Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата

Духовната криза и потребността от посвещение

Изтегляне 1.31 Mb. страница 69/72 Дата 14.12.2022 Размер 1.31 Mb. #115891 Тип Книга

Навигация на страницата:

• Тъмната нощ на душата”

Духовната криза и потребността от посвещение “Симптоматиката” на духовната криза е почти идентична с тази на психичната криза. Тъй като духовната криза естествено включва психиката, „начинаещият мистик" може да не сьзнава, че кризата е духовна по своята природа, и да опише своята дилема като психична! Симптомите на духовната криза, обаче, са строго специфични и са три на брой. Кризата овикновено започва с усещане за отсъствие на сми­съл и цел, което не може да бъде излекувано чрез обикновена промяна на външните страни от живота на индивида. Човек чувства много по-силен копнеж, който не може да бъде задоволен от перспективата за повишение, брак или нова връзка. Обикновените решения не го привличат. Разбира се, някои хора никога не са намирали смисъл и цел в живота, но тези хора веро­ятно погрешно очакват „смисълът" да похлопа на тяхната врата. Вечно оплакващите се и хората на които им липсва амбиция, не страдат от духовна криза. Но онези, които са в духовна криза, имат чувството, че нещо се мъчи да се пробуди вътре в тях. Но не знаят как да го видят. Странни нови страхове са вторият симптом на духовната криза.Тези страхове не са обикновени, като например, страхо­вете от изоставяне и остаряване; по-скоро те създават у индивида усещането, че губи връзка с чувството за себе си, или идентичността си. “Вече не съм сигурен кой съм и какво искам от живота”, е стандартният отговор на човек, проникнат от енергията на седмата чакра. Третия симптом е потребността да се посветиш на нещо по-голямо от теб самия. Много от психологичните текстове на разположение днес, описващи човешките потребнос­ти, рядко споменават нашата фундаментална потребност от посвещение, въпреки че ние всички биологично и енергийно се нуждаем от непрекъснат контакт с източник на сила, който стои по-високо от човешките слабости и неуредици. Изпитваме потребност да бъдем във връзка с източник на чудеса и надежда. Посвещението обрича част от нашия съзнателен ум на несъзнателното вечно Аз, което от своя страна, ни свързва непосредствено с Божественото присъствие. Дори кратките и мимолетни срещи с това присьствие и неговата безгранична мощ помагат на нашето съзнание да се освободи от страховете за живота, и човешката сила престава да владее вниманието ни. Нашата потребност да се посветим на една по-висша сила, намерила голям брой неподходящи заместители: предаността към корпорация, политическа партия, спортен отбор, лична тренировъчна програма, дори улична банда. Всички тези земни заместители, в края на краищата, не оправдават очакванията на онзи, който им се е посветил. Колкото и да тренирате, ще остареете. Възможно е с течение на времето да останете здрави, но въпреки това, ще остареете. И мъката, която хора­та преживяват, когато бъдат освободени от компанията, на която са служили с усърдие години наред, без съмнение се дължи на факта, че предаността им е съдържала неосъзнатата пот­ребност от посвещение. Ние очакваме нашата преданост към земните неща и към хора да се върне към нас във вид на сила, ко­ято да се погрижи за скърбите ни, но нито едно човешко същес­тво или организация не обладава такава сила. Нито един гуру или свещеник не може да управлява енергията на набожните задълго, без да избухне някакъв скандал. От нас не се очаква да бъдем предани на човешко същество; предаността трябва да бъде насочена нагоре и да ни извиси. Отсъствието на смисъл, загубата на чувство за идентичност и потребността от посвещение са трите най-ярко изразени симптома, които доказват, че даден човек е навлязъл в “тъмната нощ”. Разбира се, тези симптоми са подобни на обикновените психични дилеми, които хората преживяват. Когато обаче коренът им е духовен, индивидът няма основание да обвинява други хора, че са причинили кризата. По-скоро, трябва да разбере, че причината е в него. Несъответствието на външните факти е следствие от духовната криза, а не нейната причина. Един умел духовен ръководител може да помогне на индиви­да да премине през „тъмната нощ", чиито предизвикателства включват решаване и на психични проблеми. Стандартната психотерапия би потърсила причината, анализирайки негативните модели във взаимоотношенията на индивида още от детството. Определянето на тези негативни модели несъмнено помага и при духовна терапия, но духовният ръководител изследва преди всичко съдържанието на вътрешния диалог, свързан с въпросите на духа, като например: • Чрез какви въпроси се опитвате да прозрете смисъла на своя живот? • Какви са вашите страхове във връзка с разбирането ви за Бога? • Случвало ли се е да отсъдите, че животът ви е безсмислен, когато го изследвате в духовен контекст? • Вярвате ли, че търсенето на духовен път ви поставя над другите хора или че Бог е по-близо до вас отколкото до други, които не са така увлечени от духовен стремеж? • В усамотението на своите молитви искате ли да прозре­те причините, поради които ви е трудно да вярвате в Бога? • Случвало ли се е да нарушите своите духовни правила? • Случвало ли се е да пожелаете да се лекувате? • Желаете ли да познавате Бога по-задълбочено, отколкото го познавате сега? Това не са обикновени въпроси. Човек може да стане по-възп­риемчив за отговорите на тези въпроси, като реорганизира своя живот по начин, който премахва умствените и емоционални прегради. Тази реорганизация първо ще ви накара да се почувст­вате по-зле, преживявайки „тъмната нощ на душата", чрез която ще опознае съдържанието на своя ум и сърце, ще се сблъскате със страхове и убеждения, съзнателно ще изучите сенчестата си страна и ще предизвикате на двубой „идолите", които никога не се отказват от своята власт над човешката душа без борба. Болестта често е катализатор на духовното преобразяване и „тъмната нощ". Пер, сега на 49 години, проектирал презокеански кораби - кариера, която му донесла голям финансов успех. Дълги години, Пер обикалял света, имал делови отношения със силни хора на бизнеса и се радвал на блестящ светски живот. Но когато станал на 43, бил диагностициран като HIV-позитивен. През същата година загубил майка си, с която бил много близък. Съчетанието от тези две травмиращи събития го хвърлило в отчаяние и депресия. Преди тази трагична година, Пер нямал духовен живот, за който да говори. Както сам казваше, това измерение не служело за нищо в неговия живот. След като майка му починала, по­търсил помощта на един свещеник, но не получил почти никаква утеха от религията на своята общност. Едновременно с това, Пер продължавал да работи, като не казвал никому нищо за своето физическо и духовно състояние. Станал по-затворен и се боял, че хората могат да научат за бо­лестта му. Съчетанието от страх и самота довело Пер почти до срив. Обърнал гръб на професионалните си ангажименти и решил да напусне града за известно време. Така се върнал в про­винциалния дом на майка си, който се намирал на доста усамо­тено място в планината. За да не стои без работа, обновил къщата. Единственото, с което могъл да запълни времето си ве­чер, било да чете, така че една сутрин се отправил към най-близкия град, за да намери книжарница. Това било неговото за­познанство с алтернативните методи на лечение и духовната литература. Пер се върнал в дома на майка си, натоварен с книги, и в продължение на месеци се образовал в областта на алтернативна­та медицина, включително лечебната полза от медитацията и визуализацията. Въодушевен, започнал да медитира. Същевре­менно, променил хранителните си навици, като си наложил строга диета. С усамотението, медитацията и скромната храна, възприетият от него начин на живот наподобявал монашеския. Месеците минавали и Пер чувствал нарастващ оптимизъм и надежда. Опитвал се да задържи духа си в „настоящия момент" и съзнателно правел всичко възможно да се отърве от недовър­шената работа. По време на медитация започнал да изживява трансцендентни състояния на съзнанието. В началото нямал представа какво става с него; разбирал само, че усещанията са чудесни. Започнал да чете книги, посветени на мистицизма, и открил описания на мистични преживявания, които се доближавали до неговото трансцендентно състояние. Веднъж, по време на меди­тация, когато, както се изрази, „посетил небето", почувствал, че неговият дух се отделя от тялото му и наблиза в измерения на „екстаз отвъд човешкото съзнание". В това състояние, всичките му страхове изчезнали и Пер се почувствал „вечно жив". След това, Пер решил да се върне на работа. С всеки изминал ден се чувствал все по-укрепнал физически. Отишъл при своя лекар за изследване и, въпреки че кръвта му все още съдържала вируса на СПИН, имунната му система била в отлично състояние. Днес Пер описва себе си като „по-жив сега, след като е видял смъртта в очите". Целият му живот е съсредоточен около неговата духовна практика и дори творчеството му се издигна на ново равнище. „Не зная колко дълго ще живея - каза ми Пер, - но истината е, че дори да нямах този вирус, не бих се страхувал. Мисля, че ви­русът ме направи духовно здрав. Сега съм по-жив от преди и чувствам връзка със свят, който е по-истински за мен от тази земя и този живот. Ако някой ми предложи всичко, което сега зная и преживявам и ми каже, че единственият начин да стигна до там е да стана HIV-позитивен, мисля, че бих се съгласил, за­щото този свят вътре в мен е много по-истински от всичио, иоето съм преживял в миналото." Духовното пътешествие на Пер не само въплъщава „тъмна­та нощ"; то доказва надмощието на духа над тялото. Неговата история е разказ за човек, проправил духовен път за онова, което дълго му е липсвало: предаността към нещо по-велико от него. „Тъмната нощ на душата” За да изтърпиш тъмната нощ е нужна вяра, молитва, и ако изобщо е възможно, духовен водач. Ако намирането на духо­вен водач е невъзможно, можете да се обърнете към духовната литература за подкрепа. Да намерите човек, който разбира при­родата на пътешествието, е все едно да намерите спасителен сал. Водете си дневник, записвайте своите мисли и молитви, и преди всичко, придържайте се към истината, че всички тъмни нощи завършват със светлина, озаряваща един нов път. Практикувайте усърдно всекидневна молитва, която ви приляга. Усърдие - не мания; усърдието е голяма сила, която лекува и утешава. Молете се в точно определени часове всеки ден; при ставане, по пладне и преди лягане. Качеството на молитва­та се измерва не с продължителността й, а с намерението. Дори пет минути всяка сутрин са достатъчни. Ако някои молитви ви носят успокоение, направете тези молитви част от вашата всекидневна духовна практика! Рон, 57-годишен, е бивш католически свещеник, който ста­на известен в цялата страна със способността си да лекува хо­рата. Открил, че притежава тази способност, когато бил млад свещеник. Той описа своето първо преживяване като лечител по следния начин: „През пролетта на 1976 г. бях помолен да изнеса пред група хора от различни вероизповедания лекция за силата на Бога. По това време се бях отдал на сближаването на различните рели­гии. В края на лекцията един човек ме попита дали бих се „помо­лил за болните, които са сред публиката". Помислих, че ме пита дали бих се помолил за тези хора, когато съм сам в моя дом, и за­това го уверих, че бих се помолил. Веднага щом му отговорих, той се качи на подиума и обяви: „Рон е съгласен да се помоли за изцелението на онези сред публиката, които са болни". Когато направи това съобщение, сърцето ми почти спря. Теоретично вярвах в силата на Бога, но „силата на Бога да леку­ва" беше друго нещо. Приблизително двеста от почти чети­ристотинте души в залата бяха кандидати за такава молитва. Като не знаех какво да правя, помолих за напътствие и интуи­цията ми подсказа просто да полагам ръце върху хората и да се оставя силата на Бога да направи каквото трябва! Ясно си спомням първата жена, която застана пред мен. Положих едната си ръка върху главата й, а с другата - по навик я прекръстих. Не чувствах нищо друго, освен страх и бързо ми­нах през тълпата, за да изляза навън. Четири месеца по-късно, тази жена се появи на прага на моята черква, за да сподели с мен какво се беше случило в нейния живот. В оня ден сякаш мълния преминала през тялото й, и един вътрешен глас й казал да се върне при своя лекар за изследване. Направила го и разбрала, че е напълно излекувана от раковото си заболяване. Бях изпълнен с благоговение! "След този случай животът ми взе насока, каквато не бях предвидил. Духовното лечение стана мой главен фокус. Хората започнаха да идват при мен за помощ и макар да не разбирах как ставаше така, че им помагах, една фраза от молитвата на свети Франциск се загнезди в съзнанието ми: „Направи ме проводник на своя мир." Тази молитва ми внушаваше, че трябва да се подчиня на една сила, много по-велика от мен самия, на която можех да се доверя. Просто трябваше да предложа на тази духовна на сила средство чрез което да действа. Тъмната нощ на Рон започнала в 1987 г., когато осъзнал, че иска да напусне духовенството. Серия от случки го убедила, че не би могъл да издържи на политическата атмосфера в църквата, нито да се придържа към нейните догми, които, чувствал, били несъвместими с учението на Исус. „Бях отчаян, депресиран и изпълнен с чувство на неудовлет­вореност - каза Рон. - Но това не беше достатъчно да ме нака­ра да напусна, поради страха от онова, което другите, по-спе­циално моето семейство, щяха да кажат. Живеех в страх от племенното мнение, въпреки че когато напуснах, моето семейс­тво ме подкрепи. После редица събития ме принудиха да се противопоставя на себе си, с моята самота, в една ситуация, която сложи край на всичко. Вярвах, че съм длъжен да развивам духовното си съз­нание, но между мен и един епископ възникна непримиримо про­тиворечие. По същото време получих покана за участие в телевизионното предаване на Джоан Ривърс. По това време преживявах криза на личността. Бях прекарал двадесет и пет години като свещеник, но Джоан Ривърс ме представи като духовен ле­чител, който лекува чрез молитва. Като че ли някой ме удари с чук по главата: “Това е твоята идентичност сега." Именно тогава светлината започна да се връща в живота ми. Докато летях към дома си от Ню Йорк след телевизионното предаване, реших да напусна духовенството. Скоро след това срещнах един духовно извисен учител, който ми каза, че ще мо­га да се издигна над религията и по този начин ще бъда по-дос­тоен, отколкото като свещеник- коментар, който ме шокира. Въпреки че напуснах институционалното духовенство, все още се чувствам „ръкоположен" в най-дълбокия смисъл на думата. Излизайки от тази гробница, поех пътя на духовния лечител. Освободих се от всяка зависимост, която познавах. Запазих за себе си мистичните истини, които бях научил като свещеник, но религиозните догми забравих. Започнаха веднага да се откриват нови възможности пред мен, като тези в медицинската общност”. Рон сега е водещ глас в лечението, не само за хората, които се нуждаят от неговата помощ, но и за онези, които сами чувстват духовен стимул да станат лечители. Неговите прозрения относно природата на лечението чрез молитва са ценни за всеки: „Първо позволете ми да обясня какво означава да бъдеш ръкоположен лечител. Ръкоположен е онзи лечител, който е отво­рен за енергията на Бога чрез молитва и използва тази енергия, за да лекува другите, както и планетата. Много хора, които наричат себе си лечители, макар и добронамерени, не са това, ко­ето аз наричам „ръкоположени" лечители. Ръкоположен е онзи лечител, който е преминал през „тъмна нощ” и е изтърпял усещането, че е изоставен от Бога. Това усещане, сега разбирам, е въпрос от Бога: “Способен ли си да вярваш в мен дори в най-тъмната нощ?" Духът ти е сломен и осъзнаваш, че единственият път през този ад е да се обърнеш към Бога и да приемеш условията на Божественото. Независимо какво Небето иска от теб, от този миг нататък. Споменът за „тъмната нощ" остава в съзнанието ти като опорна точка и те държи в едно с Бога, смирен и веднъж завинаги осъзнал, че възкресението може да дойде по всяко време, колкото и тъмна да е нощта. Какъв тип хора търсят моята помощ? Хора със злокачествени заболявания идват при мен - и представете си, повечето се чувстват изоставени и дори наказани от Бога. Подтекстът на тяхната нагласа е: „Ако това желае Бог, мога да го приема." Но положително не мислят така. Техният конфликт е очевиден, но отвъд физическата болест, те се ужасяват да научат защо духът им страда така. Някои намират смелост да кажат на Бога, докато се моля над тях: „Готов съм да приема твоята ми­лост и да я използвам като Иисус, за да излекувам своите страхове и да простя на онези, на които трябва да простя." Мисля, че получават благодат, която руши физическата болест. Какво всъщност означава лечение чрез молитва? То означава да призовеш енергията на Бога да ни “облее" така, че да ни позволява да се почувстваме по-силни от болестта. Излечими ли са всички болести? Да„ азбира се, но това не означава, че всяка болест ще бъде излекувана. Понякога човек трябва да изтърпи болестта поради причини, които му пома­гат да се сблъска със своите страхове и негативност. А друг път е време човекът да умре. Смъртта не е враг, но страхът от смъртта е. Смъртта може да се разглежда и като край на чувството за изоставеност поради което ни се иска да уста­новим контакт с отишлите си преди нас, за да сме сигурни, че ще ни посрещнат, когато пристигнем при тях. Ще порасне ли доверието към лечението чрез молитва в ре­зултат на тази Нова епоха на духовно съзнание? Да, ако разберем в какво се състои истинската молитва. Молитвата представлява съзнателната връзка с Бога. Истинска молитва не означава да се обърнеш към Бога, за да бъдеш с някого. Молитва са не толкова нашите думи към Бога, колкото животът ни с Бога. Тогава молитвата се превръща в „енергийна медицина". Когато си тръгнат от мен, хората трябва да продължат своя молитвен живот с Бога. Да мислят, че имам сила, каквато им липсва, е грешка, която произлиза от разбирането, че духовниците имат по-дълбока връзка с Бога от обикновените смъртни. Това е заблуда. Индивидът трябвала се стреми към личен и отговорен духовен живот. Аз само “пускам” енергията, а човекът трябва да поддържа системата в действие. Работата на Рон олицетворява възраждането на една форма на лечение, която винаги е съществувала и е трябвало да същес­твува: лечението чрез вяра, в настоящия момент. Нашата крайна цел, докато сме на Земята, е да се издигнем над илюзиите си и да открием вътрешната сила на своя дух. Ние сме отговорни за онова, което създаваме и затова трябва да се научим да действаме и мислим с любов и мъдрост, да живеем в услуга на другите и на целия живот. * Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели: