Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Пренасочване на енергията
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Пренасочване на енергията
Повечето хора, които посещават моите семинари, идват защото съзнават, че трябва да променят своя живот. Някои се страхуват да напуснат партньора си или работата си, докато други се опитват да намерят начин да живеят при обстоятелства, несъвместими с емоционалните им потребности. Колко пъти съм чувала хора да казват: „Мисля че бях по-добре, преди да осъзная колко съм бил нещастен?” Но щом веднъж осъзнаем своите емоционални потребности, вече е невъзможно да ги забравим. Ако осъзнаем кой е източникът на всяко нещастие, не можем да търсим причината другаде. Трябва да избираме. Способността да извираме е действена сила - а усещането, че я притежаваме, е вълнуващо, но и заплашително, защото ни кара да искаме да променим онези страни от своя живот, които вече не са уместни. А промяната ни насърчава да обмислим защо се чувстваме неудовлетворени и в други аспекти. Да променим живота си често пъти е трудно, защото сме обвързани с норми, които предаността ни задължава да спазваме. Обикновено се научаваме да бъдем предани в своята семейна среда. Верността към себе си, обаче, е съвсем различна добродетел, и придържането към нея може да предизвика огромни промени в семейството. Например, може да накара една жена, решена да бъде вярна на себе си, да признае, че не желае повече брака си. Ако каже на своя съпруг, ще й бъде отговорено: „Помисли за децата." Този случай е най-обикновен пример за конфликт между предаността към групата и верността към себе си. Ако сме неудовлетворени, може известно време да се стараем да уважаваме изискванията на предаността към групата и да избягваме да мислим за личните си емоционални потребности. Но идва време, когато нашето емоционално тяло започва да прелива, така че разумът не може повече да заблуждава сърцето. Нещастната съпруга или изпада в нарастваща депресия като остава в семейството, или иска развод, но изпълнена с чувство на вина, че не е била предана към групата - нейното семейство. Наистина няма много начини да предявим личните си потребности в условия, създадени преди да осъзнаем какви са личните ни потребности. Джули посещаваше мой семинар, защото страдаше от рак на яйчниците и гърдата. Бракът й от няколко години беше нарушен. Искаше да се излекува, но живееше с мъж, който се отнасял към нея с пълно пренебрежение - още на третата година от брака им. Често казвал на Джули, че дори само видът й го отблъсква, въпреки че тя беше изключително привлекателна жена. За да спечели одобрението му, гладувала и спортувала постоянно. Описа себе си като ловък манипулатор, който си служи с измама, за да се справи с брака си, въпреки, че не постига желания ефект. Когато искала съпругът й да й обърне внимание, измисляла интересни истории за хора, които уж била срещнала, докато пазарувала. Веднъж му телефонирала в службата със стъкмена история за това, как едни мъж се опитал да я изнасили, докато бягала за здраве. Каквото и да съчинявала, не успявала да събуди нито интереса, нито уважението му. Парите били друг повод за разногласия между тях. Въпреки че съпругът на Джули получавал много висока заплата, й давал мизерна сума, искайки сметка за всеки цент. Въпреки това унижение, Джули никога не помислила да си намери работа, за да има свои доходи, убедена, че няма никакви умения. Сексуалният им живот приключил две години след женитбата. Усилията на Джули да запази поне тази част от брака си, довели до нови унижения. След диагнозата рак, нейният съпруг отказал да спи в едно легло с нея. Отхвърлена, тя започнала да спи на пода пред спалнята. Всяка сутрин той буквално стъпвал върху нея на път за банята, като понякога плюел върху й, когато поглеждала нагоре и молела за помощ. Попитах я защо не го е напуснала и Джули отговори, че никога не се е грижила за себе си емоционално и финансово и че сега, повече от всякога, се нуждае от човек, който да се грижи за нея. Винаги когато говореше за своя съпруг, лицето й придобиваше странно изражение, сякаш беше омагьосана, и казваше, че той е грижовен съпруг, който просто е пренапрегнат от своята работа. Всъщност я обичал, добавяше тя; само дето му било трудно да покаже чувствата си. Когато предложих на Джули да отиде на психотерапевт, тя каза, че според нейния съпруг никой не бил видял добро от тях и затова не би отишла. Казах й също, че известна доза сила би могла да се върне в тялото й, ако приема храни, подходящи за нея, като й предложих интензивен витаминен режим и здравословна диета. Отново Джули отговори, че ако съпругът й одобри тези предложения, ще ги изпълни. От гледна точка на енергията е важно, че Джули беше развила рак в своята женска полова система - първо в яйчниците, после в гърдата. Нейната болест беше символичен израз на чувството, че е отхвърлена като жена. Както ще прочетете в следващата глава, нашите полови органи съдържат биографичната ни енергия, по точно тази на нашите взаимоотношения с хората, както и начина ни на съществуване във външния свят. Джули не можеше да почувства някаква лична сила, защото виждаше в съпруга си източник на своята сигурност; нейната биология постоянно получаваше „сигнали за безпомощност''. Джули почина същата година. Активният тип личности са съвсем различни от подчинените хора като Джули. Те се мотивират, като вярват, че грижата за собственото им същество е първостепенна и техните енергийни вериги са свързани със съзнателната дейност, силата и емоционалната устойчивост. Тези, които намират мотивите в себе си, са в състояние да правят каквото е необходимо, за да поддържат баланса на тялото, ума и душата. съпруга съпруг Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|