Съзнанието и смъртта
Означава ли това, че хората, които не оздравяват, не са успели да разширят съзнанието си? Съвсем не. Но мнението, че не са успели, е много дискутиран въпрос в холистичната медицина. Един механизъм в нашия ум настойчиво кара да разглеждаме всички ситуации в контекста на или-или, победа или загуба, добро или зло. Когато нечие тяло не оздравява от някоя болест, хората може неправилно да заключат, че индивидът просто не се е постарал достатъчно.
Смъртта не е неуспех на изцелението. Смъртта е неизбежна част от живота. Истината е, че много хора успяват да се излекуват от своето емоционално и психично страдание и така умират “изцелени”.
Историята на Джаксън показва какво означава да умреш съзнателно. Джаксьн ми се обади за мнение, тъй като имаше злокачествен тумор на мозъка. Болката му била нестихваща. Решил да направи всичко, на което е способен, за да оздравее, довери ми той, независимо дали ще оживее или ще умре. Заедно обсъдихме всяко незавършено дело в неговия живот, което успяхме да определим като такова -от неизяснените връзки до страховете, с които трябваше да се пребори. Помисли дори за неизпратените благодарствени писма. Джаксън се съсредоточи върху края, но като същевременно се съсредоточи върху факта, че не завършва живота си, а завършва недовършената работа с пълно съзнание. Непрекъснато се питаше: „Какво трябва да науча в този живот?" Всеки път, когато получаваше прозрение или отговор, действаше съобразно. Например сети се, че никога не бил обяснил на съпругата си защо й е поискал развод. Един ден просто й казал, че му е дотегнало да бъде семеен и желае да се освободи от клетвата, както се изрази. Знаел, че е объркана и съкрушена, и въпреки че му поискала обяснение, умишлено се въздържал да поговори с нея.
Осъзна, че поведението му е модел, защото бившата му съпруга била само една от няколкото души, които наранил по същия начин. Просто била най-драматичната жертва. Джаксьн призна, че харесвал усещането за сила, което получавал, когато виждал бъркотията, която създава, напускайки хора и ситуации. Способността да създава хаос го карала да се чувства значим. Сега реши да внесе яснота. Свърза се с всички, които преценяваше като жертва на своите действия, и им изпрати писма, в които обясняваше поведението си и молеше за извинение. Джаксън неуморно изследваше „сенчестата страна" на своята личност и правеше всичко възможно да я изведе от мрака. Въпреки това, щеше да умре. Каза ми обаче, че всичко е наред, защото е сигурен, че е научил уроците на своя живот.
Целта на осъзнаването е не да надхитрим смъртта, нито дори да се имунизираме срещу болестта. Целта е да можем да се справяме с всяка промяна в своя живот – и в своето тяло – без страх и отворени за истината, чието послание промяната носи в себе си. На разширяването на съзнанието, например чрез медитация, да се гледа като на застраховка срещу физическата болест е неправилно. Усъвършенстването на физиката не е целта на осъзнаването; целта е усъвършенстването на духа. Физическият свят и физическото тяло са само учители по пътя към тази цел.
В духа на тези разсъждения лекуването на страха от смъртта аспект на спокойствието, което човешкият дух е способен да постигне чрез своето пътуване към съзнанието. Когато хората, които са успели да разширят своето съзнание, прехвърляйки по този начин мост между този свят и отвъдния, говорят за продължението на живота и своето чувство на облекчение, някои от нашите собствени страхове веднага се разпадат. Имах възможност да се уверя в това, когато се запознах със Скот и Хелън Ниъринг. Включвам тяхната история, защото ми помогнаха самата аз да проумея природата на човешкото съзнание и нашата сила да лекуваме представите, които разстройват способността ни да живеем истина.
Сподели с приятели: |