законодателна рамка;
  
• 
  Северно в зоната между Черно море и Атанасовско езеро е разположен Парк „Езеро”. По възлагане на Община Бургас за територията на парк „Езеро” през 2009 – 2010 г. е изготвен ПУП с предвидено изграждане на нова и реконструкция на съществуваща алейна мрежа, нови спортни и детски площадки и атракциони, места за отдих и др., като презумпцията е – създаване на единна крайбрежна зона съчетаваща в себе си история, култура, спорт и отдих в неразривна връзка с богато озеленяване и директна връзка с морето. ОУП не предвижда нови зони за урбанизация. При промяна на устройствения план, задължително се изготвя обемно-градоустройствено решение, като всички изменения се съгласуват по реда на действащата законодателна рамка;
  
• 
  В кв. ”Крайморие” създаване на нова паркова крайбрежна зона като свързващо звено между защитени зони Пода и Ченгене скеле. ОУП се съобразява с действащ ПУП на квартала и не се предвиждат различия. При промяна на устройствения план, задължително се изготвя обемно-градоустройствено решение, като всички изменения се съгласуват по реда на действащата законодателна рамка;
  
• 
  Връх Шилото и прилежащата му територия. Наличието на археологическа недвижима културна ценност и уникалната гледка (визуална комуникация) обуславят чудесни възможности за развитие на зоната. ОУП предвижда обвръзка с мрежата от туристически маршрути и не предвижда зони за урбанизация;
  
• 
  Парк „Кюшето“ и парк „Сарафово“ се свързват в нова крайбрежна паркова зона. Парковете се радват на хубави гледки, условия за пътнически и туристически терминали. Имат действащи подробни устройствени планове, при тяхната промяна, задължително се изготвя обемно-градоустройствено решение, като всички изменения се съгласуват по реда на действащата законодателна рамка;
  
• 
  Зона „Супер Бургас“, която представлява, преструктуриране на част от територията на пристанищен комплекс и превръщането и в зона за обществен достъп с пасажерско и яхтено пристанище като естествен завършек от юг на Морската градина;
  
• 
  Зона около върховете „Трите сестри“. Отново съчетание на археологически ценности с визуална комуникация с града. Не се предвиждат зони за урбанизация, а възможност за социализация на недвижимата културна ценност посредством с туристически маршрут.
  

• 
  Съхраняването и доразвиването на традиционните пешеходни маршрути, обвързването им с възможности за връзка с природата и био-разнообразието намират решение в устройственото планиране и обособените с ОУП устройствени зони в територията;
  
• 
  Създаване на единна крайбрежна паркова зона с елементи на култура, спорт, отдих и обществено обслужване;
  
• 
  Обвръзка на градската зелена система с крайградски паркове и лесопаркове;
  
• 
  Преструктуриране на територията на кв. ”Победа”, кв. ”Акации” и ПЗ Победа във вторичен градски център с крайбрежна зона на мястото на стари и не действащи производствени предприятия;
  
• 
  Създаване на Рибарско селище в местността Ченгене скеле съхраняващо старите традиции по рибарство при нови съвременни условия;
  
• 
  Подобряване на транспортната схема с доразвиване и преструктуриране на трасетата на масовия градски транспорт;
  
• 
  Обемно-пространствено обследване на силуета на града по основните входно-изходни артерии и откъм морето;
  
• 
  Създаване на система от велоалеи;
  
• 
  Създаване на морски трасета за вътрешно градски и междуселищен транспорт;
  
• 
  Създаване на туристически маршрути в обвръзка с пешеходни, морски, вело- и еко- трасета.
  

6. 
   Анализ/актуално състояние и проблеми/на недвижимите културни ценности на град Бургас.
   

За съжаление дълго време тези културни ценности са унищожавани от беразборно строителство и неясни икономически интереси, зле съхранявани и частично унищожени. Едва през последните години Общинска администрация обърна сериозно внимание в посока проучване, разкриване и съхраняване на културните богатства в територията.

Стартираха нови проучвателни и аварийно-спасителни работи, процедури по определяне граници и режими на недвижими културни ценности с цел създаване на условия за тяхното правилно проучване, експониране и социализация.

1. 
   Архитектурно-строителни недвижими културни ценности на територията на град Бургас.
   

Основните проблеми на архитектурно – строителните НКЦ могат да се обобщят така:

• 
  Липса или оскъдно финансиране по дейностите за опазването им – много от тези НКЦ са частни, а собствениците им не са способни да финансират мащабни работи по реконструкция и консервация;
  
• 
  Процедурата по съгласуване на ПУП и инвестиционни проекти е бавна и тромава, което води до забавяне във времето реализацията на инвестиционните намерения;
  

Всички разработки за изменение на ПЗ и РУП в територията на груповите и единични НКЦ задължително се съгласуват по реда на ЗКН преди провеждане на процедурите по тяхното обявяване и одобряване.

В изпълнение на политиката на Община Бургас за съхраняване духа и характера на града се проведе мащабна акция по ремонт и реконструкция на съществуващите сгради по ул. ”Богориди” и ул. ”Александровска”. Над 90% фасадите на сградите са ремонтирани. Част от сградите са изцяло реконструирани съгласно одобрени проекти и издадени разрешения за строеж.

Община Бургас работи активно по усвояване на средства по оперативни програми за реконструкция на Централната градска част и други обекти на културата.

Приключиха ремонтно-възстановителните работи по Културен център Морско казино и старата изоставена сграда, опасна за обитаване и компрометираща общия културен облик на Морската градина и града вече има нов вид и нова функция.

В процес на реализация е проекта за реконструкция на Пешеходна зона ул. ”Александровска”от пл. ”Царица Йоана” до пл. ”Тройката” и ул. ”Богориди” до ул. ”Лермонтов” – І етап.

Основен приоритет при изготвянето на проектите е запазването на традиционни пешеходни маршрути, съхраняване на градската памет, обвръзка с културни институти и забележителности, симбиоза със зелената система и съхраняване на връзката човек-море и природа.

Политиката на Община Бургас, която намира своя окончателен израз в изготвения ОУП е насочена към възстановяване и възраждане на традицията за съхраняване на културното наследсво и историята, създаване на единен градски културен и архитектурен облик и единодействие на отделните структуроопределящи културния ландшафт елементи чрез създаване на естествена хармонична връзка на старото градско ядро с новите градски структури.

В исторически план устройственото планиране преминава през няколко етапа:

През 1942-44 г. е изготвен ОГП от проф. Херман Янсен-утвърден

През 1947 г. е изготвен нов ОГП от проф. Тенев-одобрен и действащ до 1957 г.

През 1957 г. е изготвен нов ОГП от РПО-Бургас с ръководител арх. Аргиров и арх. Гюлмезов, съгласуван с МАС. Същият става основа за по-нататъшни разработки на градските жил. комплекси-„Толбухин”/сега „Лазур”/, ”Зорница”, ”Изгрев”, ”Славейков” и ЗПР на промишлените зони.

През 1976 г е изготвен окончателен проект на ОГП от колектив с ръководител арх. К. Делев от КИПП”Главпроект”-София, който е спрян до изготвяне на актуализиран териториално устройствен план на селищната система Бургас.

Плановете 1944-47-57 г. следват тенденцията на развитие на града: в северозападна посока, навътре в сушата за зона обитаване и на промишлени зони по крайбрежието.

Доброто намерение на проф. Янсен за изграждане на богато озеленена зона между стария град и новите жилищни територии на северозапад, свързваща двете езера с добре организирани пешеходни зони не се развива в последствие. Не е зачетена идеята на арх. Аргиров и арх. Гюлмезов за създаване на зелена изолационна ивица между к-с ”Славейков” и ПЗ „Север”. Тяхна е идеята за изграждане на път, свързващ пристанището със ПЗ”Север” по северния бряг на Бургаското езеро, която е частично реализирана и е залегнала като основна транспортна връзка, важен опорен гръбнак във всички последващи разработки.

С разрастването си градът заема все повече нови прилежащи на старото градско ядро територии, обособени в жилищни комплекси - „Славейков”, ”Изгрев”, ”Зорница”, ”Бр. Мила-динови”, ”Лазур” и „М. Рудник” и производствени зони- „Север”, ”Юг”, „Победа”, ”Сарафово” и „М. Рудник”. Градът се развива в последствие основно като промишлен център като не се обръща особенно внимание на съхраняването и възраждането на характера и духа на града. До 1987 г. прилежащите на града селища съществуват и се развиват като самостоятелни селищни единици. Динамиката в развитието на гр. Бургас и съществуващите ограничители за неговото териториално естествено разрастване/езера, море и промишлени зони/налагат поетапното включване в структурата на града на съществуващите разположени близко до него села – Крайморие, Сарафово, Лозово, Г. Езерово. С указ 3182/1987 г. ДВ №89/1987 г. те получават статут на квартали на града, а през 1991 г. такъв статут придобива и кв. ”Д. Езерово”. Всяко от тези бивши населени места влиза в границите на града със собствено землище. Всеки от кварталите обаче се развива самостоятелно без единна устройствена политика и целенасочени мерки за взаимосвързаност между отделните структурни единици.

2. 
   Археологически недвижими културни ценности.
   

Пример за това са разрушените: тракийското светилище на връх Шилото, античното селище “Сладките кладенци”, античния некропол от IV век при Окръжния съвет, 5 надгробни могили от римската епоха в Бургаското землище на 5-ти километър и др. Причините за това са много, но най-съществените са две – финансовата невъзможност и незаинтересоваността на институциите.

Дълги години град Бургас е бил извън програмите и стратегиите на окръжно и национално ниво за проучване и използване на археологическото му наследство за развитие на обществената инфраструктура и туризма.

В действащото законодателство има пропуски по отношение защитата на археологическите ценности. Не съществува информационно указване и методи за популяризиране сред обществото и самите жители на града. Това е причина да се пропускат много възможности за развитието и използването на един голям потенциал за развитието на човешките ресурси, туристическата и културна инфраструктура на Бургас. През 2008г. община Бургас финансира програма за археологически проучвания на територията на града, което осигури успешното развитие на бъдещи проекти за съхраняването на културното наследство и създаването на туристически атракции. Така се създаде база данни за подготовка на устройствени схеми, планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и археологически обекти в Контекста на Общия Устройствен План на града./чл.78 и 79 от ЗКН/.

Община Бургас изготви инвестиционни проекти за реставрация и адаптация на о-в „Св. Анастасия” и за реконструкция на мост и предмостово пространство в Приморски парк, като част от мащабен Проект за развитие на туристическите атракции в обвръзка с туристическите маршрути в ЦГЧ.

Основните проблеми на археологическите НКЦ могат да се обобщят така:

• 
  Липса на единен регистър и точни кадастрални граници на археологическите обекти. Неясни са границите на обектите, техния статут, режим на опазване и т. н.
  
• 
  Липса на адекватно финансиране по дейностите на проучване, реставрация и консервация на археологическите разкопки. Въпреки финансирането от страна на Община Бургас, средствата все още са крайно недостатъчни за да се предприемат всички необходими действия.
  
• 
  Липса на системен мониторинг и контрол по опазването на обектите. Отговорните институции доскоро са проявявали небрежност и безотговорност към обектите на КИН.
  
• 
  Липса на достатъчно информираност на обществото за цялото многообразие на археологическите обекти.
  
• 
  Недостъпност на много от обектите. Няма изградена туристическа инфраструктура, няма указателни табели и знаци, самите обекти са обрасли в трева и не са подържани.
  
• 
  Значителната част от паметниците попадат в имоти частна собственост
  
• 
  Законодателна обезпеченост и защита на ценностите
  

7. 
   Стратегия за възстановяване, опазване и развитие на природното и културно- историческото наследство в Община Бургас
   

Град Бургас се отличава с уникално природно богатство, изключителни културно-исторически паметници, народни обичаи и традиции, които по неповторим начин се съчетават със съвременния динамичен живот. Те могат да осигурят дългосрочно подобряване на качеството на живота, само ако се използват по устойчив начин, гарантиращ тяхното запазване и добро състояние в бъдеще. Регионалната политика съдейства за развитие на туристическите функции на общините като алтернатива и възможност за диверсификация на местната икономика, като се фокусира върху модели на устойчив туризъм, включващи опазване и експониране на природното и културно наследство. Развитието на отдиха и туризма трябва да се подкрепя в цялата община, тъй като то пряко влияее върху броя на създадените работни места, имиджа на общината и привличането на инвестиции. Повишаването ролята на културното и природно наследство в подкрепа на икономическото развитие включва: развитие на алтернативните форми на туризъм в региона и насърчаване на природни и културни модели за развитие. Това се постига чрез развитие на бизнес – идеи и финансиране на дейности, насочени към възстановяване, поддържане и промоциране на обекти на природното и културно-историческото наследство, съчетани с предлагането на качествени туристически продукти и услуги. Предвид гореизложеното е необходимо да се утвърдят и предприемат спешни мерки/стратегия/относно опазване и популяризирането на КИН на град Бургас. В най-общи линии те биха могли да се систематизират така:

• 
  Изясняване на отговорността на различните институции;
  
• 
  Изготвяне на актуални списъци, оценки и режими за опазване на обектите на НКЦ;
  
• 
  Изготвяне на специализирана кадастрална карта за обектите на недвижимите археологически културни ценности с охранните им зони и зоните с превантивна защита;
  
• 
  Финансиране на дейностите по проучване, реставрация и консервация на обектите;
  
• 
  Изграждане на необходимата туристическа инфраструктура с цел улеснен достъп – туристически маршрути, информационно обслужване, обвръзки с градския транспорт, центрове за обслужване и др. ;
  
• 
  Финансиране на рекламни и маркетингови кампании с цел популяризирането на обектите;
  
• 
  Прилагане последователно и целенасочено мерките за постигане целите предвидени с ОУП;
  
• 
  Взаимна връзка и последователност на реализацията по отделните елементи при прилагане на плана;
  
• 
  Мониторинг по опазване на ценностите;
  
• 
  Мониторинг по реализация на мерките предвидени с плана.
  

• 
  На план схемата на културно-историческото наследство са отбелязани приблизителните местоположения на археологическите обекти (съгласно последния изготвен списък, приложен към записката). Това дава база, на която да се стъпи при изготвяне на специализираната кадастрална карта и заснемане на обектите с точни координати;
  
• 
  Отбелязани са възможните туристически маршрути, които са отговор на нуждата от достъпност на обектите. Тези туристически маршрути минават в близост до всеки един значим обект на културно-историческото наследство. Обвързани са с начални и крайни спирки на градския транспорт, автогари, жп гари, аерогара и т. н. Всички следва да бъдат обезпечени с обществено – обслужващи обекти в устройствени зони, в които е възможно изграждане на обекти за информационното и обществено обслужване;
  
• 
  Определени са охранните зони и зоните за превантивна устройствена защита на архитектурно – строителните недвижими културни ценности в Централна градска част. Въведена е отделна устройствена зона Ц- кин, в която са указани параметри и стилистика на застрояване, съобразени с характера и спецификата на съществуващите НКЦ т. е. предвидени са мерки и лостове за предотвратяване на нехармонични намеси в средата;
  
• 
  Определени са зоните на предполагаема подводна археология, която до момента не е изследвана;
  
• 
  Предотвратена е възможността за безразборно застрояване в земеделските територии, като по този начин няма да е възможно унищожаването на археологически НКЦ в следствие на интензивни строително – монтажни работи;
  
• 
  Определени са зоните с богат културен ландшафт, което е предпоставка за насока на работата по възстановяване, опазване и интегриране на тези зони към градската среда, осигуряване на широк обществен достъп, обвръзка с транспортните артерии на града и определяне на превантивна устройствена защита;
  
• 
  Със СПН е осигурена превантивна защита на обектите на културното наследство;
  
• 
  ОУП определя стратегията за развитие и урбанизиране на територията при съобразяване и опазване на ценностите в нея;
  
• 
  Създаването на план определящ политиката за развитие в период от 25 години създава възможност за изработване на краткосрочни и дългосрочни програми за обследване, опазване, съхраняване и социализиране на недвижимите културни ценности;
  
• 
  ОУП създава възможност за осигуряване на взаимна обвързаност на отделните дейности, тяхната зависимост и едновременност за реализация;
  
• 
  ОУП осигурява възможност за развитие на културния туризъм като стратегически в територията;
  
• 
  С ОУП са осигурени възможности за интегрирано развитие на градската и крайградска територии.
  

8. 
   
   Каталог: uploads
   uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   
   
   
   Изтегляне 5.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: