Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Осъзнаването
Няма нищо лесно в осъзнаването. Моят собствен живот беше много по-лек преди да науча за дълбокия смисъл на избора, за силата на избора, което придружава поемането на отговорност. Прехвърлянето на отговорността върху външен източник може да ни се стори, поне за момента, много по-лесно. Веднъж узнали повече обаче, не можете до безкрайност, самозалъгвайки се, да се измъквате. Изпитвам симпатия към хората, които упорито работят, за да освободят своите негативни нагласи и болезнени спомени. „Само ми кажете как и ще го направя", казват ми те. Ние винаги ще търсим лесната медитация, лекото упражнение, което ще ни изведе от мъглата, но така не става. Разбира се, има един прост начин, само че не е лесен: Дайте свобода. Дайте свобода на живота, такъв, какъвто сте си мислили, че трябва да бъде и прегърнете живота, който се опитва да проникне в съзнанието ви. Толкова много хора, които се мъчат да намерят своя път, са в толкова необходимото, но объркващо състояние на очакване. Част от тяхното същество изгаря от желание да даде възможност на Божествената воля да направлява живота им, но страхът, че ще загубят всякаква утеха във физически план, ако наистина и се подчинят, продължава да ги мъчи. Така пребивават в положение на очакване, докато станат достатъчно силни да освободят този страх и да прегърнат по-дълбоката истина, че всичко „ще бъде наред" - „наред" не според нашата представа, може би, а според Божията. Тоби ми се обади за преглед, защото страдал от тежка депресия, артрит и импотентност. При прегледа на енергията му, получих информация, че здравето му е започнало да се влошава почти веднага след петдесетия му рожден ден. Всъщност бил убеден, че щом прехвърли петдесетте, най-хубавите години от живота му ще са си отишли. Когато споделих възприятията си с него, той отговори: - Огледайте се около себе си. Виждате ли някакви възможности за работа за мъж на моята възраст? Живея в постоянен страх, че всеки момент мога да загубя работата си заради някой по-млад и тогава какво ще правя? Предложих на Тоби да започне програма от физически упражнения, като се съсредоточи върху преизграждането на физическото си тяло. Трябваше да направи нещо, за да почувства завръщането на силата в своето тяло, и оттам - в своя живот. За голяма моя изненада, той възприе това предложение. Отлагал записването си на гимнастика, но сега е съгласен да го направи. После му казах да прочете някои будистки материали за илюзията и да започне да мисли за възрастта и времето като за илюзия. Това предложение го завари неподготвен. - Как така времето да е илюзия? - Можеш да вземеш решение, че няма да остаряваш съгласно обикновената линия на времето. Можеш да решиш да изхвърлиш своя календар и да живееш пълноценно всеки ден - отвърнах. Тоби започна да се смее. - Бих се радвал, ако това помогне - каза той. - Тогава опитай. Можеш винаги да се върнеш към това да бъдеш стар. Тази възможност не се губи. Но първо опитай другата. После заради безгрижието в гласа на Тоби, попитах: - Осъзнаваш ли, че само през тези няколко мига не беше депресиран? Тоби замълча. После отвърна: - Права сте. Изобщо забравих за депресията си. - Точно сега, усещаш ли някаква артритна болка? - попитах. - Бих казал не, сега не. Но иначе, идва и си отива. - Но точно сега, когато размишляваш за възможността да се почувстваш отново свободен и добре, не си нито депресиран, нито изпитваш болка, нали? - Да, така е - отвърна. - Тогава нека просто приемем, че колкото по-позитивни възможности си предоставяш и колкото по-позитивни действия предприемаш, толкова по-добре ще се чувстваш и ще възстановиш силата си, включително сексуалната енергия. Тоби каза: - Добре. Но ако не мога да запазя позитивен светоглед? Тогава всичко ще започне отначало, така ли? -Да, така. - Казвате, че отговарям за моите настроения и моя артрит и че депресията усилва болката. Значи съм отговорен за всичко това. - Така изглежда. - Трябвало е да станете адвокат - заключи Тоби и добави -дадохте ми много материал за размисъл. Ще направя всичко възможно. Четири месеца по-късно, получих пощенска картичка от Тоби. Той и съпругата му били на пътешествие по море. В картичката пишеше: „Прекарваме чудесно - денем и нощем включително." Не е често срещано явление един разговор така из основи да преобърне нечий живот, но Тоби беше готов да разгледа своите нагласи и да признае, че е избирал да отделя голямо внимание на негативността. Когато един човек така бързо възприеме енергията на мъдростта, не мога да не си представям, че духовните сили в нашето енергийно поле, като Хохма, сефира на мъдростта, само чакат удобен случай да проникнат в съзнанието ни. Кари, 34-годишна, ми се представи по телефона, казвайки: - С мен става нещо нередно. - И какво е то? - попитах, - Не мога да си върша работата. Не мога да мисля. Не мога да правя нищо - каза тя. Когато прегледах енергията й, веднага забелязах, че умът й, символно казано, не е в тялото й. Беше пълен с образи, които нямаха нищо общо с нейния сегашен живот, а отразяваха само духовен живот в някаква отдалечена област на страната. - Какво четете? - попитах. Кари изреди списък от книги, до една свързани с духовността. После каза: - Все си мисля, че мястото ми е в Ню Мексико. Преди една година отидох там, за да се оттегля и да бъда известно време сама и получих това странно усещане, че би трябвало да се преместя в Ню Мексико. Не познавам никого там, но не мога да се освободя от тази мисъл. Докато разговаряхме за силата на това усещане, обясних на Кари, като използвах символното значение на тайнството Свещенство, че понякога хората биват призовани към определени места и че може би е мъдър избор да последва това чувство. Кари започна да плаче, казвайки, че ужасно се страхува да замине и ужасно се страхува да остане. - Струва ми се, че животът ми тук е свършил и че просто трябва да се освободя, но не зная какво ми предстои. Попитах я какво я е подтикнало да се оттегли преди година. Отговори, че била много въодушевена от житейската история на една жена, която казала на Бога: „Само ми покажи истината. Не искам нищо друго в моя живот." Явно животът на тази жена се променил забележително, веднага щом произнесла молитвата. - Не съм мисионерка - каза Кари. - Но искам да живея истински живот. Не мисля, че като адвокат в Детройт правя това. Уважавам хората, с които работя и съм благодарна за възможността да помагам на другите чрез моята работа, но непрекъснато чувствам пустота и не мога повече да издържам. Добавих: - Не е моя работа да казвам на хората къде да живеят, но вярвам, че трябва да последвате гласа, който чувате. Кари се премести в Ню Мексико. Отказала се от юридическата практика и за голяма своя изненада, веднага щом се установила в новия си дом, открила, че я влече акушерството, професия, която не била обмисляла, докато живяла в Детройт. Тя ми писа няколко пъти, за да ме държи в течение и всеки път даваше израз на усещането за завръщане на живота в своето тяло. „Усещам прилив на енергия, винаги когато се доближа до бременна жена. Започвам да разбирам тази субстанция наречена енергия. Отминавах я като нещо въображаемо, докато живеех в Детройт, но сега мисля, че във вселената има някаква съзнателна сила, която постоянно поддържа живота и че тази сила тече през нас", писа ми тя в едно писмо. По мое мнение Кари намери своя път на служене. Винаги ще благоговея пред хората, чиито живот е изпълнен с присъствието на интуитивното ръководство. Пътешествието към осъзнатостта, често е по-привлекателно на теория, отколкото на практика. Стремежът към осъзнаване, теоретично, чрез книги и разговори, ни кара да фантазираме, да си представяме как достигаме обетованата земя без реално да се налага да правим някакви промени в живота си. Дори мисълта, че съществува обетована земя, може временно да ни накара да се чувстваме велики. До известна степен пристрастените към семинари правят точно това – изхвърлят се на думи, но се връщат у дома и към своя живот такива, каквито са били преди да дойдат на лекционния цикъл. Британският писател Греъм Грийн веднъж чакал две и половина години за петнадесетминутна среща с католическия мистик Падре Пио, който живеел в един манастир в Италия. Падре Пио имал репутацията на „жив светец" по различни необикновени причини, като например появата на стигми - раните на Христос - върху тялото му, когато бил млад свещеник. В определения за срещата с мистика ден, Грийн първо присъствал на литургия, отслужена от Падре Пио. Трябвало да се срещнат след литургията; вместо това, Грийн напуснал църквата, отправил се към летището и отлетял обратно за Лондон. Когато го питали защо е провалил срещата, Грийн обяснил: „Не бях готов за начина, по който този човек можеше да промени живота ми.” Преди няколко години се запознах с един човек на име Дан, който посещаваше курс по съзнание и бизнес-практики. Каза, че бил много въодушевен от заниманията, които се фокусирали върху приложението на принципите на холистичното здраве в бизнеса - като например позитивната нагласа и обединяването на силата на ума и сърцето. Няколко седмици след семинара, каза Дан, открито споделил с колегите си знанията, които придобил. Вярвал, че ентусиазмът му ще бъде заразителен и че всички, ще изпитат желание да внесат повече лично съзнание в своята работа. Първото официално изпитание на новия му оптимизъм дошло, когато неговата компания пуснала нов обект в действие. Казал на своите колеги да „визуализират" успех и изобилие. Дори ги събрал на първия ден от пускането на обекта и заедно медитирали. След това, шефът на Дан му казал лично, че ще му бъде много признателен, ако държи своята новооткрита „магия" настрана от компанията. Когато обектът не дал желания резултат, Дан - и неговите нови идеи - станали мишена на безмилостна критика, до такава степен, че бил принуден да напусне компанията. В продължение на месеци след това, изпадал във все по-дълбоко отчаяние и обърканост. После, един ден, бивша негова колежка поискала да се срещнат. По време на разговора казала на Дан, че докато Дан преливал от ентусиазма на своите нови идеи, няколко служители изразили загриженост, че е станал член на секта. По време на нашия разговор, Дан осъзна, че е направил грешка в преценката. Точно защото бил готов да живее по новите вътрешни правила, решил че и всички останали са готови. Но те не били готови. Искал обкръжението му веднага да стане жив пример за идеите от семинара - главно защото знаел, че ще му бъде трудно да продължи да работи там със своите нови вътрешни правила, така различни от тези на компанията. Накрая се съгласи, че не би могъл да получи по-голям подарък от напускането на тази ситуация, за да може да намери по-подходяща работна среда. Скоро след това, започна да строи своя нов живот. Да се осъзнаем, означава да променим правилата, по които живеем и възгледите, които защитаваме. Нашите спомени и нагласи са буквални правила, които определят качеството на живота, както и здравината на нашите връзки с другите. Промяната в съзнанието винаги включва период на изолация и самота, през който индивидът свиква с нивото на истината. И тогава винаги се намират нови приятели, никой не остава сам задълго. Разширяването на нашето съзнание към царството на осъзнатостта винаги използва енергиите на сиферот Хохма и Бина, в съчетание с вътрешното желание да открием своя път на служене, който ни дава възможност да разгърнем пълния потенциал на ума, тялото и духа си. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|