Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Четирите степени на личната сила
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Четирите степени на личната сила
Думата самоуважение стана популярна в началото на 60-те години, десетилетие на революция, която избистри нашето понятие за силна личност. Едва тогава самоуважението беше признато като крайно необходимо за здравето на жените и мъжете, което, от своя страна, беше дефинирано по нов начин, за да включи не само физическото, но и психичното и духовното здраве. Всяко от следващите три десетилетия внесе допълнителна яснота в тази нова дефиниция на самоуважението. Символно, обществените тенденции между 60-те и 90-те отразяват степените на развитие, през които всички ние преминаваме като индивиди. След десетилетието на 60-те - десетилетието на революцията - дойдоха 70-те - десетилетието на инволюцията. Първичната енергия, освободена през 60-те години, която премахна външните ограничения, доведе до задачата на 70-те години да бъдат премахнати вътрешните ограничения. Това беше десетилетието, което превърна думата „психотерапия" в част от всекидневния речник. Десетилетието на 70-те обедини две нови психологични сили. Първо, изключително силните думи „собствена личност" бяха освободени от пуританския си затвор, в който единственият им корелат беше „егоизъм". Това обстоятелство е карало хората да се въздържат от преследване на каквато и да е форма на лично развитие в продължение на векове. 70-те години думата „сам" влезе в състава на много нови думи - например в самомотивировка, самолечение, самосъзнание. Тази проста промяна означаваше, че всеки един от нас получава собствен ключ към „тайната градина", където с малко чужда помощ всички ние огкриваме, че всъщност можем да вървим напред без чужда помощ. Не е чудно, че възхищението от собствената личност достигна краен предел. За да изпитаме докъде може да ни доведе нашето ново отношение, тема на 80-те стана разглезването на „Егото": нарцисизмът. Нарцистичната атмосфера на 1980-те години ни накара да се почувстваме така, като че ли внезапно сме станали свободни да задоволяваме всички свои физически желания. И си позволявахме всичко. Колко бързо можем да забогатеем? Колко бързо можем да предаваме информация? Колко бързо можем да превърнем нашия свят в технопланета? Колко бързо можем да отслабнем? Колко бързо можем да се излекуваме? Дори осъзнаването - до този момент една свята цел, изискваща дожЖивотна самоотвержена работа - се превърна в нещо, за което хората си мислеха, че могат да постигнат за няколко седмици, ако платят достатъчно пари. Угаждането на „егото" достигна краен предел и когато навлязохме в 90-те, махалото още веднъж се беше залюляло от външния свят към вътрешния, насочвайки всички тези енергийни модели кьм личната еволюция - формирането на един Аз, който е достатъчно силен да бъде „на този свят, но не от този свят", един Аз, който може да се радва на великолепието на физическия свят, без да поволява на световните илюзии да изпразват душата. Революцията, инволюцията, нарцисизмът и еволюцията са четирите фази, през които вървим напред кьм придобиване на самочувствие и духовна зрялост. Един духовно развит зрял индивид несъзнателно включва всички свои духовни качества във всекидневните си решения. Духовните мисли и дейности на индивида са неотделими от другите аспекти на живота му: всичко става единно цяло. Един човек може да прекара години във всяка една от тези степени, или само месеци, но независимо колко дълго трае всяка една от тях, този човек неминуемо ще трябва да се справи с изпитанията на собствения си характер, етика, морал и самоуважение. Ние трябва да работим, за да открием себе си, за да разберем защо имаме тайни, вредни привички или обвинябаме другите за своите грешки. Трябва да работим, за да разберем защо ни е трудно да получаваме или отправяме похвали, или дали не носим срам в себе си. Трябва да започнем да се гордеем със своя характер и постижения без чувство на неудобстяо. Трябяа да изучим параметрите на сяоя характер - колко от себе си сме готояи да пожертваме и къде са границите на възможностите ни и дори дали имаме граници. Изграждането на личността изисква да опознаем себе си, а не биологичното или етническото си наследство. Първата степен на самопознанието е революцията. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|