Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Самоуважението и интуицията
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Самоуважението и интуицията
Когато започнах със семинарите по интуитивно ръкобвдство, давах на участниците упражнения за концентрация и медитация. Въпреки това повечето от хората, които медитираха, казваха, че нямат успех в развиването на своята интуиция. По време на един от семинарите, осъзнах, че всъщност досегът с интуицията не е достатъчен. В по-голямата си част, участниците вече бяха във връзка със своята интуиция, но разбираха естеството й съвсем погрешно. Всеки участник в семинарите смесваше интуицията с пророческия дар. Мислеше, че интуицията е способност да се предсказва бъдещето. Но интуицията не е нито способност да пророкуваме, нито средство за избягване на финансова загуба или несполучлива връзка. Всъщност тя е способността да използваме енергийните данни за вземане на незабавни решения. Енергийните данни са емоционалните, психологичните и духовните елементи на дадена ситуация. Те се проявяват в живота ни всекидневно, така че не са някаква свръхсетивна информация от бъдещето. Информацията, която е достъпна за интуицията, ни дава знак за присъствието си, като ни кара да се чувстваме напрегнати, угнетени и тревожни, или в другата крайност - разсеяни и апатични, сякаш внезапно сме изгубили връзка с всички свои усещания. Нашите съновидения от интуитивно естество съдържат символи на промяната или на хаоса. Често пъти такива съновидения се явяват по-интензивно по време на емоционални кризи. Енергийните или интуитивни усещания сигнализират, че се намираме на кръстопът и че имаме възможност да повлияем на следващия етап от живота си, поне до известна степен чрез свободния избор. Интуицията и независимостта на третата чакра ни дават способността да поемаме рискове, да извършваме целенасочени действия по инстинкт. Евън. 28-годишен, страдаше от тежък улцерозен колит. Докато го преглеждах, получавах все една и съща картина - кон, който водят към стартовата врата, но нито веднъж не се надбягва. Третата чакра на Евън беше като широк отвор, от който се изливаше енергия. Изглеждаше така, сякаш не му бяха останали сили да се държи на краката си. Всъщност имаше вид на човек, който беше бягал от възможностите, предоставени му от живота, поради страх от неуспех, и нито веднъж не бе рискувал да потърси потвърждение на някое хрумване, подсказано му от интуицията. По неговите собствени душ, животът му бил поредица от лъжливи стартове. Обмислил всички възможни начинания в областта на бизнеса, но нито едно не му допаднало. Вечно проучвал пазара на ценни книжа, в търсене на формула, която да му разкрие механизма на покачване и спадане на цените на акциите. Обладан от тази страст, грижливо събирал статистически данни, фактически станал доста добър в разпознаването на акциите, чиято цена била на път да се покачи. Когато го попитах защо чисто и просто не е продължил нататък и не е инвестирал в някои от онези акции, той отговори: „формулата все още не е перфектна. Трябва да бъде перфектна". Въпреки това се ядосваше на себе си, тъй като няколко пъти щял да спечели много пари, ако се бил доверил на вътрешния си глас. Всъщност, щял да стане много богат. Отбелязах, че след като се справя така добре „на хартия", със същия успех би могъл да спечели чрез една действителна инвестиция. Евън отговори, че пазарът на ценни книжа е непостоянен и че никога не може да бъде напълно сигурен, че прогнозите му ще се окажат верни. С улцерозния колит тялото на Евън се раздираше от неспособността да действа по вътрешен инстинкт. Не можеше да си наложи да инвестира дори малка сума пари. Страхът да поеме риск буквално разрушаваше тялото му, макар че беше маниакално отдаден на един бизнес, който не е нищо друго, освен риск. Ако му кажех да използва техника на релаксация, щеше да е почти толкова уместно, колкото ако кажех на някой тинейджър да се прибира навреме у дома. Трябваше да отклони вниманието си от своя подобен на компютър ум и да се обърне към инстинктите си. Но той упорито настояваше, че инстинктите не дават „гаранция" за резултатите, само подсказват възможностите. По същия начин участниците в моите семинари бяха във връзка с интуицията си, но смятаха, че интуиция означава да получаваш по-скоро ясно, отколкото насочващо ръководство. Надяваха се, че едно добро „попадение" би им дало възможност да уредят живота си по ноя начин, да постигнат съвършена хармония и щастие. Но интуитивно ръководство не означава да следваме глас, който води до Обетованата земя. То означава да сме достатъчно уверени в себе си, за да а приемем че чувството, което изпитваме, всъщност ни насочва към поемане на отговорност за своя живот и към решения, които могат да ни избавят от застоя или нещастието. Жена, която страда от ниско самочувствие, не е способна да следва своите вътрешни импулси, защото страхът й от провал е прекомерно силен. Интуицията, като всички медитативни дисциплини, може да бъде изключително резултатна единствено при условие че индивидът притежава смелостта и личната сила да извършва целенасочени действия под нейно ръководство. Ръководството предполага действие, но не гарантира отсъствието на риск. Ние оценяваме собствения си успех от гледна точка на нашето удобство и сигурност, докато вселената преценява успеха ни по това колко сме научили. Докато нашият критерий за успех е чувството за удобство и сигурност, ще се страхуваме да се ръководим от интуицията си, защото, самата й природа ни насочва към нов цикъл на обучение, или усвояване на нови знания, което не винаги ни привлича. На един от моите семинари, жена на име Санди с гордост отбеляза, че е прекарала шест години от живота си в един индийски ашрам, разработвайки своя медитационна практика. Всяка сутрин и вечер се отдавала на едночасова медитация и получавала много ясно духовно ръководство. Веднъж, когато останахме насаме, тя ме попита дали моята интуиция не ми подсказва кьде е най-добре да живее и как да се издържа. Защо самата тя не е получила такава информация по време на медитация, на свой ред попитах аз и допълних, че професионалното ориентиране не е моя специалност. Отговори ми, че интуицията й я напътствала само по духовни въпроси. Но нали професията е част от нейния живот, възразих аз, и следователно част от духовната й дейност. Каза, че чисто и просто не може да получи такъв вид информация. След това я попитах: - А кой е възможно най-лошият отговор, който интуицията ви подсказва при медитация? - Това е лесно - отговори тя веднага - да се върна към преподавателската работа в Детройт. Всъщност вече имах такива кошмари. - На ваше място - казах - бих обмислила тази възможност. Изглежда ми като ръководство. Година по-късно получих писмо, с което Санди ме уведомяваше, че след моя семинар, вътрешният подтик да се върне към учителската професия не й давал нито миг покой. Борила се с него така упорито, че получила мигренозни пристъпи и сънят й се разстроил. Междувременно се издържала като продавачка в книжарница, но не й плащали достатъчно. Така че, когато й предложили да замества в нейния бивш училищен район, приела. За два месеца организирала факултативен курс по медитация за ученици от средните училища, който се провеждал два пъти седмично след редовните занятия. Курсът се оказал толкова успешен, че бил включен в учебната програма за следващата година. Санди с удоволствие подписала преподавателския договор. Скоро след това мигренозните болки и безсънието й изчезнали. Изцелението изисква вяра в собствените възможности. Преди да осъзная значението на самочувствието за развитието на интуитивните умения, бих твърдяла, че вярата е най-важният фактор в процеса на лечението. Сега поставям знак на равенство между вярата, от една страна, и самочувствието и силата на индивида, от друга, защото ниското самочувствие отразява липсата на вяра в себе си, а също и в силите на невидимия свят. Безспорно вярата е жизнено необходима за справяне със задачите на всекидневието. Така например, една жена, която още не беше навършила тридесет години, на име Джанис, ме потърси, защото искаше да научи как да се грижи за здравето си. Джанис имаше няколко сериозни здравни проблема, но не ме попита защо й се случват всички тези неща; искаше само да започне да се лекува. В юношеска възраст била оперирана поради блокаж в дебелото черво. Когато се запознахме, беше омъжена, майка на едно дете, и лежеше в болница заради седма коремна операция. По-голямата част от чревния й тракт беше отстранена и щеше да има колостома до края на живота си. Не можеше повече да приема твърда храна, и трябваше да се храни през катетър, имплантиран в горната част на гръдния кош, който също щеше да остане до края на живота й. Вечер, преди лягане трябвало да се скачва към течната храна, която през нощта щяла да се стича в тялото й. Тъй като този начин на хранене, наречен хиперали-ментация, бил току-що разработен, не влизал в застраховката й. Пътуванията и дори екскурзиите в края на седмицата се превръщали в истинско мъчение, тъй като трябвало да взема цялата тази медицинска екипировка със себе си. В резултат от всичко това, Джанис и нейният съпруг потънали в дългове. На път за болницата, преди срещата с Джанис, си мислех, че ще бъде отчаяна поради положението, в което се намира, и изпълнена със страх пред бъдещето. Но за голяма моя изненада, тя излъчваше позитивно отношение и енергия. Интересуваше се от енергийните техники като медитацията и визуализацията, за да подобри чрез тях здравето си. По време на разговора ни отбеляза: „Трябва да призная, че докато ми поставяха катетъра, се чувствах недостойна, да не кажа виновна. Мислех си, че съм се превърнала в бреме за моя съпруг и едва ли съм подходяща съпруга. След това, обиколих няжои от залите в болницата и видях състоянието на други хора. Реших, че моето положение не е чак толкова лошо и си казах, че мога да се справя с него." След последната операция, Джанис се върнала в училище, за да завърши и да се дипломира като медицинскаестра. Но докато се настройвала към предишния си живот, нейният съпруг поискал развод. Джанис ми телефонира и се уговорихме да се срещнем. По време на разговора ни отбеляза: „Не съм чак толкова изненадана, че Хауард иска развод. Той ми даде всичката подкрепа, на която беше способен, през последните дванадесет години, но за него този брак не беше кой знае какво. Не мога да му се сърдя; имам син, който се нуждае от мен, и съм дълбоко убедена, че отрицателните емоции само ще влошат физическото ми състояние. Но съм уплашена - какво да правя сега? Има ли визуализация, която изведнъж да ми даде смелост?" Решихме, че разводът й сега е на първо място по важност и че се нуждае от възможно най-голяма подкрепа през месеците, които й предстоят. В последната фаза на развода, Джанис си намери работа в една местна болница. Задно със своя десетгодишен син се премести в нов апартамент и се постара да завърже нови познанства. Превърна своя духовен живот в приоритет и всяка сутрин тя и синът й визуализираха живота си като щастлив и пълноценен – дейност, което активира духовните им енергии, свързани с третата чакра: издръжливостта, жизнеността и самоуважението. Твърдо беше решила да „отстоява себе си" в това изпитание. И успя. Здравословното й състояние остана непроменено през този преходен период, и една година след развода, срещна прекрасен мъж и се омъжи повторно. Историята на нейния живот е един добър пример, който показва, че човешкият дух е способен да превъмогне физическите недостатъци и смело да отговори на предизвикателствата, отправени към личността. Джанис преживя тежки дни, но се убеди, че самосъжалението е по-вредно за нея от физическото й сьстояние. Положителната нагласа и всекидневната духовна практика поддържаха нейното физическо и душевно равновесие - символ на енергийната подкрепа на сефирот Неца и Од и тайнството Конфирмация. Символното значение на тайнството Конфирмация е, че когато укрепваме душевно, оживяваме вътрешно. Чувството за собствено достойнство и осъзнатата индивидуална мощ понякога идват внезапно, в някой паметен момент от живота, който придобива значение на посвещение в духовна зрялост. Може би в момент на внезапно просветление сте разбрали как бихте могли да изпълните някоя задача, която преди не е била по силите ви. Може би сте видели себе си като силни и надарени, и сте осъзнали, че бихте могли да постигнете всякакви цели - от добра физическа форма до финансов успех. Развиването на самоувереност за преследване на цели е начин за превръщане на индивидуалната сила във фактор на индивидуалната промяна. Едновременно с това може да се очаква също толкова внушителна промяна в духовния живот на индивида. Вътрешното укрепване измества гравитационния център на личността от „външното" към „вътрешното" - знак за духовен преход. Повечето култури практикуват обред на прехода за младежите - тайнство, което олицетворява достигането на пълнолетие на духа: например, бар мицвах в юдейската култура и Конфирмацията в християнската. В традициите на много коренни американци, поне исторически, младите мъже били изпращани далеч от племето, за да поживеят сами в пустошта, след което били удостоявани със званието воин. Тези церемонии отбелязват края на зависимостта на младия индивид от протективната енергия на племето и поемането на отговорност за своя физически и духовен живот. Освен това церемонията отбелязва официалното племенно признаване на този акт. Веднъж „посветен", младият човек става обект на по-големи очаквания от страна на приятелите и семейството. В течението на живота, самооценката може да се развие на етапи чрез преодоляване на различни изпитания, поредица от малки стъпки към посвещението. Всеки път, когато отбележим напредък в самооценката, дори минимален, се налага да променим нещо във външната динамика. В повечето случаи ненавиждаме промяната, но да се променяме е необходимост, и инициацията е израз на тази необходимост. Може да се наложи да прекратим някоя връзка, защото сме станали достатъчно силни и се нуждаем от по-силен партньор. Или може да напуснем работата си, защото изпитваме потребност да скъсаме с познатите безопасни модели и да изпробваме собствените си творчески възможности. Ако често се втурваме към резки промени, те могат да се окажат пречка. Ето защо трябва да се стараем да регулираме възможностите си и да не приемаме по няколко предизвикателства едновременно. Промените, които осъществяваме, докато преодоляваме препятствията едно по едно, трасират пътя ни към личната сила. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|