Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Развиване на обективното мислене и символно зрение
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Развиване на обективното мислене и символно зрение
Семейство Ниъринг и Согял Ринпоче са проникнали в силата на обективното мислене. Но да се опише съзнанието върху хартия, е възможно само до известна степен поради неизразимите качества на духовността. Както гласи един дзен-коан: „Ако можеш да кажеш какво е, няма да е това, което е." Ясно си спомням преподавателката, която ме запозна с будистката и хиндуистка мисъл. Като заключителен изпит, тя ни заведе, всичките петима студенти, на едно отдалечено място за неделен отдих и обяви правилата: никакво говорене, никакви будилници или ръчни часовници. През нощта събуждаше някой студент, караше го да заеме йогийска поза, после задаваше въпроси: какво казва християнинът за природата на Бога? Какво казва будистът за природата на реалността? Каква е истината за вечния живот? Каква е целта на този живот? Въпросите бяха проникновени. Преподавателката ни оценяваше не качеството на нашите отговори, а пристрастието ни към някоя конкретна философска школа. Ако усетеше, че клоним към една форма на истината повече, отколкото към друга, смяташе, че не сме усвоили урока на нейния курс: Истината е една и съща на нивото на истината като такава. Според нея, същността на осъзнаването е следната: да търсиш истината, като се абстрахираш от обществените и културните й форми. Обръщайки поглед назад към влиянието, което оказа върху мен, признавам заслугата й за това, че положи основите на моите собствени способности в символното зрение. Как да работим със своя собствен ум, за да усъвършенстваме умствената си възприятийна система и умението да различаваме истината от илюзията? Както при всички достойни цели е необходим е някакъв вид дисциплина, за да постигнем осезаем напредък. Следният случай е пример за неправилен подход към задачата да станем по-осъзнати. Оливър бил преуспяващ бизнесмен, но стигнал до момент в своя живот, когато изпитал желание да прави нещо по-смислено. Така се опитал да работи за осъществяването на различни проекти, които представлявали смислени социални дейности. Нищо не го удовлетворявало. Помолил Бог да го напъти какво да прави със своя живот. Накрая си уредил среща със световноизвестен духовен учител. Срещата продължила само десет минути, през които този духовен учител казал на Оливър, че задачата му е да „чака и да се готви". Така той „чакал" - чакал в Париж, в Рим, в Ориента. Чакал в първокласни хотели и докато отпивал от капучиното си на Ривиерата. Накрая решил, че инструкцията да „чака" е безполезна. Върнал се към инициативите за социално подпомагане и попълването на чекове за тяхната поддръжка. Но сърцето му оставало празно. По мое мнение, духовният учител му дал единствената инструкция, която не можел да изпълни. Ако бил в състояние да „чака в духовен смисъл, да се вглъби в себе си и да приеме малкото, което се искало от него, щял да започне да получава отговора, който очаквал. В много отношения, духовното предизвикателство „да чакаш" и да се превръщаш в друго качество личност е по-голям принос за този свят от финансирането на нова болница. Това може би е трудно за разбиране. Ние не сме свикнали да ценим онова, което не можем да видим, а не можем да видим силата, излъчвана от здравата психика. Така онези, чиято работа е да “чакат и да се преобразяват”, често могат да ни се сторят безполезни. Но „чакането и ставането" е символният смисъл на това да бъдеш “призован към посвещение” – т.е. да дадеш възможност на Божественото да пробуди част от своя дух, който сьдържа квинтесенцията на онова, което си способен да дадеш на себе си и на другите. Жената, която стана известна като Пийс Пилгрим, въплъщава този духовен процес, в който даваме възможност на Божеството да отвори вратата. Пийс Пилгрим, единственото име, с което тази жена се представя през последните двадесет и пет години от своя живот, водела скромен и дълбоко духовен живот, през който се молела да й бъде показан път на служене. На петдесет и две годишна възраст послушала своя вътрешен глас, който й казал да обикаля непрестанно страната в името на мира. С това поръчение била „ръкоположена". И така, само с „една риза на гърба", тръгнала и „вървяла, докато намери място да отдъхне, и ядяла само онова, което й предлагали". Нейният живот станал декларация на силата на вярата, че Бог се грижи изцяло за потребностите на всеки един. По време на своето двадесет и пет годишно странстване, Пийс Пилгрим се докоснала до живота на стотици хиляди хора, изпълнени със страхопочитание от изумителната й връзка с Бога. Веднъж когато слизала по един селски път, температурата рязко спаднала. Не била подготвена за тази внезапна промяна и премръзнала до кости. Наблизо нямало място, където да се подслони. Тогава чула глас, който й казал: „Иди под следващия мост." Направила това, което й било казано, и там намерила голям кашон, достатъчно широк за нея, за да си почине в него. В кашона имало възглавница и одеяло. Предавайки ми тази история, очакваше от мен да разбера, че тези неща са били поставени там от Бога. Пийс Пилгрим обясни, че чрез своя живот е преминала през различни степени на обучение относно конфликта. Първо трябвало да преживее външен конфликт, после вътрешен. Когато накрая подчинила живота си на Бога, била възнаградена да учи без конфликт. Пийс Пилгрим станала източник на безкрайна мъдрост, която е същността на сефира Хохма, и на Божествения разум - същност на Бина. Превърнала се в образ на ръкоположения дух, владеещ до съвършенство символното зрение и живеещ в пълна хармония с Бога. Нейните препоръки към другите били прости, в съответствие с природата на истината: “Не ям изкуствени храни и не храня изкуствени мисли." В превод: Уважавайте тялото, уважавайте ума, уважавайте духа. Развиването на обективното мислене е задача за цял живот, отчасти защото е едно огромно предизвикателство, отчасти защото ни кара да вникнем в нашите илюзии и страхове. Налага се да преизградим себе си отвътре навън, процес, който винаги допринася за голям брой промени в нашия живот. Все още не съм срещала човек, поел пътя на духовното пробуждане, който да не е преживял периода на „очакване" - период, през който неговият вътрешен свят се преустройва. И както при всички въпроси на духа, ако веднъж тръгнем по този път, не можем да се върнем назад. Предписанията, дадени по-долу, могат да послужат като отправна точка в развиването на обективно мислене и символно зрение, на способността да различаваме истината от илюзията и да долавяме енергийната сила зад видимите неща. Когато съставях тези предписания, имах предвид сефирот Хохма и Бина, които отговарят на шестата чакра. Следването на тези предписания може да ви помогне да придобиете символно зрение и да развиете своята способност да достигате измерението на Божествения разум. Разработете своя интроспективна практика и работете, за да осъзнаете в какво вярвате и защо. Дръжте ума си отворен и се научете да усещате кога се „затваря". Осъзнайте, че отбранителното поведение е опит да не допуснете новите си прозрения в полето на ума. Разглеждайте всички ситуации и взаимоотношения като имащи символично значение, дори да не можете веднага да разберете какво е то. Отворете се за ръководните указания и прозрения, получавани чрез вашите сънища. Работете за освобождаването на всякакви мисли, които подхранват самосъжалението или гнева ви, или обвиняват друг човек за нещо, случило се с вас. Упражнявайте се да бъдете обективни. Вземайте незабавни решения, основаващи се на най-мъдрата преценка, на която сте способни в момента, вместо да работите за постигането на точно определен краен резултат. Въздържайки се от всякакви преценки - не само за хора и ситуации, но и от такива, които засягат размера и важността на задачите. Вместо това, непрекъснато си напомняйте за по-висшата истина, че не можете да раз6ерете всички факти или подробности в една ситуация, нито да си представите дългосрочните последици от своите действия. Научете се да разпознавате кога сте под влияние на страха. Веднага се изолирайте от този страх, чрез изследване на влиянието, което той оказва върху вашите мисли и емоции; после правете избори, които отслабват влиянието на страх. Изолирайте се от всички ценностни критерии, поддържащи убеждението, че успех в живота означава постигане на определени цели. Вместо това, разглеждайте успешния живот като процес на постигане на самоконтрол и на способност да се справяте със задачите, които животът ви поставя. Визуализирайте успеха по скоро като енергийна сила, отколкото като физическа. Действайте по вътрешно указание и се откажете от своята потребност от “гаранция”, че вътрешното ви ръководство е автентично. Колкото повече искате гаранция, толкова по-малка е вероятността да получите такава. Не отклонявайте вниманието си от настоящия момент -въздържайте се да живеете в миналото или да се тревожите за бъдещето. Научете се да вярвате на онова, което не виждате, повече отколкото на това, което виждате. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|