Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Скот и Хелън Ниъринг
Скот и Хелън Ниъринг са известни със своя принос към движението за опазване на околната среда и популяризирането на самодостатъчността като жизнен стил. В по-младите си години били смятани за бунтари, защото техният начин на живот - „назад към земята", бил новост през 30-те години, когато станали екип. Построили своя дом със собствените си ръце и се изхранвали с плодовете и зеленчуците, които сами отглеждали. Повече от седем десетилетия живели заедно, в хармония със земята, а Хелън продължила да живее по същия начин до своята смърт през 1995 година. Философските им статии и лекциите, които изнасяли учели хората да се отнасят с уважение към околната среда и да живеят на принципа на самозадоволеността. В книгата си „Да живеем добре" описват предимствата на живота, изпълнен с признателност за щедростта на природата. Техните идеали и познанието за един по-висш цикъл на Божествената причина и следствие и до днес вдъхновяват безброй хора. Скот починал в началото на 80-те години на стогодишна възраст. Имах привилегията да се запозная с Хелън на един от моите семинари, и тя ми разказа за решението на своя съпруг да умре. Направил този избор съзнателно, когато почувствал, че повече не е в състояние да живее по начин, който поддържа духовния му растеж. „Един ден Скот влезе в къщи, носейки дърва за камината. Остави дървата на пода и ми съобщи, че е дошло време да умре. Знаел това със сигурност, защото вече не бил в състояние да изпълнява своите задачи и лични задължения. Дълбоко в себе си бил осъзнал, че е време да умре. Каза, че ще приеме смъртта, като престане да се храни. В продължение на три седмици стоях край него, докато той лежеше в леглото, въздържайки се от храна. Не се опитвах да му предлагам каквото и да било, нито го молех да промени намерението си, защото разбирах колко дълбок е неговият избор." Скот Ниъринг починал преди да изтекат три седмици от деня, в който решил да умре, защото вече не бил способен да живее според принципа на самодостатъчността - темата на неговия едновековен живот. Хелън добави: „Имам намерение да направя същото нещо, веднага щом стана неспособна да се грижа за себе си. В смъртта няма нищо страшно. Просто приемаш, че е дошъл часът да си отидеш и му помагаш, като не се храниш. Правиш това, за да напуснеш тялото си. Не е голяма работа. Скот и Хелън Ниъринг достигнали ниво на осъзнатост и личен избор, по които може да се спори, както и целият им живот е предмет на спорове. Смъртта, която избрали, е предизвикателство към дълбоките племенни убеждения за намесата в процеса на смъртта, както и на религиозния възглед, че нашият смъртен час е само в Божиите ръце. Може и да е така, но щом ще способни да разберем, че е дошъл нашият час, нямаме ли право сътрудничим на това разбиране? Може би Скот, в резултат на старанието да живее едва ли не обективно - съпричастен на идеали, които съдържат само истина - е имал щастието да узнае „вътрешно", че е дошъл неговият час. Вместо разложението чрез болестта, предпочел да се обедини с интуицията си и напуснал живота в пълно съзнание до последния миг. Не е ли това най-висша степен на осьзнатост? Да умреш съзнателно, е, безспорно, една от многото награди за това, че си водил съзнателен живот, Докато пишех тази книга, през септември 1995 година почина и Хелън. Получила сърдечен удар, докато шофирала. Беше ми казала, че ще напусне този живот при завършване на следващата си книга. Удържа на думата си. Нашият страх от смъртта е толкова силен, че суеверията относно смъртта господстват в племенното съзнание. Скот и Хелън ще останат в паметта ни не само със своя природосъобразен начин на живот, но и като хора, които имаха пълна вяра в продължението на живота отвъд физическите форми. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|