Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Согял Ринпоче
Согял Ринпоче е бележит учител и автор на „Тибетската книга на живота и смъртта". По света е известен като „смеещият се Ринпоче", защото цялата му личност искри от хумор. През 1984 година се запознах със Согял в неговия дом в Париж. Никога преди това не го бях срещала, но разбира се, бях чела много за тибетските учители и изгарях от нетърпение да разбера дали онова, което бях чела, е истина. Например бях чела, че много тибетски духовни учители са преодолели обикновените закони на времето и пространството и че някои от тях владеят левитацията и могат да тичат със скорост от седемдесет километра. Чела бях също така, че когато някой тибетски учител бъде запитан директно за неговата „сила", той винаги „отклонява" вниманието от себе си и насочва разговора към някой друг духовно издигнат учител. На път към жилището на Согял се чудех какво ще има за вечеря. Тъй като нямах представа за тибетските обичаи, си задавах всякакви смешни въпроси - като, например, дали ще трябва да медитирам с часове преди вечеря? Оказа се, че Согял беше поръчал китайска готова храна й ние седнахме на пода в неговия кабинет и изядохме вечерята си направо от кутиите. Веднага щом атмосферата стана предразполагаща за сериозен разговор, попитах Согял: - Вярно ли е, че можете да левитирате? Той се засмя почти истерично, и после каза: - О, не, аз - не. Но моят учител можеше. После попитах: - Вярно ли е, че благодарение на медитационната си практика, можете да бягате необикновено бързо? Въпросът ми отново беше посрещнат със смях и той пак отвърна: - О, не, аз - не. Но моят учител можеше. Неговите отговори съвпадаха напълно с онова, което бях чела: че тибетският учител, когато бъде интервюиран, отклонява всякакво внимание от своята собствена сила към силата на някой друг. После изведнъж ми хрумна: може би Согял четеше мислите ми и знаеше точно какво съм чела и откъде идват въпросите ми. Накрая казах: - Нямам повече въпроси. Има ли нещо, което бихте желали да ми кажете? - Искам да ви разкажа как умря моят учител - отвърна той. - Събра своите астролози и им каза да му направят хороскоп, като отбележат най-благоприятния момент, в който да отдели своя дух от енергиите на Земята. Неговият дух бeше изключително силен и той искаше да си отиде, без да предизвика някакви енергийни последици. Може би не си наясно с тези неща, но когато някой дух напуска Земята, това оказва влияние върху цялото й енергийно поле, А когато много силен дух си отива, влиянието върху Земята е още по-драматично. Така неговите астролози предложиха ден и час, които бяха най-благоприятният момент за неговата смърт. После каза на своите ученици, че на този ден и в този час ще си отиде. Точно това направи. На този ден медитира заедно с учениците си, благослови ги и после затвори очи и освободи своя дух от тялото си. Попитах Согял дали неговият учител не е избрал смъртта, защото е бил болен. Отново въпросът предизвика неговия почти неконтролируем смях и той каза: - Болен? Какво общо има болестта с това? Както всички се раждаме в мига, който е най-подходящ за идването на енергията ни на Земята, точно така има най-благоприятен момент, в който да напуснем Земята. Моят учител не беше болен. Той беше съвършен. Защо трябва да умираме в страдание и болест? Съзнателният ум е способен да отдели духа от тялото, без да се налага да търпи болката на физическото разложение. Всеки има право на такъв избор. Согял описа състоянието на духовно съвършенство като достигане на ниво на съзнание, което “никога не противоречи на Бога", така че собствените избори на индивида съвпадат с Божествения избор. Според Согял, неговият учител живял в състояние на съзнанието, при което дилемата на избора - увереността, че един избор е по-добър от друг - повече не съществува. Всеки избор бил правилен, както каза Согял, при степента на съвършенство, която неговият учител бил достигнал. Согял каза, че неговият учител е пример за това, как трябва да живее и умре просветленият ум. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|