Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Период на обучение
Обърна ли поглед назад към изминалите четиринадесет години, разбирам, че за моето обучение като интуитивен диагностик е била изготвена програма, която да ме научи да разбирам езика на енергията. От 1983 до 1989 година, когато „чиракувах" в областта на новото знание, което усвоявах, странни съвпадения ми помогнаха да науча необходимото. Първо забелязах, че приемам „групи'' от хора с еднакъв здравословен проблем. По трима души на седмица се свързваха с мен заради един и същи вид раково заболяване. След няколко седмици се обаждаха други трима, всички - страдащи от мигрена. Приемах „групи" с диабет, рак на белия дроб или простатата, пролапс на митралната клапа, проблеми с дебелото черво, депресия и много други болести. Преди да реша да се доверя на интуитивните си впечатления, хората, които търсеха съвета ми, не се явяваха в някакъв определен ред. Същевременно качеството на получаваната информация се повиши. Тя ми показваше как емоционалният, психическият и физическият стрес в живота на субектите е допринесъл за развитието на тяхната болест. В началото не мислех да сравнявам моделите на стрес на един човек с тези на друг, а само отбелязвах впечатлението, което получавах от всеки поотделно. Впоследствие обаче, започнах да разбирам, че нито една болест не се появява случайно и прегледах описанията на предишните случаи, за да потърся някакви емоционални и психологически модели, които предхождат определена болест. До края на 1988 година успях да определя емоционалните, психологични и физически модели на стреса за близо сто различни болести. Тези модели се оказаха валидни и полезни за лекарите и другите здравни специалисти, които обучавах по-късно. Запознанството ми с Норм Шийли беше друго необикновено събитие. Освен неврохирург, Норм е основателят на Американската асоциация за холистична медицина и водещият американски експерт по овладяване на болката. От 1972 година се интересува и от метафизика. През пролетта на 1984 година бях поканена да присъствам на една конференция на много високо равнище в Средния запад - не заради интуитивните ми способности, а като издател в „Стилпойнт", моята тогава все още основна професия. По време на конференцията се запознах с един психолог, който ми посочи Норм Шийли и без видима причина каза: - Виждате ли онзи мъж ето там? Лекар е и се интересува от екстрасенси. Изпитах невероятно силно вълнение, но реших да отида при доктор Шийли и да му съобщя, че съм надарена с медицинска интуиция. Един ден на обяд, когато седяхме един до друг, му казах, че мога да поставям диагноза от разстояние. Не изглеждаше ни най-малко развълнуван. По-точно, белеше ябълка и отвърна: - Сигурна ли сте в това, което казвате? Отговорих му, че не съм сигурна. Тогава попита: - Можете ли да установите наличието на мозъчен тумор? Виждате ли зараждането на болестта в тялото? Нямам нужда от човек, който да ми каже, че нечия „енергия" е слаба; мога и сам да разбера това. Нуждая се от човек, който може да сканира пациента като рентгенов апарат. Казах на доктор Шийли, че се съмнявам в точността на диагнозите си, защото съм сравнително нова в тази област. Отвърна ми, че някой път ще ми позвъни за разговор с пациент, който по негова преценка, може да има полза от умението ми. Месец по-късно - май 1984 - той ми телефонира в „Стилпойнт". Каза, че има пациент в кабинета си, съобщи ми името и възрастта му и зачака отговор. Ясно си спомням оценката, която направих, защото бях много развълнувана; описах впечатленията си по-скоро с образи, отколкото с езика на физиологията. Струва ми се, казах на доктор Шийли, че в гърлото на неговия пациент се стича бетон. После говорих за емоционалните проблеми, които според мен, предшестваха развитието на физическото му състояние. Пациентът наркоман, толкова много се страхуваше да признае своето състояние, че физически беше неспособен да каже истината за него. Думите замръзваха в гърлото му. Когато приключих, доктор Шийли каза „благодаря" и затвори. Нямах представа дали съм свършила работата както трябва, но по-късно той ми съобщи, че пациентът има рак на хранопровода. Това беше началото на съвместната ми работа с Норм Шийли. Неговите спокойни реакции в отговор на моите преценки се оказаха истинска благословия. Ако беше флиртувал с умението ми в онези дни, щях да стана прекалено самоуверена и може би щях да се старая да му правя добро впечатление на всяка цена, което несъмнено би навредило на точността на диагнозите ми. Неговата безпристрастност ме подтикваше към обективност и яснота. Безпристрастността е крайно необходима за извършване на точен анализ, както ме учеше моята преподавателка по журналистика и както сега аз уча другите. Нищо не причинява повече вреда от потребността да си „прав” или да докажеш, че си способен на интуитивна оценка. "През цялата следваща година Норм ми помагаше да изуча анатомията на човешкото тяло, и още няколко пъти ме потърси за оценка на свои пациенти. С всеки нов пациент, моите диагнози ставаха все по-точни от техническа гледна точка. Вместо неясните образи на телесни органи, скоро можех да различавам точните вибрации на отделните болести и тяхното място в организма на пациента. Научих, че всяка болест и всеки телесен орган имат своя собствена „честота" или честотен спектър. Тогава нито за миг не допусках, че Норм и аз един ден ще станем работен екип, и макар че си бях обещала да разбера своето умение, все още изразходвах по-голяма част от енергията си за успеха на „Стилпойнт". После през март 1985 година, се запознах с един младеж. Смелостта, с която посрещаше и лекуваше своя здравословен проблем, ме поощри да започна да се отнасям към своите интуитивни възприятия с по-голямо доверие. Докато работех с Норм, бях станала по-уверена в своята способност да разпознавам и назовавам както болестите, които усещах, така и предхождащите ги енергийни стресове и симптоми. Избягвах, обаче, да насочвам клиентите си към определени курсове на лечение, като оставях това на Норм. Малкото, което знаех за лечението, се ограничаваше до книгите, които четях, и до разговорите с мои колеги. Една неделна утрин през март 1985 година, ми се обади мъж на име Джо, с когото се бях запознала случайно след една лекция в Канзас Сити. Имал чувството, каза той, че с неговия син Питър става нещо нередно, и ме попита дали бих направила оценка. Тъй като Питър беше пълнолетен, помолих Джо да се свърже със сина си и да получи разрешение за оценката. След десетина минути бащата се обади отново, за да ми съобщи, че Питър е готов да приеме всякаква помощ, каквато бих могла да му дам. Попитах за възрастта на Питър и веднага щом ми отговори, ме обзе чувството, че има левкемия. Не споменах за това на Джо, но попитах за телефонния номер на Питър, като казах, че бих искала да говоря лично с него. Докато отбелязвах своите интуитивни впечатления разбрах, че вибрациите, които усещах, в края на краищата, не са на левкемия. Но не можех да отнеса честотата към никоя болест, защото не я бях срещала по-рано. После внезапно осъзнах, че Питър е НIV-позитивен. Споменът за разговора с Питър все още живее в мен - знаех колко особено бих се почувствала, ако някоя непозната жена от другия край на страната ми се обадеше по телефона и ми кажеше: „Здравей, току-що прегледах енергийната ти система и не само си НIV -позитивна, но вече развиваш СПИН." Всъщност, тялото на Питър започваше да проявява симптомите на пневмоцистна пневмония, най-широко разпространената инфекция на белия дроб при заразените с вируса на СПИН. Това, което всъщност казах на Питър тази сутрин, беше: - Питър, аз съм приятелка на баща ти и съм интуитивен диагностик. И се опитах да му обясня какво правех. Накрая казах: - Питър, прегледах енергията ти. Имаш СПИН. Отговорът му беше: - За Бога, Каролайн, толкова ме е страх. Направиха ми два теста; и двата се оказаха положителни. Тонът, с който говореше, неговото внезапно доверие ме изпълниха с вълнение, и ние обсъдихме кое е първото нещо, което трябва да направи. Баща му не знаел, че е хомосексуалист и още по-малко, че има СПИН, призна той. Заявих, че няма да кажа нищо на баща му, но го насърчих да бъде откровен за живота и здравето си. Поговорихме около половин час. Веднага щом оставих слушалката, баща му позвъни и ме попита какви са заключенията ми. Обясних на Джо, че Питър трябва да говори с него и че не считам за уместно да споделя съдържанието на нашия разговор. Джо каза: - Зная какво му е на моя син. Иска да напусне юридическия институт и се страхува да ми го признае. Не отговорих и разговорът ни приключи. Двадесет минути по-късно, Джо ми телефонира отново. - Мислих за възможно най-лошото нещо, което може да е сполетяло сина ми. Ако ми се обади и ми каже: „Татко, имам СПИН", зная, че ще продължа да го обичам. Отвърнах: - Надявам се да е така, защото точно това е, което ще чуеш. Минаха още тридесет минути и Джо позвъни отново, за да ми каже, че Питър е на път за в къщи и че до обяд на следващия ден двамата заедно ще бъдат в моята гостна в Ню Хемтшир. Не бях подготвена за това и веднага се обадих на Норм. Норм и аз съставихме лечебна програма за Питър със здравословна, главно вегетарианска диета, аеробика, препоръчахме му да не пуши, компреси с рициново масло около корема в продължение на четиридесет и пет минути всеки ден и психотерапия, за да се освободи от страха да признае, че е гей. Питър правеше всичко, което трябваше, за да се излекува, без да се оплаква и с лекота. „Трябва ли да направя още нещо?" Искам да обърна внимание, че много хора пристъпват към изпълнението на своята лечебна програма така, сякаш са наказани. Норм и аз сме работили с безброй пациенти, които постъваха подобно на една наша пациентка, страдаща от затлъстяване, диабет и хронични болки. Обяснихме й, че нейното състояние може бързо да се подобри, ако премине към здравословен режим на хранене и умерено физическо натоварване. Отговорът й беше: „В никакъв случай. Не съм способна на такива неща. Нямам никаква воля. Предложете ми нещо друго." За разлика от нея Питър беше отговорен за своето оздравяване и с благодарност приемаше всички изисквания към лечебната си програма без да се оплаква и лекота. След шест седмици кръвната му проба беше отрицателна. До ден днешен е НIV отрицателен и работи като адвокат. По-късно Норм и аз описахме този случай в нашата първа книга „СПИН: Към светлината на преобразяването". След успеха на общата ни работа с Питър, Норм и аз започнахме да провеждаме семинари за НIV -позитивни и болни от СПИН, с дълбокото убеждение, че щом един човек може, значи и други биха могли да оздравеят. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|