Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
ГЛАВА 2 СЪЗДАДЕН ПО ОБРАЗ БОЖИЙ
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| ГЛАВА 2
СЪЗДАДЕН ПО ОБРАЗ БОЖИЙ Още от самото начало знаех, че моите интуитивни възприятия, макар и описващи физически неразположения, се отнасят главно за човешкия дух. Използвах енергийни термини, за да ги обясня на другите. Енергия е неутрална дума, която не поражда религиозни асоциации или дълбоко затаени страхове за връзката на индивида с Бога. Много по-лесно е да се каже някому „Енергията ти е изчерпана", отколкото “Духът ти е отровен", при все че повечето хора, които идват при мен, всъщност са в духовна криза. Описвах състоянието им като енергийно разстройство, но знаех, че не им помагам така добре, както ако правех това на езика на духа. Обединих енергийните описания с религиозна терминология, след като осъзнах съответствията между източните чакри и западните религиозни тайнства. Това се случи неочаквано, на един от моите семинари по енергийна анатомия. По време на уводната лекция нарисувах на черната дъска седем окръжности във вертикален ред, за да изобразя силовите центрове на човешката енергийна система. Поглеждайки кръговете, изведнъж си спомних, че има не само седем чакри, но и седем християнски тайнства. В този момент разбрах, че духовните им послания са едни и същи. По-късно, когато проучвах приликите между тях, научих, че Кабалата също има седем аналогични дяла. Съответствията между тези три религиозни учения ме накараха да проумея, духовността е нещо много повече от психологична и емоционална потребност: тя е вродена биологична потребност. Нашият дух, нашата енергия и нашата лична мощ са израз на една и съща сила. Седемте свещени истини, които тези три религиозни учения споделят, са в основата на нашата духовна мощ. Те ни учат как да насочваме своята енергия - или жизнена сила - която тече през нашия организъм. Всъщност ние въплъщаваме тези истини в своите седем силови центъра. Те са част от нашата вътрешна физическа и духовна управляваща система, и в същото време - универсална, външна управляваща система, която насочва нашето духовно поведение и здраве. Духовната ни задача в земния живот е да се научим да съгласуваме енергиите на тялото и душата, на мисълта и действието, на физическата и умствената мощ. Нашето тяло съдържа иманентния план на лечението. В книга „Битие" от Библията тялото на Адам се описва като създадено по образ и подобие на Бога. Посланието, което тази фраза съдържа е и буквално, и символично. Тя означава, че хората са енергийни копия на Божествената сила - система от седем основни енергии, чиито истини сме длъжни да изследваме и развиваме чрез опита, наречен живот. Когато осъзнах, че човешката енергийна система въплъщава тези седем истини, повече не можех да се ограничавам до енергийния речник и започнах да включвам духовни идеи в интуитивните си диагнози. Тъй като нашата биологична анатомия е също и духовна анатомия, езиците на енергията и на духа, използвани заедно, пресичат най-различни системи от убеждения. Откриват пътища за общуване между различните религиозни системи и даже позволяват на хората да се върнат към религията си, която по-рано са отхвърляли, освободени от времето на догмата. Хората на моите семинари с готовност възприемат този енергийно-духовен език, за да опишат духовните предизвикателства, които техните физически заболявания, психически разстройства и душевни страдания им отправят. Разглеждането на проблемите им в духовна рамка, ускорява процеса на лечение, защото дава смисъл и цел на кризите им. Те имат възможност да си помогнат да оздравеят; участват в изграждането на своето здраве и преизграждат своя живот. Стресът съответства на духовна криза и дава възможност за духовно обучение; можете да разберете дали правилно сте използвали и насочвали своя дух, своята лична сила почти при всяка болест. Повечето религии и културни традиции - от митовете на старите гърци и хиндуистките учения до вярванията на китайците и на маите - приписват на човешкото съзнание, дух или сила Божествен произход. Повечето от митовете на всяка култура разказват за Божествено взаимодействие с човечеството в разкази за богове, които се съвкупляват с човешки същества и създават богоподобни или полубогоподобни деца. Това потомство въплъщава целия спектър на човешкото поведение - велики дела на сътворение, разрушение и отмъщение, дребни прояви на ревност, съперничество и накърнена гордост, трансцендентни метаморфози, секс и чувственост. Ранните цивилизации, създали тези божествени митологии, изучавали своята емоционална природа и силите, присъщи на човешкия дух. Всяка култура изразявала своите възгледи за трансформациите и преходите на всемирното духовно пътешествие - „пътешествието на героя", както е наречено от Джоузеф Кембъл. Единствено в еврейските предания Бог-Йехова никога и никъде не е изобразен като полово същество. За Бог се казва, че има дясна и лява ръка, но описанието никога не продължава по-надолу от кръста. За разлика от други духовни традиции, евреите приписват на Йехова само някои човешки качества, запазвайки си по-голяма дистанция между себе си и своето непристъпно Божество. Когато обаче на сцената се появява християнството, неговите все още еврейски последователи дават на своя Бог човешко тяло и го наричат Иисус, син Божи. За останалите евреи великата ерес на християните се състои в това, че отиват отвъд биологичната граница и започват своята нова теология с едно биодуховно събитие - Благовещението. В Благовещението архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че е спечелила благоразположението на Господа и ще роди син и ще го нарече Иисус. Подтекстът е, че Бог е биологичният баща на това дете. Изведнъж абстрактният Божествен принцип в юдаизма, наречен Йехова, се вселява в смъртна жена. Християните превърнали раждането на Иисус в „биологична теология" и използвали живота му като доказателство, че човечеството е създадено „по образ и подобие на Бога". Юдеите и християните вярват, че нашето физическо тяло, по-специално мъжкото, е като това на Бога. По-късните богословски съчинения оспорват тази биологична прилика, правят ревизия и я превръщат в духовна прилика, но първоначалната идея, че биологично сме създадени по подобие на Бога, остава непроменена. Нишката, която свързва всички митове е, че ние, човешките същества, сме длъжни да слеем своите тела със същността на Бога, че искаме да притежаваме Божественото в своята плът и кръв, в своята умствена и емоционална природа. Във вярванията по цял свят, представите за духовната природа на Божеството отразяват най-добрите човешки качества. Щом в най-добрия случай сме милостиви, и Бог е всемилостив; щом можем да простим, Бог също е всеопрощаващ; щом сме способни на любов, то и Бог е само любов; щом се стараем да бъдем справедливи, то Божествената справедливост непременно господства над нашите усилия да отсъдим кое е правилно и кое не. В източните религии Божествената справедливост е законът на кармата; в християнския свят тя е в основата на Златното правило (библейска повеля, според която човек трябва да се отнася към другите така, както иска те да се отнасят към него – Бел. Ред.). По един или друг начин, сме вплели Божественото във всички аспекти на своя живот, мисли и действия. В днешно време много от тези, които търсят истината за духа, се стараят да водят живот, изпълнен с високо съзнание за свещеното, мъчейки се да постъпват според духовната си същност. Такъв съзнателен живот е молба, желание за духовна отговорност. То е отрицание на класическата връзка родител-дете с Бога в старите религии, и преход към духовна зрялост. Духовното съзряване включва не само развиване на способност да се тълкуват мъдрите послания на свещените текстове, но и на способност да се разбира духовният език на тялото. Когато станем по-осъзнати и разберем въздействието на нашите мисли и нагласи - на вътрешния ни живот върху физическото ни тяло и външния живот, повече не трябва да мислим за Бог Отец, който създава вместо нас и от когото сме напълно зависими. Като духовно зрели хора можем да поемем отговорност да участваме в изграждането на своя живот и здраве. Това участие е същината на духовната зрялост - упражняването на правото за свободен избор и поемането на отговорността за него. Упражняването на правото на избор е Божественото предизвикателство, свещения договор, заради изпълнението на който сме тук. То започва с избора какви да бъдат нашите мисли и нагласи. Ако някога избор е означавало да можем да реагираме на това, което Бог е създал за нас, то сега право на избор означава, че сме участници в това, което преживяваме - че участваме в изграждането на тялото си чрез градивната сила на своите мисли и емоции. Седемте свещени истини на Кабала, християнските тайнства и хиндуистките чакри поддържат нашето постепенно превръщане в съзнателни духовно зрели индивиди. Тези буквални и символични учения дефинират по нов начин духовното и биологично здраве и ни помагат да разберем какво ни прави здрави, какво ни разболява и какво ни лекува. Седемте свещени истини се издигат над културните граници и на символично ниво, очертават нашия жизнен път - план, отразен в биологичната ни анатомия. Отново и отново свещените текстове ни казват, че смисълът на нашия живот е да разберем и укрепим силата на своя дух - сила, която е безусловно необходима за нашето душевно и физическо благополучие. Злоупотребата с тази сила отслабва духа ни и изсмуква жизнената сила от физическото ни тяло. Тъй като Божествената енергия е заложена в нашия биологичен организъм, всяка мисъл, която прорязва съзнанието ни, всяка надежда, която xраним, всеки спомен, който пазим, се превръща в позитивна или негативна команда към нашето тяло и дух. Великолепно е да виждаме себе си през тази призма, но е и плашещо, защото нито една част от нашия живот или мисли не е лишена от сила, нито пък ни принадлежи. Ние сме биологични творения на Божествения замисъл. Щом тази истина стане част от съзнанието ви, никога повече няма да се задоволявате просто да съществувате. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|