Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част

1. 
   АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ
   

1. 
   Обща част
   

Град Бургас е създаден като малко рибарско селище на брега на Черно море. С разрастването си градът заема все повече нови прилежащи на старото градско ядро територии, обособени в жилищни комплекси – „Славейков”, „Изгрев”, „Зорница”, „Братя Миладинови”, „Лазур” и „Меден Рудник” и производствени зони – „Север”, „Юг”, „Победа”, „Сарафово” и „Меден Рудник”. Впоследствие градът се е развивал основно като промишлен център, което при днешните условия на развитие на световните градове, играе отрицателна роля. До 1987 г. прилежащите на града селища съществуват и се разрастват като самостоятелни селищни единици. Динамиката в развитието на град Бургас и съществуващите ограничители за неговото естествено териториално разширяване/езера, море и промишлени зони/налагат поетапното включване в структурата на града на съществуващите и разположени близо до него села – Крайморие, Сарафово, Лозово, Горно Езерово. С указ 3182/1987 г. ДВ №89/1987 г. те получават статут на квартали на града, а през 1991 г. такъв статут придобива и Долно Езерово. Всяко от тези бивши самостоятелни населени места влиза в границите на града със собствено землище.

Черноморското крайбрежие е една от най-атрактивните територии на България. Тук са съсредоточени ресурси и дейности, които са от национално, регионално и локално значение. След дълги години на спор и разногласия през 1991г. с Конституцията на Република България, крайбрежната плажна ивица е обявена за изключителна държавна собственост. В следствие на твърде активната антропогенна дейност през последните години, която доведе до изключителни изменения на природния ландшафт, както и за съжаление до необратимо унищожаване на редица екосистеми се наложи да се вземат спешни мерки за възстановяването и бъдещото развитие на застрашените територии. По този начин ценни природни ресурси като Защитени територии, влажни зони, крайбрежни езера и блата, плажове, гори и лесопаркове получиха статут на публична държавна собственост, като с това се осигурява строг контрол на държавата като институция по отношение на разпореждането с тези ресурси. За съжаление в последните години се наблюдава изключителен бум в строителството с цел привличане на максимален брой туристи, което предопределя все по – интензивното урбанизиране на градовете и курортите ни, като по този начин те губят своята привлекателност. Освен това, масовото застрояване води до увеличаване на легловата база за сметка на капацитета на плажните територии, което влияе върху невъзможността да се осигурят необходимите пространства на човек, указани в Наредба 7 от 2003г. – правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Отчетено е, че до

80% от туристите по морските курорти се намират едновременно на плажа.

Изработването на строга концепция за развитието на туризма в дадената територия би довело до балансирано използване на урбанизираните и неурбанизирани терени. Тенденцията за изнасяне на обитаването от старото градско ядро към тези нови територии в последните години е много осезателна. Бързата комуникация създава добри условия за ползването на тази крайградска до настоящия момент територия като градска спалня с висок комфорт на обитаване. Съществуващите поземлени имоти са с голяма площ, нисък процент на застрояване и малка етажност на застройките – два до три етажа. Озеленените площи, които могат да се предвидят в границите на УПИ ще са значителни. В територията съществуват и големи терени с реализирано или предвидено озеленяване, предназначени за широко обществено ползване, които обаче няма да осигуряват необходимия капацитет от озеленени територии на жител в бъдеще (в следващите 20 – 25г.) с темповете на развитие на модерния град. Зелената система трябва да бъде много добре прогнозирана, за да обезпечи бурното градско развитие.

Град Бургас няма одобрен Общ устройствен план. В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век е изготвен Общ градоустройствен план/ОГП/на града, който по ред причини не е одобрен. Последващото устройствено развитие на територията на града следва частично предвижданията на този ОГП, като за отделните териториални единици са изготвени и одобрени подробни устройствени планове. Всеки от тях е самостоятелно разработен план, отчитайки проблемите на отделните квартали и комплекси, но взаимовръзката им един с друг не е аргументирана и често предвижданията се сблъскват с частични противоречия.

Територията, която обхваща предварителния проект – прогноза на гр. Бургас се равнява на 254 929 дка с население по данни от 15.12.2008г. от 217 887 жители, като този брой значително надвишава прогнозираното от стария ТУП.

С решение №58/02.02.2009 г. на Министерски съвет на Република България населените места с. Ветрен и с. Банево са присъединени към гр. Бургас. Същите са разположени северно от съществуващия град. Връзката между селищната територия се осъществява по път І–6 Бургас – София. В землищата на двете населени места са разположени вилни зони и селищни образувания, отредени за курортни дейности. Рекреационният ресурс е значителен и присъединявайки се към големия град, ще окаже значително влияние върху параметрите за цялото населено място. Двете селища са включени в разработвания ОУП на гр. Бургас като сателитни квартали.

Не на последно място гр. Бургас представлява важен демографски и икономически фактор, имащ основно значение за развитието на Югоизточния регион и страната. Градът е общински и областен център и концентрира в себе си не само собствените си проблеми, а и тези на прилежащите му населени места и други урбанизирани територии, които остават разпокъсани. Поради тази причина е необходимо да се даде прогноза за социално – икономическото и пространственото развитие на града в бъдеще.

Настъпилите съществени промени в социалните и обществено – икономическите условия и съвременните изисквания за устройство на територията налагат предприемането на спешни мерки в устройственото планиране на общината. Основните фактори, които налагат това са следните:

1. 
   Население и обитаване
   

• 
  Увеличаване на броя на населението и концентрацията му в определени зони;
  
• 
  Засилване на тенденцията за изнасяне на обитаването от същинския град в крайградските и вилни зони;
  
• 
  Промяна на социалната структура и възрастовия състав на населението;
  
• 
  Наличие на процедирани и одобрени Подробни устройствени планове (ПУП) за разширение на кв. „Крайморие” и кв. „Сарафово”.
  

2. 
   Транспортна система
   

• 
  Засилване на автомобилния трафик и преминаването му през същинската част на града, поради липса на обходни артерии и връзки;
  
• 
  Поради засиления туристически интерес и увеличения икономически и социален потенциал пътнико-потока преминаващ през Летище Бургас е силно увеличен, а оттам е актуализирана Програмата за развитие на Летищен комплекс Бургас;
  
• 
  Изготвен е и е процедиран проект за разширение и преструктуриране на Пристанище Бургас;
  
• 
  Наличие на предварителни, технически и работни проекти за отделни елементи на транспортната система.
  

3. 
   Зелена система и екология
   

• 
  Недостатъчност и разпокъсаност на съществуващите обществени зелени площи и спортни площадки в кварталите;
  
• 
  Наличие на инвестиционна инициатива за изграждане на крайградски спортни комплекси, голф игрища и др.
  
• 
  Необходимост от разширяване на гробищните паркове;
  
• 
  Съществуването на Защитени територии и зони от НАТУРА 2000 с особено богато биологично разнообразие и голямо природно значение;
  

4. 
   Инфраструктура
   

• 
  Увеличаването на населението и нарастването на кварталите предполагат увеличаване на потреблението на ток, вода, газ и др.
  
• 
  Липса на канализация в някои от кварталите;
  
• 
  Наличие на предварителни, технически и работни проекти за отделни елементи на техническата инфраструктура.
  

5. 
   Туризъм
   

• 
  Инвестиционната политика изпреварва плановата обезпеченост. Наблюдава се нарастване на инвестиционната инициатива на собствениците на земеделски земи, попадащи извън границите на населените места, за промяна предназначението им;
  
• 
  Затваряне на града към морето и неговото развитие в дълбочина, което променя характера му на морски град и занижава качествата му на курорт;
  
• 
  Изработеният проект за изменение на ТУП в процедура по съгласуване и одобряване на местност „Кюшето” в землището на кв. „Сарафово”;
  
• 
  Наличието на значителен брой археологически, архитектурно – строителни, художествени и исторически паметници на културата.
  

6. 
   Промишленост
   

• 
  Насочване на инвестиции от големи промишлени холдинги и интерес за изграждане на нови предприятия за каквито няма предвиждания и от друга страна – непланово усвояване на територии за промишлени дейности в 70-те и 80-те години на миналия век и завземане на крайбрежни зони;
  
• 
  Увеличаване на замърсяването от съществуващите промишлени предприятия и необходимостта от налагане на нов подход при преструктурирането им;
  
• 
  Усвояването на нови терени за производствено – складови дейности;
  
• 
  Наличие на бивши и съществуващи кариери и асфалтови бази, някои от които действащи, а други – предвидени за рекултивация.
  
• 
  Частични ПУП за територията на ПЗ „Север”, „Юг” и „Победа”.
  

7. 
   Обществено обслужване
   

• 
  Насочване на инвестиции от големи търговски холдинги и интерес за изграждане на нови търговски комплекси, за каквито няма предвиждания.
  

Липсата на предвиждания на ОУП за всички тези дейности налага максимално ускоряване на процеса на планиране и овладяване на стихийното усвояване на крайградските територии и пренасищането им с нови дейности, често противоречиви на съществуващите в близост. Налага се изработването, процедирането и одобряването на Общ устройствен план на града, като по този начин се създадат условия за устойчиво развитие и благоустрояване на територията.

2. 
   Етапи в историческото развитие на гр. Бургас
   

1. 
   Възникване и развитие на гр. Бургас
   

През средновековието, на 10 км от посоченото древно поселище е построена крепостта Пиргос, най-вероятно използвана като наблюдателна кула. През 1453 г крепостта През 1453 г крепостта била превзета заедно с цялото Черноморско крайбрежие. Защитеното с крепост пристанище е функционирало и през следващите векове. За нуждите на корабоплаването на най-високата част на брега бил построен фар, който дал името на полуостров „Форос" при днешния квартал Крайморие. била превзета заедно с цялото Черноморско крайбрежие. Защитеното с крепост пристанище е функционирало и през следващите векове. За нуждите на корабоплаването на най-високата част на брега бил построен фар, който дал името на полуостров „Форос" при днешния квартал Крайморие.

Селището, свързано с пристанището, турските и европейски пътешественици наричали Бургас, което се вижда в разказите и описанията им през XVI-XVIIIB. Едва през 17 век Бургас получава настоящото си име. Първоначално е наречен Ахело Бургас, а след Освобождението – Бургас.

И в турски и в европейски исторически документи редица автори сочат наличието на два пристана (наричани скеле) на средновековното пристанище Бургас. Единия от тях (при п-ов. Форос) е бил предназначен за по- големи кораби, а вторият (в м. Гарда), който е бил по- добре защитен от ветровете при лошо време, е използван при бурно море. Мястото на този средновековен пристан е на мястото на се сегашните докове на кораборемонтния завод.

През 1786 г. австрийският дипломат Венцел Едлер фон Броняр пътувал по море от Цариград до устието на р. Дунав и посетил Бургас. Той подробно описал в служебната си кореспонденция градоустройството, пристанището, търговията, стопанските дейности и пътищата, като нарекъл града „Касаба"/от турски - търговски град/, „най- голямото и най-богатото селище в целия този край, наброяващо до 1200 къщи." Може да се приеме, съобразно тогавашните патриархални традиции, че по това време Бургас е имал над шест хиляди жители.

В средата на 60-те години на XIX в. Бургас се наложил като най-важен търговски център на Североизточна Румелия за износ на земеделски произведения. Според едно френско проучване за корабоплаването в главните черноморски пристанища през 1865 г. Бургас се нарежда на второ място по тонаж след Трапезунд. Градът е освободен от турско робство на 6 февруари 1878г. от руските войски. По това време в него живеят около 2950 души.

От края на XIX век Бургас се отличава като един от най-бързо развиващите се в България икономически и духовни селищни центрове. Това е създало условия за изграждането на интересна архитектурна среда, умело съчетаваща европейските архитектурни стилове. Културно-историческото наследство от тази епоха в сферата на архитектурата са 264 сгради, обявени за паметници на културата
Икономическото и културното развитие на гр. Бургас е по-ясно усетимо през първите десетилетия на ХХ век. Подем се наблюдава в развитието на индустрията, банковото дело, в просветата и културата. Създават се 151 индустриални предприятия: Фабриката за захарни изделия и растителни масла на Аврам Чальовски, Големите Български Мелници на Ив. Х. Петров, сапунената фабрика "Камбана", фабрика за рибни консерви и др. Учредяват се и много банки, създава се и Търговската палата. Просвещението също търпи развитие, първото основно училище се разделя на две: мъжко и девическо, в 1905 г. се открива Търговската гимназия, а в 1925 г. - Държавното Механо-Техническо училище. През втората половина на ХХ век гр. Бургас се превръща в мощен промишлено-стопански център, туристически регион с международна известност. Първата общинска библиотека в гр. Бургас е създадена непосредствено след Освобождението - през 1888г. През 1926г. се поставя началото на бургаското читалище "Пробуда".

Паралелно с икономическото и културното развитие на гр. Бургас се осъществява и развитие на транспортната му инфраструктура. Бургаското пристанище израстна като едно от големите ни черноморски пристанища. То е с широка специализация - за превоз на различни видове товари - нефт, въглища, торове, риба, метали, машини. Чрез него се осъществява

60 % от морския стокооборот на страната. По кейовете му има над 80 корабни места. Бургас стана главно вносно и износно пристанище за цяла Южна България и София.

С разрастването си градът заема все повече нови прилежащи на старото градско ядро територии, обособени в жилищни комплекси – „Славейков”, „Изгрев”, „Зорница”, „Братя Миладинови”, „Лазур” и „Меден Рудник” и производствени зони – „Север”, „Юг”, „Победа”, „Сарафово” и „Меден Рудник.

Днес територията на гр. Бургас е структурирана на следните макроструктурни единици (квартали и жилищни комплекси): Акациите; Банево, Братя Миладинови; Ветрен, Възраждане; Горно езерово; _{Долно езерово; Зорница; Изгрев; Лазур; Лозово; Меден рудник; П. Р. Славейков; Победа; Сарафово; Крайморие; Център.}
Устройствено планиране на гр. Бургас. През 1891 г. е утвърден първият градоустройствен план на Бургас. Обособяват се 289 квартала. В първия градоустройствен план е отделено място и на зелените площи - оформят се и 7 градини в чертите на града. Към така очертания град през 1912 г. се наблюдава и разширяване на селищната територия на гр. Бургас. Към съществуващата градска територия са присъединени нови земи, дарени от Александър Коджакафалията. Бургас бързо нараства през първото десетилетие на настоящия век. Започва изграждането на централната част с хубава приморска градина, общински градини, голямо казино на морския бряг. През 1938 г. са открити общински хали, а през 1926 г., търговска палата.

Сега действащият Общ устройствен план (Общ градоустройствен план - по старата устройствена терминология) на град Бургас е изработен през периода 1970-73 г. от авторски колектив на бившия ИПП "Главпроект". По своят характер и същност действащия ОГП е повлиян от процесите и проблемите, свързани с развитието на гр. Бургас в условията на централизирана планова икономика. Това дава отражение и върху предложените в ОГП устройствени решения, отчитащи изискванията на прилаганите по това време управленски решения в сферата на устройственото планиране.

Важна особеност на действащия ОГП на гр. Бургас е, че той обхваща както територията на град Бургас, така и околоградската зона и включва главната улична мрежа, класовете и специфичните изисквания към територията. Общият градоустройствен план съдържа и Генерален комуникационно - транспортен план.

За развитието на Бургас през последните 11 десетилетия говорят данните за нарастването на населението. През 1844 г. рибарското селище е имало към 2000 жители, през 1884 г. -

5864 жители, а през 1900 г. - 11 738. През 1920 г. населението на Бургас се удвоява и достига 21 170 ж. През 1934 г. са 34 260, 1946 г. - 44 400, 1965 г. - 106 115, 1975 г. - 148 662, 1985 г.

- 182 338/пети по големина/, а през 1992 г. - 190 057 жители/четвърто място/.

2. 
   Съвременни административно-териториални промени
   

Най-новите административно-териториални промени, свързани с гр. Бургас касаят присъединяването на съседните села Ветрен и Банево. С пространственото нарастване на гр. Бургас и на двете посочени села и тяхното функционално обвързване по линия на обслужването, трудовите пътувания и др. са причината те да бъдат присъединени към гр. Бургас и да получат статут на негови квартали. Административният акт за тази промяна в статута на двете бивши села (с. Ветрен и с. Банево) е Решение № 58 на Министерския съвет от 02.02.2009 г. Присъединяването на двете села към гр. Бургас засяга също и техните землища. По такъв начин нараства и селищната и извънселищната територия на гр. Бургас, което дава отражение и върху териториалния баланс на града.

3. 
   Функционална категоризация на гр. Бургас
   

За целите на управлението се прилага т. нар. “функционална категоризация на населените места”. Нормативният документ за прилагане на същата е “Заповед № РД-020140256 от 31. май 2004 г. ” на Министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ бр.52, 18.06.2004 г.) Критериите и показателите за категоризиране на населените места са следните:

• 
  Демографски – Население – брой; Коефициент на възрастова зависимост - % (население под 15 и на 65 и повече години на 100 лица от 15 до 64 г.);
  
• 
  Урбанизационен – Жилища със стоманобетонна носеща конструкция от общо построени жилища - %;
  
• 
  Инфраструктурен:
  

• 
  Техническа (транспортна, енергийна, водностопанска и съобщителна) инфраструктура, включваща показателите: Население, обслужвано с автомагистрали и пътища І и ІІ клас - %; Електрифициране - %; Доставена вода от общественото снабдяване (ВиК), население, обслужвано от питейно-битовото водоснабдяване, и канализационни мрежи - %; Население, обслужвано от пощенски, телеграфни и телефонни станции - %. ;
  

Чрез прилагане на посочените критерии гр. Бургас попада в населените места от първа категория. Като населено място от първа функционална категория, гр. Бургас попада в групата на шестте най-големи български града, които са с най-добре развити комплексни функции.

• 
  Областен център;
  
• 
  Общински център;
  

3. 
   Природни фактори и условия
   

Бургас е най-големият и най-важният икономически център в югоизточна България и в южното Българско Черноморско крайбрежие. Той е център на Югоизточния регион, вторият по големина черноморски град след Варна, четвърти по население в страната след София, Пловдив и Варна.

Месторазположението на Бургас има много голямо сходство с това на Варна, тъй като и двата града заемат площи край най-вдадените в сушата заливи. Град Бургас е разположен край дълбоко врязания в сушата и много удобен за корабоплаване Бургаски залив – най-големия на българското крайбрежие. Градът е в съседство с Атанасовското езеро (от север), Бургаското (от запад) и Мандренско езеро (от югозапад). Той е разположен на територия, простираща се между южните склонове на най-източната част на Стара планина и най- северните склонове на Странджа. Градът е морското пристанище на България и отстои от София на 401 км., на 276 км. от Пловдив, на 177 км. от Стара Загора и на 133 км от Варна. Освен това Бургас е средище за всички наши черноморски селища разположени южно от Стара планина и за селищата в Странджа.

1. 
   
   Каталог: uploads
   uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   
   
   
   Изтегляне 5.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: